Карантинно

Морето ни е до колЕне,
и слънцето по цели дни пече
И няма дневни/нощни смени,
докато карантината тече.

И плащат ни
да киснем вкъши
и да страним
един от друг.
Държавата
да се мръщи -
тя ще е наковалня, ние ще сме чук!

Ви-рус-ли??? На нас пък пу-ка-ни!
Без работа, с пари? Супер сме си!
Все така! Дано сме все-та-ка!
Когато сме най-зле,
да сме като сега!

Цената на бензина падна
и долу, в ниското, се закова.
Удари тя Русия много гадно...
Дали не сме щастливи от това?
И махаме по цял ден гащи,
пияни сме - кьоркьотук!
А пък онези ни плащат,
те ще са наковалня, ние ще сме чук!

Ви-рус-ли??? На нас пък пу-ка-ни!
Без работа, с пари? Супер сме си!
Все така! Дано сме все-та-ка!
Когато сме най-зле,
да сме като сега!

Слънце мое, радост моя

На остров, там, далеч
оказах се по тъмно.
Не бързам никъде
и тука ще осъмна.
Долу във града
животът хич не ме касае,
нека си тече,
тук слънцето пече.

Слънце мое, радост моя.
Грей ти горе на небето.
Не ти пука,
че сме тука
и в това ти е късмета.

Зората срещнах тук,
на фона на вълните.
В небето орел лети,
а изгревът блести.
Какво като в града
и паника, и страх вилнеят.
Нека е така,
тук горе слънце грее.

Слънце мое, радост моя.
Грей ти горе на небето.
Не ти пука
как сме тука,
и в това ти е късмета.

Мит

(песен, посветена на Никола Стърджън)

Тук сме с един мит по-малко
и за нас е много жалко,
че ще става все по-зле,
може би и вече е.

Не сме очаквали, че може
така да ни прецака
властта, правителството тоже,
и мамата си трака.

Неудобна,
безподобна
простотия лее се.
Независими сме ние,
но реално все не сме.

Не може,
не може,
не може
какво ли не.
Не може,
ех, боже,
не може...
Защо пък не?

2. Тук сме с един мит по-малко
и за нас е твърде жалко,
че ще става все по-зле,
може би пък вече е.

Не сме очаквали сега
с проблеми да сме маса.
А можехме и без това
и мамата си джаса.

Неграмотна
и страхотна
нашата държава е,
независими си мислим,
даже досега, че сме.

Не става,
не става,
не става,
какво ли не.
Не става
държава
от нас тук...
Защо ли не?