Юнак Паликлечко

Диетичен (и икономичен) съвет

2012-01-22T11:00:00.000+02:00

На храните веч` цените
станали са фантастични.
Но ядем ли ги с очите,
най-са нискокалорични!

мИчти

2012-01-16T18:58:00.003+02:00

Искам да ида на море,
където топло слънце все пече.
Ех, мили боже...
Вълните чувам аз сега,
в мечтите мои е това.
Защо не може?

Искам на морето да отида аз вече.
Искам да се махна, да отида далече.
Искам вече зимата назад да остане
След половин година, зная, и туй ще стане!

Но през стената вън зад мен
се чува вятърът студен;
сняг на парцали...
Аз си мечтая за море,
а парното до мен пече.
Ех, докога ли?...

Искам на морето да отида аз вече.
Искам да се махна, да отида далече.
Искам вече зимата назад да остане...
След половин година, зная, и туй ще стане!

Писмо до Дядо Коледа

2011-12-20T05:36:00.001+02:00

Скъпи Дядо Коледа,
предварително ти пожелавам весела Коледа!
Кажи на джуджетата да пийнат по една бира от мое име, че аз не мога.
Какво искам за Коледа? Искам, не само за Коледа, но и за постоянно, по възможност, всички тия проблеми, дето са ми се натрупали напоследък и се надпреварват кой пръв да ме довърши, да се съберат накуп и пръждосат вдън земя! Само това ми трябва... Иначе със стипендията и насъщните, горе-долу "кънект"-вам двата края. Между другото, май трябваше да ти пратя писмото по sms, или smart-phone, но не ти знам номера. Може да го публикуваш в някой вестник за реклама и рейтинг. Или да направиш прИмоция... Ако решиш, обади се, да дойда и аз. Но не раздавай алкохол, че вече трезвеник го раздавам. Хайде чао и всичко най-добро!

Вики,
България

След десет... мастики

2011-12-09T10:54:00.002+02:00

Днес ще се срещнем след десет мастики.
Вчера ли пихме - бутилка ли, две?
Разделихме се със песен
тук, пред този свиден бар.

Пак да се срещнем след десет мастики,
за да разкаже всеки от нас
от какво е изтрезнявал,
със какво се е напивал,
кой кого ще черпи пак.

Пак ще се срещнем след десет мастики.
Хвръкват кристали от всички страни.
Но един от тях остана
във една изпита чаша,
пак пред този свиден бар.

Самоубийството - никой никога не го прави от хубаво

2011-12-03T08:39:00.009+02:00

Една вечер, под влиянието на безсъние, сполучливо съчетано с депресивни мисли, включих компютъра, отворих Гугъл-а и написах думата "suicide" (самоубийство). Огледах резултатите, след което я написах и на български. Контрастът от получените отговори беше поразяващ. Тези на английски се състояха предимно в сайтове за взаимопомощ, които съдържат всякаква полезна информация - от общи сведения какво е самоубийствено поведение, депресия и така нататък, през съвети какво може да направи човек, ако е взел или е на границата да вземе подобно решение, какво могат да направят близките му, та чак до телефони и координати на терапевти и организации за превенция на самоубийствата (каквито в България изобщо липсват).
На български... Уви, освен главно или предимно дискусийки по разни форуми "за убиване на времето", свеждащи се до "Тия са много слаби", или "Това е е**си лигавщината", друго почти не излиза.
Изводите си ги направете сами.
За голямо съжаление, много неща, които по света са добре известни на всички, у нас са забулени в "мистерия". Хората в България, в огромната си маса, асоциират самоубийството или с камикадзета, които се самовзривяват в самолети (заедно със солиден брой невинни жертви), или с разглезени "пуберчета", които се опитват да стреснат родителите си, за да ги накарат да им купят пети пореден Плейстейшън.
С риск да отнеса много и тежки критики, както и широка опозиция, че това не било решение, че човек трябвало да "се вземе в ръце", вместо да "хленчи", както и че много хора "опитвали да се самоубият", за да позират или привлекат внимание и съчувствие, ще се изкажа и аз по въпроса.
"Ама той изпи само 10 хапчета - това не беше сериозно!"...
Преди всичко, нека се изясни - суицидните мисли и нагласи са абнормално поведение, което не е типично за човек в здраво (спокойно) психично състояние, т.е., човек не мисли за самоубийство когато се чувства добре и в мир със себе си (не говорим за религиозни вярвания, издигащи смъртта в култ; нито за самоубийството като форма на евтаназия, или при трагични примери от историята, като клането в Батак у нас). Самият факт, че някой е имал дори само подобни мисли, или нагласата да "опита", е достатъчен повод за безпокойство и не бива да се пренебрегва.
Едно е сигурно - никой никога не се самоубива от хубаво. Няма такъв случай някой да е опитал/да е мислил да се самоубие, защото му е било много весело и щастливо. Дори така наречените "несериозни опити" (от типа "Ама той изпи само Х таблетки... Не беше сериозно").
Всеки има своите тежки моменти. Някои ги преживяват много болезнено, други - не толкова. Когато някой е в "дупка", страничните наблюдатели си казват, че не е голямо чудо. Само че Е. Аз, като човек с богат опит в тази област, знам какво преживява човек, който е в депресия, криза или както щете го наречете.
Много е трудно в такъв момент човек да се хване за нещо. Даже би обърнал гръб на подадената ръка. Това е много деликатно душевно състояние - обикновено околните са тези, които е редно да проявят инат, упорство и да внесат "помощ отвън". Особено тези, които са се чувствали по подобен начин и знаят колко е тежко.
Позволявам си да цитирам само част от удачните и адекватни съвети, които преведох от англоезичните сайтове. Мисля, че при всички случаи са от полза на онези, които имат проблеми с (близки с) депресия, за да добият поне обща представа как да реагират и ако не могат да помогнат, поне да не пречат.

"Имам дългогодишен проблем с депресия. Лекувах се с антидепресант, но опитах да се самоубия и сега са ми предписали други медикаменти. Наскоро пак почнах да мисля за самоубийство... Как да спра?"
- Чудесно е, че си мотивиран да се справиш с проблема. Чудесно е и това, че си признаваш, че имаш проблем и говориш за него. Споделяш, че си вземал антидепресант и продължаваш да вземаш други лекарства. Това навежда на мисълта, че лечението ти е провеждал психиатър. Нямаме нищо против психиатрите, но те не са най-подходящите специалисти за конкретното заболяване. Както сам си се уверил, лекуват чрез медикаменти, а те не са от особена полза в случая. Консултирай се с психолог-психотерапевт. Психотерапията е най-ефективният (може би единствено ефективният) начин за справяне с депресиите. Вярно, нужни са много време, усилия и старание от твоя страна, но това е начинът да разбереш защо е това суицидно поведение, защо се чувстваш така, че да искаш да умреш и по този начин бавно и сигурно се унищожаваш. Това е начинът да усвоиш други модели на поведение, да разбереш емоциите и преживяванията си, да преоткриеш себе си.

"Мой/я приятел/ка е в депресия и иска да се самоубие. Искам да помогна, но не знам как. Какво мога да направя?"

- Първото, което трябва да направят близките, за да помогнат, е да не вредят. Което, само по себе си, съвсем не е толкова лесно, колкото изглежда.
Нищо конкретно не може да се каже като метод, за съжаление няма универсални общовалидни помощни средства. Едно е факт - колкото и да се говори на човека, че трябва да престане, да се вземе в ръце и да се справи с проблема, да не прави глупости и т.н., това няма да помогне - най много да реши, че не е разбран и да се отдръпне. С насилване нещата не стават.
Важно е близките на човека в депресия да присъстват ненатрапчиво до него, да му помагат без да си личи, че помагат, да не го притесняват с излишни въпроси, да не го карат да се чувства виновен (затова че им обръща по-малко внимание от преди, напр.). В такъв момент човек има много по-голяма нужда от тях, отколкото те самите предполагат. Но не винаги го съзнава.
Изслушване и подкрепа за всичко, което реши да прави (свързано не само с депресията, но и с всяко друго нещо в живота му) е винаги полезно. Мъмрене от типа "ама ти обеща (от утре) да направиш еди-какво си" има обратен ефект. Както и съвети от сорта на "Стегни се", "Вземи се в ръце" и т.н. Съжалителни погледи и съчувствие също не помагат особено. Едва ли някой умира да го гледат или третират като болен, дори и онези, които "се опитват да привличат внимание". В общи линии само стабилно приятелство е от полза, при това без да се изисква от човека каквото и да е - нито да се променя, нито да бъде какъвто околните биха желали, нито дори да прави доброто за себе си. Никой не може насила да бъде накаран да осъзнае, че има проблем, нито насила да приеме помощ, нито пък да поправи поведението си. Нещата ще се оправят когато ТОЙ РЕШИ и само тогава.
Добрата новина е, че всичко е поправимо. Ако човекът откаже психотерапия (има прекалено много възспиращи фактори - "Няма да отида в психиатрия, аз не съм луд/а" - въпреки че за никаква лудост не става и въпрос), налага се "лечение" в домашни условия и е нужно колосално търпение. Дори тогава - със своята собствена помощ, тази на близките си, и дори само на един човек, който да го разбира и с когото може да говори във всеки един момент - шансове да се възстанови от депресията винаги присъстват и са големи.
Прилагам няколко полезни сайта на английски, които след време ще преведа поне в най-общи линии и ще постна по-подробна информация тук.

http://www.metanoia.org/suicide/

http://suicide.com/

http://kidshealth.org/teen/your_mind/mental_health/suicide.html

http://www.suicide.org/

П.С. Моля, без злобни коментари :). Това, което съм написала изразява само моето лично мнение (формирано от дългогодишен личен и чужд опит).

Първи сняг по Великотърновско

2011-11-23T18:39:00.002+02:00

Do fall down, you, first of snow!
Cover up our every foe!
Doesn’t matter where he is –
under ground, or in the trees,
in the pole or the equator,
lurking by the radiator!
Everywhere, he’s still a foe!
Fall down; fall down, first of snow!

На БГ:

Падай, падай, първи сняг,
да затрупаш всеки враг!
Все едно къде е той -
скрит в мазе, или в забой,
в полюса или екватора,
притаен зад радиатора...
Той навсякъде е враг!
Падай, падай, първи сняг!

В момента мастика пия...

2011-11-02T21:30:00.002+02:00

... в момента рекорда бия!

...И даже мента да няма на белия свят,
потърси я в долапа - знаеш ти как,
потърси я, потърси я!...

Поооо първи петли,
махмурлии мълчим,
и жестоко кънти
този тропот в главата ми!
С дъх на шкембе,
чесън и лют дим
преминават през мен
и спасяват душата ми....

Хелоу-ин... Избори - аут

2011-10-31T11:42:00.004+02:00

Все таз позната нам съдба ахмашка,
и песен стара, в ново петолиние -
след чакане, мъдруване, опашки,
пак два серсема - и за нас единия.

Кебапчета и бира, и парички,
и боядисани кози навред сновяха.
Дори когато резултата всички
разбрахме - глупостите пак не спряха.

Какво пък толкова, поне си знаем
по-малката злина че пак избрали сме.
А после? Можем само да гадаем...
и... може би, по свещ да си запалиме!

Предизборно време разделно

2011-10-13T17:20:00.005+03:00

Рече мойта жена да е кмет.
Из селОто назад и напред
ден и нощ агитира;
призори се прибира
под предлог, че била на съвет.

Обещава в пари да цамбурне
всеки, който в заветната урна
глас отправи за нея...
Благодат да се лее,
възнак кризата да се катурне.

Но в предизборно време разделно
с нея взехме да спиме отделно -
тя до мрак агитира,
аз пък в кръчмата с бира
се поя до зори безпределно.

Кмет жената така и не стана...
Затова пък съветник си хвана.
А пък аз го посрещнах
с овации горещи -
ха дано пък със него остане!

В памет на Дядо Гутенберг - отново...

2011-10-03T11:36:00.003+03:00

СВЕТЪЛ, СВЕТЪЛ ЧОВЕК... КРЪСТЬО КРЪСТЕВ!

"Да те нарочат за мегавеличина в хумора у нас не е нещо трудно. Първото изискване е просто да не си надниквал никога у Гогол, у Дикенс, у Твен и подобните тям плашила за средношколци и студенти от филологиите.
Второто задължително обстоятелство е да имаш твърд договор с телевизията, който ще гарантира необятен простор за майтапите ти, издържани в неокаруцарски маниер. Препоръчителният час е 22.30.
И, най-сетне, третото условие е да не се захващаш лично с писане на хумор, още по-малко ако тоя хумор ще е едновременно остроумен и мъдър.
Именно такъв губещ отвсякъде терен си избра авторът на настоящата книга Кръстьо Кръстев. И след като в това неблаговидно работно поле завзе най-високите коти, всеотдайният бард на умния смях сам се лиши от мощните аплаузи на стадионите, оставяйки да бъде оценяван единствено от читатели, които знаят за какво става въпрос."

Здравко Попов

Утре, на 4 октомври от 18.30 часа Иван Кулеков, Людмил Станев, Весел Цанков, Йордан Попов, Румен Белчев, Борис Арнаудов, Божидар Томов, Димитър Бежански, Любомир Методиев и Петър Софрониев, със специалното участие на Васко Кръпката, ще четат текстове на писателя Кръстьо Кръстев, който ни напусна преди 2 години. Поклон пред паметта му!

Приканвам всички, които още не са привикнали напълно към простотията, глупостта и невежеството, заливащи ни отвсякъде, и които твърдо вярват в свободата на избора и че битието ни се определя от самите нас, а не е наложено ни свише, да присъстват. Заради себе си - защото ще се чувствате малко по-заредени от макар и повърхностния досег до творчеството на този наистина светъл човек, чиято сатира е като многоцветна дъга на фона на софийски смог... За да покажем, че не сме безразлични към вездесъщата простотия и чалга-културата и че те не са окончателно залели обществото... И просто за да почетем паметта на човека, който винаги ни подканяше да бъдем умни и весели... поне до другата седмица!

За фактите и зад фактите - отново

2011-09-14T20:35:00.008+03:00

Лето господне 2011-то е вече на финала си и, както всяка година, през този сезон ни бяха поднесени много и най-интересни изненади. Ето малко факти и коментари по този повод...

Образование и наука (започваме с тях, тъй като предстои учебна година):
Факт: От една страна масовото съкращаване на училища и масовото уволнение на учители, е нещо, което се обяснява с икономическата ефективност на предприетите от правителството мерки. От друга страна непрекъснато най-добрите учители (от тези, които въобще остават в образователната система) напускат, системата "застарява", отново няма да има нито един млад учител, който да стъпи в училище и от 15-ти септември целокупното българско родителство ще се сблъска с една ужасяваща реалност, за която ние още през 2007-ма предупреждавахме по време на стачката.

Извод: Образователната система у нас претърпява страшна криза и дори ако това правителство си отиде преждевременно (което ще бъде най-доброто за страната!), тя няма да се оправи, защото бомбата, залагана през последните 7-8 години, сега вече се взривява. В системата открай време има ужасни обърквания, тя работи хаотично и, де факто, хаотичната работа на системата започва от управлението на системата.

(Липса на) борба с организираната престъпност:

Факт: Вдигна се грандиозен шум когато през юли убиха девойче в Борисовата. Всевъзможни служители на реда се заеха да описват високо ефективните мерки, предприети за разкриване на убиеца; после взеха активно да обясняват как убийците са кажи-речи хванати - те са двама, дори имената им са известни... А накрая и двамата заподозрени се оказаха пуснати, поради липса на доказателства. Пак добре, че имаше изобщо някакви предполагаеми предприети мерки - защото когато в среднощна гонка из централен софийски булевард в стил "Бързи и яростни", два баровски автомобила се качиха на тротоара и затриха невинни пешеходци, такива изобщо липсваха.

Извод: Ведомството на Цветан Цветанов е ялово и направо опасно за страната. Комай единствените разкрити престъпления са само тези, които се знаят по дефиниция и, следователно, не подлежат на контрол и проверки!

Други:
Факти: За няколко дни видяхме три неща - 15 млн. добавка (без обяснение за какво) към бюджета на МВР; полицаи пушат, докато момиче се дави; и делфин е застрелян с автоматично оръжие (което е или нелегално, или е собственост на военен, полицай и т.н., нарушаващ закона). Отскоро в НК има промяна, която инкриминира насилието и убийствата на животни. Оказва се, че ветеринарната служба е отказала съдействие в първия момент на случая с убития делфин.

Коментари:
Полицаите, които са пристигнали на мястото, или не са разбрали, че е било стреляно с автоматично оръжие, или не знаят, че то е незаконно у нас. Или не могат да различат рана от оръжие, или не познават закона...
Не знаем как изпълнителната агенция по по рибарство и аквакултури (ИАРА) разследва и разрешава случая.
Никак не е сигурно дали местната прокуратура е била уведомена за случая.

Факт: България е страната в Европа с най-много полицаи на глава от населението.
Коментар: Полицаите, които са гледали как се дави момичето край Созопол, не са имали спасителен пояс и въже в патрулката. Те все пак са полицаи край морето, подобни инциденти не би следвало да ги изненадват, когато се случат...

И за финал: За какво ще отидат 15-те милиона, които влизат в МВР (освен най-големия министерски бюджет от почти милиард)?
Това ви го оставяме за домашно!

...

2011-09-02T00:02:00.001+03:00

Не е мое, но ми се ще да съм го написала...

Минава полунощ, а телефонът вряска.
Отсреща мой любим човек ми кряска и ме стряска.
Не искам ти да ми крещиш, защото те обичам!
Но явно на това държиш. А има ли различия?
И после аз не спя, не спя, не спя от нерви.
За тебе мисля лошо - че си някаква консерва.
А сутринта с кафето аз имейла си отварям
и с друг любим човек се случва страшно да се скарам.
Той прави страшни глупости. И други покрай него.
Угасна ми фенерът май. Човека де го, де го?
Треперя после аз, познай от кво? От нерви.
Приятелите ми комай превръщат се в консерви.
Накрая кво ли ми остава? Върло се напивам,
това ми вдъхна храброст - обявявам съпротива.
Какво ви е прихванало? Ей, хора, престанете!
В земята ме забивате, а бяхте ми небето.
И гушвам своя най-любим, и къртя като чущ -
на другите обични свои хора най-напук.
Добре, че без въпроси той ме гушка и целува.
Защото, по-добре да премълчавам как ви псувам,
защото, ах, защото ме боли, и ах, защото
се правите на идиоти, пълни идиоти.
Не ми звънете. Скрийте се. Не искам да ви виждам.
Това, което става с вас, мен лично ме обижда.

Специални благодарности на Комата!

В памет на "Дядо Гутенберг"

2011-08-08T00:01:00.007+03:00

На 8-ми август се навършват две години от смъртта на един от най-блестящите сатирици на нашето време, както и един прекрасен човек – Кръстьо Кръстев (1951-2009). Няма да използвам израза, че господ обича добрите хора и затова си ги прибира рано, тъй като е ужасно изтъркан, макар и верен... и безкрайно тъжен. Много по-подходящи за случая са следните думи на самия Кръстьо от едно негово произведение: „Великите хора у нас загиват лесно, защото ги е срам да се приспособяват!”.
Кръстьо Кръстев е роден в София на 12 февруари 1951 година. В продължение на десет години работи в редакция “Хумор, сатира и забава” на Българското национално радио. От 1989 г. до 2003г. е главен редактор на в. “Стършел”. Носител е на много наши и международни литературни награди.
Негови са книгите “Снимка с кокошка”, “Представлението свърши”, “Блус в Подуене”, “В собствен сос”, “Дзен под кедъра”, "Дядо Гутенберг" и “Бай Ганьо се завръща” – в съавторство с Й. Попов и М. Вешим. Пак заедно с тях е съавтор на знаменитите стършелови спектакли в Сатиричния театър "Смехотерапия" и "Шокова терапия", играни в продължение на почти десет години. Почина след продължително и тежко боледуване. Мир на праха му!
Искаше ми се да занеса цветя на гроба му, да отдам почит по някакъв начин, но вероятно няма да стане. Беше ми обяснено, че близките му организират четене в негова памет през есента, тъй като в момента няма много хора в София, а и датата се пада в работен ден. Но предполагам, че (по думите на една обща приятелка) „Кръстьо би се зарадвал и на една свещичка в църква. Помня, че когато бях из Германия през лятото на 2008, ми беше писал смс да запаля една свещичка за него в някоя немска катедрала, че техният Бог може да е по-милостив.”
И все пак, бих искала да уважа паметта на този невероятен човек с някои негови цитати – от сборника му с притчи „Дзен под кедъра”, от няколко произволно избрани разказа, и от рубриката му „Press просото” във вестник „Стършел” – по мое мнение, една от най-добрите, писани някога!
- Стига с тия разпятия! Добре сме си ние открай време с разпятията, зле сме с възкръсванията! (по Великден)
- У нас най-големите тайни са широкоизвестни. Затова никога няма да станат явни.
- Струва ми се, че българинът е човек, който цял живот се кани да заживее човешки!
- Е, защо ги няма тия, дето все ми мрънкат "За това ли стояхме по площадите? За това ли се борихме?". Да, аз се борих за това, пък вие - не знам!
- Едни неща, дето ги няма - за нас ги има, а други, дето ги има - за нас ги няма!
- Българинът може и да е политическо животно, но в личното си битие обича да се окопава, да строи къща, да пълни мазе с буркани, да слага кисело зеле в каца и да посяга на чужди булки, което създава една особена карнавалност на живота му.
- Има твърде много неща, за които не мога да мисля, защото мисля за други, за които не трябва да мисля...
- У нас мнозина четат вестници, за да не знаят нищо!
- Този автор е глух за света, защото крещи!
- Велики Буда, защо някои народи спят по-бавно от другите?
- ...И осъзнайте най-после, че на вашето поколение се падна най-трудното - да бъдете бащи на бащите си!
- Такъв е тъжният избор на интелигенцията - удобство или истина!
- В наше време най-добрият човек е този, който не си позволява да прави повече зло, отколкото му е необходимо!
- Не е важно бурените да се оскубят докрай, важното е да се скубят непрекъснато!
- Бедата не е, че си грешник, бедата е, че имаш хоби да се разкайваш!
- Нашите политици са като в онази стара притча: заспиват като хората, а се събуждат като държавни мъже... И вече не знаят какво са - хора, които сънуват, че са държавни мъже или държавни мъже, които сънуват, че са хора!
- Когато някъде има обществено мнение, там множественото число от "капка" е думата "море"!
- Българските политици вярват в Бога само на големите празници и ако не е закъснял телевизионният екип!
- Голямо спокойствие е настъпило в Космоса! Отдавна не сме пращали българин там!
- Тези хора са толкова слаби по български език, че няма да разберат мълчанието на народа!
- Махнахме паметниците на вождовете и на тяхно място поставихме Банките!
- Тук историческото нахалство се превръща в неудобна истина!
- Невежеството е подарък за някои общества! Необходимостта да са умни е непосилна за тях!
- В общество, където има много свещени крави, често няма мляко за децата!
- Като приех да съм статуя на мъдростта, сега трябва да изтърпя и курешките!
...
и още много други.
А на нас остава единствено да не го забравяме. Вечна му памет!

Среднощно-утринни размисли

2011-07-19T06:41:00.003+03:00

В кристално ясна лятна нощ
кръстосвам час четвърти вече,
не давам даже пукнат грош,
че съм дежурна тази вечер.

Милиони фенове не спят -
възторжен всеки мача гледа.
Не спи и пустият му свят,
следи ги чрез луната бледа.

С дежурството минутите
все тъй развлачено минават,
но скрити тайно недочути, те,
дежурните, се забавляват.

И срещата добре върви -
изпява всеки своята мелодия.
Приключва тихо - се ла ви,
и пак сам всеки ще си ходи.

Но всеки има свой живот
и всеки сам си прави кефа.
Да мъкне който ще хомот...
Съвети не ми трябват, шефе!

И пак е ден, добре върви
маршрутът тъй неразгадаем.
А телефонът пак мълчи,
но няма да го уговарям!

2011-07-09T17:43:00.001+03:00

"Тя се наведе и се промъкна под надписа "Влизането забранено". Не бе от хората, които се съобразяваха с надписи и забрани, крачеше през света, сякаш имаше пълното право да бъде там - където и да е, навсякъде."

Обичам те завинаги

2011-06-24T23:42:00.005+03:00

Кирил Маричков

Как да те намеря аз не знаех,
търсех те наяве и в съня.
Колко нощи аз за теб мечтаех
в стъкления замък у дома.

Мигове броях и часовете,
лудост беше, вече знам това,
срещат се земята и небето
в полюсите два на любовта.

Обичам те завинаги, и друга дума няма.
Съдбата ни, повярвай, е днес съдба за двама
Обичам те завинаги, и друга дума няма,
най-важното това е, друго не остана.

С времето, което отминава
свят за теб с любов ще построя.
Този миг аз няма да забравя,
този миг със теб и любовта!

И така ще бъде всяко лято,
всяка зима, всеки нов сезон.
Чувството за нас ще бъде свято,
любовта ще бъде наш закон.

Обичам те завинаги, и друга дума няма.
Съдбата ни, повярвай, е днес съдба за двама!
Обичам те завинаги, и друга дума няма.
Най-важното това е, друго не остана.

Селянка си

2011-06-21T19:09:00.004+03:00

Посветено на една от най-красивите и най-прости жени, които познавам

Първата ни среща беше фантастична -
беше ти чаровна, секси, симпатична.
И реших да ида с тебе на морето,
ама там разбрах ти бързо дереджето...

Селянка си, скъпа, селянка родена,
Дишай си спокойно - ти не си за мене.

Толкова си сладка, нежна и красива,
но и много проста - свят ми се завива!
Можеш да вървиш при селяните прости -
няма да ти дойда скоро аз на гости.
Аз харесвам умни, мили и добри,
а, уви, не си, не си такава ти.

Селянка си, скъпа, селянка родена...

No Way We Can Lose

2011-06-10T18:59:00.003+03:00

Това е текста на една песен, която много харесвам (както и самата песен). Поздрав за всички!

There can be no answer for us all
There can be no stopping what is ever changing
Living for the perfect dream
It's time to make a resolution
There will be some peace in our hearts and our minds

We can all find a way to resolve our differences
There's no way we can lose
When we all realize that there are no differences
There's no way we can lose

Ready or not
We can all find a way

We will be forgiving to the ones we love
We will see the blossoming of the new spirit
Shaping everything to our design
We'll build a brighter future
We will free ourselves from the chains that would bind

We can all find a way to resolve our differences
There's no way we can lose
When we all realize that there are no differences
There's no way we can lose
No way we can lose

Ready or not
Ready or not
There's no way we can lose

We can all find a way
Ready or not
Ready or not

We can all find a way to resolve our differences
There's no way we can lose
When we all realize that there are no differences
There's no way we can lose
No way we can lose

http://www.google.bg/url?sa=t&source=web&cd=5&ved=0CDUQtwIwBA&url=http%3A%2F%2Fwww.youtube.com%2Fwatch%3Fv%3DnQ98K2Mh8J8&rct=j&q=yes%20no%20way%20we%20can%20lose&ei=Z0H_TbewNo_EsgbM-u3wDQ&usg=AFQjCNHxpsWlxjUZcB0UY34Sf9Z1DBu50g&cad=rja

Интервю с генерал Ботуш Каишев

2011-06-03T18:10:00.002+03:00

из в. „Стършел” – 26.10.1990

Димитър Инкьов (Велко Верин) е бивш сътрудник на вестник „Стършел”. Емигрирал е на Запад през средата на 60-те години и оттогава години води рубриката „Весела Неделя” на радио „Свободна Европа”. Автор е на десетки книги за деца, преведени на много езици, както и на хумористични разкази и фейлетони, излъчвани на вълните на радиостанцията. Негов постоянен герой е Ботуш Каишев. Днес запознавамe читателите с един разказ от поредицата.

Димитър Инкьов
Интервю с Генерал Ботуш Каишев

- Алооо, генерал Ботуш Каишев?
- Кой ме търси , бе?
- Вие ли сте, другарю генерал?
- Ами аз съм, на моя телефон кой друг ще е?
- Велко Верин ви се обажда, другарю Ботуш Каишев, вашият биограф. Имате ли време за интервю? Питам вие ли сте, защото обикновено, когато вдигнете телефона, казвате „Генерал Ботуш Каишев слуша”, а сега нищо не казахте и това малко ме смути. Помислих си да не би вече да са ви изпратили в пенсия...
- А, още не са, още не са, ама съм предложен. Но аз се боря, де. Те сега искат да изкарат, че аз съм бил човек на Тодор Живков и че аз все съм го поддържал, и че най-глупавите идеи за реорганизациите аз съм му ги давал, но това не е вярно: най-глупавите си бяха лично негови! Той за тях, тъй да се каже, си имаше монопол и ги налагаше по административно-командния метод и дори не ги и налагаше, ами другите ги налагаха на другите надолу и викаха, ах, колко гениални и прости са идеите ви, другарю Живков, а те всъщност бяха само прости. И после викаха, хайде да ги преведеме на чужди езици, че да ви се чуди и светът. И светът се чудеше наистина защо ги превеждат и кой ще ги чете, и защо са луди да плащат толкоз пари за превода, че кой е луд да ги отвори тези книги. Преведоха го даже на пенджадишки в индийския щат Пенджаб, без въобще да проучат могат ли хората там да четат. Ама то у нас пък, като могат хората да четат, книгите му кой ли ги е чел? Но защо пък хората и да ги четат, когато и той самият не ги беше чел – собствените си книги не беше чел! – нещо, дето го няма никъде по света, някой да не е прочел собствените си книги. Те всъщност не му бяха и собствени, де, но нали му пишеше отгоре името, всъщност трябваше дори даже да го задължат с решение на ЦК да ги прочете, но той много мразеше дългите думи. Но после как да го задължат, когато той казваше, че над него е само Господ. А като казва, че над него е само Господ, няма как да му кажеш, да, другарю Живков, но прочетете собствените си книги, за които плащаме луди пари да ги превеждат в чужбина, да ги четат хората чак в Индия, в Африка и даже в Пенджаб. Но как да ги четат чужденците, когато вие даже не сте ги чели, макар че уж сте ги писали?... Аз си мислех даже това да му го кажа, да, но как да му го кажа, когато той може да каже, а ти бе, Ботуш, чел ли си ги? И като каже, тогава аз какво да кажа? Няма какво да кажа и затова си мълчах, а сега ме обвиняват, че съм бил негов човек. Но аз въобще не бях негов човек, а даже го мразех и всъщност въобще не го поддържах, само дето гласувах за каквото той кажеше, но нека сега да стане един да каже, че той не е гласувал за това, каквото оня кажеше? А сега, аз съм бил негов човек! Защо само аз, когато всички бяха негови?
- Разбирам, другарю Ботуш Каишев, напълно ви разбирам!
- Под тази униформа, ако искаш да знаеш, кипи в момента благороден гняв. Той не само на Добри Джуров викаше пред нисшите чинове „въшкар”, той и на мене ми викаше: „Ботуш, като те гледам така, единственото ценно нещо в тебе ти е униформата и ботушите, но ако искам, и тях ще ти ги събуя, само че тогава какво ще те правим, че и за боклука вече не ставаш!”.
- Така ви викаше?
- Така ми викаше!!! И дори пред хора така ми викаше. Уж на шега, но ми викаше.
- Защо не си подадохте тогава оставката?
- Кой да си подаде оставката?
- Вие. Вие.
- Как така ще си подам оставката? Ами аз за какво съм се борил? Ами мене вземат ли ми пагоните, аз за какво ставам? Как така ще си подам оставката. Ами аз тези генералски пагони преди девети септември съм ги изгладувал! Знаеш ли колко съм се крил аз от полицията? Знаеш ли колко страх съм брал? Аз тези генералски пагони съм ги изстрадал. Как така ще си дам оставката!!!
- Да, но нали той ви обиждал?
- Абе, той така казваше, но аз се правех, че не чувам! После той с всички си правеше подобни майтапи. Не бях само аз.
- Именно!
- Какво именно?
- Ако всички, другарю Ботуш Каишев, които той е обиждал, са си подавали оставките, тогава той щеше да остане сам. Нямаше да станат всички тези безобразия, за които сега го обвиняват. Бюрократично-командният метод нямаше да може да функционира!
- Как нямаше да може да функционира?
- Един бюрократично-команден метод функционира, само когато има хора, готови да се подчиняват, готови да се оставят да бъдат командвани. Командата има смисъл, само когато насреща стои подчинение. Но представете си, че насреща няма подчинение? Представете си, че всички около него си подадат оставката. Представете си, че също си подадете оставката...
- Аз нямаше да я подам...
- Но представете си, че... само просто представете си...
- Такива неща не мога да си представя...
- Теоретически, другарю генерал Ботуш Каишев, представете си, че всички около него и вие – теоретически – си подадяхте оставката.
- Това и теоретически не искам да си го представя...
- Представете си тогава, че сънувате. Той упражнява, както години наред е упражнявал, бюрократично-командния метод на управление, обижда ви и вие насън: Другарю Ботуш Каишев, просто насън му заявявате, „другарю Живков, аз си подавам оставката!”.
- Щях да се събудя. Щях веднага да се събудя и нямаше да мога да си я подам!
- Добре, тогава представете си, че сънувате, че всички други си подават оставката... и никой не се оставя без-це-ре-монно да го командват, да го разиграват. Всеки удря на масата и казва, аз си подавам оставката. Тогава, другарю Ботуш Каишев, той щеше да остане сам и като останеше сам, нямаше да може да извърши всички тези безобразия, за които сега го критикуват, нямаше страната да е до това състояние...
- Чакай, чакай, чакай, не бързай толкоз!
- Защо?
- Защото той нямаше да остане сам. Защото, като си подадяхме ние оставката, щяха да дойдат други, хиляди други, даже незаслужили. И те като си подадат оставката, щяха да дойдат други хиляди. Ти гледал ли си комедията „Службогонци”? Гледал си я? Ако не си я гледал – гледай я. Затова и аз не си подадох оставката. Затова и насън не ми мина през ума да си подам оставката. Затова тези, които той изгони, чакаха да ги повика той обратно, надяваха се. Че който е взел кокъла, така лесно не го пуща. И затова аз не си давам ни ботушите, ни пагона!

2 юни - Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България

2011-06-02T11:39:00.004+03:00

"Българийо, за тебе те умряха, една бе ти достойна зарад тях, и те за теб достойни, майко, бяха. И твойто име само кат мълвяха, умираха без страх." (из "Новото гробище над Сливница" - Ив.Вазов)
Дълбок поклон и вечна памет пред Ботев и всички останали знайни и незнайни войни дали живота си за майка България!

Отново за обрЯзованието

2011-05-03T00:44:00.005+03:00

Бум!!!! Хееей, добро утро! Излюпихте ли се бе, пиленца? Браво на вас! Много сте сладки... А някои тук не сме се излюпили, по простата причина, че не сме се захлупили (демек, не сме лягали нощя!). Нищо, нищо, вие хъркайте и за нас!
Та, докъде бяхме стигнали?

Ако човек се вози в софийския градски транспорт, лесно може да стане мизантроп. И да намрази хората, особено учениците. Съвременните технологии им дават въможност да късат нервите на населението с нови, отскоро достъпни средства. Като изминете пътя от Х. Плиска до "Орлов мост" в най-голямото столично задръстване, опиянен от занемарената хигиена на спътниците си и омерзен от чалгата, която се носи от скъпите джиесеми на избягали от час бъдещи представители на нацията, вие слизате от автобуса, склонни към най-черни мисли за бъдещето. А не бива така! Ето, задал се е 24 май, все пак празник на просветата е! Звучи "Върви, народе възродени". Трябва да сме изпълнени някак си с онова, което "във душите грей"!

Обаче не е лесно да се изпълним! Трудно е да се каже дали българското образование е на сегашното дередже поради унизителната си материална или поради не по-малко унизителната си духовна бедност. Миналата седмица в парламента приемаха на второ четене промени в Закона за народната просвета.

Само у нас, и то преди празника на св. св. Кирил и Методий, може да се създаде движение на родителите, които по всякакъв начин не искат да разберат колко необразовани са децата им! Движението не иска матури. Търсело за целта помощта на депутатите и президента. Друго искане на родителите, обединени в това Движение за качествено образование, е учениците сами да решават дали оценките от матурата да се вписват в дипломите им. Оттук до все по-често чуваната от устата на майки и татковци фраза: "Защо му е да учи, всичко го има в Интернет!" има само една крачка. Родителите масово бягат от възможността да възпитават децата си, за да им остане повече време да лежат с биричка пред телевизора и да гледат "Денсинг старс". Така те създават едно поколение от високотехнологични плебеи, както казва писателят-психиатър Любомир Канов. Защото щем или не щем, светът се разделя на такива, които слагат нещо в Интернет и те са по-малката част, и на други, които гледат да копи-пейстнат оттам. Името на последните е легион! Да не говорим за качеството на това, което витае в милиони страници из WEB-пространството!

Нищо, ще си внесем инженери и агрономи от Молдова и ще им даваме частни уроци по пеене! Да учат "Върви, народе възродени".

Глупости на килограм

2011-04-13T00:58:00.008+03:00

Тази сутрин слънцето само за секунда надникна, веднага се уви в дебели свежи облаци, дезинфекцирани и напарфюмирани със свежия Софийски смог, и пак захърка. Докога ще спи? Вече половин година кърти... Ще хване целулит на мутрата!
Айде, има-няма слънце - ставам и аз, дръпвам щорите и отварям прозореца с риск да уплаша някого с още сънения си и прекалено изпаднал вид...
От известно (много малко) време точно срещу прозореца на спалнята ми се кипри внушителен по размери билборд, реклама на цигарите "Виктори". Като оставим настрана факта, че в един малък и относително спретнат столичен квартал, подобни рекламки (които досега липсваха) само развалят сравнително приятната гледка, то колко й трябва... Струва ми се резонен въпросът от какъв зор е пропаганда на тютюнопушенето, при положение, че официално вече го забраниха почти навсякъде? Какъв е тоя зов "Купете си цигари, нищо че можете да ги пушите само вкъщи"? Или това може би е подкана за нарушение на забраната? Звучи интересно... Глобата за пушене на забранени места е от 50 до 300 лв, ако не повече. Излиза, че общината дава разрешение за поставянето на реклами на продукти, от които после взема доооста прилични суми. То е ясно, че производителите няма да спрат да си рекламират стоката, ама айде поне не толкова явно! То вярно, че сме малка, балканска държавица и много-много забраните не ги зачитаме. Когато забраниха производството на домашна ракия, се вдигна почти революция (а като е за избори, никакви ни няма), пък и не е ясно тази забрана доколко се спазва и сега. Та сега и цигарите... Ама от Европа не давали. Така ли??? Нейсе, да се пукат душманите!
Съвсем в този дух, както и в духа на приближаващите празници, се появи и една твърде интригуваща реклама на “Ариана”, която отскоро е по столичните билбордове. На нея е изобразен неясен и непознат на българското население субект, наречен Мариан, който по някаква причина щял да чака нещо неизвестно два месеца. “Наздраве за Мариан. Той ще чака два месеца.” Възможно е замисълът да е твърде дълбок, за да се проумее от прости люде като нас. Но дори и на такива като нас е добре да се обясняват някои неща, например – какво ще чака Мариан, защо аджеба точно два месеца, какво точно общо има бирата и т.н. Доколкото схванахме на първо четене, има някаква връзка с изобразяването на въпросния Мариан по подобие на нещо средно между Боб Марли, Че Гевара и Кадафи… Ама защо и как… остава неразбулена мистерия.
Така че мили хора, ако имате предложения или дори прозрения, моля ви да проявите съпричастност към мен и да ги споделите. Ще спасите много от незавидното ми количество останали мозъчни клетки.
А ако никой не предложи изход от този ребус, ще излезем от неловката рекламна ситуация със следния цитат, който идеално се вписва в изложеното по-горе:
“Иди там... Къде - не знам... Донеси това - нещо си. Не е ясно какво. И гледай да не сбъркаш!”
С една дума, личи си, че с приближаването на Великден и страстната седмица, на народонаселението охотно и усилено се предлагат разнообразни начини да уважи "светия" празник и да си изкара готино - алкохол, цигарки и колбаси "Милица"/"Народен"/"Тандем". Туй е животът!

Природна ода за "Честита пролет"

2011-03-23T09:43:00.005+02:00

Приятен розов облак носи в полет
ухание от младостта поето.
Кипарисите, сякаш в вечна пролет
растат и се издигат до небето.
Поройни дъждове, омекотили
на слънцето лъчите, озарили
света във ярки бликове златисти -
танцуващ изумруд сред пари чисти.
Лиани по стеблата се увиват
и после там изсъхват почернели.
Пътеките прекъсват и се скриват
в гората, сякаш спомени изтлели.
Красив чинар, и бор зелен и строен,
расте, цъфтят нагоре и тревите...
И пеят дивни песни сред скалите
чудати птици. С ромон на потоци
изпълва се безспир, ечи ефирът.
От цветни долини и водоскоци,
от орхидеите дъхът се спира.
Подскачат диви зайци сред горите,
и птици с хорски разум във главите.
Цветя неземни – в цвят целогодишно,
и пламъци*, цъфтящи буйно, пищно,
И винаги зелени са тревите,
дърветата във облаци обвити.
Ту вдигат се планинските вериги,
ту спускат – докъдето поглед стига...
Сред кътчета закътани удобно
потъваш в мисли леко и свободно.
И хиляди кипàриси корони
издигат ствол до ствол, преплитат клони.
Живителна зелена влага вдъхват,
омара димна лека ги облъхва.
Цветя се стелят в слоеве брокатни,
край моста са тревите ароматни.
Обгръща тъмен мъх зелен скалите
високи, с изумруд килим покрити.
И ту надава щъркел жален крясък,
Ту лястовиците летят със плясък.
Викът на щъркела ечи далечен,
лети през дол и рид в небето вечно.
Сред гъстата дъбрава заран бликва
отнейде птича песен всеобхватна.
Синигерите, пурпурни в лъчите
на слънцето, сияят. И разпръсват
кристална, мека светлина скалите.
Потоци с бисерна вода се стичат.
Макар и по света да има много
такива планини с цветя безбройни;
поля с пелин – по красота да могат
да се сравнят със таз, са недостойни!

Пламък* - вид цвете - бележката моя

из "Животинско царство"

2011-03-18T10:02:00.002+02:00

Какво животно на кой български политик бихте подарили?

На министър Цветан Цветанов бих подарила чухал – мъничка, „джобна” сова, която мелодично повтаря звука „чух, чух чух”. И той като нея, всичко е чул, въпреки че нищо не е разбрал, а още по-малко реално е направил!
На премиерът Бойко Борисов – пуяк. И той, като него е едър, як и наперен, по някои мнения дори величествен и обикновено ни дава нещо, в най-добрия случай, веднъж в годината.
На Ахмед Доган – скункс. Малък, кротък и миролюбив наглед... За сметка на това – силно вонлив.
На финансовия министър Симеон Дянков – стадо пирани, които да оглозгат и малкото, което е останало от данъкоплатците. Друга възможност е комар, който да им пие кръвта, но и денем, и нощем.

По-здрав... за Трети март

2011-03-03T11:52:00.001+02:00

Честит празник на всички "патриоти"!

В механата
Хр.Ботев

Тежко, тежко! Вино дайте!
Пиян дано аз забравя
туй, що, глупци, вий не знайте
позор ли е или слава!

Да забравя край свой роден,
бащина си мила стряха
и тез, що в мен дух свободен,
дух за борба завещаха!

Да забравя род свой беден,
гробът бащин, плачът майчин, -
тез, що залъкът наеден
грабят с благороден начин, -

грабят от народът гладен,
граби подъл чорбаджия,
за злато търговец жаден
и поп с божа литургия!

Грабете го, неразбрани!
Грабете го! Кой ви бърка?
Скоро той не ще да стане:
ний сме синца с чаши в ръка!

Пием, пеем буйни песни
и зъбим се на тирана;
механите са нам тесни -
крещим: "Хайде на Балкана!"

Крещим, но щом изтрезнеем,
забравяме думи, клетви,
и немеем и се смеем
пред народни свети жертви!

А тиранинът върлува
и безчести край наш роден:
коли, беси, бие, псува
и глоби народ поробен!

О, налейте! Ще да пия!
На душа ми да олекне,
чувства трезви да убия,
ръка мъжка да омекне!

Ще да пия на пук врагу,
на пук и вам, патриоти,
аз вече нямам мило, драго,
а вий... вий сте идиоти!

Честит ни "петльовден"... и не само

2011-02-02T16:07:00.027+02:00

"Петльовден, Петеларовден, е празник, тачен в източна България за здраве на момченцата. Свързан с обредното колене на петел най-често на прага на пътните врати. Кръвта от него трябва да пръсне по вратата. С нея правят и кръстен знак по лицата на момчетата и петеларя (лицето, което коли петела и което трябва да бъде момче-юноша). Заколеният петел изхвърлят извън двора и веднага след това го прибират. Главата оставят при вратника. Свареното обредно ядене и краваите или начупената на парчета пита раздават по съседите. Действията, които се извършват до приключване на празника, са подобни на тези при бабинден. В Пловдивско денят е известен под името Черна или Църън ден. Тук освен принасянето в жертва на черен петел (или кокошка) се спазват и редица забрани. Не се върши женска работа, не се къпят, не правят сватби, за да не “църнеят”, т.е. да не жалят починал. Коленето на петел населението свързва с широко разпространената легенда за цар Ирод, който заповядва да обезглавят всички мъжки деца, за да умре и Христос"

"Ликуй, народе! Старо и младо
празнува днес цял ден... Петльòвден"

Ако трябва да перифразираме вечната творба на Христо Ботев, горе-долу така бихме прославили днешния "празник". Какъвто и да е той - което, само по себе си, вече е малко дискусионно - "петльовден", или просто "втори феФруари - деня на педалите... пардон гейовете!"?

Предполага се, че този празник е припознат от гей-организациите като празник на гейовете, тъй като преди време една организация започна подписка за признаване на ден за борба с хомофобията, та оттам може да се отсъди, че 2-ри февруари е признат от тях за празник на хомосексуалността. Дори да е така обаче, лично аз не разбирам - какво общо има това с Петльовден (деня на мъжката рожба)? Така и не ми става ясно каква връзка има този ден с хомосексуалните мъже, още по-малко пък с хомосексуалните хора в България. Е, може и да не издребняваме толкова - вече празнуваме "Хелоу-ин" (или "аут"!) - деня на Вси светии, ако трябва си употребим българския термин; Свети Валентин (макар и да си имаме Еньовден за влюбените и Трифон Зарезан за виното)... По въпроса дали това е редно или не, е имало немалко спорове, но битуването на тези празници на българска територия отдавна е факт, та вероятно и един втори февруари ще успеем да преглътнем! Това, което не мога да проумея обаче, е защо, наближи ли тази дата дори само със седмица, "Канала" (не отходния, а БНТ) задължително ще ги "осмее" (за да не кажа "оплюе") в "Шоуто" си в събота вечер, или "Пълна лудница" (при тях по принцип предаване не минава без такова нещо) ще се пъне да си увеличава вече драстично намалялата (интересно `що ли така?) зрителската аудитория с откровено пошли и просташки скечове, често пародиращи личности като Елтън Джон или покойния вече Фреди Меркюри, а някак на заден план оставящи... хмм, нека ги наречем "странни същества" като Азис и Евгени Минчев, нямащи нищо общо с гей-културата. Защо са нужни всички тези шеги и подигравки, които до една са на гърба на гейовете?
Едно е ясно - на датата втори февруари, една неголяма част от човешката популация (дори всъщност не и особено малка - около 10% в световен мащаб... Е, май не звучи чак толкова оскъдна все пак), у нас за първи път в годината (и може би вероятно и последен), от "пендели, "педали", "педерасти", "меки китки", "леви резби" и какво ли още не, вече изведъж стават "гейове"! Аналогична логика на онази, по която на осми март съпругът подарява цветя на спътницата си в живота, а през всички останали дни в годината, комуникацията е сведена до "Женааа, дай тука ракията!" (ситуация, често осмивана в битовия ни хумор). Самата дума "гей" също е на практика чужда и неточна (първоначалното й значение е "весел", "щастлив" "радостен", но фактът, че вече почти не се използва в този смисъл, е резултат на явление, наричано в лингвистиката "пейоративизация") и може преспокойно да се замени, обаче не с "хомосексуалист", а с "хомосексуален човек". Колкото и масово да се използват все още, думи като хомосексуализъм и хомосексуалист трябва да изчезнат от съвременния книжовен български език, както е при вече почти всички западни езици. (В немския думите "homosexualist" и "homosexualismus" са използвани по времето на Третия Райх, а днес се използват правилните форми "homosexuel" и "homosexualität". В английския също не е правилно "homosexualist/homosexualism", а "homosexual/homosexuality".) Сексуалността на човека не е "сексуализъм", не е участие в организация, партия, секта или друго движение, за да се слагат наставките "-ист" и "-изъм". И щом не се използва "хетеросексуалист"/"хетеросексуализъм", значи не трябва да се използва "хомосексуалист"/"хомосексуализъм". Самото обръщение е дискриминационно. "Ист"-ите и "изм"-ите трябваше да изчезнат още след 1989 и Социализъма.
Малко лирическо отклонение, преди няколко години, на същата тази дата, синът на една моя много добра приятелка, който тогава беше на 6-7 години, я попита: "Мамо, знаеш ли какъв ден е днес? Днес е Денят на Азис!". Без коментар. Немея...
Но станаха много думи, а заобикаляме около основното. А то е, че според мен това не е празник на хомосексуалните и бисексуални хора. Това е ден за майтапи, за размяна на шеги, за бъзици (доколкото откровено безвкусни и наситени със зле прикривана злоба насмешки, насочени към "горките педали", изобщо могат да се нарекат "бъзици").
Да, действително съм съгласна, че има нужда от ден в който хората с нетрадиционна ориентация и от двата пола да имат празник. Но сериозен празник. А не ден на безвкусния медиен хумор. Не гледам телевизия по собствено желание, не мога доброволно да си причиня това на изтормозените нерви, но мога да си представя какъв смях е падал цял ден по кабеларките и какви скечове са се въртели, уж за сметка на хора като Яне Янев, Станишев и други парламентарни "любимци на народа", но на практика - за сметка на други... Нужен ни е ден, в който да развеем флага с Дъгата и наистина да се поздравим за това, че вече живеем в малко по-различен свят и наложения от миналото ден за присмех с нас е останал зад гърба ни.
В заключение ще призова интересуващите се и желаещите да изявят позиция (и които, предполагам, вече да се нагледали и наслушали на цялата помия - с извинения за израза, но в случая друг евфемизъм просто няма - която е била изливана през целия ден от телевизията, радиото, вестнтиците... Ооооо, съвсем бях забравила, че тази вечер по "БТВ" дават "Пълва лудница"... Пази Боже, да си пусна случайно по това време телевизора, че лошо ме чака!) - Нека Петльовден си остане Петльовден. Нека хората, които искат, и по-специално, медиите - щом имат чак толкова нужда от това - продължат да си правят бъзици и да си оправдават хонорарите. Но нека ние не бъдем солидарни с идеята, че един такъв народен обичай - по незнайни причини, преобразил се с времето в ден за присмех и майтапи с публично изявени клоуни като Евгени Минчев и други нему подобни индивиди - има нещо общо с хората със специфична сексуалност. Смятам, че не е нужен специален ден в който околните да се присмеят на воля на "горките обратни". По-добре елементарно, толерантно и преди всичко, човешко отношение всеки ден, отколкото "празник" (особено от този тип) веднъж в годината

To my mother

2011-01-26T12:20:00.001+02:00

Mother, I don’t ever want to grow up.
Not a man, it’s you whom I rely on.
Not with flowers, with nightmares I show up.
And your shoulder is the one I cry on.

And because of each weekly outpouring,
and this love of yours that’s so immortal,
you just can’t discharge your poor heart’s storing,
but keep fighting, holding back the nightfall.

But, alas, night falls, sooner or later.
Like the sound of an ax-hitting motion.
I then realize to the wrong person
I have given all of my emotion.

It was late when I began to gather
brightness out of all the burns that smolder.
Only, good god, don’t you die, I’d rather
be your mother, as soon as I’m older.

Вдъхновено от:

"НА МАЙКА МИ"
Камелия Кондова

Как не искам да порасна, мамо!
Вместо с цвете - идвам със кошмари.
Вместо мъжко рамо - твойто рамо
от сълзите ми горещи пари.

И от мойте седмични потопи
ред не идва - ти да се изплачеш.
Тази твоя обич доживотна
все воюва и отлага здрача.

Ала здрачът идва неизбежен -
песен в изпълнение на брадва.
И разбирам колко много нежност
разпилях, но не, по който трябва.

Много късно почнах да събирам
светлина от всяка жива рана.
Само ти, за Бога!, не умирай.
Щом порасна - майка ще ти стана!

A Villanella to Fear

2011-01-16T10:10:00.004+02:00

Fear-free souls, a blessed life they win.
And they roam, low in spirit, in calm night.
Fear is but pride, and paranoia – sin.

Blast after blast they take, they don’t give in,
and they don’t even pile pictures of spite .
Fear-free souls, a blessed life they win.

We fail, when we seek freedom from the bite
of power that is here, we feel its might.
Fear is but pride, and paranoia – sin.

If only we were kings, not pawns caught in
a chess-board that is always small and slight.
Blessed are those devoid of every fright.

They, without throwing dust, clean off their skin
from memories of their bad, worse, and worst plight.
Fear is but pride, and paranoia – sin.

Yet how could I just take the mighty blight
of power from beyond the dreamy night?
Blessed are those devoid of every fright.
Fear is but pride, and paranoia – sin.

вдъхновено от:
"Виланела за страха"
Любомир Терзиев

The right thing happens to the happy man.
Theodore Roethke

Блажени са свободните от страх,
че нищи духом бродят в нежната си нощ,
страхът е горделивост, параноята е грях.

Поглъщат срив след срив без визия за крах,
не пълнят с образи на злото онзи заден кош,
блажени са свободните от страх.

Властта е тук, сега: грешим при опит плах
да се отскубнем от маститата й мощ,
страхът е горделивост, параноята е грях.

Поне царе да бяхме, а сме пешки в шах,
дъската винаги е с малка площ,
блажени са свободните от страх.

Блажените се пощят, без да вдигат прах,
от спомени се пощят: лош, по-лош, най-лош,
страхът е горделивост, параноята е грях.

Как кротко да приема онзи изначален мах
на силата оттатък нежната ми нощ?
Блажени са свободните от страх,
страхът е горделивост, параноята е грях.

За много... ракии!

2011-01-01T20:50:00.005+02:00

(текст за песен)

Пр.:
Сурва, весела ракийка!
Пълна каца със туршийка!
Във казана ври, пенлива,
в гърло чаша се излива!
Пияни-заляни догодина,
догодина, до амина!

Нова Година засмена
върви с ракия студена
Аз вече пия три дена,
та да се пазя от хрема.

Нова година засмена
върви с ракия студена;
жената е възмутена,
че язе пия три дена!

Пр.
Сурва весела година,
яка пръчка над камина,
да я ползвате двамина -
яка да ви е г*зина!

Някъде...

2010-12-16T15:12:00.003+02:00

Дойде утрото, а с него и температурите станаха малко по-високи. Дядо Пейо подаде глава изпод четирите одеала, изчака малко, докато се адаптира към стайната температура, след което я надигна от възглавницата (която, секунда по-късно, започна отново да изстива до нула градуса). Беше време да става. До него баба Симеонка още спеше, завита през глава – тя днес можеше и да си отспи, домакинската работа не беше северен елен, че да избяга, но той беше дежурен него ден да излиза. Боклукът чакаше да бъде изхвърлен, сметките – платени, а трябваше и да се напазарува... Налагаше се да побърза, ако искаше да хване най-топлото време от денонощието – около два следобед температурите навън достигаха малко над нула градуса – така че нямаше много време... Дядото полека-лека се попривдигна и отметна четирите одеала от себе си. Изпсува от душа (полугласно, за да не чуе жена му) при съприкосновението на позатопленото му от постелята тяло със студения стаен въздух и се пресегна към стола за още една жилетка. Нахлузи я бързо върху трите пуловера, които вече носеше, надяна трети чифт яки вълнени чорапя на краката си, бавно стана и се упъти към кухнята.
Печката там, то се знае, не работеше, но дядо Пейо беше оставил бойлера включен за цяла нощ – по нощната тарифа нали не е толква скъпо... Дядото врътна енергично горещия кран на кухненската чешма и (след като свали леките платнени ръкавици, с които спеше – през нощта все пак малко се стопляше, та нямаше нужда от дебели кожени) се залови да мие чиниите от предишната вечер – не че имаше чак такава нужда – вечерята им беше доста оскъдна и не оставяше кой знае какви следи; целта по-скоро беше да позагрее помещението с образуваната пара, тъй като висящите от тавана сталактити вече добиваха застрашителни размери...
Но секунда след като се надвеси над мивката, старецът се отдръпна стреснат – изпод струята вряла вода бясно изскочи един пингвин! Третият поред за тая седмица... Явно беше допълзял по канализацията, примамен от приятната (за него) студена температура в дома на двамата пенсионери – види се, доста по-студена от тази на полюсите, които вече се затопляха доста под влияние на глобалните промени...
Животинката скочи на кухненската маса и изгледа умолително дядо Пейо.
- А, не! – възрази старецът. – Не мога да те взема при мен – нямам с какво да та `раня, с бабата и за назе си нямаме! Ако пък се опитам да та сготвя за Коледа като мисирек, ще довтасат природозащитниците да ма съдят... Хайде марш!
Дядо Пейо посегна към пингвина, но той изквича уплашено и го клъвна по ръката.
- И от твоите целувки ми излизат мехури! – допълни сърдито дядото и без много да се церемони, сграбчи 40-килограмовата птица и я напъха не особено нежно отново в канала, след което продължи заниманието си.
Вратата се отвори и през гъстите кълба пара бавно влезе на фокус баба Симеонка.
- Добрутро! – поздрави тя мъжа си.
- Добрутро, жено! Затваряй бързо вратата, че да`н излиза топлото!
Бабата влезе, затвори бързо след себе си и се настани на кухненската маса (позабърсвайки разсеяно образувалия се по покривката скреж).
- Дъл` да не пуснем за малко печката? – попита тя.
- Каква печка ма, жено? Топло е днес, цели минус 5 градуса, недей са излага – ша са разглезим, а после кой ке я плаща таз печка?
- Изключи ли бойлера?
- Изключих го, още преди три часа, като ставах до тоалетната.
- Пак ли става, бе мъжо? Нъл` ти казах да`н пиеш толкоз вода преди лягане, че ша та удари простатата...
- Знам, жено, ма супата, дето ядохме снощи беше с много сол вътре – днес по-малко да сложиш! Какво има за ядене?
- За закуска ще пием чай, - заизброява като от списък баба Симеонка – на обяд доматена супа... и за вечеря нещо по-леко.
- Значи трябва да купя домати... – отбеляза мимоходом дядо Пейо.
- Имаме и една краставица от миналата седмица. Ако купиш и едно кисело мляко, мож` да я направя на таратор за вечеря.
- Как кисело мляко на вечеря, ма Симеоно? Нидей така, ша та удари холестеролът! И как тъй за един ден, и таратор, и супа – да не е някакъв празник днеска?
- Ти н`дей много приказва, Пейо, че ако не беше изтървал котарака, сега щях да го задуша с доматето и краставицата по рецепта за коледна мисирка... или новогодишно свинско!
- Ауу, ама то Нова година ли иде? – плесна се по челото дядо Пейо и затегна крана на чешмата. – Бях забравил... Значи е краят на месеца? Е, щом е тъй, да вър`я да плащам тока, че току-виж ни го спрели онез` серсеми! Остава да седим и без ламба!
Баба Симеонка го изпрати до вратата, помогна му да си облече двете палта върху четирите ката дрехи (въпреки че температурата вън принципно беше малко по-висока от къщната) и му подаде бастуна.
Дядото посегна да отвори външната врата, но около нея пак се бе образувал тънък слой лед. Той за две минути го натроши с бастуна си, отвори вратата, каза „чао” на жена си (която закрета отново към кухнята, да приготви „закуска”), но малко преди да излезе се спря на рамката и каза:
- Хубаво, жено – ша `зема и домати, и кисело мляко! Нъл` е Нова година, празник е! Има ли пари, нема ли – ке пируваме! А ти сложи по две лъжички захар в чая!
- Да, точно тъй – ке пируваме! Като ке му отпускаме края, да е както си требе! – засия баба Симеонка и се втурна да слага вода за чая.

Преходът - на 21. Честито пълнолетие 2!

2010-11-10T14:57:00.003+02:00

Преходът ни е вече пълнолетен - не само у нас, но и навсякъде по света, вече е на 21! Това означава, че същият този преход, вече има съвсем законно, дадено и от господа-бога, право: да се ожени; да гласува; да притежава имущество; да съди и да бъде съден; да употпебява алкохол - дори в САЩ!; и да влиза в заведения и дискотеки - пак дори в САЩ! Не е зле да се отбележи, че от описаните действия нашият любим преход до момента се е въздържал, но не съвсем... Дори и да не е употребявал алкохол, е давал повод на доволно голям брой хора да започнат. Женен не е, но затова пък си има майка-Столетница, и голяма сестра - Перестройка. Пък нищо чудно, след някоя и друга година, да го видим женен за Световната Финансова Криза (може би вече би трябвало да й дадем уважителната абревиатура "СФК"), с която последните 2-3 години доста се сближи... И след време, живот и здраве, ако е рекъл господ, от брачния съюз може да излезе нещо - мисля, че е по-добре да не се опитваме да отгатнем какво, ако упорстваме да си запазим нервите здрави! Относно дискотеките - през време на прехода, немалко младежи си намериха смъртта в дискотеки... Въпросът е обаче, че са търсели (а вероятно и намерили) нещо друго там - може би развлечение, може би моментно разсейване от проблемите... за които, естествено, не е виновен преходът, да не си помислите такова нещо! Виновни са родителите - естествено, че са виновни, като се трепят за мизерна заплата и се чудят как да изкарат месеца, вместо да бягат в чужбина, примерно... Но както и да е. Що се отнася до имуществото - последните 20-тина години доста хора изгубиха, но немалко хора попридобиха имущество - и то във вид на импозантни сараи, или големи черни коли с черни стъкла; мутрафонизацията доби внушителни размери, докато гръмко наречената "приватизация" доста безславно отшумя, още преди да е започнала. Колкото до съденето - действително малко хора бидеха осъдени, но затова пък преходът често опираше пешкира и беше съден за всяко нещо, което разглезеният (с много гръмки обещания и високопарни приказки, но с твърде символично малко реални подобрения) народ смяташе за неправилно.
Така си минаха годините... До днес - когато преходът... пардон, Преходът - навърши валидно по цял свят пълнолетие и придоби права.
А ние какви права придобихме? Какви права реално притежаваме, а от тях какви и колко реално използваме? Нека всеки сам прецени това за себе си...
Но най-важното - това, което дава повод дори на българската демокрация, несигурно стартирала по времето на прехода (защото злите езици говорят, че разликата м-у демокрацията и българската демокрация била като между стола и електрическия стол!) да се нарече такава, е именно правото на народа да гласува. Именно да глаСува, не да глаДува - второто несъмнено го можем, а нерядко сме и принудени да го правим. Но ако се съди по активността от последните няколко проведени избори, с първото сме много на "вие".
Затова предлагам (когато дойде времето) да оправдаем името на настоящата си "демокрация" и използваме поне едно от правата си, които не са чак толкова много. Нека плюем и теглим една звучна (по възможност наум!) на небезизвестния български прототип Бай Ганьо (колкото и близък да го усещаме), който упорито ни нашепва на ушенце, че и едните, и другите са маскари и че то просто нямало смисъл, а вместо това използваме правото си на глас, има шанс да подобрим поне малко ситуацията си. Ако се чудим какъв избор да направим - мисля, че може спокойно да проследим историята на вече възрастния ни Преход и си направим съответните изводи - поне от нея може да понаучим нещо тук-таме (ако от тази в училище не сме научили много).

Поздрав също така с ето тази статия: http://oldspook.blogspot.com/2008/01/blog-post.html и... Честит 10-ти ноември ;).

Култ(ура)!

2010-11-04T23:59:00.006+02:00

"Най-важното нещо, свързано с полета до луната, не е, че човекът стъпи на луната, а това, че - разгеле! - видя земята" (цитат от недоизяснен източник)

Загинала била българската култура? Хайде бе!!!
"Не е загинала, просто е полегнала... Вероятно се готви за зимен сън..."
Така бях склонна да мисля аз, допреди няколко часа - преди да видя моноспектакъла на Камен Донев "Възгледите на един учител за народното творчество", тази вечер.
Може би част от аудиторията си спомня Камен като част от триото на Стефан Вълдобрев и Мая Бежанска (когато, преди много години, радиото и телевизионния ефир се огласяха от звуците на "Работа насам, няма работа натам..." и "С бели маратонки и изтъркани джинси..."). Предполагам, че мнозина пък свързват този талант с "Улицата" на Теди Москов - един отдавнашен, но неповторим спектакъл, който пречупва нашата действителност, чрез умелата режисура на Теди и невероятната актьорска игра на Кръстьо Лафазанов, Мая Новоселска, Христо Гърбов и много други. Няма да сбъркам ако кажа, че "ЗА НАРОДНОТО ТВОРЧЕСТВО" е логичното продължение на един от героите в лицето на Камен Донев. Голям талант.
Нея вечер този човек показа пределно ясно, че всичките приказки, които се изговориха на ненужно висок глас последните дни, за "умрялата"/"умиращата" българска култура са просто абсурдни (точно както културата на културните ни министри от последните 1-2 години).
Всичко беше безупречно - беше ни показана само малка част от облика на онази, истинската българска култура. Не, не чалга-културата, или онази от света на моловете, а тази, с която всеки българин трябва да се гордее (разнищихме фолклора, от добруджански/северняшки/тракийски хор`а и ръченици, през образа на българина в и извън народната песен, та чак до живота на нашите прадеди в селото и извън него); и в същото време всичко беше съчетано с неповторимо чувство за хумор... И то твърде различно от пошлостите, които напоследък се носят от теле-екрана и неоправдано се водят "хумор", според които представата за "смешно"/"оригинално"/"забавно" включва изобилие от елементи на отделителната и репродуктивната човешки системи, запас от около 100 думи - половината от които псувни, а другата чуждици - и носещи "приятни" благоухания на Канал (отходен) или Лудница (празна, защото лудите са в ефир!). Елементи от фолклора и съвремието ни се преплитат; възвишеното и делничното се омесват и объркват, но резултатът не е нито "тюрлюгювеч", нито въобще нещо, което в скоро време сме виждали по така наречените "мас медии".
Камен е неотразим - освен че говори по около сто теми в рамките на 30-тина минути, съвсем успешно може да заеме мястото на Наполеон в историята като умеещ няколко неща наведнъж - пее, танцува, играе хор`а, изнася лекции, че и на 5 езика говори (макар и неразбираемо!).
С една дума - не се чудете! Ако ви падне възможност - отидете на постановката! Връща доброто настроение (независимо къде и от преди колко столетия сте го загубили по трасето) и прави гънки на мозъка, а парите, които ще дадете за билет, повярвайте ми, ще си струват.

P.S. Единственото, за което ме хвана яд беше, че накрая Донев получи само един букет - и то от съавтора на спектакъла... а най-вече на факта, че и аз се оказах една от безбройните патки, които напълниха залата, но не се сетиха да вземат едно цвете на човека!

"Как да се справим с безсънието"

2010-10-23T08:08:00.003+03:00

От мен лично. Без псевдоним.
Проверени начини:
Имам си една голяма бяла кутия с кръгла дупка в средата. Вкарвам си дрехите за пране в нея и я пускам. В един точно определен момент, започвам да й пригласям с една индианска песен, която научих от вуйна ми, която през 56-та беше ходила до Тибет по линия на ДС.
Друг вариант е да се концентрирам над силови тренировки.
Сядам на един стол, прегръщам си краката и започвам да се напъвам, докато не се вдигна във въздуха. Понеже досега не съм успявала, а на няколко пъти дори заспах по време на опитите си, този метод е все още с недоказана ефективност по отношение на левитацията, но не и на съня!

Приказка от 1000 нощи, 2 сутрини и 3 предиобеда

2010-10-02T21:58:00.005+03:00

... и като извадих напукана и немита чаша, и отворих бутилката с намерение тутакси да се напия и да падна под масата без да чувам и усещам нищо - хоп! - от нея излезе Духът.
- Вашето желание е заповед за мен, господарю! Кажете ми какво да направя за Вас? - прогърмя той.
- Може ли да помисля малко? - попитах аз...
И Духът седна на земята и се разплака. Оказа се, че не можел да ми изпълни това желание.

Поздрав за учениците по случай 15-ти септември

2010-09-15T20:55:00.004+03:00

Сексуално - социално

Ученички, ученици -
мислят все за секс и цици!
Аз не съм за секс и цица,
ами съм за кекс и пица!

Трендафил Акациев

Има ли Бог?

2010-09-13T20:25:00.007+03:00

В памет на Кръстьо Кръстев

(Мъртвите - Бог да прости;
живите - кой да свести?)

"... Мистична случка с карикатурист, разказана ми от самия него. Художникът Любо Михайлов отишъл с жена си Роси на гости на приятел в родната Каварна. Там срещнал стар приятел, който го поканил на семейно гости. Вечерта седнали в двора на приятеля край масичката под една круша и започнали беседа. След час или два, след игри на духа и няколко ракии се захванал дебат на екзистенциални теми. Разгорещен Михайлов протегнал празни ръце с дланите нагоре към приятеля си и жена му и извикал:
- Цял живот се трудя и блъскам ето с тези ръце! Нищо не ми е паднало даром от небето!
В този момент една круша се откъснала от дървото, прошумоляла през листата и паднала точно в разперената длан на художника. Кант с неговите пет или шест доказателства за съществуването на Бог бледнее! Аз пък имам четирима свидетели!"

К. Кръстев - в. "Стършел"

Дюни и кратуни

2010-08-10T21:08:00.012+03:00

Ех, хотелче ще купя
на брега на морето.
Цял ден семки ще люпя,
ще си къпя дупЕто...

Така пееха едно време Клуб НЛО... Само дето хотелчетата по брега на морето вече са купени, при това с лихвите. Продължението на песента (с едни германки, рускини, презрамки и бикини) също звучи много примамливо, но напоследък дори германките и рускините не са същите - види се, и те жертви на световната икономическа (к)риза. Столичната водка и Пилценската бира пък съвсем не са евтини... И изобщо, тази идилична картинка завършва подобаващо с: "...Да, в България - скука! Само дупки и тръни; Всичко хубаво тука става само в съня ни!". А дали наистина е така?...
Факт е, че много малко българи вече почиват по родното Черноморие и призивът "Уважаеми сънародници, посещавайте нашето Черноморие... то е ВАШЕ!" звучи комично, но и малко тъжно. Дали по прославените скъпарски курорти търговците любезно заговарят всекиго на английски, руски и немски, защото българите са малко, или защото първите обикновено плащат повечко? Което, м-у другото, също невинаги е съвсем така. Предвид факта колко българи почиват в Гърция, Турция или Испания (според официални данни) и символичната разлика в цените, явно причините не са само финансови...
Защо всъщност българите все по-масово спират да ходят на море у нас? Най-логичният отговор (след "защото не могат да си го позволят") е - защото не искат... Как да иска човек? При неколкократна надценка на продукти или услуги от елементарна необходимост, като например, посещение на санитарния възел - демек, "по левче за кенефче", или по 7 лв за плажен чадър (хайде, да ни трябва политически чадър, да прежалим някоя и друга пара - по правило тези, които действително имат нужда от него, не са затруднени да си го осигурят, но за средностатистическия човек, такива "екстри" далеч не са необходими); демонстративно негативно отношение - което при това не се ограничава само до българите (тук няма какво да "избистряме", карикатурата по-горе е достатъчно красноречива); плажове, задръстени от всевъзможни боклуци (от промишлената, живата и неживата природа), на които се пекат майки, лели, баби и внуци; продавачи, гръмко крещящи, хвалейки стоката си ("ЦА-РЕ-ВИ-ЦА!!!", "Едра царевица - като зърното на Памела Андерсън, като кочана на Брад Пит...", "Царевици-ци-ци-ци...", "Царевица - лекува главоболие, настинка, ишиас, зъбобол, истински аспирин, моля-я-я-я-я..." - доста креативно, все пак!); отделно, вечерно време се разнасят звуците на кръшни мелодии с ориенталски привкус и текстове, напомняши древногръцки дитирамби и в допълнение - вакхическо-езически ритуал - голи танци, имитиращи съвкупление... Въобще, примери за неща, които почти неотменно присъстват в съвсеменната крайморска почивка, но които човек може с голямо удоволствие да си спести, без да загуби много, могат да се дадат доста... Въпросът е - нужно ли е да се стига дотам?
Лято и море е една много хубава комбинация, която трябва да се запази като традиция у нас... Само че под "море" не би следвало да разбираме целия гореописан разкош, кича, скъпотията и човешката простотия, сбрани ведно - а онова, което действително означава тази дума и което е по-логично да се разбира. Море = природа, нещо красиво и естествено, неосвинено все още от човешката жизнедейност; огромна водна шир, която сменя цвета си по няколко пъти на ден, от синьо-зелено, до тъмнолилаво; пеещи гларуси и чайки (несериозно ми се струва твърдението, че славеят, например, "пее", а гларусите "грачат". Каква е разликата помежду им? Несериозно ми се струва и новопридобитото значение на съществителното "гларус"...); рибки, плуващи на цели пасажи, без изобщо да се страхуват от плувците; гори, крайморски паркове и градинки - зеленото се откроява особено добре на син фон... Морето, а на няколко метра от него - гората; къде другаде може да се види такова нещо?
И въобще, не е лошо да се опитаме да оценим хубавото, с което разполагаме. Който променя себе си, променя света. В света няма нищо за оправяне, но в нас има много.

Поздрав за всички: http://www.vbox7.com/play:d956c8a0

Виц ("старата песен" или "ново двайсет")

2010-07-30T07:24:00.002+03:00

Перифраза на вица "...И той се прибра, отвори консерва зрял боб, седна във ваната и си направи джакузи." може да стане с "...И тя се прибра, легна в леглото, разрева се и си направи водна възглавница".
Или "И те се ожениха и заживяха щастливо и в разбирателство, защото булката бе сираче" става - "... защото булката бе последната от рода си".

Те

2010-07-28T20:41:00.002+03:00

Ето ги, отново идат.
Аз съм пак в готовност бойна.
Мачкат те каквото видят,
но оставам си спокойна.

Мисля, че ще се приключи
пак с победен край за мене,
злото няма да се случи...
Да, ама НЕ, НЕ.

ТЕ
сега ме победиха,
Те
този път успяха.
Те
добре ме подредиха
и хубаво ми се присмяха.

Те
сега ме победиха.
и спечелиха войната.
Те
наведнъж изпиха
мозъка ми от главата!

На зиг-заг сега се движа,
лютите си рани ближа.
Отвисоко те ме зяпат
и пируват – пият, лапат...

Мислех си, че съм велика.
Или, както му се вика –
"супермен" и супермен-ка,
две в едно...
Е да, но...

Те
сега ме победиха,
Те
този път успяха.
Те
добре ме подредиха
и хубаво ми се посмяха.

Те
сега ме победиха.
Спечелиха войната.
Те
набързо ми изпиха
целия мозък от главата!

2010-07-27T17:48:00.001+03:00

There's no room for softness...not in Sparta. No place for weakness. Only the hard and strong may call themselves Spartans. Only the hard...only the strong.

Лирика от по-миналия век

2010-07-09T19:45:00.002+03:00

"To be beloved is all I need,
and whom I love, I love indeed!"...

S.T.Colleridge

Превод:
"Да съм обичан искам само аз,
и щом обичам, е до сетен час!"

Аз (Очевидно... Ма може и по-зле!)

Нова година - нов блог!

2010-06-15T06:31:00.007+03:00

Блогът ми направи четвъртия си рожден ден - в началото на годината. Понеже на съответната дата през януари нямах нито време, нито възможност да го оповестя и отбележа както си му е реда, се налага да го направя на своя собствен рожден ден - има-няма половин година по-късно!
И тъй... И аз съм с 4 години отгоре... И понеже това скромно блогче през цялото време заемаше, макар и символична, част от битието ми, бих искала да отбележа по някакъв начин промените, които са настъпили и в него, и в моята скромна особа...
А какъв по-добър начин от това да му сменя логото, примерно? И то подходящо тематично...
---

Кръстих този блог "Старият призрак" по заглавието на една от любимите ми песни на група "Балканджи", докато бяха още в зародиш:

Старият призрак вървеше
във стария замък.
И както вървеше,
Старият призрак трепереше.

Както вървеше,
от страх той потръпваше,
мислеше даже
на кой да покаже,
че е безстрашен
и страшен
и силен
и смел дори.

С чаршафа си скъсан вървеше,
оковите тежки той влачеше,
но сам не признаваше
до смърт че се плашеше.

Както вървеше,
а замъка спеше,
свещица запалена
в мрака блещукаше.
Но при една
случайна искра...
Старият призрак
пламна
и изгоря!

Това съм цялата аз... Или поне бях преди 4 години, когато стартирах блога. Но за толкова време, естествено, не може човек да не се промени поне малко и ето как виждам аз промяната у себе си (изразена пак в стихотворна форма - нали Барабар Петко с поетите!):

Вървеше юнака
в сумрачни пътечки
и палеше мрака
с кибритени клечки.

Най-после юнака
видя, че запалил е мрака
и викна победно - "Ура!".

... Беше изгряла зора.

(Автор - Николай Цонев)

:D
Туй то! Не по врат, а по шия мойто...
Може да се каже, че съм "порастнала" или дори "еволюирала", ако процесът на порастване или еволюция включва замяната на вървене и треперене из стар замък с вървене в сумрачни пътечки... Или на това човек да престане да мисли на кой да покаже, че е "безстрашен и страшен и силен и смел" с храбри опити да запали мрака - па ако ще и с жалки кибритени клечни!... Или замяната на крайния продукт на дейността на свещта (изгорял призрак) с победно "Ура!", предизвикано от откритието, че мракът най-после е "запален" (и небрежно игнориране на факта, че това не е плод на собствените усилия, а на изгряващото слънце!).
Еми... Колкото и малко да е, все пак прогрес е! :)
Затова сега "символично" си преименувам блога на "Юнак Паликлечко" и му честитя рождения ден... Както и на себе си! ;)

O, Santa Simplicita!

2010-06-09T14:44:00.005+03:00

Още древните римляни са казали: "O, Santa Simplicita!" - или, казано с думи прости, "простотийо свещена!". Тази сентенция от преди кой знае колко хилядолетия се оказва учудващо актуална... Поне не помня да съм чувала по-верни думи от доста време насам. Във всеки случай се съмнявам в предизборната кампания на настоящето ни правителство миналата година да е имало и една фраза с поне приблизително толкова истина, колкото тази! И все пак, защо простотията е "свещена"? Защо, как, поради какви причини и под влиянието на какви фактори?
Може би първа подробно обяснение дава Библията, с добре познатото "Блажени нисшите духом, защото тяхно е царството небесно"? (Обаче не пояснявайки, че тяхно е именно САМО небесното царство - което въпреки всичко, до ден днешен остава загадка; докато земното царство - засега единствената константа, остава за другите)... А може би, хилядолетия по-късно, малко по-съвременен, недоизяснен източник е категоричен, че "Идиотите са най-милите хора" (дали не е защото нямат акъл да са нещо повече - също е все още недоизяснено)... Кой знае - всъщност кой ли може да каже с абсолютна точност? Вероятно този, у когото глупостта не присъства, а нали всеки е глупав по своему - кой по един, кой по друг начин, в зависимост от индивидуаалния процес на еволюция. Смята се, че когато човекът е поумнял достатъчно, за да се изправи на два крака, тогава действително е станал човек. Иначе си е произлязъл от една чиста маймуна, а мнозина са на мнение, че в момента тече обратният процес! Затова нека разгледаме поне някои основни типа от заобикалящата ни глупост и видим дали и какво може да се направи.
Същеструва Злонамерена глупост... А по същия начин има и Добронамерена. Народът ни е казал, "Боже, пази ме от добронамерени глупаци, от злонамерени мога и сам да се пазя!". Едните съзнателно и целенасочено се опитват да навредят на човека, обаче поради очевадната глупост подобни опити са почти винаги неуспешно (или не по-успешни от опит да убиеш рак като го удавиш, или птица - като я хвърлиш от кулата!). С другите - доброжелателите - е по-сложно... Пак по същата причина е изключително трудно да им обясниш, че НЕ ти помагат с действията си (имаше един епизод от популярното анимационно филмче "Мечо Пух", в който Бухалът с искрена доброжелателност спуква балоните, с които Ийори се е издигнал в небето, обяснявайки "За да летиш сам"... Без коментар).
Самодоволна глупост... или, да си го кажем направо, простотия, е много добре позната нам още от баснята на Лафонтен - "Жабата поискала да стане колкото вола"... И всички знаем как свършва! Е, за жалост в живота не става така - в живота жабите се дуят ли, дуят... И пак не стават колкото вола, но не се и пръсват! Ето, например, така на времето един български мутрафон поиска да се прави на Берлускони: Берлускони е милионер, и той е милионер; Берлускони е президент на футболен клуб - и нашият е президент на футболен клуб; Берлускони гордо викна "Форца, Италия!", нашият пък ревна "Форца, България" (въпреки че по-подходящо за конкретния случай беше "Фльорца България"!). Години наред нашето Бате се надува, надува, и надЯва да стане колкото някои - не става, но не се и пръсва! И горко ви ако се присмеете на една такава персона. Или пък ако кажете "Не се надувай толкова, персоно!". Тогава ще преживеете такова чудо, каквото ни сте виждали, ни чували преди! Не по-малко опасно става и ако решите да си направите майтап със самодоволния глупак и му кажете, например, че е много умен и хитър. Той, горкият, си вярва, че действително е такъв, но когато получи и външно потвърждение за това - тогава вече, тежко ви, горко ви! Има да се надув, като лапнал маркуч, ама има и да го чакате, докато се пръсне! По-добре не се занимавайте... Такива нямат чувство за хумор.
Още по-малко го има чувството за хумор обаче при случаите на Буквалистична глупост. Буквалистичната глупост, от своя страна, както се разбира от името, принадлежи на ония, които всичко възприемат буквално, чувство за хумор нямат грам, а значението на думата "метафора" им се губи някъде в годините, когато са изучавали прогимназиална литература (5-6ти клас). Ако кажете на такъв човек да "удари един сън", много е вероятно да си набие леглото с гьостерица! Кажете ли му, че има капаци на очите, той посяга с ръка да си махне капаците; а пък ако го попитате дали в главата нещо не му хлопа, запушва здраво ушите си за минута-две, след което отговаря, че не чува нищо да хлопа. За такива често се чудим дали да съжаляваме, или да се радваме - да завиждаш ли, или да съчувстваш...
И накрая... (Със сигурност има и още категории "глупост", така че някой ако се сеща - да добавя :)) Една популярна иронична фраза твърди, че има два вида мнение - "грешното" и "нашето собствено". Е, по същия начин не е много трудно да се заключи, че има основно два вида глупост - чуждата... и нашата собствена ;).
Така че, един съвет от мен - бъдете здрави, радвайте се на чуждата глупост... но и не пренебрегвайте своята собствена!

Сега накъде, а?

2010-05-29T09:41:00.004+03:00

Бууум!
I'm not happy. No. I hate it when I do not have a starting point. Life is easier when you can start from a scheme and evolve in any direction. Scattered concepts do not do the job...

Посветено на... една персона

2010-05-16T18:08:00.000+03:00

Позьор

Тъй, както ужким служи за опора
резе ръждясало на порта в двора,
така, за разни ситни, дребни хора,
подобна функция има той – позьора.

Той денем, нощем – все за тях – позира.
За миг и за почивка не се спира.
И щом на него някой се подпира,
от кеф и удоволствие умира.

Така прекарва свойто ценно време.
А аз защо не искам да подпре ме,
се чуди и не може да приеме,
че има друго на света за мене...

Да, аз съм като всички други хора
и трябва ми понякога опора.
Но търся я в света, а не на двора.
И не, това не е за мен... позьора.

"Слушайте внимателно, няма да повтарям..."

2010-04-26T22:02:00.002+03:00

Не вярвам някой тук да не помни култовата реплика от комедийния сериал "Ало, ало" - "Слушайте внимателно, няма да повтарям!" :D. Самата аз често я употребявам, както и повечето хора, но никога не съм си правила труда да вникна по-дълбоко в тези думи... Затова сега взеха да ми бръмчат в главата разни разсъждения за общуването, и най-вече за чуването.
Да започнем оттам как все по-малко чуваме това, което ни казват хората срещу нас. Дори на моменти тотално отказваме да вникнем в техните думи. Дали причината е, че вече сме си самодостатъчни и нямаме нужда да се вслушваме в казаното от околните? Или сме започнали да общуваме на толкова различни езици, че трудно стигаме до същността на изказа... Не намерихме ли прекалено много заместители на живия контакт, на възможността да гледаме в очите човека, с когото говорим? Или заложихме на по-лесните начини... Всеки сам може да потърси отговори, валидни за него.
Лично аз страдам от все по-трудната комуникация между хората. Да не говорим, че все повече проблеми произлизат от лошата комуникация, или липсата на такава. Ако търсим примери във взаимоотношенията между двама души и провалите, дължащи се на липса на общуване, то те са много. Според проучвания, причина №1 за разводите е, че двойките просто са спрели да общуват. Може би това е една от съществените причини, поради които напоследък на хората им е толкова трудно да изградят пълноценна връзка. Същото важи и за деца и родители, братя и сестри и т.н... Все по-малко говорим, когаго вечер се приберем вкъщи, и все по-често избираме компанията на телевизора или компютъра, или пък сме прекалено изморени от натоварения ден и предпочитаме да се усамотим с мислите си. На работа/училище/в офиса се притесняваме да не би това, което ще кажем, няма да бъде използвано срещу нас, или пък че някой ще изтълкува погрешно думите ни и това ще има лоши последствия... Куп примери за липса на чуваемост и комуникация и също толкова за проблемите от това. Добре де, ама нали човекът е социално животно, нали за да се развива и усъвършенства, има нужда да общува и да обменя мисли с други като него? Поне допреди време такова беше популярното становище по въпроса... Или вече не е така?

из "Размисли на една параноичка"

2010-04-16T22:22:00.005+03:00

Според българската енциклопедия на братя Данчови, думата статистика е от гръцки произход и представлява наука, която има за задача да събира и групира методически данни от обществен характер, поддаващи се на цифрови пресвятания.
Всеки Божи ден по националната телевизия статистиката ни представя данни за здравословното състояние на нацията ни. Според същата статистика, всеки втори българин има високо кръвно налягане, една трета от народа ни има проблеми с психиката, всеки четвърти е с разширени вени, петият българин се радва на хемороиди, а само една десета гостоприемно е приютила в себе си вируса на хепатит.
Аз съм от тая, гореспоменатата една трета, дето се е чалнала.
В заведението, където се лекувам, на регистрационния ми картон пише: "Начална форма на параноидна шизофрения, причинена от много гледане на българска телевизия. Рекламите са й внушили, че има простатна жлеза и трябва да взема "Простанол". Понякога се появяват признаци на агресия спрямо някои телевизионни водещи, като проф. Юлиан Вучков, Слави Трифонов, Азис и т.н. Периодически отказва да посещава санитарния възел, под предлог че "Биг Брадър я наблюдава", а на няколко пъти хвърля твърди и обемисти предмети по телевизора на диспансера, който е подарен на заведението от пациент, бивш участник в шоуто "Море от любов", но провалил предаването, като се влюбил във водещата Наталия Симеонова".
Преди да ми открият душевното разстройство, се движех с една женска компания, която въздишаше по Бойко Борисов ("най-секси мъж в България"); дамите гледаха с опиянение Слави Трифонов, Азис и професора с изкуствените зъби. Подражаваха на Гала по прическа и тоалет и съжаляваха, че не могат да вземат участие в нейното шоу, защото никой не ги канеше.
А сега тук е тихо, не ни разрешават да гледаме телевизия. Понякога, когато профайлърите отсъстват, санитарите (част от тях, бивши пациенти) ни пускат по някое криминаленце.
"Литъл систър" - така ме знаят... Не си пиша името, защото може да ме отвлекат и да ме накажат с предаванията на Вучков, Трифонов и компания, или да ме измъчват с чалга и после отново да ме вкарат в диспансера.
Отивам да си пия лекарствата... И нито дума, че сме разговаряли - Биг Брадър вижда всичко!!!

Heavy metal

2010-04-07T21:24:00.004+03:00

Като един същински Мефистофел седя на върха на хълма край Горна Оряховица, наречен с гръмкото име „Камъка” и наблюдавам пейзажа долу. Гледката е просто красива и затрогваща, но навява размисли... На Витоша, например, човек трябва да се качи бая по-нависоко, за да види подобен изглед. Оттук се вижда целия район – Горна, Лясковец, няколко околни села и дори част от Търново; а от Черни връх се вижда най-много някой от Люлинските микро-райони, или Младостите. Ако въобще се види нещо от смога, де... Индустриална мъгла се стеле над жилищните комплекси. А след някой и друг ден трябва отново да сляза там (в София), да уча там, да работя там, да правя пари, защото сме зле с парите, да пиша, да стихоплетствам, да общувам, да живея дълго и щастливо... Все так (както се пее в една песен).
Гледам и си мисля. Всъщност аз съм си направо еко-природолюбител. Ако под това се разбира човешко отношение към природата и животните. Нямам кола – навсякъде се придвижвам с кракомобил (демек, пеш). Семейството ми се състои от дегу, куче, родители, сестра и племенник. Не употребявам дезодоранти (това не е тайна за повечето ми познати)... Натрупвам упоменатите данни в хаотичен вид, за да създам относителна представа що за персона ще напише следващите редове... от които читателите могат да развият суицидни наклонности. Това в сферата на шегата (дали?).
На Камъка съм и дишам чистия въздух (на Витоша вече е само близко до представата за „чист”). В раницата си нося папка хартии, защото уча английска филология и в момента правя „научен проект” – правя интервюта. Разговарям с гимназисти – малки и големи. Мислех да се утеша с тях – да си ги чета бодро и весело и да напиша, сетне, нещо весело и оптимистично. Само че как да стане това? При първия прочит се сещам, че един 12-токласник ми каза, че официално в България се употребяват 23 кг минерални торове на декар и към тях се добавят над килограм препарати за растителна защита. Аз му обяснявам, че вече сме свикнали с темата за нитратите и просто избягваме да говорим за това. Той ми отговаря, че да свикнеш с такива работи е все едно да свикнеш всеки ден да скачаш от телевизионната кула в Борисовата.
Вдигам очи. Рея поглед. Мислено се пренасям на Черни връх и наблюдавам изгледа над столицата. На хоризонта дими металургичният комбинат „Кремиковци” (вече закрит)... не, това са само дъждовни облаци. Но ето какво съдържат дъждовете в този район според едно изследване на БАН – мед, олово, цинк, арсен, желязо, манган, амоняк, нитрати, калий, калций и още няколко елемента от Менделеевата таблица. Според друго изследване в Пазарджишкото поле броят на киселинните дъждове надминава половината от валежите въобще (ако някой все още не знае, киселинните дъждове съдържат предимно сярна и азотна киселина!).
Ставам от камъка. Какъв ти тук Мефистофел? Отивам си долу, в кочинката, където ми е мястото. Бърша печално чело. А то е печално, защото в друг разговор (този път с класен ръководител) съм научила, че дори в западните Родопи има повишено съдържание на метал в житото – никел, мед и олово. А около нашите металургични гиганти, които трябваше досега да са ни извели в предните редици на Европа, дърветата натрупват в листата и стволовете си същото – хеви метъл... Металика направо! А после мърморим, че младежите все носят тениски с подобни надписи.
Както вървя надолу, минавам покрай едно заведение. Тук пържат, кой знае защо, риба, и бирата е студена. Стоя и зяпам с глупаво отворена уста. Насреща ми – човек с бяла престилка. Спирам се и питам. И получавам отговор: „Рибата, уловена в река Тополница, съдържа – олово, мед, кобалт, никел... (Отново Металика) Подобно е положението с повечето наши реки, в които все още има риба.”
Овладявам желанието да взема листче и да запиша гореспоменатото – една тайна повече, една грижа по-малко!
Продължавам си към града. Пътем се ровя из съзнанието си. Не съм ли аз все пак един относително добър човек? Вегетарианец... Откривам в себе си и склонност към веганизъм – ето, нито веднъж през живота си не съм яла сирене рокфор... Нито моцарела, пармезан или фондьо... Измислям този аргумент и ето – появява се в мен радост. Да му правят сметка тези, които имат често по трапезите си сирена рокфор или пармезан българско производство! Централната лаборатория по биология и болести по животните дава следните данни за съдържанието на тежки метали в организма на българското добиче – кадмий, олово... изобщо – Металика. А оловото довеждало до вялост, залежаване, притъпяване на инстинктите... Пресвета дево – същите симптоми се забелязват и при мен! Майчице...
Замислям се... Слизам към Горна – след ден-два и към София. Трябва да уча там, да работя там, да пиша и стихоплеттвам там, да общувам, да живея дълго и щастливо... Все там.

Първоаприлски съновник

2010-04-01T20:41:00.000+03:00

Агент - ако се сънуваш, наяве ще си прочут и от интервюта ще кяриш.

Бельо - мръсно ако е, ще спечелиш абонамент за жълт вестник.

Великден - сънуваш ли ще ядеш агнешко за много пари.

Гуляй - отдалече видиш ли, не ще се облажиш от властта.

Деколте - голямо имаш ли, ще се издигнеш с непочтени методи.

Ескимос - ако си, ще плащаш за студените тръби на парното.

Жребий - лош сънуваш ли, футболистите ни не ще се класират където и да е.

Запъртък - намериш ли, някое известно юпи пак ще се оцапа публично.

Индийци - много ако те заобикалят, не замръквай в Столипиново.

Каскет - поставен ли е върху тиква, ще тъгуваш по недалечното минало.

Лъв - болен видиш ли, премини на валутни позиции или емигрирай.

Мавзолей - ако сънуваш, някоя мумифицирана персона ще се срути отвисоко.

Нумизмат - ли се виждаш, още дълго ще си броиш стотинките.

Октопод - ако те е омотал, ще изгубиш вяра в институциите.

Пожарникар - мускулест присъни ли ти се, опитай се да ограничиш гледането на телевизия.

Разбойници - преследват ли те, помисли повечко, когато отиваш да гласуваш.

Сън - лош ако е, това въобще не е сън.

Тоалетна - монети за вход търсиш ли, събуди се и посети домашната - безплатна е.

Урод - ако срещнеш в тъмното, ще имаш кавга с началника си.

Фармацевт - ако ти иска рецепта, ще си загубиш половината пенсия.

Хемороиди - мъчат ли те, ще успееш да запазиш достойнството си.

Цар - ако сънуваш, ще чуеш скоро "Хубава си, моя горо" на испански.

Чалга - чуваш ли, не е сън, комшията ти се върнал от клуб "БИАД".

Шампанско - френско ако се лее, ще присъстваш на ВИП благотворително парти.

Щерка - генералска видиш ли, ще чуеш за някоя крупна приватизационна сделка.

Юда - ако се сънуваш, стой настрана от всякакви месии.

Яхта - купуваш ли, не се забърквай в съмнителни компании.

Празнично послание

2010-03-25T17:31:00.002+02:00

Тази година Денят на Лъжата и Великден са толкова близо един до друг, че това дава отражение и в мислите ни. Заблуждавани от лъжепророци по медиите, ние чакаме Спасителя и нашето лековерие ни кара да го наричаме ту Симеон, ту Бойко, а всъщност Спасителят е един и той изкупи със страданието си нашите грехове. От библейски до наши дни многократно Истината е разпъвана на кръста, а Лъжата е възкръсвала в съзнанието на наивните, на покварените, на користолюбците и властолюбивите. Днес много хора потъпквайки Божите заповеди и държавните закони натрупаха богатства, но сънят им не е спокоен, а животът им е охолен, но несигурен, защото се боят, че Възмездието ще ги стигне. Прочее, нека се осланяме на собствените си сили и като се срещнем, да не се обезсърчаваме, а напротив, да се насърчаваме.

2010-02-28T11:54:00.004+02:00

Дойде при мен Съдбата
в усмивка озарена
и щедро ми предложи
да бъда надарена
с каквото пожелая.
"Поискай, мило мое,
аз няма да се мая,
ще го направя твое.
Кажи какво желаеш!"
И аз й казах "Всичко!"
А тя ми се усмихна:
"Но то ти е налично".
Тогава се усетих,
че, впрочем, съм Близнаци,
а тази зодия сменя
на час свойте мераци.
"Какво ли пък ще бъде
ако съм зодия Риба?
В морето да живея,
в подводен дом-колиба..."
И без много да мисля
поисках от Съдбата:
"На риба направи ме!"
След миг бях във водата...
И плувах си безцелно,
мехурчета си пусках
и, като vegetarian -
планктони само хрусках.
Изобщо не поглеждах
случаен червей сочен,
"висящ си", уж, на кука
от прът за мен наточен...
А риби-месоядни
доволно ги ядяха
и само след секунди,
нагоре пак летяха...

Но в ден един чудесен,
разплувам* се... и пресен
планктон, към мен, усмихнат,
примамливо се носи.
И тутакси изпълва
главата ми с въпроси
"Какво си, що си? Казвай."
"Планктон съм!" - отговаря,
любезно. Взех, че лапнах*...
И - хоп! - при въдичаря!
И полетях нагоре,
а от съседна кука
и риба-месоядна
доволно ми се фука:
"Така да ти се пада,
задето много мислиш!
Планктонче, или червей -
все тъй ще си увиснеш!
Аз лапнах поне червей,
и сочен, и охранен!
Пък ти, с планктона мършъв -
умираш хем, хем гладен!"

Внезапно се опомням.
Вода и звук утихва...
Стои пред мен Съдбата
и пак ми се усмихва.
"Кажи сега, прекрасна,
каквото искаш - всичко!"
"На тоз` етап ми стига,
каквото е налично!"

разплувам се* - също като разхождам се, само че за морската фауна

лапнах* - в случая, както става ясно, думата е използвана и в буквален, и в преносен смисъл

"За спящата принцеса" - превод

2010-02-08T22:04:00.004+02:00

А, и може би... това е желателно :)

Резултати от конкурса по поетичен превод
“Проф. Владимир Филипов” – 2009 г.

За конкурса постъпиха двайсет превода на предложените от организаторите стихотворения.
Журито в състав ...... реши:

Първа награда се присъжда на:

Виктория Николаева Николова, студентка от ІV курс към катедра “Англицистика и американистика”, СУ, за превода й на стихотворението “За спящата принцеса” от Валери Петров;

Sleeping princess’s lost in dreaming
of amazing bliss –
how her great knight, armor gleaming,
wakes her with a kiss.

But the knight – him great, or lowly –
still’s nowhere in sight.
And her hair is, although slowly,
surely turning white.

There he is! He comes, he sees her…
Off again he dashes.
Who would be a fool to kiss a
woman grey like ashes?

And the Seven dwarfs are crying,
they’re so sad, so sorry…
Even I myself am sighing
while telling the story.

Вдъхновено от:

ЗА СПЯЩАТА ПРИНЦЕСА
Валери Петров

Спящата принцеса
сладък сън сънува
и в съня си вижда:
принцът я целува.

Времето минава,
принцът й къде е?
Спящата красавица
почва да старее.

Ей го, принцът иде.
Гледа. Отминава-
кой ще ти целува
бабичка такава!

Седемте джудженца
вадят кърпи, плачат.
Нажален, подсмърча
даже разказвачът.

"На седмия ден" - превод

2010-01-27T17:12:00.003+02:00

Six days of fuss, running errands and heat –
you’re toiling, across the soil pulling the plough.
Not till the seventh will you rest your feet –
it is all spoken and all is sung now.

From tea-drinking to lunch you push through the day,
uneasy; a fleck of dust scratching your eye.
You then, like spurs, tinkle the burdens away,
determined to simply let life pass you by.

But just when the tired hand has come around
to sleeping, the murmuring head just about
to doze – you then hear a hammering sound
knocking the sharp nail of tedium out.

A bee’s buzzing down the musical scale;
gypsies are whitewashing their chalets…
A piece of bread under hand, an axe at avail
you set off again through the winding alleys.

There, amidst the field, in the dead part of day
lives the tree – you stop and before it you rise.
You keep beating it, till it finally gives way.
And your soul exults, and tears drop from your eyes.

Вдъхновено от:

НА СЕДМИЯ ДЕН
Борис Христов

Шест дни тичане,суетня и жужене -
трудиш се, мъкнеш плуга срещу корена.
Чак на седмия ще подгънеш колене -
изпято е всичко и изговорено.

И търсиш от чая до обеда място,
въртиш се - стърже прашинка в окото.
Хвърляш накрая като шпори звънтящи
грижите, решил да проспиш живота си.

Но тъкмо в съня се унася ръката,
тъкмо заспива главата бълбукаща,
дочуваш как някой кове в тишината -
избива острия гвоздей на скуката.

Слиза пчелата по нотната стълбица.
Циганите варосват катуна си...
С хляб под палтото, с теслата нащърбена
тръгваш отново из кривите улици.

В средата на нивата, в пустото пладне
живее дървото - спираш пред него разкрачен.
И дълго го биеш - додето не падне.
И пее душата ти, а очите ти плачат

Коледна молитва

2009-12-26T09:53:00.003+02:00

Дядо Коледа любими,
моля ти се от душа,
с малко разум надари ме,
да престана да греша.

Запази ми портмонето
от зли мисли и ръце;
изпрати ми от небето,
някой пукнат лев поне.

Дай на мама, дай на тате,
вяра, че и в тоз живот,
някога ще станем братя,
глупавия наш народ!

Писмо до една приятелка...

2009-11-14T13:50:00.007+02:00

или - Защо не искам да стана учител в България

Ще започна малко по-отдалеч, мила, тъй като не знам доколко си запозната, толкова време извън България. Немного отдавна (по-точно преди 2 години), заплатите на българските учители бяха мизерно ниски - стартова заплата за току-що завършил млад специалист - 300 лв (150 евро). Поначало всички заплати в България си бяха мизерни, и още са, (аргумент, който мнозина после използваха, за да обвиняват учителите в необравдани претенции и прекалени искания), но както се сещаш, с подобни пари не се живее. Особено ако работата ти изисква всеки ден да се изправяш пред 3-4 класа (по 30 души) ученици, оборудвани с мобилни телефони, мп-3-та, маркови дрешки и обувки и какво ли още не... Как точно да се изправи човек пред тях, като няма пари да си купи дори свестни обувки? От такъв човек се очаква да обогати децата духовно. А как да обогати себе си духовно, като не може да си позволи да харчи пари за книги (понеже всичко отива за тока, парното и водата)?...Та един прекрасен ден (15-ти септември, 2007), тези от учителите, на които им дойде до гуша, най-после се решиха и започнаха стачка. Масова. Обща, като за първи път. За 100% увеличение на стартовите заплати (от 300 на 600лв). В цяла България училища се затвориха, учебният процес спря и пред Народното Събрание взеха да се стичат на протести хиляди хора. Сформираха се 3 синдиката на българските учители, а училищата (сами, независими) си направиха стачен комитет, предвождан от баща ми ("мойто старче", както с обич му казвам :)) и още двама-трима човека. И така се почна едно ходене по мъките, в най-буквалния смисъл на думата. Продължи 45 дни.
Няма да ти разказвам подробно как много учители обявяваха гладна стачка и припадаха по площадите, докато скандираха за оставката на премиера и министъра на образованието; как загрижените родители (не за "даскалите", а за "дечицата" си, естествено - че как щели да завършат, ако така продължавало?) се цупеха и призоваваха хората да прекратят стачката и да "спрат да се правят на интересни"; как лъжеше-мажеше и спекулираше правителството и какви очевидно нагли и измислени оправдания избълва (нямало било пари за учителски заплати - при бюджетни излишъци от около 2 млрд! Една проста сметка ни показва за колко учителски заплати, и не само, стигат тези излишъци!); как с приятелката ми ходехме всеки ден от лекции - на площада, на митинга, в най-големия студ през ранната зима; как баща ми свали 10 килограма за 10 дена от ходене по митинги, говорене пред всички присъстващи и интервюта с властимащите; как учителите постепенно почнаха да се осъзнават, да стават по-единни, стачката вече стана не за глупавите пари, а за собственото им достойнство - защото те видяха, че това се превръща в подигравка с тях, че не ги имат за хора даже... Как в България за първи път от 20 години се сформира масова, обща стачка - хората бяха единни, помагаха си и се подкрепяха (докато "съвестните граждани" им се надсмиваха)... Първата и най-голяма стачка в историята на българския преход, която повечето хора не подкрепиха, по неизяснени все още и за мен самата причини.
Както и да е... Приключи се на 2-ри ноември. Подписа се споразумение за някакво символично увеличение на заплатите (от 300 на 400лв). Хората просто се умориха. Не можаха повече да издържат. По-късно се появиха критики и коментари, че не е трябвало да се отказват, че са щели да имат успех ако "само малко още са продължили стачката" ( подобни коментари идват обикновено от хора, които не са карали 45 дни без заплата и не знаят, че парното и тока не питат дали си в стачка, или не...) Всичко мина и замина и, както се оказа, много бързо биде забравено. Днес (2 години след събитието) много хора се държат, все едно нищо не е ставало.
И все пак отношението към учителите се промени доста. Някъде - към по-добро, другаде - към по-лошо. Някои критикуват ("Не стига, че им повишиха заплатите, че и още се оплакват!"), някои ги съжаляват ("Не успяха... Провалиха се... Прецакаха ги"), някои ги гледат с уважение (макар и малцина на брой)... Аз, за себе си, не се чувствам прецакана. Баща ми също. И много други учители с достойнство и с чест - също. Смятам, че никой не може да те "прецака", ако ти самият не го пожелиеш. А щом човек е изразил своята позиция, показал е отношението си и е готов да го направи пак - значи е постигнал желаното. Не се е отказал, и не се е провалил! Но като цяло, всички, кой повече, кой-по-малко, останаха доста разочаровани от развоя на събитията. Е, можеше да се получи и по-добре - ако ВСИЧКИ се бяха включили...
А защо АЗ не бих станала учител в България? Не защото ще вземам (значително) по-малко пари, отколкото в Европа, примерно, а именно заради това отношение, което е много вероятно да видя и да получа. Не искам да ме гледат съчувствено; не искам да коментират снизходително как "Горкото, блъска се за жълти стотинки", или да смятат, че (може би) "не умее нищо друго"; не искам да мислят, че съм принудена да работя за жълти стотинки, че нямам друг избор, и че не мога да работя и за хилядарки, стига да пожелая... Искам обстоятелствата да ми помагат, а не да ми пречат, да дам най-доброто от себе си, за да се развия в тази професия - и за мен, и за учениците ми. Искам да работя с удоволствие, а не с мисълта как ще изкарам месеца. Искам да ме гледат с уважение, а не със съжаление.
Знам, че всичко това до голяма степен зависи именно от мен, но в случая има и други обстоятелства, които вече не мога да променя, или ако мога, то ще е много трудно и малкото полза (няма лошо без добро) ще е на много голяма цена.Това е. Малко дълго се получи, моля да ме извиниш за което, но мисля, че това е най-пълният и изчерпателен отговор, който мога да дам на въпроса защо НЕ бих станала учител в България :).

поздрави: Вики

Какво не бих направила за теб...

2009-10-24T14:59:00.003+03:00

Какво не бих направила за тебе
във знак на своята любов безкайна?
Пpеделът на безбpежното моpe бе,
доскоро и за мен самата, тайна.

Но ако някога поискам, мила,
аз на живота си да сложа края,
сърцето свое, не, не бих пробила
защото в него, вътре, ти си, зная.

Не бих отишла в Райската градина,
не бих набрала всичките цветя
в букет за теб, защото ти, любима,
ще ги погубиш с твойта красота.

А може би звездите и луната
и слънцето, в подарък не бих снела
за тебе, скъпа, тука на земята...
Защото зная, че не би ги взела.

Морска китка

2009-09-12T17:58:00.001+03:00

Имаме си слънце, имаме море.
Всички казват „Оу, тук при вас – много добре!”...

Така пееше Георги Минчев в своето „Българско реге” преди години... Но право казват – традициите не са това, което бяха. Не че вече си нямаме слънце, или море (Че си имаме слънце в изобилие – имаме си... Не сме лишени и от море. Друг е въпросът какво е останало от него...). Само че все по-рядко се случва някой да каже, че при нас е много добре. Особено що се касае до Черноморието.
Не е новина фактът, че от няколко години насам все повече сънародници влизат в ролята на труженици на българо-гръцката или българо-турската дружба, демонстрирайки в съответните курорти нейните колосални размери... За сметка на това „Слънчев бряг” (като не броим обичайната асоциация с добре познатия алкохолен продукт) вече е нарицателно за скъпо, кичозно и напълно безсмислено „удоволствие”. А в неофициалния Софийски хумор от известно време царува представата, че във всеки по-голям столичен квартал било точно като на морето – шумно, мръсно, скъпо и застроено!
На плажа – кърпа до кърпа с дебели германки и рускини, чадъри по 6 лева, шезлонги по 10, сполучливо съчетани с фекални води... По улиците – тълпи от туристи се блъскат като в градски транспорт; мургави продавачи гръмко крещят, хвалейки стоката си и току те преджобва някой такъв, „неволно” шмугнал се сред хората...
Но чудовищните децибели на крайбрежните дискотеки – освен че нанасят непоправими щети на размножителния период на гларусите и чайките, които дълго след това се въздържат от интимни контакти – карат в съзнанието ми да изплуват всички битови кошмари от най-ранно детство... Дори човек от по-младото поколение вероятно добре помни лето Господне 1996-то (освен ако, разбира се, няма амнезия, или не е прекарал въпросното лято в тежка кома), когато на музикалния небосклон все още грееха съзвездие от хитове като „Радка Пиратка”, и „Тигре, Тигре”, в комбинация с „Макарена”. И по Черноморието се появиха множество чалга-дискотеки, сред чиито посетители контингентът с бръснати глави без вратове, в луксозно одеяние от джапанки и домашен халат (ама с мобифон), започна да става все по-многочислен. Може би оттогава насам „ах, морето” започна да изглежда на българите все по-непривлекателно...
Абе аз до последно си се боря за каузата, нищо че някои я имат за еднолична фирма... С тия думи преди няколко дни се престраших и отидох на море – българско. С приятели и при приятели... Такива, които не слушат чалга, не посещават съответните заведения, не гледат „Биг Брадър”, не четат манипулираща преса... и не знаят че „Биг Брадър вижда всичко”. Много странно, но се оказва, че има и евтини места – стига да ги търси човек... Има дори чисти, тихи и безлюдни плажове – стига да опита да ги открие... Че има дори хубава природа – стига да има очи да я види...
Не е задължително да се сяда всяка вечер на заведение и там да се изхарчват няколко заплати. Нито пък да се лежи на плажа с часове, посред пладне например, за да се „хване тен”. И не е задължително, ако някъде срещнем негативно отношение – независимо дали от продавачи, сервитьори, хазяи, съседи, или просто случайни хора – да падаме и ние до това ниво... Негативно отношение има за всички – и за нашенци („Щом сте българи – нямате пари, не ни трябвате!”), и за чуждоземци („Стаите ви ще са готови до довечера – фърщейн?!”), но дали да се въздържаме от него, ние сами избираме. Сами решаваме дали, ако отидем в чужбина, да пренасяме и там някои типично нашенски и нелицеприятни нрави и обичаи и така да разнасяме „доброто име” на родината си, или да се почувстваме и държим като европейци.
Защото има една много специфична група хора – уж интелигентни, с висше образование, с претенции... Които никога не почиват в България, „щото не е модно и щото тука е цигания”. Но за сметка на това много успешно пренасят циганията си в Европа. Които много старателно се опитват да се разграничат от хората които „презират”, а същевременно пак толкова старателно показват как робуват на същото мислене... Където пише „Ноу смоукинг” – въпросните пафкат цигари и невинно коментират, че то се отнасяло за носенето на смокинг! Където има кошче за боклук – то трябва да стои празно, а отпадъците да се въргалят и да красят земята. Където е забранено в хотелските стаи да се внася храна – навсякъде из стаята, кори от банички и шартийчи от чипсове! Но пък четат „Космополитан” – нали са с „висше” образование... Съществува и такъв феномен – с висше образование, но без основно! А нашенските „традиции” трябва да се спазват!
А „Българско реге”, „Замирисва на море” или „На 20 км от Бургас” също са традиция... Традиция е и да се почива по българското крайбрежие. Как да стане това по най-добрия начин – винаги има как... стига да търсим. От друга страна, Коледа и Великден също са традиция. Само че по време на тия празници масовият българин не задълбава в размишления има ли Бог, няма ли, възкръснал ли е Иисус, не е ли – особено когато сяда на отрупана трапеза със солиден алкохолен запас. Нали, както казваше Радой Ралин – „Родино моя, ти си цяла... банкетна зала!”. А дали залата да е пълна, или празна – ние решаваме.

За наблюдението, наблюдателността, Джеймс Бонд и идеалите

2009-08-24T09:57:00.001+03:00

от Виктория Николова
в. "Седем", сряда, 19.08.2009

На 12-ти август, сряда, се навършват 45 години от смъртта на Иън Флеминг – „бащата” на Джеймс Бонд. Прочутият Агент 007, вдъхновил множество режисьори, станал главен герой на редица филми със завиден бюджет и синоним на бореца за правда. Неговата наблюдателност, ловкост, прецизност и ред други качества обаче, са несравними с уменията, до които е способна да се възнесе, например, една средностатистическа нашенска пенсионерка. Особено от една точно определена категория... Неслучайно след пенсия броят на болестите рязко нараства. Не защото „старост-нерадост”, а заради липсата на градивно занимание, което да осмисли деня.
Седи бабата дежурна на прозореца, следи зорко кой влиза и излиза от входа, записва щателно... Протяга врат, продължава да го протяга... и си докарва остеохондроза, само и само да види по-добре какви ги върши съседът... или съседката... или съседът със съседката. Не може да се отрече, че в тази своя наблюдателска дейност някои пенсионери влагат старание, достойно за похвала и от Агент 007. А колко по-хубаво би било, ако с подобна прецизност наблюдават политическите предавания и следят печата, например. Така много „анализатори” и (псевдо) политолози и социолози биха имали сериозен коректив и произволно писаните претенциозни трудове биха станали далеч по-малко. Или, ако със същото зорко око много млади хора следят политическите събития в страната и научат малко по-добре какво се случва. „Мен к`во ме интересува политиката?!”, ще кажат някои. Да, наистина, защо да ни интересува как ще живеем в страната си през следващите няколко години? Та нали после трябва да се оплакваме колко сме зле – независимо дали сме направили нещо по въпроса!
Стоим в поликлиниката, пред кабинета на джипи-то, и чакаме многолюдната опашка да понамалее, белким се доберем до вратата и успеем да си вземем рецептата, без която вече не можем да влезем в аптеката. И междувременно чуваме всякакви мнения и коментари от съставляващите въпросната опашка... Как при Бай Тошо такива опашки нямало. Съветските лекари били истинско чудо. В Русия било по-различно (мисля си: „Натам отиваме, няма страшно!”). Тогава и на почивка сме ходели... Ако, вече неиздържащи, се опитаме да изкажем някакъв контрааргумент, затапват ни – особено ако сме по-младички – с желязното твърдение: „Ни сте живели тогава, ни можи да знайти!”. А че по онова време и те не са живели в САЩ, например, та да знаят как работят американските лекари, е друга тема. Друга тема е и, че има достатъчно „Задочни репортажи за България”, от които човек би могъл да добие представа за живота у нас по социалистическо, при желание... Това, например, могат да направят и много млади хора днес, вместо да слушат личните впечатления на мнозина, пречупени през собственото им възприятие и изкривени, с течение на годините до неузнаваемост. До „криво огледало”... Или да пускат произволно бюлетини, „за да видят какво ще стане, щото не са живели по онова време” – ако въобще пуснат де. От друга страна, ако поне част от пенсионерите, в продължение на десетилетия упорито гласуващи за една и съща партия, следвайки принципа на „познатия дявол”, променят, вследствие на осъзнато наблюдаване, убежденията си – това би насочило електоралния вот в друга посока и доста би променило политическия ни живот.
Много възрастни (а и млади) хора често с досада коментират сегашното ни образование, чието потресаващо ниво било ужасяващо ниско, спрямо това отпреди 40 години. Имало едно време дисциплина – в това няма съмнение... наложена със средства, познати на диктатурата, не на демокрацията. А всъщност какво е демокрация? Демокрацията, според думите на сър Уинстън Чърчил, е най-неудачната форма на управление, разбира се ако не смятаме всички останали. Е, колко по-полезни бихме били, а особено хората без друга спешна работа, ако опитаме да съчетаем най-доброто от въпросните „всички останали” форми, така че да го въплътим и в демокрацията? При това положение откъде-накъде българският пенсионер би могъл да си позволи лукса да се чувства, дори съвсем малко, безполезен?
Изобщо, откъде в днешното ни хумористично мислене се появи метафората „червена бабичка”? Защо образът на измъчената и смазана от живота българска пенсионерка изведнъж стана нарицателно за активен и яростен защитник на комунистическите „идеали”? Нима няма гласоподаватели, които са жълти/сини/зелени и като папагали повтарят нещо чуто и заучено, без грам да разбират смисъла? А нима няма също интелигентни, мислещи и наблюдателни хора? Които дълбоко в себе си разбират нещата, но поради вътрешното си отчаяние от живота, принудил ги да се опират на деца и внуци, за да не фотосинтезират на студено зимата (тъй като пенсията отива главно за лекарства), съзнателно отказват да вложат нужното усилие за подобряването на същия живот. За себе си – и за другите. И вместо това стават наблюдатели, зорки като Джеймс Бонд... на сапунени сериали!
Нека опитаме всички да поработим, поне да засилим своята осъзната наблюдателност, за да подобрим живота си. Така може да се стигне и до стойностен идеал.

Следизборно

2009-07-20T08:48:00.001+03:00

Иде нова перестройка –
днес герой е Бате Бойко.
Леви ли сме, или десни,
гордо крачим – „леви-десни”.

С чест така се маршът тропа.
Още малко и в Европа
ще сме с най-доброто име...
(щом дълга си изплатиме).

Дело сторила достойно
„Света троица” спокойно
се оттегля от престола
радостна от произвола:

От корупция - при Яне
няма помен да остане!
И ще бъде даже Волен
като никога доволен.

Костов триумфално гледа,
но далеч е от победа.
Господ-Бойко да не дава
синьото да управлява!

Драмата ни безподобна
веч` е пълна и подробна:
както ни започна Царя,
ше ни свърши Генераля!

За сватбата, брадвата и двете новини

2009-07-10T12:47:00.002+03:00

Николай Николов, в. "Седем"

сряда, 8.07.2009

Нали помните онази детска игра на „развален телефон”, при която участниците се подреждат в кръгче и всеки шепне високо в ухото на съседа някаква думичка, а последният, заливайки се от смях, я предава по редицата? Неделните избори напомнят тази игра. Първото детенце просветна заплашително с очилца и изсъска: ”Брадва!”, а последните, кикотейки се, заповтаряха – сватба, сватба... И в състояние на „отчаяно веселие” за пореден път българското електорално човечество доказа, че не е важно какво изричат управляващите, а какво чуват управляваните. В края на краищата, един мисли за брадва – друг за сватба! И още нещо – че въпросното човечество не понася да го делят на „управляващи” и „управлявани”. И брутално изхвърля от играта всеки, който се самозабрави и си позволи подобен цинизъм!
Инак, под благосклонното юлско слънце, в неделя се разигра най-тъжното и весело „изборно театро”, което изобщо е представяно на политическата сцена в двадесетгодишния ни преход. В него имаше всичко – прани гащи и пилета с ориз; безплатна баня и хероин; чували с жито и щедри банкноти... Голямата изборна екскурзия обхвана цялата страна и плъзна в чужбина; търговията с гласове взе такива размери, че енергията й спокойно би могла да задвижи една замряла национална икономика. Изрусена буля инструктира строго хората от седем автобуса, тръгнали на разходка от Пазарджишките села за Пловдив и кой-знае как – озовали се пътьом в пловдивска изборна секция. На въпроса какви са тия хора - булята отсича, че не ги познава, обаче тъй някак са й близки, та им забранява да говорят пред камерите... Роми от Плевенско мислят, че преизбират кмета си: „Щото той добър...Той дава работа, дава да чистим!...” А видимо отруден човечец от Радомирско, работещ в местните мини, откровено изрича: „Там работим...Хляба си скарвам там... Знам за кой номер да фрлям...и мой си е проблема!...” Контролираният вот, практикуван главно от довчеращните управляващи (и техни обръчи от фирми) разкри многообразието от форми на принуда над избирателите. И припомни, че последните четири години „разните” видове насилие над гражданите е превърнато в държавна политика... Някъде млада журналистка свенливо коментира, че част от членовете на изборното бюро говорели (комуникирали) чужд език (без да пояснява дали е бил английски, френски или немски), а другаде българският звучал като чужд език за членовете на районни избиратерни комисии... Някъде жителите на селото внезапно „ослепели” и искали да гласуват с придружител, а другаде гласували в дом за психично болни! Как да не се сетиш за „Полет над кукувичето гнездо” на Кен Киси? Защото пресечната точка на трагедията и фарса би позволила на всеки от героите в зловещата психиатрична клиника на този роман да възкликне: „Какво друго е обществото ни, ако не една лудница!” А българският читател, обогатен с опита на последните парламентарни избори, би допълнил: „Какво друго е тази лудница, ако не метафора на нашата си реалност?!” И все пак – в тази „метафорично-гротескова реалност” гласоподавателите опровергаха социологическите проучвания. Въпреки грандиозната манипулативна игра с около поне 500 000 гласа (продадени и купени, прехвърлени и отклонени; дописани и заличени; измислени и фалшифицирани) тричленката вече не е във властта! В събота по Ре Ти Ви виден социолог заяви, че той щял да си захвърли дипломите, ако Герб събере повече от 105 гласа. Сега на въпросния „експерт” му остава само да си ги намери...
И все пак – след избори най-симптоматични си остават пресконференциите на победители и победени. Бойко Борисов бе неочаквано лаконичен и премерен. Припомни, че пътят на България не е на Изток, а на Запад... И вероятно наруши спокойния сън на мнозина. Истината е, че за десетина години той си изгради собствена стилистика – и остана верен на тази стилистика. Станишев за пореден път показа, че живее в някаква измислена реалност, виртуално пространство, в което функционират законите на абсурда и ключова дума е „опасност”. За четири години той така и не разбра какво точно става в България... За него комай най-страшното си остава ликът на Костов и икономическата програма на синята коалиция. Което най-малкото подсказва, че синята коалиция има реална икономическа програма и тя плаши комунистите. А когато за пореден път провалилите се в управлението комунисти се плашат от нещо, то би трябвало да е добро за нас, нали? Доган се изтъпанчи с познатата нагло-снизходителна маска и фамилиарното „колеги”, подчерта колко стабилно и „предсказуемо” се развива неговата партия и колко е нарастнал електоратът му. За пореден път постави знак на равенство между скромната Си личност и Партията ( в смисъл – когато се говори за ДПС, разбирайте – Доган; когато се говори за Доган, разбирайте ДПС; а българска политика без Доган – сакън!). В краткото му слово 14 пъти прозвуча словоформата „етнически”! Санким, умната... Позволявам си да прогнозирам, че ще станем свидетели на най-бързото „стопяване” на „етническа” електорална маса за последното десетилетие... Лидерът на Атака не остана по-назад (по отношение на така наречените „ключови думи”). При него те бяха „национален” и „национализъм”. Инак, риториката ни е до болка позната... Яне Янев отново зае позата на комита, готов като един същински лъв да връхлети връз сараите на Доган... Какво пък, дай Боже да дочакаме този героически щурм!
Ще кажете – а синята коалиция? Нашето място в бъдещото управление? Славно – или безславно е нашето представяне на тези избори?! Достатъчно ли е да си „златното ключе” на едно стабилно правителство?
Уважаеми дами и господа, имам за вас две новини – една хубава и една лоша. Да започнем традиционно с лошата. А тя е, че на двадесетата година от прехода думата „страх” продължава да живее в съзнанието на мнозинството от нашите сънародници. Че в едно формално демократично общество държавата продължава да носи чертите на диктатура – а „твърда” или „мека”, тя все си е диктатура; използва инструментариума на държавната власт за целите на управляващите и няма морални норми, които да не погази в името на тези цели. Нашите западни съюзници не разбират, че в България няма срастване на сенчести икономически структури с държавната власт – онова, което условно наричат „мафия”. Има опит за заместване на държавната власт с партийната (разбирай икономическата) власт на комунистите – онова, което наричаме „обикновен социализъм”. Как да го разбират? Между „евросоциализъм” и нашенски „соц” дистанцията е светлинни години... А още по-страшното е, че не го разбират нашите, българските гласоподаватели. Затова Синята коалиция, която започна историческия преход и раздели България от „обикновения социализъм”; която е неговият естествен социален и идеологически враг; която при всичките си грешки го посочва като пречка за нашето демократично развитие е сведена до 300 000 гласа на изборите...
Но знаете ли – има и добра новина. А тя е, че нашенецът за сетен път се увери, че бъдещето е в собствените му ръце. Че и най-скъпо платените сценарии, най-свирепите манипулации могат да бъдат смазани от колективния граждански вот. Че гласът на всеки човек има огромна тежест, че именно този глас дава власт на политическите партии и пак той може да я отнеме. И че в тежестта на този наказателен вот Синята коалиция има своето място. За разлика от всички сродни партии от бившите соцстрани, които започнаха преходи и изчезнаха, Синята коалиция възкръсна. София е една трета от България. Синьото е оцветило една трета от София. А поне в това синьо пространство хората знаят, че така хуленото правителство на ОДС бе наказано не за това, което е свършило (знаем как бяха наказвани партии за своите зулуми – комунистите за хиперинфлацията на Жан Виденов, НДСВ – за лъжите на царя; тричленката – за безобразията в управлението). А за онова, което не е свършило. Защото сините бяха натоварени с толкова надежда, с толкова доверие, с толкова мечти за промяна, че оправдавайки само част от тези очаквания, най-успешното в историята на прехода правителство стана синоним на злото. И върху него комунистите изляха тонове помия – естествено, с парите от „излишъците”... А нашенецът хукна да търси чудодейния спасител. За да открие на 5 юли, че спасението е в собствените му ръце, държащи бюлетина... Остава му да се научи да мисли за кой номер в бюлетината да гласува!...
А това вече ни дава златното ключе за бъдещето, нали?

За Отиквяването на един народ

2009-06-24T09:44:00.002+03:00

Николай Николов, в. "Седем"
сряда, 24.06.2009

В знаменития си „Сатирикон” римският творец Петроний твърди, че „отиквяването” на един народ започва, когато императорът вкара коня си в Сената – и въпросният кон бъде избран за сенотор... Две хилядолетия по-късно българинът доказва правотата на максимата, че животът може да е кратък, но изкуството си е вечно. Или по-точно, неговата мъдрост. Защото в българския Парламент, привлечени от девиза „Съединението прави силата”, отдавна се изпонасъбраха екзотични представители на политическата флора и фауна... Но ако на предстоящите избори в този Парламент влезе и представителна извадка от „криминогенния контингент”, отиквяването вече е устойчив процес! И дори обръгналият на всичко нашенец би трябвало да настръхне от тази възможност...
Ще кажете – добре де, ама нали няколко хиляди подписа са извадили престъпниците от съдебната зала и са ги направили мажоритарни кандидати за народни представители? Демократично, санким. Глас народен, глас Божи... А давате ли си сметка колко чугунена тъпота, колко простотия и сива неграмотност лъха от тия подписи? Не съм убеден, че част от онези, дето са се подписали, могат да четат... А колко са грамотни българските граждани, които ще гласуват в сто двадесет и двете изборни бюра на територията на Турция, например? Сиреч, кжи-речи половината от всички изборни секции зад граница... Очевидно, при повече от три милиона българи извън родината (кой знае защо, по-голямата част от тях – любители на синия цвят) правителството и дипломатическият апарат на Калфин полагат топли грижи най-вече за онези с най-нисък образователен ценз; „нисшите духом” – в духа на християнския морал... Обаче сами разбирате, че неграмотният може да надроби такава попара, та да накара цял един народ с години да клечи над турските клекала на обществените тоалетни. Онези, дето ни ги изтипоса в Брюксел чешкият художник!... Виждате ли как неусетно стигнахме до темата за грамотността? Защото, улисани в предизборни агитации и пропагандни материали (както казваше Тошо Белота* - „...сега навсякъде около нас има матреали...”), забравихме да си зададем един въпрос. Какво става с българското образование в края от управлението на „най-успешното” в историята на прехода ни правителство?
Ще ви кажа - каквото и да става, става тихомълком. Отчетохме се, значи, приехме набързо закона; дисциплина му е майката, тя ще оправи образованието... Да де, ама онези, неграмотните, дето искат да вкарат престъпници в Народното събрание, са си много даже дисциплинирани. Под строй гласуват... На тях не им пука, че за времето на прехода в България са закрити над 1300 училища... Две трети от тях – последните години! На тях не им дреме, че до края на 2009-та ще ги последват още 80 школа; те не знаят броя на съкратените учители; не се запитват колцина от уволнените са блестящи професионалисти. Те не се интересуват как жестоко се е издънила историята с делегираните бюджети – и на какво дълбоко дъно ще падне образователната система до края на годината! Те не дават ухо на хрисимото мъдруване на Даниел Вълчев, че резултатите от матурата тази година били по-ниски от миналата... щото в класните стаи имало камери. Нямяйте грижа, догодина те ще бъдат по-ниски от тазгодишните! Неграмотните не се замислят как зад благото слово на просветния министър и неговата загриженост за професионалното образование занича ехидната физиомутра на Правещкия хитрец, който на един партиен пленум набързо реши проблема с техникумите и „отпочна” мероприятието с ПУЦ-овете, защото „...сега, другари, на НР България не й требват вишисти... Требват й съвесни строители на социализъмът!...” Тричленката положи неимоверни усилия, щото в най-близко бъдеще образователната ни система да не „произвежда” нищо друго освен строители...
Ех, сладка простотийо! Ти си готова под строй да маршируваш към урните, защото си го обичаш социализъмът. Или си се облажила покрай него... Ти прегръщаш шопската максима „най-мразим да мислим”, макар че вербалната ти практика е обвързана с родопските диалекти... И си гласуваш за Доган, защото... абе срещу ръжен не се рита!... Ти хълцаш от верноподанически възторг пред благата физиономия на Кобурггота, който бърза преди изборите да поосъди държавата, та да си прибере поредния имотец. Тъй де, добър стопанин, защо да не гласуваш пак за него? Дори когато е с диплома за висше образование, простотията развява байрака на някаква средновековна апофатика – вид „божествено” незнание, което очевидно й носи самочувствие... Свещена простота, един вид! Отиквяване.
Но знаете ли – истинското отиквяване на един народ не започва с изборите. То започва, когато народът загърби темата за образованието. Когато започне да харесва простотията. Когато размаха пръст към хашлаците – така ли ви учат в училище? Твърда ръка за вас! Когато замърмори – какво искат пък сега даскалята?! Когато забрави, че всеки родител е и учител на своите деца. Опитайте се за момент да влезете в ролята на учители. Ще съумеете ли да убедите околните, че от тяхното участие в изборите зависи бъдещето на децата им?
Ако успеете – има надежда за образованието.

* Тошо Белота – изразителен прякор, с който благодарният български народ бе удостоил Тодор Живков, очевидно визирайки борческата му (и творческа) младост.

Праволинейни, внимавайте на завоите!

2009-06-22T07:34:00.000+03:00

от Николай Николов

На 7 юни 1848 г. в Париж, в семейство на прогресивен журналист и дъщеря на писателка, се ражда Пол Гоген. На 7 юни 2009 г. в България, в условията на политически хаос и икономическа криза, се проведоха вторите в най-новата ни история избори за евродепутати. Противоречивият и сложен творчески път на Гоген изкристализира в най-значимата му картина „Откъде идваме? Кои сме? Къде отиваме?” Но обикновено хората си припомнят платната, рисувани в Таити – изпъстрени със светлина, щедра женска плът и екзотична природа. Последните избори трябваше да ни върнат към въпросите - откъде идваме (след падането на Берлинската стена); кои сме (след четиригодишното управление на тричленката) и накъде отиваме (след неделното „преброяване на дивите зайци”). Но в съзнанието ни ще остане само споменът за колоритния пейзаж „Столипиново – Факултето”, щедрото нарушаване на закона и екзотичните манипулативни практники за купуване на гласове... В края на краищата Гоген е много праволинеен в идеите си – объркват го житейските завои. А нашата политика е само завои – зтова онези, които не могат да построят една магистрала, се правят на толкова праволинейни! И понеже тези избори много напомнат картина на Гоген – а в картините на Гоген детайлът изпълнява особена естетическа функция, да спрем поглед върху детайла, кацнал като пътен знак (или билборд) преди острия политически завой...
Обикновено след всяко гласуване журналистите интервюират, ще използвам едно идиотско клише, „крупните политически фигури”. Авторитетни слова подреди президентът; мило ни се усмихна Сергей Димитриевич... Но особено симптоматични бяха думите на Ахмет Доган, който не обича особено да позира пред камерите. Обяснявайки каква е ролята на евродепутатите, той изрече: „... във всеки случай тези български депутати трябва да УСВОЯВАТ... да ОТСТОЯВАТ българския национален интерес...” Наистина, лидерът на ДПС понякога не артикулира съвсем точно думата, но винаги се коригира. И все пак, тази възможна паронимия ( усвояват – отстояват) подозрително напомня крещящата паронимия на екзалтирана млада дама от Столипиново: „Аз съм ВЪЗДЪРЖАНИЧКА на ДПС откакто гласувам!” Изобщо, тези избори бяха оцветени от експресивната реч на нашите мургави събратя, които внесоха в тях първичния привкус на своята житейска философия. Белокос байчо от Монтана авторитетно заявява: „ Ку ми предлага некой, че ги земем парите... И че гласувам, ама за 50 лева!...” (Науката диалектология подсказва, че този човек комай не е роден в Монтана). Покрит с бръчки чичко мъдрува, че на мястото на Станишев би дал по 20 лева на всеки гласувал – да се нахрани народа... Млад мъж с подчертан слънчев загар, обвинен че раздава пари, блясва към телевизионната камера с черните си очила и възмутено вика: „...Парите са за храна и цигари...Своите пари ли ни мога вече да скарвам от джоба си? Сичко ми е на шест!” И току се сещаме за бюлетина номер шест... Местният ъндърграунд се кълне и заклева, че не продава гласове и те законът го имат за майка и баща. А към родителите порастналият човек се отнася по-свободно, нали? На въпроса знаят ли за какво гласуват, мнозина простодушно отгоарят: „За евро... За 14-ти...” Тези словестни бисери извикват смях и тъга. Но става направо страшно, когато се вслушаме в думите на Ковачки, който посетил своите предприятия в Кюстендил, Бобов дол и Перник и помолил работниците си да гласуват за него. „... Ми те ми вярват хората” Пък хората, скрили лице от камерата, отсичат: „Кой не гласува – или да го уволнат, или да му отрежат премиите...” Политолозите нарекоха тази практика „контролиран корпоративен вот”...
Но когато разглеждаме детайлите, за да осмислим цялото, отново трябва да се върнем към пресконференциите на лидерите от партиите във властта. Към наглото твърдение на Станишев, че на парламентарните избори трябва да гласуваме за него, защото социалистите защитавали социалните права на хората?! (Това правителство ще остане в историята с най-масовите и най-дълги стачки, безмилостно смазани с целия репресивен инструментариум на властта. На 16 юни профсъюзите призовават всички на национален митинг именно срещу неговата социална политика!) Или мантрата, че без социалисти в България настъпва хаос – като че ли не те узакониха хаоса у нас! Симеон благо хортува, че толерантната им кампания донесла гласовете, дето им ги донесе Кунева... А на въпроса – какво го е разочаровало, отговаря: ”Не виждам какво...” Но отново най-симптоматичен е Доган. Зад елегантния му, мъдро-снизходителен език на врял и кипял политик ясно звучи езикът на бай ви Ганя: „... Завиждаш ми, да те вземе дявола...Знайш си ти, че ако земем да се надвикваме,не се знай кой кого ще надвика... Па и за почитание ако дойде думата... Ти ще целунеш ръка, аз – двете; ти ще целунеш скута, аз – краката. Ти ще целунеш на друго място, аз – на още по-друго място. Че ти с мен ли ще се надпреварваш, бе, кьорпе?”
А София посинява. И големите градове. И дясното е във възход. Пак детайли, които праволинейните би трябвало да оценяват. Така, че – праволинейни, внимавайте на завоите!

Старост, нерадост...

2009-05-29T21:56:00.002+03:00

от Николай Николов

сряда, 27.05.2009

Знаете ли кой би могъл най-талантливо да пропагандира идеите на Марксизма-Ленинизма? Ами – сутиенът... Защо?! Защото повдига малките; притиска големите; обединява левите и десните и привлича масите. Сиреч, притежава четири достойнства, сънувани „само в зрачни сънища” от PR – специалистите, които се опитват да реанимират имиджа на столетницата. Този анекдотичен бисер от поредицата „претенденти за златната решетка” се роди във времето на соца. Но очевидно дълбоката мъдрост, стаена в него, превърна смешното в политическа реалност около предизборната кампания на червените. Защото от впечатляващото количество агитационни материали и предизборни клипове, с които социалистите заливат ошашавения потенциален гласоподавател, изкристализира странното усещане, че зяпаме разните варианти на реклама за сутиени. Но не си мислете, че иде реч за елегантното „изобретение” на френския стилист Пол Поаре, заради когото през 1907г. сутиенът е признат от модната индустрия. О, не! Това е реклама на някакъв идеализиран, гигантски сутиен номер шест, размер „хипер D”, чашките на който са кажи-речи колкото „чинията”, кацнала на връх Бузлуджа... И от едната, вапцана в черно-червено, иззад наивния лик на Бойко Борисов страховито занича мрачната физиономия на Иван Костов, този гибелен гробокопач на социализма... А от другата одухотвореното личице на Илиянчето Йотова, пак на червен фон (щото влиза в унисон с цвета на косите и) реди възторжени слова за титаническите грижи, с които нейната любима партия „обгрижва” образователната система...
Само дето, кой знае как, черният пиар на партия „Нова зора” ни кара като ехо да чуем – „Ако гласуваш за Станишев, избираш Доган...” Сигурно поради причина на недоизпипаност – нали Минчо Минчев твърди, че идеята за клипа му хрумнала в магазина. Пък и всичко излязло толкова евтино – има-няма, двеста-триста хиляди лева. Какво му плащаш! Е да, ама евтина работа – срам за майстора... Та се появяват бъгове в системата. На въпроса – отде се намери таз, макар и скромна сума, творецът припомня високомерно, че и малките партии, членове на голямото социалистическо семейство, от глад не умират! А що се отнася до образованието – щом напоследък даже Сергей Димитриевич взе да се изживява като даскал, въпросното образование направо го спукват от грижи. Очевидно фактът, че осиромашалото учителство изнесе на гърба си най-дългата в историята на България ефективна стачка, дълбоко ще да е развълнувал управляващите. И те се погрижиха да затрият сума училища и да изпоуволнят даскалята – то се вижда колко лесно Станишев може да върши тяхната работа!... Тази съпричастност към тегобите на учителския труд не може да не накара останките от въпросното учителство да хукнат към урните и да гласуват за партията на новоизлюпения си колега...
Откъдето и да го погледнем, сутиенът като образна емблема в предизборната кампания на социалистите си е направо „шестак”! Първо, той е разработен в края на 19 и началото на 20 век с цел да замести архаичния корсет. Столетник, ама модерен! После, френското soutien gorge – „поддръжка на гърдите” – е стигнало до нас чрез турската дума „sutyen”. Направо езиков реверанс към коалиционния партньор! Тъй де, за какъв дявол празнуваме 24 май, ако не демонстрираме езиковите си познания! При това изработването на сутиена си е технологично придизвикателство. Той може да бъде оформен от еластични материи (същата работа може да свърши и отгледаната от правителството сервилна журналистика). Но може да има и механизми за регулиране на дължината, за закопчаване, за притягане (полиция, съдии, администрация, с помощта на които цяла една партия, поставила началото на демократичния преход, да изчезне като име от изборните бюлетини). Много важни са онези гъвкави дъги, пришити по ръба на чашките и наречени банели (в политическата практика на партията те определят черното като бяло, обявяват гафовете за достойнства и изобщо лъжат безобразно, но гъвкаво). Именно те създават усещането за симетрия. Да не забравяме и онези малки джобчета с подплънки, чрез които усложливо се излагат на показ несъществуващи прелести, за да се спаси при нужда положението... Искате ли да заместите тези детайли с конкретни имена, факти и събития?
Уважаеми дами и господа, не оставайте с грешното впечатление, че иронизираме сутиена – този елегантен и така важен елемент от интимното женско бельо. Но когато в една предизборна кампания социалистите говорят за нуждата от почтеност, а ни заливат с гнусната помия на непочтеността; за нуждата от пестеливост по време на криза – а хвърлят щури пари за излъскване на предизборния си имидж... Когато мегаломански се хвалят на фона на толкова шокиращи провали по време на управлението си... Не може да не се роди метафоричната представа как се напъват да закопчаят гиганския червен сутиен върху разплутото, безформено тяло на столетницата, затлъстяла от злоупотреби и преяждане с власт. И всички опити да се разкрасят „прелестите” на старата дама са безсмислени.
Какво да се прави – старост, нерадост...

ЧЕСТВАНЕ

2009-05-24T15:02:00.002+03:00

За 24-ти май. Не е мое, ама ми е любимо... Поздрав за всички ви - честит празник!

Празник свят. Велика дата.
Двайсет и четвърти май!
Солунските двама братя
чества родният ми край.

Беше петдесет и втора.
Спомням си го като днес.
Стекоха се много хора,
позовани с манифест.

С песни, музики, фанфари,
под усмихнат небосвод,
улици и тротоари
загъмжаха от народ.

Ученици с росни китки,
трудещи се във екстаз
славословят със агитки
партия и вожд, и власт.

Сред отблясъци кристални
радостно шуми града,
а портрети колосални
преминават на стада.

Ленин, Сталин, Толиати,
Мао Дзе Дун и Ким Ир Сен,
и какви ли не сурати
дефилираха пред мен.

От какви ли не народи
мутри гледах в тоя час,
само Кирил и Методи
никъде не зърнах аз!

Йосиф Петров

Там...

2009-05-08T09:34:00.003+03:00

Където си ти, любима,
ще бъде там вечна пролет.
И няма на юг да има
за птиците даже полет.

Те все ще стоят, ще пеят,
по клоните нацъфтели,
които плода ще леят
сред цветове нежно бели.

Тревата ще зеленее
и ще расте свежа, млада.
И слънцето все ще грее,
живителен дъжд ще пада...

Но вечното ясно слънце
и земните благодати
по-ценни не са от зрънце
едничко на любовта ти.

Където си ти, любима,
безкраен вълшебен ден е.
Прекрасно е, че те има,
прекрасно, че си до мене!

Честито воскресение!

2009-04-20T12:06:00.002+03:00

Много светли и красиви Великденски празници на всички!

Това е малък подарък от мен - картичка -http://www.123greetings.com/events/easter/happy_easter/easter17.html (- с малко въображение си представете, че съм ви я пратила лично по пощата ;) ).

"Гарсон бе, ей! Юн каве!"

2009-04-10T19:29:00.001+03:00

Николай Николов,
в. "Седем", сряда, 8.04.2009

Спомняте ли си оня епизод от „Бай Ганю”, в който героят се обръща с тази „изящна” фраза към швейцарския келнер, отбелязвайки самодоволно: „Не съм ги забравил тия ваджии френските...” Действието се развива в едно кафене, в което от сутрин до вечер поне три маси са заети от български студенти, играещи табла. И докато разказвачът се чуди кога тия млади хора четат, по какъв начин усвояват европейската култура – Ганю Балкански се възхищава на сербезлъка на нашите момчета. Едно от тях (с три „медаля” на гърдите) очевидно е объркало патриотичните достойнства с интелектуалните такива и е вдигнало „гранд скандал” на ръководството на местния университет. Понеже в България е със „заслуги” и „знае законите на пръсти”, то иска за три месеца да стане доктор... Обаче родината на швейцарските крави, часовници и банки още във времето на Алеко Константинов си има образователно законодателство. И въпросното не се интересува нито от „прослужения списък”, нито от прокурорските протекции, нито от съобръженията и бабаитлъка на нашенския кандидат. То е определило какво е това преподавателски труд; регламентирало е определени критерии за знание и не подарява никому дипломи...
И си мисля – дали модерният български проектозакон за образование поне малко ще ни доближи да Швейцария от времето на Щастливеца? Защото, формално погледнато, той звучи много „по европейски”, що се отнася до „фасадната” страна на нещата; до представата за „структурата” на началното, средно и висше образование. Моделът - би казал бай Ганю - е „лъскав”. Но ако внимателно се вгледате в текста, или практически сте се занимавали с образование и наука, ще Ви настръхне косата. Ще останете, например, с впечатление, че тайната на качественото образование е свързана с един единствен фактор – да няма свободен час в училище! Щото, имат ли поне един свободен час, учениците тутакси оглупяват, забравят всичко, което са учили и дисциплината им рухва. Поради причина на което просветните експерти са се повгледали в героическата българска история, изровили са спомена за хвърковатата чета на Бенковски и са сътворили нейното педагогическо подобие в проектозакона. А се поболее даскалът по математика, например, тутакси мобилна група от специалисти по чуждоезиково обучение връхлита осиротялата класна стая и превежда словестната математическа задача на френски. Ако пък грип покоси неколцина учители, лично директорът се заема с обучението на подрастващите... А ако, недай Боже, и това не е достатъчно (щото май вече са посъкратени десетина хиляди учители и вероятно два пъти по толкова сами са напуснали) – майката му е в нанотехнологиите. Нали с 50 млн. лева правителството тихомълком си спретна компания за нанотехнологии! И понеже вече си имаме и суперкомпютър за над пет милиона, пък и най- вероятно старата структура на бившата ДС – „Научно-техническа информация” към Първо главно управление, която трябваше да краде научните тайни на империализма, тайно е възстановена, въпросът е решен. Пенсионираните разведки крадат образователните тайни на Запада; суперкомпютърът ги разшифрова (щото тайните винаги са шифровани); чрез нанотехнологии тайните се записват на свръхминиатюрен чип, който се инжектира на всички български ученици. Така в обозримо бъдеще въобще няма да има нужда от учители; още няколко хиляди български училища ще бъдат закрити, а сградният фонд – използван по предназначение за излизане от кризата. Одобреният вече закон за образованието ще стане единствен легитимен източник на информация за дереджето на българската просвета, а свирепите наказателни мерки и вечерният ученически час ще се грижат всеки млад българин да получи своята нанодоза знание!...Ако моделът се окаже успешен – бухай инжекции на целокупния български народ! И понеже нанотехнологията се занимава преди всичко с контрола на веществото на микроскопично ниво (при размери по-малки от милиметър), и най-миниатюрните достижения на бъдещото комунистическо управление ще бъдат представяни като епохални постижения на високите технологии...
Ще кажете – ама това не е разсъждение върху проектозакона по същество... А мигар е разсъждение по същество идиотският спор дали в училище трябвало било да се изучава вероучение и доколко религията или атеизмът били обител на висока нравственост!.. Тя, думичката „атеизъм” си е галена рожба на Соца, а по въпроса за религията още Каравелов изрече: „Не вярвам аз, че калугер ще спаси раята// Свободата не ще Екзарх, иска Караджата!...” Разговор по същество ще има, когато видя закон, сътворен от учители. И този закон обясни на колегията какво трябва да прави, за да бъдат интересни уроците в класната стая... На родителите - защо трябва да възпитават у децата си уважение към класната стая. А на учениците – защо образованието е върховна ценност на европейската цивилизация! На това му казват „визия за бъдещето”...
За съжаление, в навечерието на изборите поне управляващите не предлагат подобна визия. Предлагат само просветни експерти, които гордо обикалят културното пространство на Европа и авторитетно подвикват:
- Гарсон бе, ей! юн каве...

Пролетно

2009-03-21T11:09:00.004+02:00

Реших да вляза в ролята на Първа Пролет и, точно като нея, мааалко да закъснея с появата си... За сметка на това пък - красива ;). (Пет минути за реклама!)

Да ви е честита Първата пролет, макар и снежна!

Нищо нямаше ми вчера, ставам сутринта,
в огледалото се перя: Бреей, че красота!
Викам, сигурно се смахнах, тука не съм аз!
Станала съм на кралица в профил и анфас...

Или има огледален някакъв дефект?
Взира се във него непознат красив субект.
Гледах смаяно, дивях се, цъках със език;
плюх, да се не урочасам, тъй се възхитих.

Още в нощница, терлици, с чорлава коса,
Като пък се начервисам и се наглася!...
С модна фуста, модна шапка, с грим като дъга...
А и с този "умен" поглед като заблестя...

Но замислих се внезапно, как тъй ще вървя?
Момците ще заприпадат, щом се появя...
Да не зяпат тъй широко, като ме съзрат,
щото може всичките мухи да изядат!

Туй навярно сън било е, или още спя
може ли да е наяве толкоз красота?
Как върху ми се изипа като летен дъжд...
някой тук да ме ощипе... но да не е мъж!

Размисли за Свободата

2009-03-05T10:19:00.001+02:00

от Николай Николов

Спомняте ли си оня виц от времето на соца, в който учетелката попитала децата кого най-много трябва да обичаме ние, българите. И понеже не и се слушали неудобни отговори, упорито отказала да види вдигнатата ръка на Иванчо. Дала думата на Марийка, която задъхано изрецитирала, че най-много трябва да обичаме руските братя, които два пъти са дошли и два пъти са ни освободили – от турците и фашистите... Последвал въпросът – а кого най-много трябва да мразим? Тук вече Иванчо получил думата и категорично отсякъл, че най-много трябва да мразим американците. Щото, не стига, че не са ни освободили два пъти, ами и сега не искат да дойдат...
Сещам се за този анекдот във връзка със знаменателната дата 3 март, която винаги е извиквала у мен противоречиви чувства. Азбучна истина е, че хората най-обичат такива размисли, които не ги принуждават да мислят. Но поне мислите у нас никога не са били облагани с данъци. Та си заслужава да поръзсъждаваме - защо в историята ни толкова много се говори за освобождение и толкова малко – за свобода (извън контекста „борба за свобода”)? Освобождението на България като исторически факт би трябвало най-малкото да ни припомни, че създаването на „Задунайска губерния” е част от стратегически план, изразяващ великоимперските амбиции на Русия. Това е безспорна истина. Спорен е въпросът доколко този план се реализира... Е да, ама събитието носи свобода на българите! Хубаво, но как ще познаят свободата ония, които никога не са я познавали? Зяпайки възторжено оръжията на въоръжените до зъби освободители?! България цялата е осеяна от статуи, патетично размахали пушки, шмайзери и бомби. Вероятно за да не забравяме, че те са трасирали пътя към свободата. Само дето още в житието на поп Стойко Владиславов има един епизод, в който пиян турчин насочва пушка към героя, за да го накара да приеме „правата” вяра... А Софроний измъчено изрича:” Ефенди, хич вяра с пушка става ли?...”
Някяк си съм склонен да се доверя повече на изстраданата истина в словото на Софроний Враченски, отколкото в помпозните дрънканици на истрически неграмотни люде. Или достатъчно грамотни, та да се стремят да извикат у народонаселението коленопреклонни чувства и верноподанически настроения в стил „Кат Русия няма втора...” Щото, свикне ли въпросното народонаселение с мисълта, че все някой го е освобождавал и ще го освобождава, освободителният процес продължава! Такъв народ ще го освобождават и от правото да мисли, и от мисълта , че има право да гласува на избори и да променя съдбата си. Ще го освобождават от отговорността да бъде критичен към управляващите и с граждански действия да ги изрита от управлението, ако са некъдърни да управляват... Ще го освобождават от щастието да се радва на държавата си, защото тя отдавна е лишена от държавност. Не вярвате ли? Миналата седмица, на Благовещение, част от софийското народонаселението около пресечката на Оборище и Черковна получи благата вест, че електроснабдяването му е прекъснато. Поради причина, че са просрочени с няколко дена изплащанията на сметките... Независимо, че висши държавни чиновници ни убеждаваха от телевизионния екран как през зимния сезон подобни деяния са невъзможни. И независимо, че ЧЕЗ в нарушение на закона продължава да отчита сметките на тримесечие. Само не си мислете, че е виновна въпросната компания – тя си наела нашенска фирма, която хукнала да развива бушоните. За навиването им – 40 лева! И ти си освободен от тъмнината и студа...
Ще кажете – ама това е инцидентен случай. И какво общо има с националния празник? Има, има... Точно толкова, колкото рекламата за салам със свободата. Нали се сещате – „Свободата, Санчо, е най-висшето благо... – И саламът си го бива, Ваша милост!...” И българинът, като един същи рекламен Дон Кихот, изпаднал в трагическо раздвоение, на 3 март смръщено си мърмори: „...Свободата!...Саламът!?...”
Само дето още Станислав Йежи Лец иронично отбелязва, че квадратурата на свободата най-точно се изчислява с ъглите на усмивката.

Пропагандата

2009-02-11T11:09:00.000+02:00

Николай Николов, в. "Седем"
Сряда, 11.02.2009

През 2007-ма на български бе преведена книгата на Сергей Минаев „Media Sapiens – дневник на информационния терорист”. Увлекателно четиво за млад, талантлив и циничен медиен експерт, който често пише речите на управляващи политици. При това героят е прозрял, че разсъжденията на Гьобелс – министър на пропагандата на Третия райх, са много подходящи за адаптация към нашата реалност. Скандалното разкриване на тази манипулация води до поредица от събития, които поставят младия човек начело на медиен щаб на опозицията срещу президента Путин... Книгата е истински справочник за мръсни политически практики и пропагандни трикове, сякаш обобщени в думите: „Днес е важно не това, какво в действителност се е случило, а онова, което средствата за масова информация са решили да превърнат в новина на деня. Живеем в едно риалитишоу, което медиите ни спретват ежедневно. А зад всичко стоят умни и нахакани пиари, наети от алчни за власт политици или от мутри, драпащи да излязат на светло като почтени бизнесмени...” Тези думи звучат някак много истински, нали? Но знаете ли, ако прочетете внимателно привидно искрения и тъжен разказ за деморализирането и нравствената деградация на медийния спец Антон Дроздиков, ще останете със странното впечатление, че специалните служби в Русия са сбирщина от неграмотни малоумници. Путин е добродушен и доста безпомощен политик, който въобще не е превърнал отечеството си в полицейска държава. Западът е в състояние да провокира гранични конфликти с Грузия когато си поиска, а злото, намерило убежище в медийната практика, е внимателно култивирано и отглеждано извън границите на необятната, изпростяла и все пак прекрасна руска страна!...
Ето това, уважаеми дами и господа, е пропаганда от висока класа. Защото съчетава огромен процент истини с полуистини и съвсем мъничко отявлени лъжи, които стават по-истински от истината. А, както иронично отбелязва Тери Пратчет, докато истината си обуе ботушите, лъжата два пъти ще обиколи света... И доколкото манипулативните практики в медиите не са нещо непознато за сивия ни делник, ще побързам да ви успокоя. У нас те са различни! Не търсете изтънчен професионализъм; млади и нахакани пиари; блестящи мозъчни тръстове за дезинформация. Не се притеснявайте, че ще ви манипулират със средствата на субмолекулярна сугестия... Лицата на пропагандаторите, възхваляващи идиотското управление на тричленката, са до болка познати ; статистическите изследвания, които поставят социалистите ако не на първо, то поне устойчиво на второ място по популярност, са банално еднакви... У нас пропагандната война – особено в навечерието на избори и след управление на социалисти – се води примитивно, безочливо, по Гьобелсофски. В духа на максимата, че една лъжа, повторена сто пъти, вече е истина. Например, вече осма година твърдението, че Костов е виновен за всичко негативно в България, не слиза от устата на „авторитетите”, коментиращи какво точно става в България... Твърдението, че „дясното” е в перманентна криза, е мото за казионните политолози (искате ли да познаете да три пъти имената им?!). А тиражираната простотия, че богатството у нас вече е завинаги разпределено, че богатите ще бъдат винаги богати, а бедните – вечно бедни, би трябвало да мотивира електората да си наляга парцалите, да загърби политическия живот и да се примири с факта, че го управляват маскари... Защото, абе нали всички са маскари !...
Но истинската, „запазена марка” на политическата пропаганда, практикувана от „правоимащите” у нас, винаги е била да прибягват до арсенала на руморологията (наука за слуховете, от лат. Rumor – слух, мълва, злословие). Като те запържат с някой слух, иди доказвай после, че не си камила или че нямаш сестра. Отклонявай вниманието на народонаселението с измъчени псевдосензацийки (например, как в сиренето нямало сирене - прозрение свише, връхлетяло изневиделица виден политик).Заливай го от телевизионния екран с шоупрограми и силиконови прелести. Прави се на ампи, когато чуеш неудобен въпрос – и тиражирай в послушните медии слухове. От полуистини до безочливи лъжи. Напиши, че ДСБ се готви за коалиция с комунистите. СДС – с царистите. А всички останали десни отиват при Доган!.. Фабриката за илюзии може и да е затворена, но фабриката за слухове бълва – и ще бълва своята продукция, без да се плаши от икономическа криза... Само, дето каквито и да ги дрънка пропагандната машина, няма да промени факта, че България е на дъното. Че електоратът ни е най-бедният в ЕС. Че европейските критики към управлението на страната са безпрецедентни. Че животът на хората е застрашен, джобовете им – празни, а бъдещето на децата им – заплашено... Утре ще чуете оценките от поредния критичен доклад на ЕС. Сещатели се какви ще бъдат? И с каквато и пропагандна помия да ни заливат после, с каквито и слухове да оправдават поредния провал, българинът ще си каже (в духа на своя любим премиер): „Кой е виновен? Папата римски?!”
Можеш безкрайно да лъжеш един човек; можеш дълго да лъжеш група хора, но никога не можеш вечно да лъжеш цял народ.

Началото на края

2009-02-08T11:05:00.000+02:00

Николай Николов, в. "Седем"

Преди повече от десет години получих пощенска картичка от бивша ученичка, тръгнала след конкурс да овладява науката из престижни германски университети. На нея със строг шрифт на немски бе изписано: „Чужденци, не ни оставяйте сами с немците”... Давате ли си сметка колко национално достойнство и колко морални сили трябва да има един художник, за да иронизира така болната тема, свързана с чувството за историческа вина, което интелигентните немци все още носят в съзнанието си?
Днес над входа в сградата на ЕС в Брюксел изложбата „Ентропа” е представила една артинсталация, на която 27 творци от държавите – членки би трябвало да изразят своето артистично отношение към съюза. Мистификацията на Дейвид Черни внесе скандални измерения в това „мероприятие”. Аз обаче не съм убеден, че холандците например са готови да обявят война на Чехия, защото представата за Нидерландия (ниска земя), потънала в морето и със стърчащи от вълните минарета на турски джамии , дълбоко е накърнила национаолното им достойнство... Не чух холандски дипломати да протестират, нито външни министри да редят патетични слова. Обаче изображението на България, осеяна с клекалата на онова, което в битовата си култура наричаме „турски нужник”, роди вълна от негодувание. А в петък едни млади хора от някакъв дискусионен клуб за социални (разбирайте социалистически) и местни (санким, нашенски) политики побързаха да подарят на чешкия посланик тоалетна... По същото време едни други млади хора, които предния ден щедро бяха декорирани със синини от полицейски палки, протестираха пред Парламента срещу необходимостта да живеят в тоалетна... Поркуа бе, джанъм, управляващите и техните артистични ибрикчии се почувстваха толкова засегнати от тази сатирическа представа за днешна България? Често се сещам за оная битова мъдрост, дето твърди, че хората на кръстопът нужник не вдигат, а ние държава сме си спретнали. И си припомням, че ключовата дума на нашето светоусещане е „нужда”. Щото българина винаги го гони нуждата. Екзистенциална нужда, социална нужда, икономическа нужда... И току се оказва в нужника! Само дето картината не може да предаде истинското усещанет за вонята от газовете на едно управление, рожба на комунистическа мегаломания, за която все още няма газова криза... Каква по-добра образна емблема искате за страна, управлявана от корумпирани некадърници, потънала в мизерия, зъзнеща от студ, защото същите некадърници са я превърнали в енергиен крепостен селянин на Русия?
А може би управляващите се притесняват от нашенската представа за „двете нули”? Защото, разбере ли се българинът, че са направили от държавата му тоалетна, че са го оставили да живее в двете нули... Ще се досети, че сумата от нули е страшна величина. От нули е лесно да се оплете верига... Помните ли тъжната и страшновата история от телевизионния репортаж за оня нещастник, който в най-лютия студ намерил убежище в една обществена тоалетна?...
Инак в художествената мистификация няма нищо ново. Преди повече от сто години неколцина талантливи млади руски творци – Алексей Толстой, братя Жемчужникови, художниците Бейдеман и Лагорио създават една литературна мистификация, наречена Козьма Прутков. Измислят му биография, рисуват му портрет и започват от негово име да публикуват всякакви дивотии. Но тъй като дивотиите са създадени от таланта, обществото е здравата объркано (както днес го обърка Черни). Което няма да попречи на афоризмите на Козьма Прутков да останат в историята на изкуството. Като например – Ако всяко начало имаше своя край, то кой ще ми каже – къде започва началото на този край?... Знаете ли къде започва началото на края на оня безкраен нашенски преход, който трябваше да ни направи европейци?
На площада, уважаеми съграждани. На площада.

Газовоинтелигентска (различно от „Огняроинтелигентска”)

2009-01-17T19:18:00.000+02:00

Глобалното затопляне на запад внася смут.
А ние пред глобално застудяване сме вече.
Понеже не ни греят ни химери, ни мазут,
народът ни „загря” – с три ката дрехи се навлече
и за пореден път пред Парламента се завтече.

И тъй, и тъй по домовете все е кучи студ,
тълпата продължава като куче вън да зъзне.
Полицията пък, за да се стопли с честен труд,
зае се да „разчиства”; а властта, да ни „подхлъзне”
реди си все познатото... докато ни омръзне...

И вярно, че омръзна ни да бъдем будали...
Какво като отново сме където бяхме вчера?
Щом хванем ли се дружно да метем снега, дали,
да не „изринем” и сметта човешка от килера,
та да настъпи най-накрая по-добрата ера?

Постколедните терзания на една фантазия

2009-01-07T16:23:00.001+02:00

Николай Николов, 7.01.2009

Старецът потропва нервно с пръсти по гланцираната повърхност на бюрото, зяпа с невиждащ поглед клавиатурата на компютъра и се коси, че не държи в ръка една от онези древни писалки, дръжката на които при нужда с наслаждение можеш да захапеш. През заскреженото прозорче любопитно наднича виолетовото око на нощта и северното сияние изписва причудливи кривулици върху зеницата му. Огромната камина уютно бумти, воят на януарската лапландска виелица влиза в странно съзвучие с хъркането на уморените джуджета, в обора сладко преживят елените и само от време на време Рудолф сърдито сумти, сякаш усетил настроението на своя стопанин...
А това настроение никак не е розово. Не е драпирано с мисли за заслужена почивка и екзотични творчески командировки. Тоя номер със задграничните командировки го прилагат най-добре управляващите в България, а точно отчетният доклад за България ражда маниакално-депресивния блясък, с който Дядо Коледа се е вторачил в монитора. Защото онази митична фигура, която по света наричат Santa Claus, Father Christmas, Babbo Natale и още безброй други имена, не е просто рожба на фантазията. Щом веднъж се появят, някои фантазии притежават удивителната способност да растат, да се развиват, да еволюират. И стават по-истински от истината... Отдавна Старецът е престанал да бъде просто червендалестия добродушен веселяк, който със смях разнася подаръци за децата по света. Сега той се грижи и за възрастните. Грижи се за правителствата и народите... Главите на тези правителства не винаги съзнават, че поне в сънищата си пишат писма до Дядо Коледа. А има ли писмо, то се завежда в деловодството; анализира се внимателно; с него се занимава цял отдел от джуджешкия департамент... Ето, например, писмото на българския премиер: „Мили Дядо Коледа – пише той – моля те и тази година да ми дадеш повечко спокойствие, щото ми писна от недоволството на разни българи, дето не знаят какво точно искат. Аз също не разбирам какво искат, но чудесно знам аз какво искам! Искам правителството да си изкара мандата, че да затворя устата на разни партийни другари, дето само си точат зъбите за моя пост! Много са лоши, бе Дядо, и завистливи са много! Толкова съм зает да ги контролирам, че не остава време за други глупости. И, моля те, накарай западните съюзници да не ми се карат толкова, а източните другари да проявят повечко разбиране... Правя, каквото мога, а само ядове! Виж, опозицията не ме притеснява – като изполъгахме електората на изборите, от опозицията остана една шепа в парламента. И пак се ерчат, циркаджиите му с циркаджии! Моля те, Дядо Коледа, много те моля – направи така, че моето дрънкане за нова изборна победа да стане истина! Знаеш ли как хубавичко се научих да управлявам! И не ми пука от никакви кризи, щото никаква икономическа криза лично аз досега не съм усетил... Надлежно прилагам списък с останалите си желания...” и т.н.
Старецът нервно пухти и намества едрото си тяло в иначе удобния и мек стол, който му се струва някак ръбест. Това, че у премиера има нещо детинско, е добре. Но комай си остава единственото му достойнство... Не върви на един зрял човек да му кажеш: „Ти беше ли добро дете?!”. Или въпросният не е чак толкова зрял? Виж, президентът Първанов е зрял, та чак презрял. „Уважаеми г-н Коледа – пише той, защото вече е съвсем на „ти” с етикета – не че вярвам във Вашето съществуване, защото съм си Марксист-Ленинец. Но както казваше другарят Фройд, понякога има и обикновени сънища, та нищо не ми пречи да си пожелая да се погрижите за моя Пи Ар. Щото времето го е поочукало, а на специалистите по излъскване на имиджа у нас им знаят и кътните зъби. Трябва да дърпам конците на партийните дела, без народонаселението да разбере; да се грижа за дивотиите на тричленката, дето без мен и една крачка не може да направи като правителство, а и да инвестирам в бъдещето... Вярно, стажът от Службите много ми помага, но е трудно, ах, колко е трудно да бъдеш Президентът на всички българи, след като си къде по-интелигентен от др. Живков например... Та остава само разтухата да ходя по авджилък. Моля, докарайте по-едър дивеч пред дулото ми и се погрижете поне тук всичко да е почтено. Щото имам сериозни подозрения, че звярът, дето го гърмя, ми го подготвят за отстрел по спецзаказ...”
Ръката на Дядо Коледа разхвърля грижливо подредените купчинки писма върху бюрото. В сънищата си министри и висши държавни чиновници са писали: искам, искам, искам! Без за секунда да се замислят, че щом в живота вземаш с пълни шепи, поне в сънищата трябва да си по-скромен. Не можеш само да вземаш, без да плащаш или да крадеш, без да отговаряш. Дават ли си сметка тия хора, че той трябва да пише отчет! Че от неговия доклад до голяма степен зависи каква ще бъде новата година! Не че всички правителства са читави, но изпитанието, наречено „световна икономическа криза”, поне е стреснало човечеството и накарало въпросните правителства да се събудят. Даже китайското е решило да затяга колана и да не дразни електората. Само българското продължава дрямката, сякаш ще векува във властта! А добрият старец е положил толкова усилия да помогне... Още в навечерието на предишната Коледа със стачката на учителите се е опитал да внуши, че нещата в страната са колосално объркани, че правителството се държи като разглезено, капризно и невъзпитано дете с клептомански наклонности и че така повече не може. И какво? Началото на 2008-ма е започнало с провален работен ден, затрупан под снежните преспи и със загуби над сто милиона лева, изчезнали някъде всред бушуващите виелици и хаоса в работата на Министерството на бедствията и авариите. За сметка на това Емел Етем е излязла в заслужен отпуск, като не е забравила пътьом да похвали работата на МВР... Което пък не е успяло съвсем навреме да открие, че шефът на Фонд „Републиканска пътна инфраструктура” е осигурил на малкото си братче държавни поръчки за ремонт на пътища на стойност 120 милиона лева! Сигурно затова през февруари ЕС е размахал назидателно пръст, искайки по-задълбочена проверка за конфликт на интереси (месец по-късно трима депутати и един зам-министър свенливо са признали, че фирми на техни роднини са получавали пари по програма САПАРД, обаче в това нямало нищо лошо). Брюксел е отрязъл парите по програма ФАР, през март ЕК е замразила 140 милиона евро от САПАРД, а в края на месеца изобщо е спряла финансирането по тази програма заради съмнения в злоупотреби...
Старецът скача от стола, нервно кръстосва стаята и ожесточено роши бялата си брада. Не разумяват ли тези висши държавни чиновници, че когато една страна получава пари, които после не трябва да връща, това са коледни дарове! Те ще приобщят страната към европейското семейство, ще направят живота на хората по-хубав и светъл, ще припомнят на тези хора ценностите на европейската християнска цивилизация! И когато ти отнемат тези дарове – а до ноември 2008-ма България окончателно е изгубила 560 милиона евро от различни предпресъединителни програми – значи Дядо Коледа е много сърдит. Няма подаръци за лошите правителства. И понеже те са свикнали сами да си правят дарове (естествено, с държавни средства) – за 2009-та Старецът им е приготвил такава изборна секира, че и комунистическият гьонсуратлък този път няма да им помогне! Само дето въпросът не е в правителството, а в народа, управляван от това правителство... Този въпрос не дава мира на Дядо Коледа; терзае душата му и току-виж му докарал тежка мигрена. Малко ли изживяха българите през 2008-ма?! То не бяха обществени скандали и брутални престъпления; пламтящи влакове и показни убийства; апокалиптични взривове и безочлива демонстрация на правителствен непукизъм. Последователно, твърдо и категорично покачване на цените – и последователно, твърдо и категорично обедняване на електората. Не бяха стачки на зърнопроизводители и животновъди, миньори и транспортни работници... Щом и полицаите решиха да запалят по цигара и да хапнат поничка в знак на протест – страната е стигнала дъното и продължава да ровичка надолу. А народът си чопли носа, гледа с безразличие рехавите редици на стачкуващите и ожесточено псува политиците, дето и едните, и другите са маскари. И се гордее, че от години не е ходил да гласува... И юрва по Коледа да изхарчи последните си грошове, и гърми новогодишни кьорфишеци, и пие като за последно, та дано забрави колко скотски е животът му... Как повече да накажеш такъв народ? А какво да му дариш?!
Северното сияние бледнее и зората гали с розовите си пръсти заскреженото прозорче. В камината тлеят гаснещи въгленчета. Виелицата е спряла и всичко е потънало в снежна тишина. Само в обора еленът Рудолф съчувствено въздиша – той поне е наясно, че когато трябва да оценява положението в България, дори такава фантазия като Дядо Коледа може да бъде разкъсвана от постколедни терзания!...

За много години!

2009-01-01T15:29:00.002+02:00

"Сурва, весела година!
Здрава пръчка пред камина -
да я ползвате двамина,
яка да ви е гъ*ина!"

ЧНГ! За много години на всички! Уют, топлина, любов, красиви мигове и много празнично настроение през цялата нова 2009-та година!

Коледна импресия (или ексцесия)

2008-12-24T09:00:00.004+02:00

Честита Коледа на всички и отсега, и винаги занапред много щастие, радост и положителни мисли! :) И един поздрав от мен:

Лети над Младост, Люлин и Подуене
незнаен някакъв хвърчащ субект,
но звук от него няма да се чуе – не,
не е ракета без звуков ефект...

Шейна, чувал, рога се очертават...
Червено наметало и брада...
Но както по-наблизо се задават,
им иде да обърнат без следа...

Дали да продължи, се чуди Стария,
или да завърти в посока юг?
Че бил е вече и преди в България
и няма благи спомени от тук...

Предишната година го изпрати
с пиратки – канонада... И сега
еленът му глава сърдито клати,
на нея с части липсващи рога.

Народът тук безгрижно си живее
без влъхви и Витлеемски звезди....
И не успява май да проумее,
че може и с по-кротки веселби;

че смисълът на Коледата не е
в отрупана трапеза и гуляй...
Какво от туй дали звезда ще грее –
ти мятай си пиратки и сияй!

На малката кибритопродавачка
историята е далеч от нас...
По-важно е да има в джоба пачка
и пак да ни зарадва „Дядо Мраз”!

А Дядо Коледа ще се загърне
и ще си тръгне тихо във нощта...
За него рано е... Но ще се върне...
Щом ние си възвърнем радостта.

Поздрав...

2008-12-20T13:41:00.001+02:00

...за всички
с тази песен http://www.youtube.com/watch?v=XyVizaSlRU4 !
На група "Балканджи" да е честит новият албум!

Никулденско

2008-12-06T18:08:00.011+02:00

Николай, Никола, Коля
ще ни черпят днес на воля!
Или вкъщи - на домашна -
или в механата прашна.

Но нали сме в "лека" криза,
та соленко ни излиза
даром черпене, признавам...
Затова ви пожелавам:

Щом сега надигнем чаши,
още утре да са ваши
всички суми (и останки)
от любимите ни банки.

А пък те да не фалират:
кредити да циркулират
и на пълни обороти
всяка банка да работи.

А пък родните рибари
нека вадят все товари
с паламуди и скумрия,
вместо пъстра мръсотия.

Някой може би ще каже:
"Много искаш", ама даже
ако пръста си помръдне,
нещо може и да сбъдне...

Именници, днес не трайте.
Че и онзи горе, знайте
може да определи ви
като "риби мълчаливи"...

За летящите чинии, българския футбол и журналистическата стилистика

2008-12-03T21:59:00.002+02:00

В. "Седем", сряда, 03.12.2008

Помня, че преди години, в зората на нашите демократични промени, когато сензационната новина все още не се бе настанила уютно в пространството на родната журналистика, вестниците бяха много забавни. Поне от гледна точка на удивителното количество дивотии, изпъстрили техните страници. Ухото на нашенеца все още не бе „обръгнало” на езиковото опростачване и променената вестникарска стилистика го галеше с гаменската си фриволност и нетрадиционна интонация. По онуй време „флагман” на словестното новаторство бяха изданията на Пресгрупа „168 часа”. Няколко години след падането на Берлинската стена възпитаниците на СУ”Св.Климент Охридски” вече бяха зщитили няколко десетки дипломни работи, изследващи езика на часовите вестници...
Та в един такъв вестник се бе кукнала новината, че няколкостотин жители на голям крайдунавски град, събрали се в някаква местност, с часове са чакали посещение на извънземни. Темата НЛО все още бе крайно атрактивна и „одиозни” фигури от вида на Киро-контактьора често срещаха летящи чинии. Измъчено от посткомунистическия хаос на прехода, гарантиран от управлението на посткомунистическите социалисти, народонаселението очевидно бе вдигнало очи към висините. С надежда поне Неидентифицираните Летящи Обекти да напълнят празните чинии на сиромашката му софра. Празните чинии така и не се напълниха – но страниците на вестниците постепенно се изпълниха с пищните прелести на нов вид НЛО (неидентифицирани Лежащи обекти). Комай единствената „извънземна сензация” си остана четвъртото място на световното първенство по футбол в Америка... Само дето и „трикольорите”, подобно на вестниците, промениха своя облик. Играта им започна все-повече да напомня оная метафора на Радичков, в която разни монголоиди тичали по полето и викали:”Хипотеза-а-а!”... Колкото по-богати на снимков материал, изпъстрени със силиконови красавици ставаха вестниците, толкова по-постни, пошли и кастрирани откъм журналистическа острота ставаха текстовете около тези снимки. Понякога се разнасяше немощно джавкане и скимтене по повод гафовете на скрито – или открито управляващите комунисти. Не повече – защото всяка категорично отстоявана гражданска позиция водеше до „отсвирване” от многотиражните вестници и представителни медии... С едно изключение – онзи период от четири години, през които правителството на ОДС започна истинската промяна. О, как се промени тогава и стилистиката на вестниците! Джавкането се превърна в яростен лай и свиреп вълчи вой. Пламенното слово на Виза Недялкова държеше „исото” на бруталните скечове, с които Слави Трифонов бичуваше управлението на лошия Костов. Четиригодишният мандат на първото автентично дясно правителство бе озвучен от взривовете на медийни скандали, образна емблема на които стана сензационното заглавие „Костов уби дете”! Спомняте ли си? Да сте срещали някъде „Жан Виденов закла жена”; „Сакскобурггота бастиса старец” или „Сергей Димитриевич взриви питейно заведение”? Май не сте! Нормален журналист не би изписал подобен идиотизъм. Пък и притежателите на големите медии не биха допуснали подобни писания. „Защото сме социалисти” – или, по-точно, онези, които ни управляват и държат в ръцете си медиите, са социалисти. Заглавието на тази набързо сътворена от премиера и вдъхновена от висок партиен форум книга подозрително нопомня хоровия речетатив от един рекламен клип ”Защото така ни харесва!” Усещате ли близостта в ритмоинтонацията? Само че, на нас така не ни харесва. Не може да ни харесва нито бруталният, разюздан език на агент Димитър – бивше журналистическо величие, ругаещо свой „медиен конкурент”; нито сервилното блеене журналистическите ибрикчии, оправдаващи и възхваляващи най-компрометираното в историята на прехода ни правителство. Както не може да ни харесва дереджето на българския футбол или поведението на затъпелия от беднотия електорат, очакващ не неговото участие в изборите, а извънземните да променят съдбата му... Очевидно, и на европейците не им харесва...В такива моменти дари привидно мъртвата журналистика трябва да възкръсне! Ще кажете – ама това е метафора! Метафората винаги носи в себе си някакво скрито сравнение. Искате ли да разгадаете една метафора?
Във времето, когато нашенци чакали извънземните, един друг вестник разказа интересна случка. Възрастен жител на провинциално селище обичал да попийва. Благоверната му вдигала скандали. Възмутен от поведението на бабичката (и добре наквасен), дядото решил да я накаже, като инсценира самоубийство. Отишъл в мазето, стъпил на някакви щайги, прикрити зад куп боклуци, метнал едно въже през врата си и зачакал. След малко дашла старицата, видяла мнимия самоубиец и писнала. Насъбрали се съседи, повели ревящата жена, а в избата останала една комшийка – да пази мъртвеца да не вампиряса.Ама като се видяла сама, току мушнала под престилката няколко буркана от зимнината. Старецът си кротувал... Но когато булята посегнала към рафта с наредени бутилки, тихо мъртвият казал:
- Не пипай рикията!!!

Бяла приказка

2008-11-23T12:06:00.009+02:00

(но не по Валери Петров)

Падна първи сняг за тая зима...

С него - и за парно първи сметки.

Бройка, в резултат, неизчислима
минаха на шапки и жилетки.

Бели като снежните парцали
са за кмета всичките кахъри.
Както гьола жабата си хвали,
той ни хвали нашите яхъри:

Президент си имаме наперен;
премиер добър и всераздаващ...
Не е както в САЩ живота - черен
като новия им управляващ!

На Никулден наши пенсионери
може на морето пак да пращат!
Риба там за тях да се намери,
няма колкото за кит да плащат.

А на осми родните студенти
в „Шератон” и „Риц” ще се събират,
там ще хвалят свойте дивиденти...
После пак ще фотосинтезират.

Даже и в най-ледената зима,
всичко е у нас цветя и рози!
Само радост и мечти да има...
и възможно повечко налози!

Сено – слама

2008-11-19T08:21:00.000+02:00

В. "Седем", сряда, 19.11.2008

Военните историци много обичат да припомнят един анекдотичен факт, свързан със строевата подготовка на младата българска армия след Освобождението. За да се научи да марширува, войникът трябва да изпълнява командата „леви – десни”. И доколкото довчерашното селянче не разумява разликата между левия и десния крак, защото в битовата му култура тези понятия просто не съществуват, въпросната команда е заменена със „сено – слама”. В онези времена нашенецът идеално разбира разликата между двете съществителни нарицателни, без да е нужно да знае какво е съществително име като част на речта...
В късната есен на 2008-ма българинът трябва да е прозрял,че наистина няма нищо ново под слънцето. Защото политическият смисъл на „лявото” и „дясното” в обществения живот му се губи точно както на преплитащия краката си селяк от онези далечни исторически времена. Ами помислете – в момента най-голямата управляваща и „лява” партия (онази, на „трудовия народ”) е окупирала всички властови позиции на държавата. За трите години от нейното управление инфлацията е нарастнала с 36% (по официални данни). Неофициално всяко влизане на трудовия народ в бакалията и всяко месечно плащане на сметките умножава тази представа по две! Светът е разтърсен от апокалиптична финансова и икономическа криза, а висши държавни чиновници (когато не са на поредната задгранична командировка) с ведра физиономия повтарят на какъв „остров на блаженството” живеем, щото инак уплашеният електорат щял да хукне и да си изтегли парите от изпостелелите банки... Ще изтегли, ако има какво! И това се отнася поне за 70% от населението... А премиерът нагло заявява, че неговата партия (воглаве с него самия) трябва да управляват поне още четири години, щото сега знаел поне 30 пъти повече от оня злощастен момент, в който пое кормилото на властта. Ако съдим по поредицата от гафове, на които Сергей Димитриевич наистина е специалист, развитието е налице. Как бихте оценили, например, неговата критика над решението на съда по повод един от синдиците на Кремиковци?! За подобна издънка в нормалния свят изритват от властта с шут. Ама не „ляв депесарски шут”, а такъв, след който една партия ще види вече изборна победа само през крив макарон... Защото всяка глупост на партийния лидер се стоварва върху реномето на самата партия. Ами ако глупостта се превърне в социална и политическа практика? Тогава ще трябва да се върнем към представата за оня „опак край”, за който преди повече от 100 години поетическото слово на Пенчо Славейков изрече:”Знайни са тамо свещени слова://равенство, братство, свобода//както навсякъде, плява под тях//дъвче смирено народа”. Е, плявата към дясното или лявото ще я отнесете?
Така, че по понятни причини за прогресивно изгладняващия и оголяващ електорат днес все по-актуални стават проблемите на дясното. За което потенциалният гласоподавател трябва поне да се досети, че през 19-годишния ни преход към демокрация реално е управлявало общо четири години и десет месеца. Десетте месеца на Филип Димитров и четирите години на Иван Костов. Май не е много? Обаче е достатъчно, за да се излеят върху това управление тонове помия от хули и клевети. То е виновно за комунистическите изборни манипулации от началото на прехода; за раждането на разюздана криминална престъпност от времето на Беров; за хиперинфлацията при управлението на Жан Виденов; за вонящата, безпардонна корупция от последните 7 години. Виновно е, щото Филип Димитров е префърцунен интелигент, а Иван Костов задигнал имотите на царя, докопал скритите пари на БКП, прилапал сараите на Доган и освен това е циганин!... Виновно е, защото през 19-годишния ни преход към демокрация Димитров даде лошия пример за морал в политиката, а Костов увеличаваше заплатите в бюджетната сфера с 20% годишно; стабилизира икономически страната, навря в миша дупка наглите мутри с грандоманските им джипове и отвори пред България вратите на НАТО и ЕС... А нашенецът се почесва по гавата и се чуди дали дясното ще се обедини. И не разумява, че „обединяване” в политиката не означава формално сливане на партии, а обединение на онези, които гласуват за политиката на въпросните партии. ДСБ категорично и последователно повтаря, че няма да се коалира с комунисти, догановисти и царисти; че за нея приоритетни са икономическата стабилизация и промяна на политиката по доходите; озаптване на корупцията и стратегическата визия за бъдещето. Герб и СДС с различни гласове твърдят същото. Когато трите партии го изрекат в един глас, този глас ще бъде чут от гласоподавателя... Бъдете спокойни, дами и господа. Самият живот ще изостри слуха на нашенеца. Той поумнява и се ограмотява политически само когато джобът му се опразни. Нямайте грижа, процесът е в ход!
Като не разбираш каква е разликата между дясното и лявото в политиката (а не ти е съвсем ясна и разликата между сеното и сламата), заменяш тези понятия с разбираеми представи. Петнадесет години българинът не ходи, а подскача на ляв крак. И както и да му повтарят, че е чудесно да живееш на куц крак, накрая умората го поваля на земята...
Не може демокрацията да се изправи в целия си ръст, когато нейните граждани стоят на колене.

Мислителят

2008-11-12T15:17:00.002+02:00

На 12 ноември 1840 г. в Париж се ражда Франсоа Огюст Рене Роден, името на когото у нас обикновено свързваме със скулптурата „Мислителят” (1888) Всъщност, за твореца това е само поредната крачка към грандиозния замисъл – „Портите към ада”. Монументален скулптурен портал, върху който художникът работи до края на дните си, без да успее да го завърши...
За нашенеца темата за портите към ада не е особено атрактивна. Той е свикнал с формите на полусрутения монумент, кацнал пред НДК , и би могъл да види в него българската проекция на онова, което е вълнувало един френски скулптур. Защото България цялата е осеяна от статуи, патетично размахали пушки, шмайзери и бомби. Все сатанински оръжия, трасиращи пътя към ада. Та е възможно оная страшна порта вече да е премината – инак как да си обясним факта, че гримасите на грозотата въобще не впечатляват електората?
За нашенеца в момента е актуална темата за Робинзон. Като един същински герой на Дефо той здраво е стъпил върху земята на тайнствен остров, заобиколен от бушуващите вълни на световна финансова криза. И божествен глас „свише” му повтаря, че няма страшно. Достатъчно е да се довери на здравите си ръце, енциклопедични познания и вярата в правителството, за да се оплези на природните стихии и докаже на света какви може да ги надроби един български корабокрушенец... Само че, поради вродената си интелигентност, той е чел „Робинзон Крузо” и се досеща, че из пустия остров от време на време бродят канибали. И в галопиращите цени на хляба и продуктите от първа необходимост; в протестите на зърнопроизводители и работници; в стоварващата се върху главата му енергийна секира; в скърцането, което се носи от образователната система; в писъците, ехтящи от полусрутената сграда на здравеопазването комай прозира стъпките на канибали, изпъстрили девствения пясък на пустия остров...
А правителството се е кукнало на своя божествен Олимп и с олимпийско спокойствие управлява държавата. То не се вълнува от живота на еднодневките. То се е вторачило в необходимостта със зъби и нокти да брани своите превилегии... Чарда езически богове, потънали в котерийни борби, превърнали кражбата и лъжата в свой божествен прерогатив и обитаващи свой собствен, утопичен свят. Но великият английски мислител, създал блажения остров „Утопия”, му придава сърповидна форма. Историята положи върху този сърп един чук – и се роди оня сърп и чук, в който управляващите къде тайно, къде явно се кълнат. Само че, другото име на този сърп и чук е антиутопия!.. Така, че божественото им спокойствие съвсем не е гарантирано от съдбата.
Инак и мнозинството управляващи, и мнозинството управлявани знаят, че Роден е изваял „Мислителят”. Уважаеми дами и господа, вгледайте се в неговото изображение. Не ви ли прави впечатление, че фигурата е опряла лакътя на дясната си ръка върху лявото коляно? Вероятно не за да ни внуши, че не страда от дископатия... И не заради разсъжденията на пишман –политолози колко малка била разликата между „лявото” и „дясното” у нас.
Искате ли да помислим върху това?

10-ти ноември (№2)

2008-11-10T18:55:00.002+02:00

Десети ноември е – дата велика
за нашия беден народ...
Навлезе любимата нам политика
във нов, непознат епизод.

Простихме се с Живков. По негово време
така си ни беше добре!
Имота ни нямаше кой да отнеме
и ходехме чак на море.

За всекиго имаше, бяхме си равни,
„Човекът” бе приоритет...
А днеска „човек” и „заплата” отдавна
вървят по обратния ред.

Но някой решил да живеем, че трябва
по западен супер-модел.
Че даже и Виденов после ни взеха,
народа ни гордо повел...

А гледаме днес – почти двайсет години
по-късно – отново сме тук.
Формално Европа (я виж!) приюти ни,
а иначе тънем в боклук.

Събуди се, народе...

2008-11-01T09:01:00.005+02:00

Защото кои народи честват деня на народните будители? Ами, заспалите...
В нашия случай, народът е толкова заспал, че дори и "Десетте най-досадни будилника на нашето време" (http://big.bg/modules/news03/article.php?storyid=17550) ще бъдат изправени пред предизвикателство да го събудят... Затова пожелавам на всички, които считат себе си за будители, или че поне са допринесли с нещо дори и малко за "пробуждането" ни, да продължават все така и никога да не се отказват!
Един поздрав за всички с една песничка на НЛО и пожелание за страхотен и успешен ден!

"Народа спи"

Народът спи безплътен призрачен сън.
Народът спи във умопомрачение.
Народът спи, а страшно става навън.
Народът спи, нароооодът спи.
Народът спи, а някой краде банки,
друг - купува души,
съвсем тихо.
Народът спи, а пада перде над очи
нароодът спи.

Народът спи, юнак балкански мълчи.
Народът спи във скучно примирение.
Народът спи, а някой друг пак блести.
Народът спи, нароодът спи.
Народът спи,
а някой краде банки, друг - купува души,
съвсем тихо.
Народът спи, а пада перде над очи
Народът спи

Народът спи, безплътен призрачен сън.
Народът спи със биволско търпение
Народът спи, със чужди трясъци вън
Народът спи, нароодът спи.
Народът спи,
а някой краде банки, друг - купува души
съвсем тихо.
Народът спи, а пада перде над очи.
Народът спи
Погледни - нароодът спи, (2)
Безплътен призрачен сън...

Хелоу-ин, хелоу-аут (или чужд празник по нашенски)

2008-10-31T07:57:00.003+02:00

Ликуй, народе, старо днес и младо
отново цял ден „Хелоуин” празнува.
Но нашенец на майка, баба, дядо,
от с`ърце и душа цветисто псува.

Отново вещици, вампири, хали
отблизо и далече се събират.
У нас отколе те са се събрали...
и главно в Парламента се намират.

Днес няма ярки тиквени фенери
панели и прозорци осветили.
Инфлацията само ни се звери,
и като тиква срязана се хили.

Наместо да си хапне днес богато,
детенце любаво вир-сълзи рони,
защото струва си теглото в злато
една оскъдна порцийка бонбони.

А вий, оранжеви, узрели тикви –
любим деликатес за наште маси
кой роден нескопосан политик ви
превърна в синоним на глупостта си?

На Хелоуин, подобно на децата,
на портите обнадеждено тропа
и пита „Хелоу! Може – ин?” страната.
„Хелоу, но – аут!” отвръща й Европа.

(Публикувано във в. "Стършел", петък, 31.10.08 ;))

Не користи ради...

2008-10-29T17:05:00.000+02:00

В. "Седем", сряда, 29.10.2008

Напоследък, в духа на „Голямото четене”, в главата ми непрекъснато се въртят заглавията на два романа. Но когато от телевизионния екран бодър дикторски глас ме съветва: ”Гласувайте за любимия си литературен роман!...” – а това вероятно предполага, че има и физически, биологически или, примерно, стоматологични романи, желанието да спечеля статуетката „Златен палец” с помощта на SMS-и стремително се изпарява. За сметка на това все по-ясно ми става защо в съзнанието се връща споменът за „Дванадесетте стола” и „Златният телец” на Илф и Петров. Покрай всичко друго, всред очарованието на шегата, тези книги ни срещат с анекдотичните – и все пак уродливи фигури на герои, които не биха могли да се родят в друго общество освен онова, което е „осветено” от диктатурата на пролетариата. Иначе казано, в света на соца...
Дори идиотската тавтология „литературен роман”, която е достоен конкурент на езиковия бисер от Биг Брадър „основата се базира на реалната действителност”, прави възможно сравнението между нашето битие и сатирата на Илф и Петров. Нали именно образователната ни система се занимава с изучаването на изкуството литература? Но тъй като управляващите очевидно са крайно недоволни от нейното състояние, пък и вероятно изпитват известни съмнения в ефективността на реформата, „отпочната” от просветното министерство, остава им да включат тежката артилерия на „Стахановския почин”. Да масовизират „окултуряването” на нацията по познатия социалистически тертип. С държавни мероприятия – и с личната инициатива на съвестни социалистически труженици. И повечето средства за масова информация бълват езикови пошлости и простотии (извън добре обмислената стратегия на демагогия, недоизказаност и отявлени лъжи). А наскоро скромен труженик от сплотения колектив на духовенството нарече премиера „пич”, развивайки с неописуемо простодушие нова лингвистична теория за мястото на вулгаризмите в светоусещането на младите. Добре поне, че не използва женския род на тази словоформа!...
Но младите, уважаеми дами и господа, не се впечетляват от подобно интимничене. Младите – особено ако са ученици в качествено училище – застават редом с преподавателите си, когато се сблъскат с рецедивите на соца. Както става във Френската гимназия. И не се заблуждавайте, че техните учители ги „манипулирали”. Защо не успя да ги манипулира просветният министър по времето на учителската стачка? Той имаше доволно неприятни изживявания с протестиращи млади хора. Защото грамотните млади хора притежават удивителна интуиция и остри морални сетива. Срещата с несправедливостта винаги ги взривява... Както ги дразнят одиозни фигури и характери, изплували сякаш от „светлото” социалистическо минало! Преди осем години учениците и учителите в една софийска езикова гимназия протестираха месец и половина и отстояха моралното си право да отхвърлят директор – парашутист, спуснат със заповед от самозабравил се чиновник. Ще кажете – ама това не беше ли по времето на лошия Костов! Знаете ли каква е разликата между времето на лошия Костов и добричкият, усмихнат Станишев? Протестите на онази езикова гимназия доведоха до уволнението на един шеф на регионален инспекторат. На един просветен зам-министър. И на един псевдодиректор! Защото разликата между демокрация и псевдодемокрация е както между Канада и Канализация... Днес уволняват директор, зад който са застанали ученици и учители. Само че след това от гимназията ще си тръгнат и най-качествените учители. Как мислите, че се изгражда един професионалист? Само в тъпите филми героят, който е карал самолет единствено в симулатор, поема управлението и тутакси приземява въздушния лайнер... Но дали това е прецедент? Преди няколко месеца волейболният отбор на България изпусна възможността да се представи блестящо на Олимпиадата. Заради прищявката на самозабравил се чиновник. Някой да не го разбра? И какво стана с чиновника? Нищо. Той просто постъпи според повелите на Шолоховия герой – „Аз съм тук съветската власт!” Именно манталитетът на социалистическия държавен чиновник раждаше такова високомерие (граничещо с дебелоочие) и чувство за недосегаемост. Такова може да бъде само поведението на сенки от миналото... Председател на управляваща партия нехае, че на метри от него може би са „самоубили” най-близкия му помощник... На министър от социалистическата партия не му пука, че няколко хиляди души –„фабричен пролетариат”, утре ще останат без работа!
Но България не се е върнала в миналото – колкото и тъжна да е тази истина за управляващите. Затова техните напъни в най-добрия случай ги доближават до жалкото и смешното в героите на Илф и Петров. Правителството просто се превъплъщава в тези герои. И когато реши, че е обидено на опозицията, крещи с треперливия гласец на Васисуалий Лоханкин от „Златният телец”- „Вълчица си ти, Варвара...И кучка при това си ти!...”. А когато сгафи за пореден път, мънка като захвърлилият расото отец Феодор: „Не користи ради, а токмо во изполнении воли пославшей мя съпруги!”*
Само дето съпругата липсва. Или в нея се е превъплътила партията-хегемон?!

* Сигурно не е нужно да превеждаме “черковнославянския”, с който си служи отец Феодор. Да оставим превода на оня нашенски свещеник с лингвистичните заложби...