Първи ден...
Навън е минус 15 градуса. В стаята е 10. Включвам отоплението и чакам да се "отвърне" въздуха, като през това време не свалям нито ръкавиците, нито зимната шуба, нахлузена върху три ката дрехи... Хващам кирката и лопатата и почвам да разчиствам образуваните ледове.

Втори ден
В стаята вече е 13 градуса - супер, вече мога да си ходя и без шуба. Вънка обаче е -17.
Я, колко хубаво - намерих една дамаджана с вино в килера!
Може би няма да дойде зле да я използвам...

Трети ден
Граааадиииил Илиииияя киилиииияяяя...
Хубаво нещо е виното, особено за сгряване. Студът вече не ме притеснява...
Цели 15 градуса в стаята - направо си е топло вече и дори се топят ледниците! Сталактитите от тавана също полека-лека се разтапят и не е зле да започна да ги откъртвам, преди някой от тях да ми е паднал на чутурата. Навън вече е -20. Какво пък? Има още вино...
В сеело Брениииицаааа с вино карат воденииииицаааа...

Четвърти ден
Марш оттук!
Тия полярни мечки не спират да се промъкват вкъщи... Така и не мога да разбера откъде влизат. Може би изпълзяват през прозореца, по водосточната тръба. Настаняват се, щъкат наоколо и дори влизат в банята под душа (водата е ледена, но още тече и това очевидно им се харесва. Аз не мога да се ползвам от тая екстра, а вече и ръцете не си виждам от няколко дни, понеже не мога да сваля ръкавиците.
В момента една бяла мечка клечи до стола ми, докато пиша, подбутва ме и ме гледа жално... Иска храна. Безразлично я съветвам да върви да лови тюлени.

Пети ден... посред нощ
Реших да изключа за малко отоплението - да не стане беля, да гръмне някой бушон. Час-два по-късно стайният термометър се разпищя. Вградената аларма предупреждава да взема спешни мерки против измръзване. Е какво точно иска? Водата в банята вече замръзна, сега и да пищи, и да не пищи - файда йок! Отново включвам отоплението...
Термометърът обаче не спира да пищи... Е, накрая млъкна - след един тежък удар с ботуш! В този ред на мисли, ще ми се отново да си видя краката - забравих ги вече как изглеждат...

Шести ден
Някакъв пингвин се намъкна у дома, намерих го сутринта в мивката. Сигурно е допълзял по канализацията. Няма да се занимавам сега да го гоня - мечката под масата ще го хване...
Днес излязох за малко навън (след като разбих с чука образувания слой лед около вратата)с намерението да отида до магазина, но щях да затъна в преспите и се върнах. Където няма преспи, има поледица, а не ми се губеше време да обувам и събувам снегоходките, защото докато го направя, ми пукат ушите от студ... Утре може би ще опитам друго. Може би да прокопая подземен...снежен тунел.

Седми ден
Отказах се да ходя до магазина. Вкъщи вече има двойка пингвини... Хубавата новина е, че взеха да снасят, което ми решава проблемите с изхранването поне за момента. Е, в началото малко се сърдеха, като им отнемах яйцата с намерението да ги правя на омлет... Квичаха троснато и налитаха да кълват, но след няколко удара с тежък чугунен тиган по главите, изглежда си промениха мнението. Сега пак снасят и гледат изпод вежди (или каквото там имат вместо вежди) и мълчат намусени...
Вижте какво, комуто не понася - да се изнася! Ще ви пусна вън на снега, да ви видя тогаз, като ви подгонят ромите с касапски ножове... И войсковите подразделения на НАТО няма да ви опазят!

Незнайно кой ден
Внезапно затопляне - ура, температурите се покачиха до нула градуса! Мога да си ходя вкъщи с шорти и по тениска и дори да отворя прозореца. Белите мечки и другата фауна обаче са недоволни и избягаха да се крият в мазето (там още е студено).
Сега мисля да изляза на разходка... Че от утре обещават пак захлаждане.

Етикети: Убавини, Черпете едно кафенце ако публикацията ви е харесала

На храните веч` цените
станали са фантастични.
Но ядем ли ги с очите,
най-са нискокалорични!

Етикети: Барабар Петко с поетите, Размисли без страсти, Убавини

Искам да ида на море,
където топло слънце все пече.
Ех, мили боже...
Вълните чувам аз сега,
в мечтите мои е това.
Защо не може?

Искам на морето да отида аз вече.
Искам да се махна, да отида далече.
Искам вече зимата назад да остане
След половин година, зная, и туй ще стане!

Но през стената вън зад мен
се чува вятърът студен;
сняг на парцали...
Аз си мечтая за море,
а парното до мен пече.
Ех, докога ли?...

Искам на морето да отида аз вече.
Искам да се махна, да отида далече.
Искам вече зимата назад да остане...
След половин година, зная, и туй ще стане!

Етикети: Барабар Петко с поетите

Скъпи Дядо Коледа,
предварително ти пожелавам весела Коледа!
Кажи на джуджетата да пийнат по една бира от мое име, че аз не мога.
Какво искам за Коледа? Искам, не само за Коледа, но и за постоянно, по възможност, всички тия проблеми, дето са ми се натрупали напоследък и се надпреварват кой пръв да ме довърши, да се съберат накуп и пръждосат вдън земя! Само това ми трябва... Иначе със стипендията и насъщните, горе-долу "кънект"-вам двата края. Между другото, май трябваше да ти пратя писмото по sms, или smart-phone, но не ти знам номера. Може да го публикуваш в някой вестник за реклама и рейтинг. Или да направиш прИмоция... Ако решиш, обади се, да дойда и аз. Но не раздавай алкохол, че вече трезвеник го раздавам. Хайде чао и всичко най-добро!

Вики,
България

Етикети: Изродщини, Моля за Фнимание

Днес ще се срещнем след десет мастики.
Вчера ли пихме - бутилка ли, две?
Разделихме се със песен
тук, пред този свиден бар.

Пак да се срещнем след десет мастики,
за да разкаже всеки от нас
от какво е изтрезнявал,
със какво се е напивал,
кой кого ще черпи пак.

Пак ще се срещнем след десет мастики.
Хвръкват кристали от всички страни.
Но един от тях остана
във една изпита чаша,
пак пред този свиден бар.

Етикети: Пиянска поезия

Една вечер, под влиянието на безсъние, сполучливо съчетано с депресивни мисли, включих компютъра, отворих Гугъл-а и написах думата "suicide" (самоубийство). Огледах резултатите, след което я написах и на български. Контрастът от получените отговори беше поразяващ. Тези на английски се състояха предимно в сайтове за взаимопомощ, които съдържат всякаква полезна информация - от общи сведения какво е самоубийствено поведение, депресия и така нататък, през съвети какво може да направи човек, ако е взел или е на границата да вземе подобно решение, какво могат да направят близките му, та чак до телефони и координати на терапевти и организации за превенция на самоубийствата (каквито в България изобщо липсват).
На български... Уви, освен главно или предимно дискусийки по разни форуми "за убиване на времето", свеждащи се до "Тия са много слаби", или "Това е е**си лигавщината", друго почти не излиза.
Изводите си ги направете сами.
За голямо съжаление, много неща, които по света са добре известни на всички, у нас са забулени в "мистерия". Хората в България, в огромната си маса, асоциират самоубийството или с камикадзета, които се самовзривяват в самолети (заедно със солиден брой невинни жертви), или с разглезени "пуберчета", които се опитват да стреснат родителите си, за да ги накарат да им купят пети пореден Плейстейшън.
С риск да отнеса много и тежки критики, както и широка опозиция, че това не било решение, че човек трябвало да "се вземе в ръце", вместо да "хленчи", както и че много хора "опитвали да се самоубият", за да позират или привлекат внимание и съчувствие, ще се изкажа и аз по въпроса.
"Ама той изпи само 10 хапчета - това не беше сериозно!"...
Преди всичко, нека се изясни - суицидните мисли и нагласи са абнормално поведение, което не е типично за човек в здраво (спокойно) психично състояние, т.е., човек не мисли за самоубийство когато се чувства добре и в мир със себе си (не говорим за религиозни вярвания, издигащи смъртта в култ; нито за самоубийството като форма на евтаназия, или при трагични примери от историята, като клането в Батак у нас). Самият факт, че някой е имал дори само подобни мисли, или нагласата да "опита", е достатъчен повод за безпокойство и не бива да се пренебрегва.
Едно е сигурно - никой никога не се самоубива от хубаво. Няма такъв случай някой да е опитал/да е мислил да се самоубие, защото му е било много весело и щастливо. Дори така наречените "несериозни опити" (от типа "Ама той изпи само Х таблетки... Не беше сериозно").
Всеки има своите тежки моменти. Някои ги преживяват много болезнено, други - не толкова. Когато някой е в "дупка", страничните наблюдатели си казват, че не е голямо чудо. Само че Е. Аз, като човек с богат опит в тази област, знам какво преживява човек, който е в депресия, криза или както щете го наречете.
Много е трудно в такъв момент човек да се хване за нещо. Даже би обърнал гръб на подадената ръка. Това е много деликатно душевно състояние - обикновено околните са тези, които е редно да проявят инат, упорство и да внесат "помощ отвън". Особено тези, които са се чувствали по подобен начин и знаят колко е тежко.
Позволявам си да цитирам само част от удачните и адекватни съвети, които преведох от англоезичните сайтове. Мисля, че при всички случаи са от полза на онези, които имат проблеми с (близки с) депресия, за да добият поне обща представа как да реагират и ако не могат да помогнат, поне да не пречат.

"Имам дългогодишен проблем с депресия. Лекувах се с антидепресант, но опитах да се самоубия и сега са ми предписали други медикаменти. Наскоро пак почнах да мисля за самоубийство... Как да спра?"
- Чудесно е, че си мотивиран да се справиш с проблема. Чудесно е и това, че си признаваш, че имаш проблем и говориш за него. Споделяш, че си вземал антидепресант и продължаваш да вземаш други лекарства. Това навежда на мисълта, че лечението ти е провеждал психиатър. Нямаме нищо против психиатрите, но те не са най-подходящите специалисти за конкретното заболяване. Както сам си се уверил, лекуват чрез медикаменти, а те не са от особена полза в случая. Консултирай се с психолог-психотерапевт. Психотерапията е най-ефективният (може би единствено ефективният) начин за справяне с депресиите. Вярно, нужни са много време, усилия и старание от твоя страна, но това е начинът да разбереш защо е това суицидно поведение, защо се чувстваш така, че да искаш да умреш и по този начин бавно и сигурно се унищожаваш. Това е начинът да усвоиш други модели на поведение, да разбереш емоциите и преживяванията си, да преоткриеш себе си.

"Мой/я приятел/ка е в депресия и иска да се самоубие. Искам да помогна, но не знам как. Какво мога да направя?"

- Първото, което трябва да направят близките, за да помогнат, е да не вредят. Което, само по себе си, съвсем не е толкова лесно, колкото изглежда.
Нищо конкретно не може да се каже като метод, за съжаление няма универсални общовалидни помощни средства. Едно е факт - колкото и да се говори на човека, че трябва да престане, да се вземе в ръце и да се справи с проблема, да не прави глупости и т.н., това няма да помогне - най много да реши, че не е разбран и да се отдръпне. С насилване нещата не стават.
Важно е близките на човека в депресия да присъстват ненатрапчиво до него, да му помагат без да си личи, че помагат, да не го притесняват с излишни въпроси, да не го карат да се чувства виновен (затова че им обръща по-малко внимание от преди, напр.). В такъв момент човек има много по-голяма нужда от тях, отколкото те самите предполагат. Но не винаги го съзнава.
Изслушване и подкрепа за всичко, което реши да прави (свързано не само с депресията, но и с всяко друго нещо в живота му) е винаги полезно. Мъмрене от типа "ама ти обеща (от утре) да направиш еди-какво си" има обратен ефект. Както и съвети от сорта на "Стегни се", "Вземи се в ръце" и т.н. Съжалителни погледи и съчувствие също не помагат особено. Едва ли някой умира да го гледат или третират като болен, дори и онези, които "се опитват да привличат внимание". В общи линии само стабилно приятелство е от полза, при това без да се изисква от човека каквото и да е - нито да се променя, нито да бъде какъвто околните биха желали, нито дори да прави доброто за себе си. Никой не може насила да бъде накаран да осъзнае, че има проблем, нито насила да приеме помощ, нито пък да поправи поведението си. Нещата ще се оправят когато ТОЙ РЕШИ и само тогава.
Добрата новина е, че всичко е поправимо. Ако човекът откаже психотерапия (има прекалено много възспиращи фактори - "Няма да отида в психиатрия, аз не съм луд/а" - въпреки че за никаква лудост не става и въпрос), налага се "лечение" в домашни условия и е нужно колосално търпение. Дори тогава - със своята собствена помощ, тази на близките си, и дори само на един човек, който да го разбира и с когото може да говори във всеки един момент - шансове да се възстанови от депресията винаги присъстват и са големи.
Прилагам няколко полезни сайта на английски, които след време ще преведа поне в най-общи линии и ще постна по-подробна информация тук.


http://www.metanoia.org/suicide/

http://suicide.com/

http://kidshealth.org/teen/your_mind/mental_health/suicide.html

http://www.suicide.org/

П.С. Моля, без злобни коментари :). Това, което съм написала изразява само моето лично мнение (формирано от дългогодишен личен и чужд опит).

Етикети: Размисли без страсти

Do fall down, you, first of snow!
Cover up our every foe!
Doesn’t matter where he is –
under ground, or in the trees,
in the pole or the equator,
lurking by the radiator!
Everywhere, he’s still a foe!
Fall down; fall down, first of snow!

На БГ:

Падай, падай, първи сняг,
да затрупаш всеки враг!
Все едно къде е той -
скрит в мазе, или в забой,
в полюса или екватора,
притаен зад радиатора...
Той навсякъде е враг!
Падай, падай, първи сняг!

Етикети: Барабар Петко с поетите