сряда, март 25, 2015

'Ем сме Европа, 'ем - Ориент

Текат си събитията от изминалия месец с пълна пара. Покрай дебатите за Алцхаймеровата болест като такава и в частност (гръмнали по повод смъртта на Тери Пратчет) и убитата девойка във Велико Търново, така бяхме минали на смъртна вълна, че забравихме радостните или не дотам трепети, свързани с живота, ражданията и всичко съответстващо им. Поводът да си ги припомним дойде в последните дни, покрай млада майка, която, след позорно изгонване от мол, задето решила да накърми плачещото си бебе (с което предизвикала допълнителни буйни възгласи на възмущение половин година по-късно), в момента се опитва да си търси правата на основа "дискриминация по полова принадлежност". Ако трябва да сме съвсем пунктуални, подобна проява наистина е дискриминираща, и то не на основа полова принадлежност, а спрямо хората въобще, тъй като всички са били кърмачета някога (ако някои хора като цяло и охраната на въпросния мол в частност са си самовнушили, че са от инкубатор, проблемът си остава единствено техен). Няма да обсъждаме конкретния случай - дано който трябва да вземе мерки и да не се налага да дебатираме бива ли или не - този въпрос, по мое мнение, изобщо не стои. Това, което дразни в този случай и има нужда от по-широко дискутиране, според мен са реакциите на околните и преди всичко онези, плюещи и обругаващи въпросната майка и въобще майките, които кърмят на обществени места. Не са заминали безвъзвратно, уви, псевдо-пуританските и направо крещящо социалистически разбирания относно това кое е "редно", "нередно", "неприлично" или направо "аморално". Което е доста тъжно... В днешната епоха на чалга-културата, естетиката на Азис и какво ли още не, сме обръгнали на далеч по-нелицеприятни гледки от майки, решили да накърмят своите рожби, пък било то и на обществено място. Навсякъде около нас - билбордове с голотии; за гъза на Азис срещу паметника Левски преди години не се шумя толкова, ама сега, видите ли - кърмене. Хайде, за още кърмещите деца на по 2-3-4-5 години не знам, не мога да кажа, но не е за тях думата. Конкретният случай е бил с бебе - на бебето не върви да му се обяснява, че не може да яде сега, щото е непристойно, неприлично и неподходящо. На майките сигурно не върви да им казвам точно тези неща, при положение, че ги знаят много по-добре от мен, но на едно пеленаче може да му дойде нуждата по всяко време - дори и след като уж по график са го нахранили. И какво? Един вид - детето не може да яде, когато е гладно, щот майката ще трябва да покаже малко повече плът и ще предизвика възмутени погледи... Що за абсурди? А това, че този организъм тепърва започва да се развива, да расте, в него в момента протичат намси колко сложни биологични и химични процеси и този организъм точно сега трябва да яде - на кого му пука. Сравняването на кърмене с ходене по малки и големи нужди и т.н. (и такива коментари видях) е направо детинско. Предполага се, че един голям човек, колкото и спешна да е нуждата му, може да се стиска, докато намери подходящо място да я извърши. Пък бебето не може да чака - да не говорим, че ако плаче и се дере като на умряло, пак ще има мрънкане, свъсени вежди и възмутени погледи. Не се изживявам като радетел и застъпник на правата на майките с дечица, но както казах, на далеч по-неприятни и направо грозни гледки сме свидетели всеки ден, така че в случая ми се стори че има нещо несправедливо. За излишната и един вид "модна" показност и глупави изцепки съм напълно съгласна, че са неуместни. Направо обидно е, че се налага да обсъждаме такива очевидни, да не кажа направо очевадни неща. Та ние сме част от Европа! Подобни дискусии и обругаване на естествените човешки потребности не са характерни даже и за Ориента (при все, че Ориентът никога не е излизал от нас, ако и ние - поне на хАртия - да сме излезли отдавна от него) - ориенталската култура винаги е издигала майчинството и всичко, свързано с него в култ, независимо от патриархалните си разбирания. На мен лично това ми говори за соц-морал, който се шири повсеместно и вероятно ще мине още много време и много подобни безплотни дебати и решения на метода "проба - грешка", докато изчезне съвсем... Тук ви моля да не се хилите - "Пука ми на черупката - аз съм от инкубатор!" - както се казваше в един гаднимък виц за пилето и петела. Хора сме и НЕ сме от инкубатор, независимо дали това се харесва на някого или не.