– Къде отиваш, Господи?... – плахо пита апостол Петър.
– Отивам там, откъдето ти бягаш – отговаря Спасителят. И Петър се връща в Рим, за да загине. Защото е носител на един нов морал, който утвърждава човешкото достойнство. Този морал стана темелът на Европейската цивилизация…
– Накъде отиваме, Господи? Къде сме тръгнали и докъде ще стигнем?!... – се питат на 29 юни поне част от стотиците хиляди протестиращи в цяла България. И го няма Бог, който да се появи в сияние и да изрече: Връщате се там, откъдето се опитват вече 23 години да ви прогонят. Връщате се към своето човешко достойнство, към своята мечта за европейски ценности, към вярата си в Истината и Морала... Но вместо Бог от телевизионния екран заканително размахват пръст Фарисеите. Ръсят авторитетните си прозрения овехтели политически ибрикчии – от Райдовски и Бакърджиев до Червен Колю и цяла кохорта платени клакьори. И се спукват да повтарят идиотските клишета: Какви предсрочни избори? Нали всичко ще се повтори… Или – ама пак ще дойде Бойко Борисов и край! И още – добре де, за кого ще гласувате? Всички са маскари!!! Пък като има грешка, няма ли прошка, бе?! Вижте как хубаво работят хората, как дадоха на майките трошица, как забогатяха родителите на малките азбукарчета. Пък и като ви паднат сметките за тока с десетина стотинки, знаете ли как хубаво ще заживеете!...
Наистина, правителството Олигарски работи на високи обороти. Но не се заблуждавайте, уважаеми дами и господа. Спрямо него формулата „Кипи безсмислен социалистически труд” е неприложима. И в делник, и в празник задъхано се реализира проектът за поредното разграбване на България. Уволняват се „техните”, назначават се „нашите”, подменя се „висшият ешалон” на администрацията, подписват се договори, за които хал-хабер си нямате. Защото има една много простичка истина, която обяснява ината, дебелоочието и гьонсуратлъка на новите управляващи: 15 милиарда европейски пари трябва да бъдат „усвоени”. Харчове за още няколкостотин милиона трябва да бъдат „актуализирани”. Ръждясалите връзки с руските олигарси трябва да бъдат излъскани… Защото икономическата мощ на БСП се крепи върху „приходите” от подобни тъмни сделки. Те за четири години изпуснаха „хранилката” и сега е въпрос поне четири месеца – а защо не 4 години – да се вкопчат във властта… Ние да си вържем икономически гащите, пък след нас и Потоп… Колцина си зададоха въпроса – защо така драстично скочи цената на тока? Вярно ли е, че при управлението на ГЕРБ Националната електрически компания е платила милиард и половина за проекта Белене? А вярно ли е, че правителството на Станишев е подписало договорите за тази престъпна сделка?! Естествено, тези харчове ги плащаме ние. Ще речете – добре де, излиза, че и ГЕРБ са виновни… А кой е казал, че са „невинни”?!!
Хайде да си припомним няколко азбучни истини:
БСП – наследникът на БКП, партията-хегемон, която при своето рухване юнашки окраде България, за да се роди нейният наследник „със сребърна лъжичка” в уста. Превърна се в партията на милиардери и мултимилионери. От 23 години преход управлява открито и скрито 15 – 16 години. Всяко нейно „дълго” управление води до национална катастрофа (купонната система и режим на тока и водата при Луканов; хиперинфлацията при Виденов; управлението на Тричленката). Идейна платформа – демагогия, корупция, защита на корпоративни интереси.
ДПС – креатура на БСП, създадена от агенти на ДС. Партия, която под „мъдрото” ръководство на агент Сава (Ахмед Доган) се превърна в партия-милионер, размахвайки етническата карта и обричайки на скотски живот оголелия си електорат. Именно това позволява на партията досега да разчита на относително устойчив брой гласоподаватели. Днес партията се ръководи от нов лидер със старо агентурно минало. Дезинтеграционните процеси в нея са необратими.
Атака – рожба на старите кукловоди от ДС и руската енергийна мафия. Псевдонационалистическа партия, псевдоантипод на псевдоетническата ДПС. Изповядва фашизоидни „ценности” тип Жириновски. Лидерът и, след посещение в Руското посолство преди време, получи „перманентно телевизионно време” и стана „клапан” на тенджера под налягане. Задача – да „фокусира” омразата на хората и да отклонява вниманието от социалистите. Да плаши електората на ДПС и да поддържа съществуването на партията. Бъдеще – предопределено.
ГЕРБ – лидерска партия тип НДСВ. Кариера на „вожда” – служител на МВР, пожарникар – шеф на охранителна фирма – бодигард на Тодор Живков – охранител на Сакскобурггота – Главен секретар на силовите институции в царското правителство – кмет на София – лидер на ГЕРБ. Формално обвързан с европейска партия, по същество с неясна идейна ориентация и мутрафонизирано минало. Бъдеще – като на НДСВ…
Къде е казано, че трябва да гласувам точно за тези четири партии?!! Аз със сигурност знам, че няма да гласувам за тях. Защото съм свободен човек със свободно право на избор. Българинът просто трябва да разбере колко богат е всъщност този избор…
А иначе на Петровден Бог изсипа своя благодат над протестиращите – и дъждовните капки изрекоха: „Честит Рожден Ден!”. Площадът се покри с чадъри. Реката от чадъри потече по софийските улици… Като не можаха да видят хората, носещи чадърите, управляващите се затюхкаха над площадите, които пустеят самотни…
О, самота – колко си пренаселена!
Николай Николов
(Вече не във вестник "Седем" за наше съжаление, а в мрежата - за които искат да четат и които търсят и гледат.)
неделя, юни 30, 2013
четвъртък, юни 27, 2013
Клуб "27" - от друг ъгъл
Датата е 27 юни, четвъртък, точно три дни преди "юлското утро", шести ден от началото на астрономическото лято и 178-ият ден в годината според григорианския календар. Към средата на седмицата, повече към края. Не знам обаче колцина са запознати с факта, че на днешния ден, в годините 1884 и 1971 са открити, съответно, четвърто и шесто Народно събрание. А днес 42-рото поредно такова временно е застопорило своята дейност и партийте, участващи в него, са се оплели като патета в кълчища. Въпреки това Пламен Орешарски не смята да подава оставка, "докато има подкрепата на парламента". Това значи ли, че ако персоната на г-н Орешарски стане "нон грата", нещата ще се обърнат?
На 27 юни 1709 г. императорът Петър Велики разбива армията на краля на Швеция, Карл XII, в битката при Полтава. Днес станахме свидетели как премиерът Орешарски ловко се измъкна с тежка охрана в черна лимузина от обсадения от враждебната тълпа парламент (само за протокола - през 2001 г., при една аналогична ситуация, когато парламентът беше пак така обсаден от враждебна тълпа, един друг премиер НЕ избяга с черна лимузина и тежка охрана, а излезе пред централния вход на сградата и застана спокойно под крясъците и оскърбленията на тълпата викащи и псуващи таксиджии, за да разговаря с тях. Някакво "леко" разминаване да виждате тук?).
А през 1893 г., на 27-ми, в резултат на икономическата криза в САЩ настъпва срив на фондовата борса в Ню Йорк. По същото време, вече лето господне 2013-то, светът е нагазил в икономическата криза, обаче средният български данъкоплатец е убеден, че лично той никога не е излизал от нея. А дали точно днес няма да стане тъкмо това?
На същата дата през 1945 г. другарят, носещ популярното прозвище "Сталин", е обявен за генералисимус на СССР. А пак на този ден, през 1974 г. Аугусто Пиночет се самопровъзгласява за президент на Чили и управлява страната като диктатор до 1990 г. Днес един друг гръмогласен човечец, с когото впрочем Йосиф Джугашвили има твърде много сходство, изглежда доста ентусиазиран да се самообяви за генералисимус, президент, министърпредседател, трети вице-премиер с два портфейла и т.н. Та вероятно в някое от тези си качества, този човек охарактеризира протестиращите като помияри, престъпници, платени провокатори, хуни, Чингиз ханове, остготи, вестготи и обикновени готи, плюс незнайно още какви, но със сигурност всяващи смут и безредие елементи, целящи дестабилизация и несигурност в иначе толкова стабилния и сигурен управляващ кабинет. И с нескрита гордост заяви, че ходел с палка до парламента, за да се брани от бездомни кучета. Да, обаче през 1905 г. на днешната дата екипажът на руския боен кораб "Потьомкин" въстава срещу репресивното отношение на офицерите си. Дори бездомните кучета не са готови да понасят някои неща...
Фактът че на тази дата - през 1944 г. по нареждане на Сталин започва масова депортация на българи, гърци и арменци от Крим към източните райони на СССР; през 47-ма с постановление на Министерския съвет се отнемат близо 2/3 от земите на манастирите в Народна република България; а 1991 г. войски на бивша Югославия нахлуват в Словения, два дни след като тя обявява независимост и с това започва Десетдневната война - може да означава само едно. А то е, че когато е налице диктатура, не ни чака нищо добро. А социализЪмът, комунизЪмът, или какъвто и етикет да му сложим, си е диктатура, колкото и обновена или префасонирана да изглежда тя - нищо ново не е научила, нищо старо не е забравила. Така е и до днес...
Може би затова вече две седмици протичат протести срещу властта, в името на промяната. На първо четене датата не е нищо особено, дори не е кръгло число. Но промяната трябва да започва винаги ДНЕС, ТУК и СЕГА. Не утре, не в понеделник, не на нова година и не от първо число на следващия месец - тя се прави сега, на момента. Само така количествените промени могат да прерастнат в качествени, в своеобразна "еволюция".
На днешната дата, 1898 г. завършва първото в света самотно околосветско плаване на Джошуа Слоукъм от Нова Шотландия, Канада. Земята, както отдавна вече е доказано, макар и огромна, все пак си е кръгла - което предполага, че щом я обиколим, все някога ще стигнем в изходната точка. Българинът комай се е убедил в този извод много отдавна и без да е обиколил света, плавайки - той все си е в изходна точка, накъдето и да потегли. А дали е така?
На 27 юни 1709 г. императорът Петър Велики разбива армията на краля на Швеция, Карл XII, в битката при Полтава. Днес станахме свидетели как премиерът Орешарски ловко се измъкна с тежка охрана в черна лимузина от обсадения от враждебната тълпа парламент (само за протокола - през 2001 г., при една аналогична ситуация, когато парламентът беше пак така обсаден от враждебна тълпа, един друг премиер НЕ избяга с черна лимузина и тежка охрана, а излезе пред централния вход на сградата и застана спокойно под крясъците и оскърбленията на тълпата викащи и псуващи таксиджии, за да разговаря с тях. Някакво "леко" разминаване да виждате тук?).
А през 1893 г., на 27-ми, в резултат на икономическата криза в САЩ настъпва срив на фондовата борса в Ню Йорк. По същото време, вече лето господне 2013-то, светът е нагазил в икономическата криза, обаче средният български данъкоплатец е убеден, че лично той никога не е излизал от нея. А дали точно днес няма да стане тъкмо това?
На същата дата през 1945 г. другарят, носещ популярното прозвище "Сталин", е обявен за генералисимус на СССР. А пак на този ден, през 1974 г. Аугусто Пиночет се самопровъзгласява за президент на Чили и управлява страната като диктатор до 1990 г. Днес един друг гръмогласен човечец, с когото впрочем Йосиф Джугашвили има твърде много сходство, изглежда доста ентусиазиран да се самообяви за генералисимус, президент, министърпредседател, трети вице-премиер с два портфейла и т.н. Та вероятно в някое от тези си качества, този човек охарактеризира протестиращите като помияри, престъпници, платени провокатори, хуни, Чингиз ханове, остготи, вестготи и обикновени готи, плюс незнайно още какви, но със сигурност всяващи смут и безредие елементи, целящи дестабилизация и несигурност в иначе толкова стабилния и сигурен управляващ кабинет. И с нескрита гордост заяви, че ходел с палка до парламента, за да се брани от бездомни кучета. Да, обаче през 1905 г. на днешната дата екипажът на руския боен кораб "Потьомкин" въстава срещу репресивното отношение на офицерите си. Дори бездомните кучета не са готови да понасят някои неща...
Фактът че на тази дата - през 1944 г. по нареждане на Сталин започва масова депортация на българи, гърци и арменци от Крим към източните райони на СССР; през 47-ма с постановление на Министерския съвет се отнемат близо 2/3 от земите на манастирите в Народна република България; а 1991 г. войски на бивша Югославия нахлуват в Словения, два дни след като тя обявява независимост и с това започва Десетдневната война - може да означава само едно. А то е, че когато е налице диктатура, не ни чака нищо добро. А социализЪмът, комунизЪмът, или какъвто и етикет да му сложим, си е диктатура, колкото и обновена или префасонирана да изглежда тя - нищо ново не е научила, нищо старо не е забравила. Така е и до днес...
Може би затова вече две седмици протичат протести срещу властта, в името на промяната. На първо четене датата не е нищо особено, дори не е кръгло число. Но промяната трябва да започва винаги ДНЕС, ТУК и СЕГА. Не утре, не в понеделник, не на нова година и не от първо число на следващия месец - тя се прави сега, на момента. Само така количествените промени могат да прерастнат в качествени, в своеобразна "еволюция".
На днешната дата, 1898 г. завършва първото в света самотно околосветско плаване на Джошуа Слоукъм от Нова Шотландия, Канада. Земята, както отдавна вече е доказано, макар и огромна, все пак си е кръгла - което предполага, че щом я обиколим, все някога ще стигнем в изходната точка. Българинът комай се е убедил в този извод много отдавна и без да е обиколил света, плавайки - той все си е в изходна точка, накъдето и да потегли. А дали е така?
сряда, юни 26, 2013
13-тият ден
Тринайсти ден текат протести срещу кабинета "Орешарски", галено наречен "Олигарски". Тринайсти ден хора се стичат на площад Народно събрание в столицата, както и на много места в другите градове. Тринайсти ден един огромен брой хора (впрочем много над цитираните от медиите "десет хиляди души" - поне 50 хиляди са само в столицата, от които близо половината имат деца и семейства) скандират по площадите, пишат лозунги - кой от кой по-оригинални - и прехвърлят отново и отново в съзнанието си смисловите качества на идиоматичната фраза "хем грозен, хем нахален" (на английски - "not only ugly, but acting smugly" - превода мой). Защото правителството несъмнено се държи точно по този начин. Моля никой да не приема прилагателното "грозен" буквално, защото както са казали мъдрите люде, "красотата е в окото на гледащия". Но когато грозотата почне да прозира и в поведението и действията на човека, дори тази фразеология звучи по-скоро евфемистично.
Протестите срещу назначението на една мутра за шеф на ДАНС, прераснали в протести срещу правителството, продължават вече тринайсти ден и това е комай едно от малкото "по европейски" граждански събития, които се случват в многострадалното ни отечество кажи-речи от влизането в ЕС насам. Другото европейско явление е непукизма на народните представители, получили ваканция като неочаквана приятна изненада. Само че полека-лека и този непукизъм започва да се пропуква, защото поне част от тези "слуги на народа" започват да мислят. А когато депутатите започнат да мислят, онези "по-отгоре" захващат да мислят още по-интензивно... И може пък случайно да се сетят, че когато онова, което наричаме "гражданско съзнание" най-после се е пробудило и накарало хората да защитават достойнството си - те, управляващите, трябва също да събудят своето достойнство... И да се оттеглят с добро. Защото достойнство, умножено по достойнство, ражда прозрението, че България е потънала в блатото на корупцията и хаоса, че ни управляват индивиди с идиотски манталитет и плесенясали похвати на управление. Че когато комунисти дойдат на власт, инфлацията достига колосални измерения, а когато се съберат на "седенка" социалисти, "гербери", "атакисти" и "догановисти", положението хич не е розово... По-скоро е както в момента - яркочервено като партийно знаме, развято през август на връх Бузлуджа!
На всички, които примирено вдигат рамене и повтарят - "Като свалим тези, какво? Други като тях ще дойдат, дори по-отчайващи. Какво ще се промени?", ще кажа - имаме две новини, добра и лоша. Лошата е, че през целия курс на вече 24-годшиния ни преход думата „страх” продължава да витае в съзнанието на огромно мнозинство от хората у нас. Че в едно формално демократично общество държавата продължава да носи чертите на диктатура – а „твърда” или „мека”, тя все си е диктатура - използва целия алсенал на държавната власт за целите на облагодетелстваните и няма морални норми, които да не погази в името на тези цели.
Но знаете ли – има и добра новина. А тя е, че гражданите за пореден път разбраха, че бъдещето е в собствените им ръце. Че и най-скъпо платените машинации, и най-свирепите манипулации могат да бъдат смазани от единния граждански избор. Че човекът не е "болт в колективния механизъм", а гласът на всеки човек е от огромно значение - именно този глас дава власт на политическите партии и пак той може да им я отнеме. А дали наистина го разбраха? Мое мнение (с което не ангажирам никого) е, че онези, които не са разбрали, не разбират и вероятно няма и да го направят, сами избират да се лишат от правото да бъдат наречени "граждани". Самите те може би се самоопределят като поданици? Може би затова категорично отказват да направят избор, отсичайки "Все ми е едно кой МЕ управлява"... И забравяйки, че едно от значенията на думата "демокрация" е тъкмо идеята обществото да не бъде делено на "управляващи" и "управлявани" и правото му да покаже на всеки, позволил си подобна наглост, колко дълбока е неговата грешка... Това поданиците, уви, не желаят да направят.
А засега гражданите протестират. И май не са загубили чувството си за хумор - поне ако съдим по плакатите, които издигат по своите митинги. Дано това подейства и на останалите като в онази сцена от "Том Сойер" на Марк Твен, в която героят, боядисвайки оградата, превръща черната работа в привлекателно за околните развлечение...
Какво да се прави, все някой трябва да свърши черната работа!
Протестите срещу назначението на една мутра за шеф на ДАНС, прераснали в протести срещу правителството, продължават вече тринайсти ден и това е комай едно от малкото "по европейски" граждански събития, които се случват в многострадалното ни отечество кажи-речи от влизането в ЕС насам. Другото европейско явление е непукизма на народните представители, получили ваканция като неочаквана приятна изненада. Само че полека-лека и този непукизъм започва да се пропуква, защото поне част от тези "слуги на народа" започват да мислят. А когато депутатите започнат да мислят, онези "по-отгоре" захващат да мислят още по-интензивно... И може пък случайно да се сетят, че когато онова, което наричаме "гражданско съзнание" най-после се е пробудило и накарало хората да защитават достойнството си - те, управляващите, трябва също да събудят своето достойнство... И да се оттеглят с добро. Защото достойнство, умножено по достойнство, ражда прозрението, че България е потънала в блатото на корупцията и хаоса, че ни управляват индивиди с идиотски манталитет и плесенясали похвати на управление. Че когато комунисти дойдат на власт, инфлацията достига колосални измерения, а когато се съберат на "седенка" социалисти, "гербери", "атакисти" и "догановисти", положението хич не е розово... По-скоро е както в момента - яркочервено като партийно знаме, развято през август на връх Бузлуджа!
На всички, които примирено вдигат рамене и повтарят - "Като свалим тези, какво? Други като тях ще дойдат, дори по-отчайващи. Какво ще се промени?", ще кажа - имаме две новини, добра и лоша. Лошата е, че през целия курс на вече 24-годшиния ни преход думата „страх” продължава да витае в съзнанието на огромно мнозинство от хората у нас. Че в едно формално демократично общество държавата продължава да носи чертите на диктатура – а „твърда” или „мека”, тя все си е диктатура - използва целия алсенал на държавната власт за целите на облагодетелстваните и няма морални норми, които да не погази в името на тези цели.
Но знаете ли – има и добра новина. А тя е, че гражданите за пореден път разбраха, че бъдещето е в собствените им ръце. Че и най-скъпо платените машинации, и най-свирепите манипулации могат да бъдат смазани от единния граждански избор. Че човекът не е "болт в колективния механизъм", а гласът на всеки човек е от огромно значение - именно този глас дава власт на политическите партии и пак той може да им я отнеме. А дали наистина го разбраха? Мое мнение (с което не ангажирам никого) е, че онези, които не са разбрали, не разбират и вероятно няма и да го направят, сами избират да се лишат от правото да бъдат наречени "граждани". Самите те може би се самоопределят като поданици? Може би затова категорично отказват да направят избор, отсичайки "Все ми е едно кой МЕ управлява"... И забравяйки, че едно от значенията на думата "демокрация" е тъкмо идеята обществото да не бъде делено на "управляващи" и "управлявани" и правото му да покаже на всеки, позволил си подобна наглост, колко дълбока е неговата грешка... Това поданиците, уви, не желаят да направят.
А засега гражданите протестират. И май не са загубили чувството си за хумор - поне ако съдим по плакатите, които издигат по своите митинги. Дано това подейства и на останалите като в онази сцена от "Том Сойер" на Марк Твен, в която героят, боядисвайки оградата, превръща черната работа в привлекателно за околните развлечение...
Какво да се прави, все някой трябва да свърши черната работа!
събота, юни 15, 2013
Видовден - преди и сега
На 15 юни по стар (Юлиански) стил се посреща Видовден - един от малко известните и проучени празници у нас. В народната митология Вида е символичен образ на възмездието. Тя разделя правото от грешното, а денят се приема като своеобразна еманация на Страшния съд - именно с това простичко послание, да се "види" кой е крив и кой - прав. Хората вярват, че дори и да има забавяне на правдата, тя идва на Видовден и тогава сметките се уреждат - оттам произхождат и поговорки като „Господ забавя, но не забравя!" (пак по същия повод Елин Пелин завършва един свой разказ със следната размяна на реплики: "Правдо, Правдо, ами ти защо мълчиш?" - "Че какво да правя, като и аз заедно с Кривдата ядох и пих!" — отговорила Правдата." Като оставим настрана известната доза горчив хумор, посланието е симптоматично). Смята се, че това християнско по произход схващане дава израз и на фразата "Ще дойде Видовден", т.е. ще има възмездие за провинилите се.
Фактът, че през 1389 година на Видовден се е състояла и известната Косовска битка между войските на сръбския княз Лазар и турския султан Мурад, също е твърде показателен. Във войските на княз Лазар са били включени и български, влашки и босненски отряди. Съвпадението на Косовската битка с Видовден дава повод за създаването на нови предания и легенди, както и възпяването на този ден в най-популярната песен за Косово - а именно, песента за погубването на турския султан Мурад от Милош Обилич. Сюжетната линия на песента намира своето разширение в съвпадението между деня на Косовската битка и Видовден, който се очертава като своеобразен сюжетен фактор в нея. От вмъкването на Видовден в сюжетния диалог става ясно, че освен като ден, свързан с очите и виждането във физическия смисъл, значението му се разширява и в духовната сфера, давайки му нова семантика - "да узнаем", "да разберем". Със значение на духовно "виждане" сръбският израз "Доhи hе Видовдан" или българският "До ще Видовден" излизат от границите на песента и влизат в езиковата практика. Смисълът на духовното "виждане" изначално се свързва с Видовден, благодарение най-вече на обредните гадания, правени на този празник. Свързването на деня с историческото събитие обаче многократно разширява неговото значение, като този нов, разширен смисъл рефлектира отново върху Видовден и внася своите корективи върху древната специфика на празника. Така той се превръща в ден на цялата истина или на всички истини. Косовската битка дава също така своя принос в идейната обосновка на някои нови обреди и легенди. Преосмислят се в исторически аспект и някои стари вярвания - като това, че в навечерието на Видводен всички реки за час потичали червени като кръв заради загиналите на Косово; или че на Видовден кукувицата престава да кука в памет на загиналите юнаци. А от 1913 година води началото си даването на помен за загиналите войници в периода 1912 - 1913 година и се раздава ядене и пиене за техните души. Така Видовден от ден с лечебни практики за очите и виждането еволюира в ден за духовното "виждане" в най-широкия смисъл на думата, както и в ден за помен на загиналите войни въобще.
„Като празник от българския народен календар Видовден винаги се празнува на 15 юни. Като празник от календара на отделния човешки живот, Видовден спада към така наречените подвижни празници – за него няма точно определен ден от годината и от човешкия живот. Понякога човек се заблуждава, че такъв ден – Видовден – няма. Понякога човек се самозалъгва, че Видовден няма да дойде. Рано или късно Видовден идва. И като дойде Видовден, вижда се грехът ни и ни се търси сметка за него. Много неща съм забравял в живота си. Никога не съм забравял, че има Видовден.” - пише авторът Борислав Геронтиев в началото на своята интересна и поучителна книга, написана точно по този повод - стараейки се максимално да бъде честен пред себе си, пред паметта на описваните хора и събития. Книгата му "Видовден - приписки и записки" хвърля още един нестандартен поглед върху празника и идеята за "деня на възмездието"...
На 15-ти юни, лето господне 2013-то, в България още чакаме Видовден, а той все така не идва, и не идва. В продължение на години неговата дата многократно варираше. Заветният 10-ти ноември, уви, не успя да се класира за тази роля. Тази година Видовден се очакваше на 12-ти май, но пак така и не дойде. Затова пък дойдоха други "промени" - имаме си ново правителство и нов парламент, който ежедневно произвежда скандали. Общественото внимание постоянно се отвлича от същинските проблеми; изприказваха се много празни приказки, а не се дава никакъв приоритет нито на икономически, нито на социални въпроси... Премиер ни е човекът, който "разваляше седенки", както наричаше учителските стачки; сменихме Цецка Цачева с Михаил Миков, плюс бонус - Манолова и Бисеров... За да се стигне до своеобразния "венец на еволюцията" - новият шеф на ДАНС, Делян Пеевски, медиен магнат. Залата затаява дъх... "България избра...". Горката България!
Дъждовната лятна вечер на 14-ти юни е отбелязана с протести на около 10 хиляди души пред Министерския съвет, обявяващи се на висок глас срещу издигането на Пеевски. По време на масовата демонстрация някак "мистериозно" прекъсва сигналаът на мобилните телефони на хората, събрани пред министерския съвет, а поверената на Пеевски телевизия малодушно се скрива, точно както в началото на февруарските протести - поредното доказателство за нарушение на гражданските права от подслушванията на определени от закона престъпници.
Същата вечер, на съвсем друга столична улица се пролива кръв - една българска журналистка е зверски пребита. Нека мнозина не си стоят по къщите, успокоявайки се, че никога, ама никога, няма да се случи на тях, защото ако нещо скоро не се промени, този ужас ще очаква всеки, който е с различно мнение. На всяка цена ли трябва да се пролее кръв по улиците, за да се надделее над мафията?...
Сутринта на 15-ти юни, 2013-та, по Нова телевизия виждаме Люба Кулезич с изкривено и подуто лице и око с кръвоизлив. Същият този нов председател на ДАНС преди време уволни Кулезич от ТВ7, но не можа да й запуши устата. Сега някой се опитва с ритници по устата. Явно това е пътя за засилване на сигурността в България, както го разбират мнозина.
Може да е съвпадение, но е символично, че точно преди 14 години България спря десанта на руски специални части на летище Слатина край Прищина, с който Русия се опитваше да обезсмисли рекапитулацията от капитулацията на нейния съюзник Милошевич в Сърбия във войната му в Югославия. Почти годишнина от неуспешния опит на Русия да употреби България като въздушен коридор към Косово през 1999-та. Онзи ход на правителството на "лошия Костов" вкара България в НАТО и дори ЕС, и доведе в София Тони Блеър и Бил Клинтън, които подобаващо оцениха този факт. От това дали западът го помни и оценява и днес, зависи до голяма степен и отношението на мнозина българи към запада, съпоставено с това към Русия, съответно...
На 15-ти юни, лето господне 2013-то, Видовден в България вече е близо. Ще има ли промяна до есента? Къде отидоха десните избиратели? Има ги - макар и непредставени в настоящия парламент, а по-скоро на улицата. Макар и отчаяни от случващото се, десните избиратели не са изчезнали, нито са се покрили. Гражданите, които ценят свободата повече от сигурността, тези които не изповядват мъдростта "Преклонена глава сабя не я сече, но лесно хомот влачи"... Които направиха промените преди двайсет и четири години, а после и през 96-та; митингуващите, демократите, с чиято помощ страната ни тръгна напред. Те са още тук. Ще имаме ли ние, десните избиратели, представителство в следващото народно събрание? Ще има ли Видовден? Само от нас зависи. "Няма връщане назад" - както пее в новия си албум невероятният Васко Кръпката. Не трябва да допускаме връщането назад. Ако се наложи, ще бъдем на площадите, където бяхме толкова пъти през изминалите двайсет и четири години. "Рано или късно Видовден идва" - казва Борислав Геронтиев.
Фактът, че през 1389 година на Видовден се е състояла и известната Косовска битка между войските на сръбския княз Лазар и турския султан Мурад, също е твърде показателен. Във войските на княз Лазар са били включени и български, влашки и босненски отряди. Съвпадението на Косовската битка с Видовден дава повод за създаването на нови предания и легенди, както и възпяването на този ден в най-популярната песен за Косово - а именно, песента за погубването на турския султан Мурад от Милош Обилич. Сюжетната линия на песента намира своето разширение в съвпадението между деня на Косовската битка и Видовден, който се очертава като своеобразен сюжетен фактор в нея. От вмъкването на Видовден в сюжетния диалог става ясно, че освен като ден, свързан с очите и виждането във физическия смисъл, значението му се разширява и в духовната сфера, давайки му нова семантика - "да узнаем", "да разберем". Със значение на духовно "виждане" сръбският израз "Доhи hе Видовдан" или българският "До ще Видовден" излизат от границите на песента и влизат в езиковата практика. Смисълът на духовното "виждане" изначално се свързва с Видовден, благодарение най-вече на обредните гадания, правени на този празник. Свързването на деня с историческото събитие обаче многократно разширява неговото значение, като този нов, разширен смисъл рефлектира отново върху Видовден и внася своите корективи върху древната специфика на празника. Така той се превръща в ден на цялата истина или на всички истини. Косовската битка дава също така своя принос в идейната обосновка на някои нови обреди и легенди. Преосмислят се в исторически аспект и някои стари вярвания - като това, че в навечерието на Видводен всички реки за час потичали червени като кръв заради загиналите на Косово; или че на Видовден кукувицата престава да кука в памет на загиналите юнаци. А от 1913 година води началото си даването на помен за загиналите войници в периода 1912 - 1913 година и се раздава ядене и пиене за техните души. Така Видовден от ден с лечебни практики за очите и виждането еволюира в ден за духовното "виждане" в най-широкия смисъл на думата, както и в ден за помен на загиналите войни въобще.
„Като празник от българския народен календар Видовден винаги се празнува на 15 юни. Като празник от календара на отделния човешки живот, Видовден спада към така наречените подвижни празници – за него няма точно определен ден от годината и от човешкия живот. Понякога човек се заблуждава, че такъв ден – Видовден – няма. Понякога човек се самозалъгва, че Видовден няма да дойде. Рано или късно Видовден идва. И като дойде Видовден, вижда се грехът ни и ни се търси сметка за него. Много неща съм забравял в живота си. Никога не съм забравял, че има Видовден.” - пише авторът Борислав Геронтиев в началото на своята интересна и поучителна книга, написана точно по този повод - стараейки се максимално да бъде честен пред себе си, пред паметта на описваните хора и събития. Книгата му "Видовден - приписки и записки" хвърля още един нестандартен поглед върху празника и идеята за "деня на възмездието"...
На 15-ти юни, лето господне 2013-то, в България още чакаме Видовден, а той все така не идва, и не идва. В продължение на години неговата дата многократно варираше. Заветният 10-ти ноември, уви, не успя да се класира за тази роля. Тази година Видовден се очакваше на 12-ти май, но пак така и не дойде. Затова пък дойдоха други "промени" - имаме си ново правителство и нов парламент, който ежедневно произвежда скандали. Общественото внимание постоянно се отвлича от същинските проблеми; изприказваха се много празни приказки, а не се дава никакъв приоритет нито на икономически, нито на социални въпроси... Премиер ни е човекът, който "разваляше седенки", както наричаше учителските стачки; сменихме Цецка Цачева с Михаил Миков, плюс бонус - Манолова и Бисеров... За да се стигне до своеобразния "венец на еволюцията" - новият шеф на ДАНС, Делян Пеевски, медиен магнат. Залата затаява дъх... "България избра...". Горката България!
Дъждовната лятна вечер на 14-ти юни е отбелязана с протести на около 10 хиляди души пред Министерския съвет, обявяващи се на висок глас срещу издигането на Пеевски. По време на масовата демонстрация някак "мистериозно" прекъсва сигналаът на мобилните телефони на хората, събрани пред министерския съвет, а поверената на Пеевски телевизия малодушно се скрива, точно както в началото на февруарските протести - поредното доказателство за нарушение на гражданските права от подслушванията на определени от закона престъпници.
Същата вечер, на съвсем друга столична улица се пролива кръв - една българска журналистка е зверски пребита. Нека мнозина не си стоят по къщите, успокоявайки се, че никога, ама никога, няма да се случи на тях, защото ако нещо скоро не се промени, този ужас ще очаква всеки, който е с различно мнение. На всяка цена ли трябва да се пролее кръв по улиците, за да се надделее над мафията?...
Сутринта на 15-ти юни, 2013-та, по Нова телевизия виждаме Люба Кулезич с изкривено и подуто лице и око с кръвоизлив. Същият този нов председател на ДАНС преди време уволни Кулезич от ТВ7, но не можа да й запуши устата. Сега някой се опитва с ритници по устата. Явно това е пътя за засилване на сигурността в България, както го разбират мнозина.
Може да е съвпадение, но е символично, че точно преди 14 години България спря десанта на руски специални части на летище Слатина край Прищина, с който Русия се опитваше да обезсмисли рекапитулацията от капитулацията на нейния съюзник Милошевич в Сърбия във войната му в Югославия. Почти годишнина от неуспешния опит на Русия да употреби България като въздушен коридор към Косово през 1999-та. Онзи ход на правителството на "лошия Костов" вкара България в НАТО и дори ЕС, и доведе в София Тони Блеър и Бил Клинтън, които подобаващо оцениха този факт. От това дали западът го помни и оценява и днес, зависи до голяма степен и отношението на мнозина българи към запада, съпоставено с това към Русия, съответно...
На 15-ти юни, лето господне 2013-то, Видовден в България вече е близо. Ще има ли промяна до есента? Къде отидоха десните избиратели? Има ги - макар и непредставени в настоящия парламент, а по-скоро на улицата. Макар и отчаяни от случващото се, десните избиратели не са изчезнали, нито са се покрили. Гражданите, които ценят свободата повече от сигурността, тези които не изповядват мъдростта "Преклонена глава сабя не я сече, но лесно хомот влачи"... Които направиха промените преди двайсет и четири години, а после и през 96-та; митингуващите, демократите, с чиято помощ страната ни тръгна напред. Те са още тук. Ще имаме ли ние, десните избиратели, представителство в следващото народно събрание? Ще има ли Видовден? Само от нас зависи. "Няма връщане назад" - както пее в новия си албум невероятният Васко Кръпката. Не трябва да допускаме връщането назад. Ако се наложи, ще бъдем на площадите, където бяхме толкова пъти през изминалите двайсет и четири години. "Рано или късно Видовден идва" - казва Борислав Геронтиев.
неделя, юни 02, 2013
Второюнско - патриотично
Втори юни - славна дата
чества нашата страна.
На загиналите братя,
на борбата паметта.
На Околчица събрани
за пореден път са днес
патриоти най-отбрани -
все едно за манифест!
Чакат траурни сирени
в пладнешката мараня
да завият, да застенат -
а Балканът чак замря...
Но не щеш ли, гръм удари
и небето притъмня.
В миг побегнаха другари
"патриоти" презглава!
Не дочакаха сирени...
Ала вместо на студът,
в механата те, засмени,
празника ще почетат.
Пият, викат патриоти -
"Вечна слава!", но сред тях,
нито Левски, нито Ботев,
тъй и нийде не видях!...
чества нашата страна.
На загиналите братя,
на борбата паметта.
На Околчица събрани
за пореден път са днес
патриоти най-отбрани -
все едно за манифест!
Чакат траурни сирени
в пладнешката мараня
да завият, да застенат -
а Балканът чак замря...
Но не щеш ли, гръм удари
и небето притъмня.
В миг побегнаха другари
"патриоти" презглава!
Не дочакаха сирени...
Ала вместо на студът,
в механата те, засмени,
празника ще почетат.
Пият, викат патриоти -
"Вечна слава!", но сред тях,
нито Левски, нито Ботев,
тъй и нийде не видях!...
Абонамент за:
Публикации (Atom)