Карантинно

Морето ни е до колЕне,
и слънцето по цели дни пече
И няма дневни/нощни смени,
докато карантината тече.

И плащат ни
да киснем вкъши
и да страним
един от друг.
Държавата
да се мръщи -
тя ще е наковалня, ние ще сме чук!

Ви-рус-ли??? На нас пък пу-ка-ни!
Без работа, с пари? Супер сме си!
Все така! Дано сме все-та-ка!
Когато сме най-зле,
да сме като сега!

Цената на бензина падна
и долу, в ниското, се закова.
Удари тя Русия много гадно...
Дали не сме щастливи от това?
И махаме по цял ден гащи,
пияни сме - кьоркьотук!
А пък онези ни плащат,
те ще са наковалня, ние ще сме чук!

Ви-рус-ли??? На нас пък пу-ка-ни!
Без работа, с пари? Супер сме си!
Все така! Дано сме все-та-ка!
Когато сме най-зле,
да сме като сега!

Мит

(песен, посветена на Никола Стърджън)

Тук сме с един мит по-малко
и за нас е много жалко,
че ще става все по-зле,
може би и вече е.

Не сме очаквали, че може
така да ни прецака
властта, правителството тоже,
и мамата си трака.

Неудобна,
безподобна
простотия лее се.
Независими сме ние,
но реално все не сме.

Не може,
не може,
не може
какво ли не.
Не може,
ех, боже,
не може...
Защо пък не?

2. Тук сме с един мит по-малко
и за нас е твърде жалко,
че ще става все по-зле,
може би пък вече е.

Не сме очаквали сега
с проблеми да сме маса.
А можехме и без това
и мамата си джаса.

Неграмотна
и страхотна
нашата държава е,
независими си мислим,
даже досега, че сме.

Не става,
не става,
не става,
какво ли не.
Не става
държава
от нас тук...
Защо ли не?

Параноя

Кукувице моя,
колкото щеш пей.
Твойта параноя,
ще те разсипе, ей.
Колкото си щеш куфей,
(но за мене не смей)
да разпространяваш
слухове лъжливи, недей.
Я го гледай тоя!
(По-добре немей).
Скъпо ще ти струва, хей.

Че параноя те гони яко,
си знаех от преди.
Ако доскоро си се прикривал,
сега ме убеди.
Преди си бяхме дружки огромни,
сега не искаш и да не помниш.
В какво ли не ме ти обвиняваш,
ама казвам ти да внимаваш.

Кукувице моя...
Твойта параноя,
тя ще те разсипе, ей.
Колкото си щеш куфей,
(но за мене не смей)
да разпространяваш слухове лъжливи недей.
Я го гледай тоя!
По-добре немей.
Скъпо ще ти струва, хей.

Параноидна шизофрения изглежда е това.
И по-добре да си я лекуваш,
за да не стане скоро беля.
Дали съм мъртва или съм жива,
все е тая, пак съм ти крива.
На живо пред вратата мълчиш,
само пред екрана громиш.

Без цензура

Подлуди ме тя -
новата звезда
в така познатата пиеса.
Мисли се велика,
в шамарите се тика,
изживява се като принцеса.

Проста, проста, проста
злобна кучка скапана. Да!
Проста, проста, проста,
злобна кучка скапана. Да!

Побърка ме и той,
а е главният герой
на вече триста епизоди!
Нахален и надут,
в цървули е обут,
няма ли на село да си ходи?

Смотан, смотан, смотан,
смотан, смотан кучи син. Син!
Смотан, смотан, смотан,
смотан, смотан кучи син! Син!

Топ 10 глупости, които в никакъв случай НЕ трябва да казвате на човек с депресия

1. "Не е краят на света" или "От това не се умира".
Лесно е да се каже. Но освен, че е клише, което омаловажава и по снизходително-пренебрежителен начин разглежда иначе сериозен проблем, е и съвършено невярно. Да, буквално погледнато депресията не е заболяване с летален изход - нито рак, нито спин, нито инфаркт или инсулт. В дългосрочен план обаче е довеждала много хора до загуба на работното място, изключване от училище/университет, загуба на доходи и средства, и какво ли още не. Както и до не един и два развода или раздели. Все неща, които макар и за околните да не са "краят на света", за потърпевшия човек могат да се окажат именно това. А, и да не забравяме, че и около 40 процента от хората, страдащи от дългогодишна депресия, в някакъв момент се самоубиват. Ще ми се да не се умираше от депресия, но за жалост се умира.
Но какво пък - едно 60% все пак оцеляват! Радост велика...

2. "А, ш'ти мине, то е от възрастта"
И това сме го чували, тази идея ми е позната. Когато бях на 15, все някак се очакваше, че като мине тъпият пубертет, някак автоматически ще се "оправя", с магическа пръчка. Това, за жалост, така и не стана. Интересно, но подобни теории за "възрастта" като първопричина за депресиите и други подобни проблеми продължих да чувам и на 25. На въпроса, аджеба, до кога продължава тая тъй трудна и тежка възраст, дето все те хвърля в депресии и така нататък, дори съм получавала отговор "До към 30. Чукнеш ли 30, ш'ти мине!".
Е, чукнах ги. Не ми мина.

3. (Вж. по-горе) "Ама защооо? Ти си тоооолкова млад/а, имаш тоооолкова време пред себе си, животът ти тепърва започва..."
Поредната глупост. Първо, че явно намеква (доста директно), че ако човек НЕ е млад, един вид, няма за какво да живее - дайте направо всички, които са достигнали вече средна възраст и имат проблеми с депресия, да се самоубиват! И второ, като изтъкнем пред някого, че целият му досегашен живот - който може и да не е нито толкова кратък, нито толкова розов и прелестен, колкото на нас ни се струва (животът понякога е много дълъг!) - е едно "нищо" и че проблемите "тепърва започват", едва ли ще сме много ефективни. Хубаво, на 25 съм, имам тежко заболяване (например), може и да я карам така и през следващите 60-тина години... Супер! Наистина много мотивиращо...

4. "Радвам се, че вече си добре"
В такива моменти ми идва да размажа нечия мутра. Как точно познаха как съм и колко съм добре - на физиономията ли ми го пише, или им светва някаква лампичка? И когато изведнъж някой пукне - "Ау, ама какво стана, той/тя изглеждаше съвсем добре?!"... Да, наистина, какво ли?

5. "Ти, пикло вчерашна, какво знаеш пък ти, какво си видяла от живота, та да искаш да умреш, к'во мрънкаш толкова?!" / "Ама има тоооолкова по-закъсали от теб хора..." (вж. следващото)
Това съм го чувала, интересно, все от хора, с които животът далеч не е бил толкова жесток, колкото им се иска да смятат. Случва се и обратното, но много рядко. Познавах навремето една дама, която откак се помни, се грижи за летално болни хора, все нейни близки, като през цялото време се съсипва от работа и едвам връзва двата края. Ако един човек като нея, или в подобно положение, ми каже цитираното по-горе, определено бих навела глава и бих се засрамила дълбоко. Факт е обаче, че, поне по досегашните ми наблюдения, точно хората като нея никога не биха го казали. Повечето от тях са безкрайно толерантни и разбиращи и никого не съдят. Като кажем на човека, в момент, в който без друго му е достатъчно тежко, че видиш ли, някой е далеч по-"зле" от него, пък не "мрънка", това обикновено има обратен ефект.

6. "Ама какво ти е - имаш работа, здрав/а си, това имаш, онова имаш"...
Либретото е друго, мелодията - същата. Да, на теория всеки що-годе здравомислещ човек, с поне мъничко мозък в главата, осъзнава много добре, че винаги има някой по-"закъсал" от него. Въпросът е това помага ли с нещо и с какво. Знание, че по света всеки ден някой умира в мъки, или от фатално заболяване, или в крайна мизерия, или пребит от пияния/пияната съпруг/а, и това може да е съседът или съседката ти, ама видиш ли, не си ти самият, дава ли ти мотивация да живееш или да изпиташ някаква радост от живота? На мен лично подобна "радост" би ми мязала много повече на злобарщина, отколкото на каквото и да било друго.

7.. "Абе защо просто не се раааадваш на живота?"
Е, мерси! Невероятно изказване! Каква истина... Колко глупави сме били, че да не се радваме на живота, че и даже не сме се сетили! Ама и аз съм една проста, как така не съм се сетила - добре че са тези мили, доброжелателни хорица, да ми кажат да се радвам на живота, че инак просто съм загубена, ако не са те!
Много е лесно да кажеш на депресиран човек просто "Радвай се на живота", без допълнителни уточнения относно "радването на живота" и как, аджеба, става тоя номер, но от теория до практика има известна разлика. И подобни съвети в такива моменти не са по-различни от "Не вдигай температура" на човек с температура.

8. "Самоубийството е перманентно решение на временен проблем"
Да, и тези ги има - философите. Не звучи никак зле, и да, в някои първични измерения това действително е така. Но колкото и да ни се иска, в живота не винаги всичко е преходно. Загубата на близък човек няма как да е временна, нито мъката ни по него. И не, с времето не става по-леко - просто донякъде се свиква с това, до степен да можем да продължим да живеем "нормално", въпреки това обстоятелство. Както с неприятна диагноза или медицински проблем, от който не се умира, но е достатъчно неприятен сам по себе си и, за жалост, не временен. Примерите не са един или два. И да кажем на някого при това положение, че проблемите му са "временни" би било в най-добрия случай снизходително, а в най-лошия - грубо и нетактично.

9. "Ееее, а пък колко още по-зле ще ти става...."
Да, и това съм го чувала. По която простотия вече направо не знам какво точно да кажа. Абе, хора, не се ли усещате? Като не можете да кажете нещо умно, що по-добре не мълчите? Подобен коментар може и да е направен с идеята да е "шега" (макар и извратена) или да "разведри" обстановката, но на практика е все едно да развяваш червено знаме на някой бик. И може единствено да ме накара да сметна коментиращия или за садистичен злобар, или просто глупак.

10. "Не можеш да го направиш!"
Вж. по-горе. Пак друг начин да развяваш червен плащ на бика и да му викаш "Не можеш". Какво, ако не провокация, би могло да бъде това, към когото и да било, с или без депресия? И кой и колко точно тъп или злобен, трябва да е някой, за да направи подобно изказване?


Тези са ми "любимите", но има и много други. Знам колко е трудно да се разговаря с човек, когато е в състояние на крайна отчаяност и дори обмисля да си сложи края - и колко лесно е да оплескаме нещата и повече да навредим, отколкото да помогнем. Била съм от двете страни на барикадата, така че ми е ясно. И все пак - не е зле да сме по-толерантни, дори към нещата, които не разбираме съвсем. Или поне да се опитаме.

Ни риба, ни рак...

Когато цял живот не намираш място нито сред едните, нито сред другите.
Нито едните, нито другите те приемат...
За едните не си достатъчно такъв или онакъв, а за другите си твърде такъв или онакъв...
Едните странят от теб, защото не си като тях, а другите са те сложили в някаква категория по презумпция...
Едните те мразят, а другите те презират...
Абе... ни риба, ни рак.
Нито "странна птица", нито странно животно...

Датата е 25-ти ноември, годината 2017-та, а часът – 20:54, местно (английско) време. Събота е, днес съм – разгеле! – почивка. Мислейки си за списъка със задачи, които не е задължително, но е препоръчително да свърша през тази почивка (например, да си измия косата!), съвсем естествено поглеждам и календара. Предстоящи работни дни, съответните им ангажименти, почивни дни, командировки, али-бали... Гледам – тя годината свършила! Точно месец до Коледа; следващата – „Чук-чук!“ на вратата. И без да искам се замислих (от какъв зор, да ме пита човек), аджеба, същият човек ли съм, който бях в началото на тази година. Едва ли... В някои отношения – да, в други – далеч не толкова. Няколко неща се случиха през тази година, които със сигурност са ми се отразили и които няма скоро да забравя. Едно е сигурно – в началото на 2017-та не бях вземала пряко участие в разрешаването на съдебен казус за убийство. Да, точно така. Или поне не помня... (Бях взела в разкриване конспирация с фалшиви пари, но това е друга история).
Как точно се случи това?
To be продължение...

Здравей, как си, Тереза Мей?

-Здравей, как си, Премиерката?
Как, добре ли я караш?
Хапна ли днеска във някой скъп ресторант?
Кажи ми.

-Здравей, карам я някак си. Даже страхотно я карам!
С толкоз пари европейски си ям на корем, нямам проблем!

припев:

Уви, така стоят нещата, бедни европеецо,
Протести месец, два и три, до лятото почти!
Дори да имаме пари, дори да се закона одобри,
пак няма да се задържи - иди се обеси!

Скандирай всеки ден безспир ти пред парламентарните врати -
аз съм си взела нови тапи, тапи за уши...


Здравей, как си, Премиерката?
Как, добре ли я караш?
Наш'та седенка проточи се, няма да спре. Да знаеш.
- ѝ ти, скъп европеецо, още ли тук се мотаеш?
Аз съм по наглост шампионка, а ти си за мен финансов проблем!

припев...

Отчет за месеца...

Датата е 31ви март, а часът - 23 (българско време), 21 (английско).
Температурата навън е 10 градуса.
На улица Blithe всичко е спокойно... but not quite.
Настроението у нас - под нулата.
Положението - ликвидационно...
Туйто!

Мразите балади като цяло и Адел в частност? Този пост е за вас!

ВНИМАНИЕ: Феновете на британската поп певица Адел да НЕ четат. Съдържа критики; ако не ви харсва - НЕ четете.
Чух новата песен на Адел - уви, не ми беше спестено...
С удоволствие бих казала, че творчеството на Адел е направо ужасно и е по-добре за нея да се откаже от пеенето... Но, уви, не мога да кажа това - просто творчество няма, пеене - хептен. Тази определено е напът да влезе в рекордите на Гинес като "жената, успяла да скимти най-дълго пред микрофон", като дори е успяла да облече стоновете си в песен... За жалост - една и съща песен от години насам. Все едно и също - колко е нещастна, че гаджето й я е зарязало и разни все от тоя сорт...
Още преди години Адел пееше една доста потискаща балада с мрачновато видео и заглавие "Someone Like You". Последваха я редица песни, които не се различаваха съществено нито по мелодия, нито по аранжимент, тем паче текст. За щастие междувременно Адел направи нещо изключително полезно за себе си и обществото - роди и отгледа момченце. И поради тази именно причина, й се наложи за известно време да преустанови скимтенето пред микрофона и да се посвети на по-ползотворни дейности, като сменяне на памперси и претопляне на млека за биберони...
За жалост обаче, мина се-немина някоя и друга година, и Адел отново зави за злощастния си любовен живот.
Не знам на тази жена дали темата за изневери и нещастни несподелени любови й е особено близка и позната - може би... Но, вярвам, каквото и да и се е случило, със сигурност не е повод да слушаме предсмъртните й вопли вече осма поредна година.
С други думи - Адел, моме, ако четеш написаното дотук - много се проточи тази твоя лебедова песен, Адке! Сменяй плочата, мила, време е!
Особено в така наречения ден на любовта, на хората не им се слушат погребално-траурни напеви. Остави си ги за други дни - животът е достатъчно нещастен и без друго.

ТРИ папи и ТЯ, папата...

"Три папи мене са ме галИли по главата"... голямо "Браво" на преводачката на Борисов - изисква се стабилно присъствие на духа, за да се усмихваш, когато ти иде да потънеш в земята от срам. Дип, че всеки, който веднъж е общувал с нашия премиер, вече има опит и е свикнал - даже по принцип известният с присмехулното си и снизходително отношение Камерън гледаше все едно а-ха да каже "Не се притеснявайте, знам вече". Не че от това става по-леко за всички нас...

Как един откаченяк ми изЕде вечерята

Седнала съм на една пейка в центъра и си ям сандвич с глава лук (не се смейте, моля - полезен е - пази от грип и осигурява място в транспорта; пък нямаше да ходя по изложби, или светски събития, нито да се целувам, то не че и някой се е втурнал да опитва!)... Изведнъж някакъв минава, чува ме да хрупам нещо и пита "Чипс?". Отговорих му "Не баш точно", подадох му лука и попитах "Искаш ли?", като общо взето не очаквах утвърдителен отговор, ама... искаше гадината!
Поговорихме малко за живота, беше любезен човечецът, ама ми изяде лука. Предложи да ми го плати, ама отказах, разбира се - сама съм го поканила, не върви. Що налетя на лука, а не на сандвича? Ми знам ли - хора разни... Пък аз него точно държах да си го изям, за да си осигуря място по влака на прибиране, ама хайде. Никога не се правете на прекалено нетрадиционни - винаги се намират и по-нетрадиционни, да ви конкурират! В добавка човекът беше на колело - след тази лека вечеря е можел спокойно да си махне звънеца - бей гиби!
После пък един друг, леко пийнал, седна на пейката от другата страна и почна да си води монолог, като от време на време вмъкваше и някой въпрос, зададен на всеки, който се е излъгал да го слуша. Доядох си сандвича и му обясних, че бързам, макар че едно пет минути и с него си обменяхме мислите.
Чувствам се почти нормална!

Благословия

Колко ми струва
с всички да се сбогувам,
особено ако
надалече пътувам?
И колко ми струва
един самолетен билет?
Нищо не струва,
ако си отивам,
а в далечината
самолетът се скрива
и няма да гледам
назад, а напред.

Нищо не струва,
ако си отивам,
а в далечината
самолетът се скрива
и няма да гледам
назад, а напред.

Колко ми струва
да ви мамата факам?
Особено ако
и друг това чака.
И колко ми струва
да прасна вас, сите, отзад?
Нищо не струва
да ви мамата 'еба,
на вас тука, всичките,
от баба до бебе!
И няма да хвърля
нов поглед назад!
(2)

Бахмамата...

Бамамата.
Бах ти времето, опнало се между мен и нея!
Облизвам я
Жадно –
В устата ми вкус на говна!
А шибаното й сърце
Дзупа чалга,
Че и бездруго хал хабер си няма от музика…

Който има слабо сърце - да НЕ гледа това

Човек за да пукне от срязани вени, се искат две неща - 1. разрезите да са достатъчно дълбоки, и 2. да е минало достатъчно дълго време от направата им. Никога не успявам да се справя нито с едното, нито с другото. Сега ще бъде егати майтапа, ако този път взема, та го направя както трябва с два ножа, продадени ми от циганин за по два лева... Е, още не съм пробвала, поне не навън - само вкъщи, не пред хората, да се излагам! Пиячка - имам. Цигари - също. Каквото трябва, взех на път за вкъщи. Нищо, че вървях абсолютно на автопилот, сълзите ми бяха в очите, а кръвоизливите - като на препил заек-албинос, порода ангорски. За жалост беше тъмно, за да нахлузя очилата - най-вече заради околните. Така де - не е особено естетична гледка, ама то до естетика ли му е на човек в определени ситуации... За мен вече нищо няма значение - голяма работа, че някой ще каже "таз препила"...

За животните - този път не с любов...

Напоследък сериозно се бях изгубила, поради причини, които в момента няма да разяснявам. Да кажем, че просто имах определен казус, от който излязох потърпевш, но и победител. Жалко, че нямах камера, да заснема въпросния "сблъсък" - бих могла да изкарам добри пари от продажбата на тези кадри за Енимъл планет на тема "Как животното се ражда в човека"... Или по-скоро "Как животинското НЕ е атавирало все още при някои конкретни иднивиди". Добро заглавие щеше да произведе и в родното ни медийно пространство - "Гигантски глиган изяде човек поради "битов" конфликт".
После да сме обичали животните? Малко сложно, след подобно поведение от страна на същество, което, макар и в резултат на хиляди милиони години и дълги и болезнени опити да е преполовило криво-ляво пътя между маймуната и човека, все още не е известно към чий точно биологичен вид се числи - не стана ясно просто! Така че, ако ме видите да наточвам сатъра пред кочинката на този очарователен свинчо, не се чудете... А за да не се породи и у други желание да награбят касапските ножове, пий си успокоителните редовно, скъпи!


От мен лично.
Без псевдоним.

Земетръси и евроизбори

Само за протокола - последните дни преди евроизборите, като никога, не облъчвам наляво и надясно колко важна е политическата и гражданска активност и как никой вече пет пари не дава за нея; не защото съм зарязала съответстващите си принципи на политиканство и протестърство, нито защото съм се залисала хептен в лични и неприкосновени грижи от един или друг порядък. Не пиша, защото всичко е написано и казано, като просто е излишно да нищим и коментираме отново и отново очевадни неща - а са ги написали и казали умни хора.
Пак за протокола - тази сутрин отидох да изпълня гражданския си дълг, маскирана като млада социалистка, дошла да гласува за "чАрвеното", с надеждата да изпреваря бабите и дядите, които традиционно пълнят избирателните секции от пукнали зори... обаче - изненада! - няма в секцията баби и дяди! Причината не е известна, но както мнозина отбелязаха - или са се уплашили, като са ме чули да идвам, или просто осезаемо са намалели по напълно естествен път (и отново за протокола - това е мнение на коментаторите, не мое!).
Това вече не е за протокола, тъй като вече, мисля, всички го разбраха - за вчерашния празник на буквите и писмеността, Майката Земя ни изненада със земетръс - види се, и тя възмутена от развоя на събитията у нас, та чак се тресе от яд. За щастие жертви няма, но вече ако и с това земетресение не "па-па-падне БеСеПе", както би трябвало да стане отдавна, ще се наложи да вземем по-сериозни мерки, бих предупредила аз.
За финал ни остава да се успокоим, като перифразираме леко знаменитата фраза на магарето Ийори - "Но поне скоро не сме имали торнадо!".

Скръбна вест

Най-вероятно, поради щото народът празнува ли, празнува, пък някои хора (включая моя лична милост) бачкат с пълна сила, а имат работа за целия китайски народ, днес мозъчната ми клетка Радка с прякор "Пиратка" (която впрочем и преди не беше кой знае колко дееспособна) окончателно капитулира. Не функционира и ще отсъства... а с нея - и моя милост.
Та пак поради тая причина, през час слизам долу в парка, обикалям, ръся страшни проклютия, орнаментирани с най-различни псувни и закани как "ше ги *цензура* 'сичките"... и пафкам като Икарус, а вечерно време се наливам до безобразие. Някои биха казали - не е ли точно като по празниците? Ми тъй де - точно така си е!
Моля имайте малко съчувствие към работещите клетници и спрете тия празнични сиести, че ни мое тъй! Като се приключи, мисля да се отрежа, на принципа "и на паднем, и да бием - пак ке пием!". В следващите дни непременно трябва да намаля кафето... и вече не помня съвсем кога очите ми бяха сини, а не воднисто червени. С изключение на това, всичко е "тъ пест"!
Отивам пак да изпия една цигара и да изпуша едно кафе, тъй че засега - чао! "Весели празници" и не се напивайте много, а бъдете умни и весели... поне до края на седмицата!

...

Днес Персона изтрещЕ
от бездарното море.
Аналгин,
белергамин...
Чаши, столове и маси.
Бре, ебаси!
...

ПП. Гениално съждение, прозрение или смисъл не търсете - няма!

Дневникът на един (луд) окупатор

Всеки ден се събираме тук, в зала три-две-едно,
Тук седим, мислим и си говорим за всичко - от, до.
Тук сме,докато имаме време,
Кой какво казва - хич не ни дреме,
Утре пак, щом минута се вземе,
Тук ще се спреме.

Само това,само това ни остава,
Само това,с друго не се получава,
Само това, само това ни се дава,
Само това - на друго недей се надява!
Само това,само това (2)
Само това ни остава,хора, само това!

Денем пишем, плакати рисуваме на масите,
Нощем с песни и спални чували загряваме се.
А през другото време - скука.
Все на лекции, но не ни пука.
Щом намерим една пролука,
Пак ще сме тука.