Сякаш до мен проговаряш...
Моя прекрасна авторке,
приятелке,
научих днес, че вече няма те.
Колко нечестно е това,
сега смъртта
завинаги прекъсна разказа...
"Пак ще се срещнем, зная, някой ден,
горе главата, не тъжи за мен.
Жива съм аз, както и мойте творби.
Пак ще се срещнем, зная, някой ден,
червенокоске, не тъжи за мен.
Още съм тук, ти ме чети и пиши!"
Много ще липсваш и на мен,
и на света,
с таланта си, и свойта доброта.
Но няма все пак да тъгувам;
сякаш до мене те чувам:
"Пак ще се срещем, зная, някой ден,
горе главата, не тъжи за мен.
Жива съм аз, както и мойте творби.
Пак ще се срещнем, зная, някой ден,
червенокоске, не тъжи за мен.
Още съм тук, ти ме чети и пиши"...
