Басня за един горски Парламент и 11 парламентаристи, постигнали консенсус

Когато завършваш гимназията, започваш да си припомняш разни неща, които са те карали да правиш... Та преди време по английски ни бяха дали задача да напишем басня, в която да фигурират единайсет животни. Прочетох творението си и с удивление открих, че година по-късно, на български поуките от баснята – ако изобщо ги има – си остават все така актуални (ако изобщо има такава актуалност). Как мислите?


Басня за един горски Парламент
и единайсет парламентаристи, постигнали консенсус

В далечна приказна гора,
там някъде накрай света,
във чуден горски Парламент,
се случил странен прецедент.
Лъвът бил шеф на Парламента
и той поел ангажимента
да свика всичките създания,
в парламентарни заседания
залисали се из гората,
да седнат заедно в тревата –
и мечка, мишка, пор, овца,
и други длъжностни лица,
да се погрижат за децата
на всички жители в гората.
И тръгнал заекът вестител
да известява всеки жител.
По пътя срещнал той лисана
с модерна, хубава премяна.
- Не мога – рекла му лисицата. –
на среща днес съм със кметицата!
И заекът си продължил,
да види мечката решил.
А тя във черен Мерцедес,
- Не мога – рекла – точно днес,
на среща съм с електората.
Това е важно за гората!
- И аз не мога – казъл слона. –
ще посетя днес маратона.
Та да ме дават в новините,
да се прославим сред горите!
И тъжен, заекът открил –
зает със нещо всеки бил:
отишъл порът на фризьор;
овенът с частния шофьор,
загубили се в таз минута;
мишокът давал интервюта...
Вълкът във дебри горски скрити,
преследвал местните бандити;
глиганът бил в командировка
и нямало го с обосновка...
А ученият бухал бил
на писане се посветил –
да защити той дисертация
за славата на свойта нация.
И тъй и те не се събрали,
ала законът пак избрали.
И то с консенсус, със съгласие –
защото, знайно е, така си е –
със чужда карта щом гласуваш
във Парламента, съгласуваш
ти всяко правилно решение.
(Това е басня без съмнение!)