Преходът ни е вече пълнолетен - не само у нас, но и навсякъде по света, вече е на 21! Това означава, че същият този преход, вече има съвсем законно, дадено и от господа-бога, право: да се ожени; да гласува; да притежава имущество; да съди и да бъде съден; да употпебява алкохол - дори в САЩ!; и да влиза в заведения и дискотеки - пак дори в САЩ! Не е зле да се отбележи, че от описаните действия нашият любим преход до момента се е въздържал, но не съвсем... Дори и да не е употребявал алкохол, е давал повод на доволно голям брой хора да започнат. Женен не е, но затова пък си има майка-Столетница, и голяма сестра - Перестройка. Пък нищо чудно, след някоя и друга година, да го видим женен за Световната Финансова Криза (може би вече би трябвало да й дадем уважителната абревиатура "СФК"), с която последните 2-3 години доста се сближи... И след време, живот и здраве, ако е рекъл господ, от брачния съюз може да излезе нещо - мисля, че е по-добре да не се опитваме да отгатнем какво, ако упорстваме да си запазим нервите здрави! Относно дискотеките - през време на прехода, немалко младежи си намериха смъртта в дискотеки... Въпросът е обаче, че са търсели (а вероятно и намерили) нещо друго там - може би развлечение, може би моментно разсейване от проблемите... за които, естествено, не е виновен преходът, да не си помислите такова нещо! Виновни са родителите - естествено, че са виновни, като се трепят за мизерна заплата и се чудят как да изкарат месеца, вместо да бягат в чужбина, примерно... Но както и да е. Що се отнася до имуществото - последните 20-тина години доста хора изгубиха, но немалко хора попридобиха имущество - и то във вид на импозантни сараи, или големи черни коли с черни стъкла; мутрафонизацията доби внушителни размери, докато гръмко наречената "приватизация" доста безславно отшумя, още преди да е започнала. Колкото до съденето - действително малко хора бидеха осъдени, но затова пък преходът често опираше пешкира и беше съден за всяко нещо, което разглезеният (с много гръмки обещания и високопарни приказки, но с твърде символично малко реални подобрения) народ смяташе за неправилно.
Така си минаха годините... До днес - когато преходът... пардон, Преходът - навърши валидно по цял свят пълнолетие и придоби права.
А ние какви права придобихме? Какви права реално притежаваме, а от тях какви и колко реално използваме? Нека всеки сам прецени това за себе си...
Но най-важното - това, което дава повод дори на българската демокрация, несигурно стартирала по времето на прехода (защото злите езици говорят, че разликата м-у демокрацията и българската демокрация била като между стола и електрическия стол!) да се нарече такава, е именно правото на народа да гласува. Именно да глаСува, не да глаДува - второто несъмнено го можем, а нерядко сме и принудени да го правим. Но ако се съди по активността от последните няколко проведени избори, с първото сме много на "вие".
Затова предлагам (когато дойде времето) да оправдаем името на настоящата си "демокрация" и използваме поне едно от правата си, които не са чак толкова много. Нека плюем и теглим една звучна (по възможност наум!) на небезизвестния български прототип Бай Ганьо (колкото и близък да го усещаме), който упорито ни нашепва на ушенце, че и едните, и другите са маскари и че то просто нямало смисъл, а вместо това използваме правото си на глас, има шанс да подобрим поне малко ситуацията си. Ако се чудим какъв избор да направим - мисля, че може спокойно да проследим историята на вече възрастния ни Преход и си направим съответните изводи - поне от нея може да понаучим нещо тук-таме (ако от тази в училище не сме научили много).
Поздрав също така с ето тази статия: http://oldspook.blogspot.com/2008/01/blog-post.html и... Честит 10-ти ноември ;).
Няма коментари:
Публикуване на коментар