Кирил Маричков

Как да те намеря аз не знаех,
търсех те наяве и в съня.
Колко нощи аз за теб мечтаех
в стъкления замък у дома.

Мигове броях и часовете,
лудост беше, вече знам това,
срещат се земята и небето
в полюсите два на любовта.

Обичам те завинаги, и друга дума няма.
Съдбата ни, повярвай, е днес съдба за двама
Обичам те завинаги, и друга дума няма,
най-важното това е, друго не остана.

С времето, което отминава
свят за теб с любов ще построя.
Този миг аз няма да забравя,
този миг със теб и любовта!

И така ще бъде всяко лято,
всяка зима, всеки нов сезон.
Чувството за нас ще бъде свято,
любовта ще бъде наш закон.

Обичам те завинаги, и друга дума няма.
Съдбата ни, повярвай, е днес съдба за двама!
Обичам те завинаги, и друга дума няма.
Най-важното това е, друго не остана.

Етикети: лирическо отклонение, Убавини