Все таз позната нам съдба ахмашка,
и песен стара, в ново петолиние -
след чакане, мъдруване, опашки,
пак два серсема - и за нас единия.

Кебапчета и бира, и парички,
и боядисани кози навред сновяха.
Дори когато резултата всички
разбрахме - глупостите пак не спряха.

Какво пък толкова, поне си знаем
по-малката злина че пак избрали сме.
А после? Можем само да гадаем...
и... може би, по свещ да си запалиме!

Етикети: Барабар Петко с поетите, Моля за Фнимание