Идва Коледа, големият семеен празник. А ние, като народ, как ще го празнуваме?
Последното нещо, поне теоретично, за което трябва да се мисли по празниците, е политика и социални събития. Съвсем естествено и логично би било да се занимаваме с положителни, благородни, принципни и почтени мисли и дела, за да бъде празникът истински, а не центриран около препълнената трапеза и бляскавите "коледни оферти". Само един проблем има - живеем в негативни, безпринципни, непочтени и направо престъпни времена, които все повече ни отдалечават от така наречения първи свят.
Седя, мисля (или само седя!) и мрачно констатирам, че наслояването на комунистическите еснафски и униформени "идеали" едва сега започва действително да ражда своите плодове, които ще жънем години напред. Покълва тази гнилоч, засята в обществото и неговите представители, които стадно са се устремили към колективи, колективизация, масовизация и някакви смехотворни упражнения в квази-интелектуални дейности, свързани с една по-конкретна обосновка.
Наблюдава се в момента и друг много добре отработен от десетилетия и познат до втръсване (на тези, които искат да го видят) похват. За да оправдаят зверствата си и "мероприятията на народната власт", комунистите внушаваха, че преди 1944-та година и девети в България царял "див фашизъм". На същия този принцип, сега, за да оправдаят започнатите още от юни псевдо-дейности и откровени безумия, управляващите и сервилните им поддръжници най-нагло продължават да втълпяват (на Гьобелсовия принцип, повтаряйки по 100 пъти), че държавата по времето на ГЕРБ била полицейска, а епохата - на Нео-мутризъм.
Един и същ подход, едни и същи опорни точки. Такива са бившите (и настоящи) ДС-ари, тузари и вкопчили се в соц-а като удавник за сламка - нищо ново не са научили, нищо старо не са забравили.
Тъжното - буквално тъжното - е, че ако човек свободно разпространява и изразява тази скромна и направо банална истина като лична позиция, все ще се намери някой да заключи: "Ето, щом разсъждава така, значи е платен гербаджия!". За жалост подобно отношение се наблюдава при огромен процент от хората, дори непредубедени. Въпреки че в тази наша мила държавица човек вяра не може да има никому, мога да приема скептицизма, изразяван от голяма част от народонаселението и сервиран така традиционалистично, само ако е забележка към реалната полза от конкретните, предприемани срещу правителството действия. Ако е към самите действия, да ме прощават, но песнята "Ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят" вече сме я слушали. Стара е, популярна, но защо я тачи толкова много народният гений и я припява на нов глас, това ще остане загадка за мен.
Може би си спомняте как през декември, 1999 г., на 75 километра от северното крайбрежие на Франция се разби петролоносач "Ерика" на фирма "Тотал" и около 400 километра от бреговата ивица бяха залети с петрол, довеждайки до една от най-бедствените екологични и катастрофи в страната, която стана причина и за сериозна икономическа криза. Нищо ново и интересно дотук... По интересното е, че тогава французите не чакаха някой да им помогне, не настояваха държавата да си "свърши работата", а сами, доброволно, без да им се плаща, без някой отвън да ги подтиква, подканва и мотивира, се събраха на всевъзможни организации (после и на една обща) и се заеха да почистват крайбрежието... и сами се справиха със ситуацията. И това никак не е случайно... Подобен случай в съвременния свят далеч не е прецедент - напротив. Практиката сочи, че подобни признаци на гражданска активност са характерни за повечето от така наречените развити страни.
Ако подобно нещастие се беше случило у нас, дали щеше да има същите последствия? Съмнявам се... По-вероятно щяха да се чуват без почивен ден и санитарен полуден ревове, плачове, стонове и пъшкания на умирающ, патетични и мелодраматични възгласи "Няма Бог над България" и през час щяха да бъдат обвинявани държавата и министерството на околната среда, че не си вършат работата, както и неправдата, при която петролните магнати богатеят на гърба на простолюдието... Но едва ли някой щеше да си мръдне долницата да направи нещо, за да промени това.
Очевидно става дума за една категория, наричана "гражданска съвест", която за жалост у нас е до голяма степен фикция, защото не е изцяло формирана. Тя не е даденост, не се появява от нищото, а трябва да се възпитава. За съжаление гражданското общество в България от 1990-та година насам е още в прощъпулна фаза, въпреки че опитите покрай настоящите събития да се сформира нещо голямо и значимо от откъслечните проблясъци и наченки, на този етап са обнадеждаващи.
Решението? Мъдрите хора бяха казали, че най-сигурният начин да победим злото, настанило се в живота ни, е (първо) просто да си отворим очите и да го видим!
Колкото до първопричините за всичко изброено - вие мислете, скъпи приятели... аз отдавна съм наясно. А, повярвайте ми - вие също!
Няма коментари:
Публикуване на коментар