Научния прогрес - за или против?

Великите открития в науката водят до създаването и на най-страшните оръжия като например атомната и водородната бомба. Тогава какъв е смисълът от прогреса в науката?


Земята почти винаги е била в състояние да изхранва населението, което живее върху нея, доколкото по законите на биологията живите организми се адаптират към околната среда, в противен случай те не биха могли да оцелеят. Но се оказва, че човекът е склонен не да се приспособява, а да приспособява околната среда за своите нужди. И когато не го прави в разумни граници, унищожава ресурсите на земята и тръгва да завоюва нови територии и ново жизнено пространство. И двете Световни войни, които преживя Двайсти век, бяха по същество войни за преразпределение на територии. Те взеха повече жертви, отколкото цялата военна история на човечеството...
Но парадоксалното е, че тръгвайки да завоюва света около себе си, човекът развива техническия прогрес. Открива науката и я превръща в оръжие, пред което четирите конника на Библейския Апокалипсис биха изглеждали като в популярната песничка “Млади кончета пият вода”...
Ние се гордеем с Европейската цивилизация, изучаваме други култури и цивилизации, коментираме научните им достижения и, някак естествено, забравяме, че науката винаги е била “впрягана” най-напред в “ярема” на войната. Един средновековен монах смесва сяра, селитра и въглен в отношение 3:2:1 и черният димен барут, открит хилядолетие преди това от древните китайци, започва да разнася с езика на мускетите Европейската култура по целия свят – включително и по територията на Китай. Макар че някои историци твърдят, че най-напред барутът бил използван за фойерверки. А фойерверките са нещо много красиво...
Бурният Двайсти век е свързан с невиждан възход на науката, с достижения на научната мисъл, за които не са подозирали и най-великите мечтатели на древността. Когато Айнщайн създава своята формула Е= mc2, той възкликва: “Колко е красива!”. Но тази красота ражда и атомна бомба, и атомна електроцентрала. При това първо е създадена бомбата, извършила чудовищни престъпления, но тя няма разум, за да изпитва чувство за вина. А виновен ли е разумът на Айнщайн за проекта Манхатън?
Постиженията в биологията и медицината през двайсетте и трийсетте години на Двайсти век са невероятни – но на базата на тези постижения още през Втората Световна война започва производство, на бактериологични оръжия, а днес генното биоинжинерство реално е по-голяма заплаха за живота на земята от атомното оръжие. Бурното развитие на астрономията доведе до космически полети, до революционни промени в комуникациите, но и до лазерни оръжия, които в момента обикалят по устойчива траектория около земята...
С други думи, великите открития в науката водят до създаването на най-страшни оръжия. Но на свой ред именно страхът от тези оръжия в продължение на десетилетия след Втората Световна война поддържа мира на планетата. Доброто и злото, свързано с научния прогрес е като принципа за неопределеността на Вернер Хайзенберг – можем да изчислим скоростта, с която се движи един електрон, но не знаем посоката; можем да определим посоката, но няма да знаем скоростта...
“И видях – ето сив кон, и върху него ездач, чието име беше Смърт; и Адът следваше подире му; и им се даде власт над четвъртата част на Земята – да умъртвяват с меч и глад, с мор и земни зверове” (откровение 6:8). Днес няма нужда от мечове – балистични и междуконтинентални ракети, ядрени и лазерни оръжия, неутронни бомби могат да унищожат с удивителна лекота не една четвърт, а цялата планета. Днес гладът може да бъде резултат от един лабораторно получен щам, който да унищожи реколтата на цялата планета; морът може да носи името СПИН (HIV), а земните зверове могат да бъдат рожба на биоинжинерството и пред тази възможност Библейските фантазии звучат наивно...
Разумът е единствената преграда пред това черно войнство на Апокалипсиса. Хуманистичният разум на модерния човек, въоръжен с достиженията на техническия прогрес, може да сложи край на войната, да се пребори с болестите и дори да оспорва вечните права на смъртта.
Науката не е нещо добро или зло. Тя е инструмент, с който можеш да спасиш човешки живот, и да убиеш човек. Ако някой удари себеподобния си с електронен микроскоп, за убийството няма да е виновен микроскопът. Заредената пушка може да спаси живот, да осигури прехрана – но и да отнеме живот. Никой не би дал заредено оръжие на невръстно дете.
Въпросът не е какъв е смисълът от прогреса в науката. Въпросът е дали детето е достатъчно порастнало, защото децата обичат да си играят с огъня. А огънят може да топли и да изгаря.


П.П. Виж ти, какъв чаршаф стана от това - чак сега го видях... Няма да се сърдя ако на някого не му издържат нервите и не го прочете :))).