Седем часът сутринта.
Заспалият град се пробужда –
луната, звездите прокужда
и тръгва си бавно нощта.
Над всичко захласната бдя
във ранния утринен час.
Стоя до прозореца аз
и тези промени следя:
Слънцето бавно изгрява:
баири, полета, градини,
трънаци, лалета, къпини –
полека света озарява.
Реки, язовири, морета,
високи планински стръмнилища
и малки панелени жилища;
над тях се синее небето.
И блок, и етаж, и прозорец
таз светлина прояснява
и с красота вдъхновява
всеки добър стихотворец.
А в своето сутрешно бдение
добивам и аз просветление.
Унасям се в чудна омая...
Но се събуждам накрая.
Усещам – над мен – черен облак
кат’ тромаво муле лежи.
Не розова пролет кръжи,
а зимата снежна снежи.
И няма го слънце да грее,
пак няма ни звук в тишината –
ни песен на птица крилата,
ни лекият полъх да вее...
Но пак си блести светлината.
Аз пак я следя, вече зная –
унасям се в чудна омая...
на лампите в класната стая.
*Злите езици твърдят, че едно от значенията на италианската дума “nocturno” е художествено произведение, изобразяващо нощ, нощни сцени и нощни настроения. Тук нощта и утринта явно са се смесили – нещо, което всеки ученик първа смяна разбира великолепно!
1 коментар:
И учител първа смяна - също ;)))) Напиши ми песни, аз ще направя музиката?
А ако се обадиш - няма да се разсърдя 946 42 69 Яна
Публикуване на коментар