Ето вече, че и този ден отмина...
Благословен да е онзи, който е измислил аналгина, че главата ме цепеше от сутринта. Като е празна, какво пък? Нали и празният стомах боли... Пък ако не е едното, то ще е другото.
Съседите от първия етаж пак имат дискусия - чак тук се чува... Пак никаква работа няма да свърша, то се е видяло.
Седя си, пия си биричка и се чудя какво въобще да напиша... То за да пише човек, трябва да има поне някакъв ред на мисли, а на мен като ми е хаос в главата? Е, какво пък - ще карам съвсем хаотично.
Губя си времето да търся сложни и абстрактни неща, които очевидно затрудняват дори Google-a. Някой да е чувал за скокове на времето? Не че знам какво точно означава това, но имаше един такъв филм, много отдавна. Главният герой изведнъж осъзнава, че днешният ден си е точно същият, какъвто е бил вчера - всичко станало, от до, се повтаря - и по това разбира, че има "скок на времето". Нататък не помня каков ставаше - май предотврати нещо фатално, точно защото разбра какво става...
Кой каквото ще да казва, ама май и на мен нещо подобно ми се случва... Само дето не е на другият ден, а три години по-късно. И не се повтаря само денят, а един доволно дълъг период от време... Интересно ми е какъв вид скок на времето ще да е това... и най-вече колко дълго ще продължи. Или май му се викаше "дежа вю"? Тия теории за времето като такова могат да подлудят човек!
Ама аз така или иначе вече съм мръднала. Дали ще може и времето да мръдне напред с 10-тина дни (ама по бързата процедура)?
По-скоро да минават тия изпити, че вече ми иде да си хвана тетрадката и да си избърша г**а с нея!
Абе, ще дойдат и по-добри дни (блажени са вярващите!).
Няма коментари:
Публикуване на коментар