Две мастики на самотна маса,
май избягахме в антракта.
Завява вятъра листата,
полягам да изтрезнея във тревата,
клюкарките на масата ги няма,
от север идва скуката голяма,
махленското кафе е пусто,
за никой няма вече густо.
Отвън мъжаги мустакати
копаят нещо със лопати,
до тях е спряла жълта нива
и намеренията им добри са,
прекарват телефонна връзка
да могат даже и зимъска
клюкарките контакта да държат,
когато е на работа мъжът.
И старата мома се запиля,
в провинцията северняка я отвя
да търси селски мъж с мустак,
па може и да е простак.
Обноските не са тъй важни днес,
най-важно е да имаш интерес.
А вятъра навънка вее,
в кафето тъжно Васко пее
по радиото за изгубена Любов,
и ревизора строг със глас суров
на бармана намеква за начет.
Мъжете мустакати си копаят,
за лятото клюкарките мечтаят,
момата в някаква паланка се ожени,
пък бармана на Боровец е нощни смени,
а чашите ни са засипани със сняг,
морето бори се с`самотен бряг,
вълни заливат камъни студени,
протяжено крякат чайки изморени
и всички чакат щъркелово лято -
илюзии, кебапчета и радост.
Две мастики на самотна маса...
ПП. Привет, батковци и каки! Мина ми изпита за Велико Търново, слава тебе Господи! Сега остана само един, който е в Понеделник. След това съм волна птица и ще се срещем за по две мастики ;))).
Няма коментари:
Публикуване на коментар