Ден Четвърти (Хубави цици – Видински!)

Вървим си този ден с Ками по улицата. Отиваме пак към Южния парк, понеже нямаме нищо по-добро за правене. Движим се с обичайната умерена скорост, за да може Ками да си оправя чехлите или косата, а също така и за да я огледат добре хората по улицата. Действително двете заедно представляваме интересна и колоритна гледка. Аз съм си облечена по характерния за мен начин – черни дънки, черна тениска, черни очила, коса, хвърчаща във всички посоки (също черна) и нищо изрязано или прилепнало по тялото. За сметка на това, Ками е с поличка около три педи над коляното, късо потниче с деколте, от което почти всичко е “открита зона”, коса в сложна прическа, поддържана от няколко фибички и шнолки и обилно количество лилави сенки на очите. Но, както може да се предположи, повечето мъже, които минаваха покрай нас, не я гледаха точно в очите... На минаване покрай група представители на малцинствата, продаващи кебапчета на пазара, един от тях поглежда замислено Камелийка в деколтето и промърморва:
- Убави са!
Няколко метра по-нататък Ками почва да се чуди:
- Какво, какво каза той? “Хубави са”? Ама кое тва?
След като направих едно колебливо предположение за какво е ставало въпрос, тя доста се зарадва:
- Така ли? Хубави ли са гърдите ми? Ей че забавно!
Продължаваме да вървим в същия дух. По едно време спираме на един светофар и чакаме някакъв шофьор да направи завой. Докато върши тази си дейност, човекът случайно поглежда към нас, или по-точно към Ками и деколтето й. Това, което видя очевидно му се хареса, защото се ухили, щракна със зъби и направи неприличен жест. Както и преди, госпожицата намери това за доволно забавно.
Малко по-късно вече сме в Южния парк и кръстосваме из алеите. Покрай нас минават двама младежи. Единият поглежда надолу към прелестите на Ками, след което възкликва достатъчно високо, че тя да чуе:
- Баси циците!
Ками дълго се смя на тази забележителна проява на любезност и накрая, доволна от себе си, рече:
- Да, баси циците, нали? Точно така! Хубави цици са това – Видински!
Брей, мисля си аз. Руснаците по социалистическо казваха: “Советское – значит, отличное!”. Ние пък можем да направим генералния извод: “Видинское – значит, хубавое!”. (Е, за съжаление с руския не сме съвсем на “ти”!)