Отношение към рождение

Събудих се тази сутрин... Дата – 15ти Юни. Как се чувствам вече 20-годишна? Ами... Излязох на балкона, погледнах навън – видях небето, слънцето, дърветата, целият заобикалящ ме свят... Помислих. Хареса ми и помислих пак – колко е вечно всичко наоколо – цялата наша земя, и колко е огромна. А ние – ние сме дребни и незначителни, простосмъртни... В сравнение с небесната Божия сила, ние сме само зачатъци на разум, насекоми, микроби, ембриони – гости на тая планета... И как с всяка изминала година и с всеки рожден ден, и аз все повече се приближавам до старостта и до смъртта, която неминуемо ще застигне всички ни. Въх! Това не е ли малко негативно? Помислих пак (може пък и да ми хареса повече и наистина да измисля нещо) – кое ли на този свят всъщност е вечно? Запитах се, има ли такова... И веднага си отговорих – има, разбира се: вечна е глупостта човешка! Което, от своя страна, ме наведе на логичния извод, че при това положение и самата аз съм вечна, понеже си я имам в изобилие :).
Това, обаче, не ми дава гаранция за успех на изпита днес :(. Така че, ако вие бъдете добри да ми стискате палци, ще бъде чудесно! Благодаря ви предварително и ви желая страхотен ден!