„ОТПАДЪЧНИ СТАРИ НЕЩА СЪБИРА НЕПОТРЕБНИ МАЙСТОРА!...”
Инсталирала съм се в кухнята на широко отворен прозорец (малко на хлад – моята стая е с източно изложение и през деня до късно следобед става на фурна от жега) с купчина тетрадки и лекции по лингвистика и мърморя отгоре им, когато този експресивен възглас раздира тишината отвън. Първата автоматична асоциация, която ми минава през ума е оня виц за човека, който в аналогична ситуация взел, че продал тъща си. Също така, между другото, се сещам, че щом ми мине изпита, и тези лекции, в които така влюбено се взирам понастоящем, моментално ще минат в раздел „непотребни”... Но понеже този блажен момент още не е настъпил, се омърлушвам и продължавам да чета.
„СТАРИ ОТПАДЪЧНИ НЕЩА-БОКЛУЦИ СЪБИРА МАЙСТОРА НЕПОТРЕБНИ!...”
Мощният призив пак ми грабва ухото. „Добре де, разбрахме” – мисля си, леко раздразнена. Друг непотребен предмет, за който в момента се сещам, е доцентът, обаче, за съжаление, него го няма тук, така че и тоя вариант отпада като приятно мечтание. Друго, друго... разни хора в министерствата също добре се вписват в тая категория.
„БОКЛУЦИ-ОТПАДЪЦИ, ПОВРЕДЕНИ НЕПОТРЕБНИ НЕЩА СТАРИ СЪБИРА МАЙСТОРА!...”
На поредното подбудително възклицание вече няма начин да остана безразлична – захвърлям молива, зарязвам внушителния куп хартия и се замислям. Брееей, я го виж ти, тоя майстор – три пъти едно и също изречение произнесе в скоропоговорка, на висок глас, в рамките на една минута, и всеки път – с различен словоред! Подлози, прилагателни и глаголи сменят местата си със скорост, сравнима единствено с тази, с която министри сменят полето си на дейност за година-две... А пък колко синоними изнамери на една и съща дума... Подобни явления не могат да не направят впечатление на човек, когато без друго е затънал до уши в дебрите лингвистични. Струва си да се отбележат. Ех, защо и нашите драгоценни политици не вадеха подобен стил, език и култура поне от време на време! Вярно, този номер със словореда и бившият ни премиер добре го владееше – местеше подлози, частици и наречия като чашки на „тука има, тука нема”, но по скоростта на избърборване на всичко това имаше какво да се поработи...
А че сегашният ни министър на културата, примерно, владее езика до съвършенство, май няма нужда да се пояснява. Е, само дето веднъж по телевизията го давали как пише „сбогом” със „з”... Но какво пък – на всеки се случва! Заместничката му, от своя страна, има проблеми с правоговора – особено на „з”, „ж” и „ш”, но за сметка на това проявява изключително творчество в поп-фолк лириката.
„Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра” – казваше навремето Радой Ралин, лека му пръст.
Така е то, някои неща са си стари и непотребни... други са стари и златни. А дали началниците на културата с особена култура у нас ще бъдат „позлатени” като остареят, ще покаже само времето.
Няма коментари:
Публикуване на коментар