Срещу Новата година със колегите сега
се събрахме тази обедна почивка,
нещо светло да си пожелаем всички, и така
да изпратим дружно старата с усмивка.
Ни на Господа ще звъннем за Ферари с цвят червен,
ни на шефа ще ревем за повишение.
Само няколко неща си пожелавам – не за мен,
а за всеки – да направя уточнение:
Нека Новата година най-накрая донесе
Златна ера за любимата България.
И подаръци да има пак за всички от сърце –
точно както в министерска трапезария.
Пожелавам догодина, както паднал е снегът,
тъй да паднат на продуктите цените.
И учители и лекари все пачки да броят,
а министрите за още да ги питат.
Депутатските заплати мигом да се завъртят
и на пенсийте местата да заемат.
Пенсионерите не хляб, а само пасти да ядат,
дажби в долари и евро да си вземат.
Както бомби и пиратки в празничната нощ гърмят,
тъй да гръмне нашта слава във чужбина.
Нека българи и тамошни да ни се възхитят,
да са всички горди с нашата родина.
А пък наши ученици – и на Север, и на Юг
да печелят там награда след награда
в състезания, конкурси... Но да учат само тук,
да не бягат вече в САЩ или Канада.
И градът да се изчисти от отпадъци и смет,
както се разчистват разни тънки сметки
между хората с нечисто досие... А ние вън
да излизаме и без бронежилетки.
Както лее се шампанско, да се леят и пари,
но на всекиго, каквото заслужава.
И държавата да не е като мащеха с едни,
а пък с други – като дойна, млечна крава.
Но това дали ще стане – още рано е да знам...
Две-и-осма още малко е далече.
Тази Златна ера – също. Дотогава – срам-несрам,
да работим – че почивката изтече!
Няма коментари:
Публикуване на коментар