Мръсносиво, мътночерно,
махмурлуково, с каверни
блъска утрото неверно
гуреливите очи.
Колко тъпо, колко скверно,
как ужасно и безмерно,
колко смотано е всичко
щом главата те боли!
И остава само малка
светлинка в съдбата жалка -
като свещ, като светулка,
като плачеща цигулка за изстрадали души -
Да изпиеш халба бира
и събрал последни сили
в нужника да препикаеш
скръбните пиянски дни...
Няма коментари:
Публикуване на коментар