Нощ

Такава невъзможно тъмна нощ е
Мъртвило се е снело над града.
А изгревът така далеч е още,
от тебе той разделя ме сега.

Небето сякаш иска да изплюе
притихналите в облака звезди.
Молитвата ми няма то да чуе
и да ме върне часове преди,

когато с тебе, мила, до забрава,
се гледахме с разнежени очи.
А мракът вън сега се подиграва,
присмива ми се злобно и мълчи.

Но сещам се за теб, любов красива,
и радост като утро грейва в мен.
Когато с теб съм, зная, че съм жива,
тъй както жив е идващият ден.