Николай Николов
в. "Седем", 6.02.2008
Напоследък все ми звучи в главата оная приказка за двамата шопи, дето, в духа на фолклорната представа за пазарна икономика, водели разговор върху проблеми от финансово естество:
- Нане, пойдохме ли на пазар, продадохме ли стоката?
- Пойдохме, продадохме.
- `Зехме ли п`ари, турихме ли ги в торбето?
- Зехме, турихме.
- Кам торбето?
- Кое торбе?!
И как да не правя подобни аналогии, щом животът – или по-точно, финансовите и политически експерти, осмислящи измеренията на моя живот, непрекъснато възпроизвеждат този култов диалог:
- Вярно ли е, че инфлацията в България расте, цените галопират като състезателни коне, а мнимото повишаване на заплатите е вече изядено от нарастващата стойност на енергоносителите?
- Ми вярно си е, иначе що щяхме да уволняваме шефа на статистиката...
- А вярно ли е, че държавният рейтинг на България падал, както по времето на Жан Виденов, че бюджет 2008 не бил добре скроен...
- Ми така си е, инак тия от Фич нямаше да се обаждат...
- Значи предстои икономическа криза?
- Бе каква криза бълнувате?!
Или:
- Вярно ли е, че политическият живот в България е потънал в блатото на корупцията и хаоса, основни политически партии са изгубили своята идентичност, липсва визия за бъдещето на страната, а идеологиите са заменени с идеологеми и словоблудство...
- Ми да, идеи няма, ма к`ви хубави лозунги си имаме...
- А вярно ли е, че кризата на управлението е свързана и с кризата в управляващите партии... че ДПС все повече се капсулира в грубия практицизъм на схващането, че в политиката всичко е покупко-продажба. НДСВ се разпада и скоро ще остане един файтон хора, а царят-машинист ще трябва да се преквалифицира в каруцар... Пък БСП непрекъснато мимикрира, разкъсвана от котерийни борби и свирепо се мъчи да излъже електората, че провежда социална политика и й пука за хората, а западните си партньори – че не е Троянският кон на Русия в ЕС...
- Комай е вярно...
- Значи са възможни предсрочни парламентарни избори?
- К`ви избори, к`ви пет лева?! По-стабилно управление в историята на България не е им`ало!
В такива моменти свеждам поглед към четирикракия си домашен любимец, най-верния приятел на човека, който е седнал до фотьойла- и, заедно с мен, съсредоточено зяпа телевизия. И си мисля, че само в опашката на моето куче има повече акъл, отколкото в главите на много хора – най-вече политици. Но нали и политиците са представители на рода Homo Sapiens? Как тогава са станали разумни, след като нямат опашка... И волю-неволю, се връщам към еволюционната теория, по силата на която човекът е произлязъл от опашато животно – маймуната. Дори да има известни съмнения по въпроса, те са насочени главно към подробностите – някак не върви да твърдиш, че си произлязъл от динозаврите, например. Нали за тях се знае, че мислели главно с гръбначния си мозък (макар че несъмнено това е характерно и за представителна извадка от човечеството, особено българското). Всъщност, ние мислим с благородното продължение на гърба – посока нагоре; мислим отговорно и интензивно, и ако научните ни институти, както и цялата образователна система, са подложени на безпаричие и гладна диета, това се прави с профилактична цел. Никакви пет процента от БВП – да не затлъстее мисълта, щото, знайно е, че в сит търбух умна мисъл се не свърта. Та в духа на академичното мислене сме длъжни да преоткрием очевадния факт, че в очовечаването на маймуната, гигантска роля ще да е играла опашката (лат. „cauda”).
Виси си, значи, маймуната на cauda-та, съзерцавайки света в пълна хармония с въпросния свят. Докато в главата й, кой знае под влиянието на какви фактори, не просветне провокативният въпрос: „Бе аз що натоварвам само един крайник при наличието на четири свободни?!”. Грабва маймуната първия попаднал клон – и спиралата на еволюцията шеметно се завърта. От първите оръдия на труда, до съвременните оръдия, произвеждани например в Арсенал. Родил се е Homo Sapiens (човек разумен), но със самото си раждане е загубил опашката. Като ненужен орган, тя е закърняла, но нейде из генетическата памет на човека броди споменът за тази опашка и единението му с природата. Подобно на мисълта за изгубения Рай, тя го кара да се взира на моменти с празен поглед в Нищото и да мечтае...
И светлата мечта ражда едно светло общество – социалистическото. То връща изгубените надежди на човека. Като не може да му възстанови биологическата опашка, заменя я със социална (социалистическа). И човек започва да се реди на опашка. Опашка за хляб и опашка за вестници. Опашка за месо и опашка за плодове. На опашката за наденица, поетично наричана по онова време „кучешка радост”, той преоткрива истината за себе си. На опашката за картофи губи своята анонимност; превръща се в глас, мисъл и позиция. Възвръща изгубената си индивидуалност – ругае и го ругаят; усеща в раменете си блъскащата се сила на колектива... На опашката той открива онази Първична хармония, който Го прави щастлив! Така Социализмът извисява човека до нов, по-висш „стадий на развитие”. Ражда се Homo Caudalis (лат. Caudalis – опашен). И заживява този Homo Caudalis в равновесие със социалната си природа, хуманистично съжалявайки капиталистическият Sapiens, дето, нещастника, не знае какво е опашка... И си няма никакви опашки!
Няма пълно щастие.
Идват времена размирни, объркани, настъпва Апокалипсис; падат Берлински стени, а у нас зазвучава глас – за Бога, братя, не купувайте! Верен на социалната си природа, Homo Caudalis хуква към магазините. О, ужас – опашката я няма! Магазините пълни, джобовете му и те, макар и бавно, се пълнят, но радостта бяга от човешката душа. Той, човекът, вече не може да бъде продукт на развитото социалистическо общество. Трябва пак да се върне към примитивната си форма на Homo Sapiens... И той отново се взира с празен поглед в Нищото и мечтае... И мечтата пак става реалност. Плаха в началото, опашката все по-дръзко се връща в битието на българския човек. Засега тя е само стълпотворението около касите за ток, парно и топла вода. Но Тя ще дойде и в хлебарницата, само не забравяйте да мечтаете за нея. Защото, биологична или социална, опашката модулира размислите човешки. Например, защо според новото българско законодателство на средностатистическия българин се забранява да отглежда маймуни в къщата си. Вероятно, за да не бъде дразнен с вида на опашката, която приматът гордо размахва. Така изразът „с трици маймуни да ловиш” добива нов смисъл – от една страна правителството ще може да реализира въпросното деяние като нова селскостопанска програма, по силата на която, измиращият от глад селскостопански добитък може да бъде заменен с друг такъв. Маймуните ще се превърнат в стратегически продукт на нашето селско стопанство, за отглеждането на който ще трябва да бъдат възстановени безобразно изсечените, опожарени и изнесени под формата на дървен материал български гори (щото е знайно, че на маймуните им трябват дървета). От друга страна – модерните експерименти с възстановяването на горския фонд могат да доведат в епохата на генетичното модифициране, и да се поява на бананови, цитрусови и кафеени плантации, сред които българският електорат, независимо от състоянието на бюджета и идиотизмите на управляващите политически партии, ще се чувства щастлив. Ще лежи под дървото и ще чака бананът да падне в устата му... Ще си мечтае как виси на опашката си в пълна хармония с природата и спазва основното правило за медицинска профилактика – да не се ядосва от нищо. И за нищо... Мисълта за „кауда”-та ще стимулира и новата, висока политическа култура у нашенеца. Той ще разбере, например, че политиката по доходите, които са като в опоскана от природни бедствия бедна африканска държавица, е много мъдра. Когато човек е с празни джобове, той не може да се реди на опашка, за да си купи нещо. А ако магазините са пълни, цените високи, а доходите ниски – несъмнено на човека му предстои еволюционен скок, при който той трябва да мутира, за да му порастне опашка. Така двете форми на човешко съществуване – Homo Sapiens и Homo Caudalis – ще се амалгамират, за да стане човекът и разумен, и опашен. Тогава никой няма да си позволи да твърди, че политиката в България е в дълбока криза, а хаосът на социалния ни живот прави хората нещастни. Човекът ще достигне състоянието на пълна хармония с всичко, а новата и уникална политическа култура ще му позволи да прозира мъдрост във всяка форма на политическо управление, което засега изглежда идиотско и объркано... Но за целта българският електорат трябва да преоткрие силата на мечтата. Да се вглежда по-съсредоточено в опашката на домашния си любимец, който, според законодателството, вече е получил изключителни права. Да разумее – това не се дължи на схващането, че ако хората живеят като животни, поне животните трябва да се чувстват хора. Това ново законодателство опровергава тезата, че човекът бил обществено животно (лат. “zoon politikon”). Глупости! Човекът е мечтател.
- Нане, пойдохме ли на пазар, продадохме ли стоката?
- Пойдохме, продадохме.
- `Зехме ли п`ари, турихме ли ги в торбето?
- Зехме, турихме.
- Кам торбето?
- Кое торбе?!
И как да не правя подобни аналогии, щом животът – или по-точно, финансовите и политически експерти, осмислящи измеренията на моя живот, непрекъснато възпроизвеждат този култов диалог:
- Вярно ли е, че инфлацията в България расте, цените галопират като състезателни коне, а мнимото повишаване на заплатите е вече изядено от нарастващата стойност на енергоносителите?
- Ми вярно си е, иначе що щяхме да уволняваме шефа на статистиката...
- А вярно ли е, че държавният рейтинг на България падал, както по времето на Жан Виденов, че бюджет 2008 не бил добре скроен...
- Ми така си е, инак тия от Фич нямаше да се обаждат...
- Значи предстои икономическа криза?
- Бе каква криза бълнувате?!
Или:
- Вярно ли е, че политическият живот в България е потънал в блатото на корупцията и хаоса, основни политически партии са изгубили своята идентичност, липсва визия за бъдещето на страната, а идеологиите са заменени с идеологеми и словоблудство...
- Ми да, идеи няма, ма к`ви хубави лозунги си имаме...
- А вярно ли е, че кризата на управлението е свързана и с кризата в управляващите партии... че ДПС все повече се капсулира в грубия практицизъм на схващането, че в политиката всичко е покупко-продажба. НДСВ се разпада и скоро ще остане един файтон хора, а царят-машинист ще трябва да се преквалифицира в каруцар... Пък БСП непрекъснато мимикрира, разкъсвана от котерийни борби и свирепо се мъчи да излъже електората, че провежда социална политика и й пука за хората, а западните си партньори – че не е Троянският кон на Русия в ЕС...
- Комай е вярно...
- Значи са възможни предсрочни парламентарни избори?
- К`ви избори, к`ви пет лева?! По-стабилно управление в историята на България не е им`ало!
В такива моменти свеждам поглед към четирикракия си домашен любимец, най-верния приятел на човека, който е седнал до фотьойла- и, заедно с мен, съсредоточено зяпа телевизия. И си мисля, че само в опашката на моето куче има повече акъл, отколкото в главите на много хора – най-вече политици. Но нали и политиците са представители на рода Homo Sapiens? Как тогава са станали разумни, след като нямат опашка... И волю-неволю, се връщам към еволюционната теория, по силата на която човекът е произлязъл от опашато животно – маймуната. Дори да има известни съмнения по въпроса, те са насочени главно към подробностите – някак не върви да твърдиш, че си произлязъл от динозаврите, например. Нали за тях се знае, че мислели главно с гръбначния си мозък (макар че несъмнено това е характерно и за представителна извадка от човечеството, особено българското). Всъщност, ние мислим с благородното продължение на гърба – посока нагоре; мислим отговорно и интензивно, и ако научните ни институти, както и цялата образователна система, са подложени на безпаричие и гладна диета, това се прави с профилактична цел. Никакви пет процента от БВП – да не затлъстее мисълта, щото, знайно е, че в сит търбух умна мисъл се не свърта. Та в духа на академичното мислене сме длъжни да преоткрием очевадния факт, че в очовечаването на маймуната, гигантска роля ще да е играла опашката (лат. „cauda”).
Виси си, значи, маймуната на cauda-та, съзерцавайки света в пълна хармония с въпросния свят. Докато в главата й, кой знае под влиянието на какви фактори, не просветне провокативният въпрос: „Бе аз що натоварвам само един крайник при наличието на четири свободни?!”. Грабва маймуната първия попаднал клон – и спиралата на еволюцията шеметно се завърта. От първите оръдия на труда, до съвременните оръдия, произвеждани например в Арсенал. Родил се е Homo Sapiens (човек разумен), но със самото си раждане е загубил опашката. Като ненужен орган, тя е закърняла, но нейде из генетическата памет на човека броди споменът за тази опашка и единението му с природата. Подобно на мисълта за изгубения Рай, тя го кара да се взира на моменти с празен поглед в Нищото и да мечтае...
И светлата мечта ражда едно светло общество – социалистическото. То връща изгубените надежди на човека. Като не може да му възстанови биологическата опашка, заменя я със социална (социалистическа). И човек започва да се реди на опашка. Опашка за хляб и опашка за вестници. Опашка за месо и опашка за плодове. На опашката за наденица, поетично наричана по онова време „кучешка радост”, той преоткрива истината за себе си. На опашката за картофи губи своята анонимност; превръща се в глас, мисъл и позиция. Възвръща изгубената си индивидуалност – ругае и го ругаят; усеща в раменете си блъскащата се сила на колектива... На опашката той открива онази Първична хармония, който Го прави щастлив! Така Социализмът извисява човека до нов, по-висш „стадий на развитие”. Ражда се Homo Caudalis (лат. Caudalis – опашен). И заживява този Homo Caudalis в равновесие със социалната си природа, хуманистично съжалявайки капиталистическият Sapiens, дето, нещастника, не знае какво е опашка... И си няма никакви опашки!
Няма пълно щастие.
Идват времена размирни, объркани, настъпва Апокалипсис; падат Берлински стени, а у нас зазвучава глас – за Бога, братя, не купувайте! Верен на социалната си природа, Homo Caudalis хуква към магазините. О, ужас – опашката я няма! Магазините пълни, джобовете му и те, макар и бавно, се пълнят, но радостта бяга от човешката душа. Той, човекът, вече не може да бъде продукт на развитото социалистическо общество. Трябва пак да се върне към примитивната си форма на Homo Sapiens... И той отново се взира с празен поглед в Нищото и мечтае... И мечтата пак става реалност. Плаха в началото, опашката все по-дръзко се връща в битието на българския човек. Засега тя е само стълпотворението около касите за ток, парно и топла вода. Но Тя ще дойде и в хлебарницата, само не забравяйте да мечтаете за нея. Защото, биологична или социална, опашката модулира размислите човешки. Например, защо според новото българско законодателство на средностатистическия българин се забранява да отглежда маймуни в къщата си. Вероятно, за да не бъде дразнен с вида на опашката, която приматът гордо размахва. Така изразът „с трици маймуни да ловиш” добива нов смисъл – от една страна правителството ще може да реализира въпросното деяние като нова селскостопанска програма, по силата на която, измиращият от глад селскостопански добитък може да бъде заменен с друг такъв. Маймуните ще се превърнат в стратегически продукт на нашето селско стопанство, за отглеждането на който ще трябва да бъдат възстановени безобразно изсечените, опожарени и изнесени под формата на дървен материал български гори (щото е знайно, че на маймуните им трябват дървета). От друга страна – модерните експерименти с възстановяването на горския фонд могат да доведат в епохата на генетичното модифициране, и да се поява на бананови, цитрусови и кафеени плантации, сред които българският електорат, независимо от състоянието на бюджета и идиотизмите на управляващите политически партии, ще се чувства щастлив. Ще лежи под дървото и ще чака бананът да падне в устата му... Ще си мечтае как виси на опашката си в пълна хармония с природата и спазва основното правило за медицинска профилактика – да не се ядосва от нищо. И за нищо... Мисълта за „кауда”-та ще стимулира и новата, висока политическа култура у нашенеца. Той ще разбере, например, че политиката по доходите, които са като в опоскана от природни бедствия бедна африканска държавица, е много мъдра. Когато човек е с празни джобове, той не може да се реди на опашка, за да си купи нещо. А ако магазините са пълни, цените високи, а доходите ниски – несъмнено на човека му предстои еволюционен скок, при който той трябва да мутира, за да му порастне опашка. Така двете форми на човешко съществуване – Homo Sapiens и Homo Caudalis – ще се амалгамират, за да стане човекът и разумен, и опашен. Тогава никой няма да си позволи да твърди, че политиката в България е в дълбока криза, а хаосът на социалния ни живот прави хората нещастни. Човекът ще достигне състоянието на пълна хармония с всичко, а новата и уникална политическа култура ще му позволи да прозира мъдрост във всяка форма на политическо управление, което засега изглежда идиотско и объркано... Но за целта българският електорат трябва да преоткрие силата на мечтата. Да се вглежда по-съсредоточено в опашката на домашния си любимец, който, според законодателството, вече е получил изключителни права. Да разумее – това не се дължи на схващането, че ако хората живеят като животни, поне животните трябва да се чувстват хора. Това ново законодателство опровергава тезата, че човекът бил обществено животно (лат. “zoon politikon”). Глупости! Човекът е мечтател.
Няма коментари:
Публикуване на коментар