Такаааам... Сесията продължава, даже вече е почти приключила, ама и аз вече съм почти изкукала. Два изпита минаха, един остана, ама когато чета за изпит - все едно, че аз съм писала текста, пък когато се явя на изпит - все едно, че друг го е чел... В резултат на което, след втория направо като кукувица си кукам!
Миналата година по това време бях съставила един списък "По какво ще познаем, че учим за изпити". Ето че сега, по време на третата ми поредна сесия, взех да откривам нови измерения на същите вълнения (такава съм си аз - все отКРИВам нещо, особено преди да се отПРАВя към камарата бумаги :)). Например, че най-здравият сън е точно по време на изпити. Както и, че може еднакво здраво да се спи и в легнало, и в будно състояние (с отворени очи над текста). Също в такава ситуация много хора се оплакват или от Синдрома на Триглавата Ламя - когато хладилникът бива изпразнен до основи, може би с надеждата, че това ще компенсира празнината в съзнанието по отношение на учебния материал; или от нервни изблици (преди няколко дни имаше пълнолуние, в резултат на което мнозина от нас бяха обхванати от пълнолуДие), или пък от неочаквани похождения от страна на "рядкото щастие" (друг възможен вариант пък е "честното щастие" - много често се посещава съответното място). Тези проблеми обаче са преодолими. Във всеки случай, която и беля да ни споходи, най-добре е да не се отвличаме, а да се борим с материала докрай!
Един добър метод за четене на научен текст, например, е вместо да се отдаваме на неочаквано обзелото ни желание да чистим („я какво е мръсно, пък така и така сега имам време и съм си вкъщи”...), да подходим към него като към някакъв особено кирлив предмет – с всеки прочит, мръсотията пада все повече и повече… а водата става на мътилка, (последвалата мътилка в мозъка, се стараем за момента да я игнорираме) докато накрая предметът (или текстът), заблести от чистота (стане кристално ясен).
Или пък, когато ви подгони пристъп на глад – не се бъркайте и не тичайте към хладилника – това е глад за знания! Затова, продължете да дъвчете текста, колкото и да е трудносмилаем, това е полезно за дъвкателните органи (в това число и мозъка). Когато изгризем до основи всичко, много бързо ще го и смелим! А дори и да ни смелят и на изпита, това не е нищо фатално – в крайна сметка, може пък и преподавателят да получи някое хранително отравяне, или поне да го споходи някоя рядка радост от нашите знания :).
И накрая, все пак е важно на изпит да се отива не само със знание, но и с още непомътнено съЗнание... За да не става като в един мрачен (куку)виц - Минути преди началото на изпита професорът пита „Има ли някакви въпроси или неясноти преди да почнем? - Да! По какво е изпита?”. В резултат на което, по каквото и да е изпитът, най-вероятно ще бъде взет на кукуво лято... Нека не става така.
Миналата година по това време бях съставила един списък "По какво ще познаем, че учим за изпити". Ето че сега, по време на третата ми поредна сесия, взех да откривам нови измерения на същите вълнения (такава съм си аз - все отКРИВам нещо, особено преди да се отПРАВя към камарата бумаги :)). Например, че най-здравият сън е точно по време на изпити. Както и, че може еднакво здраво да се спи и в легнало, и в будно състояние (с отворени очи над текста). Също в такава ситуация много хора се оплакват или от Синдрома на Триглавата Ламя - когато хладилникът бива изпразнен до основи, може би с надеждата, че това ще компенсира празнината в съзнанието по отношение на учебния материал; или от нервни изблици (преди няколко дни имаше пълнолуние, в резултат на което мнозина от нас бяха обхванати от пълнолуДие), или пък от неочаквани похождения от страна на "рядкото щастие" (друг възможен вариант пък е "честното щастие" - много често се посещава съответното място). Тези проблеми обаче са преодолими. Във всеки случай, която и беля да ни споходи, най-добре е да не се отвличаме, а да се борим с материала докрай!
Един добър метод за четене на научен текст, например, е вместо да се отдаваме на неочаквано обзелото ни желание да чистим („я какво е мръсно, пък така и така сега имам време и съм си вкъщи”...), да подходим към него като към някакъв особено кирлив предмет – с всеки прочит, мръсотията пада все повече и повече… а водата става на мътилка, (последвалата мътилка в мозъка, се стараем за момента да я игнорираме) докато накрая предметът (или текстът), заблести от чистота (стане кристално ясен).
Или пък, когато ви подгони пристъп на глад – не се бъркайте и не тичайте към хладилника – това е глад за знания! Затова, продължете да дъвчете текста, колкото и да е трудносмилаем, това е полезно за дъвкателните органи (в това число и мозъка). Когато изгризем до основи всичко, много бързо ще го и смелим! А дори и да ни смелят и на изпита, това не е нищо фатално – в крайна сметка, може пък и преподавателят да получи някое хранително отравяне, или поне да го споходи някоя рядка радост от нашите знания :).
И накрая, все пак е важно на изпит да се отива не само със знание, но и с още непомътнено съЗнание... За да не става като в един мрачен (куку)виц - Минути преди началото на изпита професорът пита „Има ли някакви въпроси или неясноти преди да почнем? - Да! По какво е изпита?”. В резултат на което, по каквото и да е изпитът, най-вероятно ще бъде взет на кукуво лято... Нека не става така.
Та това е, в общи линии... "Ку-ку-ру-ку, ваф-ла чуд-на", дето имаше една рекламна песничка...
И все пак... Каквото и да става - винаги има и по-лошо! (казал онзи, когото водели на заколение)
От мен толкова засега, до скоро и поздрави на всички поСЕСтрими и побратими по съдба!
от: (Куку)ВИКИ Кукава
И все пак... Каквото и да става - винаги има и по-лошо! (казал онзи, когото водели на заколение)
От мен толкова засега, до скоро и поздрави на всички поСЕСтрими и побратими по съдба!
от: (Куку)ВИКИ Кукава
Няма коментари:
Публикуване на коментар