.....

Мое златно момиче, за мене награда
е единствено светлата твоя любов.
Като пламък на винаги лумнала клада
в безнадеждния хаос на живота суров.

Ти самата си хаос в подредения свят.
И привидно си толкова крехка и нежна,
като цъфнал едва сега пролетен цвят,
а в душата ти скрита е сила безбрежна.

За небето венчана от знака Везни,
ти си толкова чужда на земни, уж важни
неща. Любовта ми към теб, може би,
затова няма как да е „малограмажна”.

И жена, и девойка в теб търсят баланс,
ти си пролет, и лято, и есен, и зима.
Многопластна, различна, и диреща шанс
да внесеш нещо свое в живота, любима.

Ти каква си – момиче, жена, или жрица?
В тебе слива се гордост и сила с финес.
Тази жива магия във твойте зеници
запази все такава, каквато е днес.