Май е. Двайсет и четвърти.
И за млади, и за дърти
ден е светъл и народен
на езика мил и роден.
Но на този празник тачен
именник един е мрачен...
Киро „Дънера” е важен
бизнесмен – мастит и снажен,
джакпот трупа си без ТОТО,
но е бесен днес, защото
в най-критичния момент
му се случи прецедент.
Сутринта, на КПП-то,
негов скъп колега дето
във Колумбия бизнес прави
изненада му направи –
ТИР за него разтовари,
цял натъпкан със цигари.
Киро тайно там показва
чек дебел... И се оказва,
без пилеене на нерви,
ТИРа – пълен със консерви.
Тъй, с подарък от авера
Киро прави далавера.
Трябва само да подпише...
Но не знае той да пише!
Болна пък лежи от шарка
сръчната му секретарка.
Вместо него тя подписва
и без нея той увисва.
Сделката се сгромолясва...
Но идея в миг проблясва –
той, за празника си днешен,
има друг подарък смешен –
негови едни абдали
някакъв буквар му дали...
Няма той да се излага –
ще го прочете веднага!
Бизнесът да не закучи,
азбуката ще научи.
Стане ли проблемът джобен,
той е умен и способен!
Първа страница отваря:
„А” – аванта – си повтаря.
„Б” е бизнесът му тънък,
носещ звук паричен звънък.
„В” – без западна В-алута
той не може и минута.
„Г” – „гешефт” е родна дума,
със значение „крупна сума”.
„Д” – за „дънер” – чудно нещо –
ала Киро не се сеща...
За „дръвник” – дори по-малко...
„Е-врото поскъпва... Ж-алко!...”
З-убри Киро до забрава,
И-нтелектът изостава...
Буква „К” докато стигне,
Л-етвата се твърде вдигна.
М-озъка му се опърли
и буквара той захвърли.
От четмото се отказа.
Тъй без сделка се оказа
и без пукната цигарка...
Но разбра – без секретарка
никога да не увисва,
щом го карат да подписва...
Или двамата абдали,
дето буквите създали,
би могъл да ги наеме,
първи клас така да вземе?...
Ала много време има –
ще му мисли догодина,
пак на двайсет и четвърти.
За учение няма дърти!
И за млади, и за дърти
ден е светъл и народен
на езика мил и роден.
Но на този празник тачен
именник един е мрачен...
Киро „Дънера” е важен
бизнесмен – мастит и снажен,
джакпот трупа си без ТОТО,
но е бесен днес, защото
в най-критичния момент
му се случи прецедент.
Сутринта, на КПП-то,
негов скъп колега дето
във Колумбия бизнес прави
изненада му направи –
ТИР за него разтовари,
цял натъпкан със цигари.
Киро тайно там показва
чек дебел... И се оказва,
без пилеене на нерви,
ТИРа – пълен със консерви.
Тъй, с подарък от авера
Киро прави далавера.
Трябва само да подпише...
Но не знае той да пише!
Болна пък лежи от шарка
сръчната му секретарка.
Вместо него тя подписва
и без нея той увисва.
Сделката се сгромолясва...
Но идея в миг проблясва –
той, за празника си днешен,
има друг подарък смешен –
негови едни абдали
някакъв буквар му дали...
Няма той да се излага –
ще го прочете веднага!
Бизнесът да не закучи,
азбуката ще научи.
Стане ли проблемът джобен,
той е умен и способен!
Първа страница отваря:
„А” – аванта – си повтаря.
„Б” е бизнесът му тънък,
носещ звук паричен звънък.
„В” – без западна В-алута
той не може и минута.
„Г” – „гешефт” е родна дума,
със значение „крупна сума”.
„Д” – за „дънер” – чудно нещо –
ала Киро не се сеща...
За „дръвник” – дори по-малко...
„Е-врото поскъпва... Ж-алко!...”
З-убри Киро до забрава,
И-нтелектът изостава...
Буква „К” докато стигне,
Л-етвата се твърде вдигна.
М-озъка му се опърли
и буквара той захвърли.
От четмото се отказа.
Тъй без сделка се оказа
и без пукната цигарка...
Но разбра – без секретарка
никога да не увисва,
щом го карат да подписва...
Или двамата абдали,
дето буквите създали,
би могъл да ги наеме,
първи клас така да вземе?...
Ала много време има –
ще му мисли догодина,
пак на двайсет и четвърти.
За учение няма дърти!
ПП. Честит празник на всички! :) На абитуриентите - честито завършване, всякакви благополучия оттук насетне... и никога да не забравяте азбуката, щото понякога е необходима ;).
Няма коментари:
Публикуване на коментар