Какви времена...

Концертът "Цвете за Гошо" (в памет на Георги Минчев) в Южния парк, и тази година, както предишните, мина чудесно. В събота нямаше много хора, вероятно поради причина на работния ден, но все пак се посъбраха. Фактът, че все още се посещават и такива събития (макар и не толкова, колкото промоциите на албуми на Глория и Азис), малко от малко, е обнадеждаващ. И при това събралите се не бяха само от гилдията на "старите ергени" - имаше даже доста млади, и то много ентусиазирани. Дори и да не ги посрещат с "хляб и мармалад" (само с бира и кебапчета :)), хората пак се радваха на "блажените години"...

Абе, с една дума, "равносметката" е следната - rock&roll-ът може и да не е вече "млад", но още си съществува... Главно в лицата на Епизод, Васко Кръпката, Вили Кавалджиев, Джендема", "Атлантик", "Стубел-Питин-Дари Блус Бенд", Милена и много други... Хора като Георги Минчев не са напълно забравени, още се организират мероприятия в тяхна чест и, слава на Тангра, регламента за участие включва единствено интерпретация на песен от репертоара на Гошо, както и авторски пиеси и магистрални за блуса и рокендрола парчета, по избор - а не да си пуснем sms-чето, както сме се изтегнали на канапето. Нито участниците и тяхното представяне се определя от същество, до побъркване напомнящо Шрек от едноименното филмче, или две персони, предизвикващи "сблъсък", или дори втръсък у всички възможни възприятия у човека... Там е работата, че ние добре познаваме феномена на "побългаряването" - Мюзик Айдъл може и да е много добра шоу програма като замисъл, да има своите европейски традиции, но на местна почва се превръща в нещо пошличко... Независимо от изобилието от прекрасни гласове - все пак сме родината на Орфея - от формата на това предаване се носи някаква блатна миризма... То е почти като онзи идиотски рекламен клип за матурите - хубосията на екшъна малко трудно може да влезе в съзвучие с достойнствата на интелигентността. Образованието не е криминален политически или психотрилър, точно както музиката на Гошо не може да се препокрива с балканско-поп-фолк-рап напъни. И затова най-впечатляващите гласове на най-перспективните музиканти, в атмосферата на опошляване и хълцаща истерия започват да звучат фалшиво...

И тук извода е очеваден - в тези объркани и хаотични времена, в които живеем, все пак има ценности, които стоят над хаоса. И естетиката на рока, самата рок-култура, се оказва такава ценност. Може би защото макар и в друга ситуация, тя е родена във време на остри социални конфликти и затова е толкова издръжлива на ударите, които понася общество с още трудности. И този интерес към музиката на вечния Георги Минчев, устойчивия спомен за него, е повод за оптимизъм... Също така, ако ви направи впечатление, гласовете от Мюзик Айдъл като че ли звучаха най-автентично именно когато изпълняваха рок парчета. Това навежда на някои размисли, нали?