Бум, бум, бум... Ще си купя автомат...

Причината за отсъствието ми съвсем не е случайна. То и остана ли въобще нещо случайно на тоя свят? Всяко чудо за три дена... ама и три дена го няма човек, за това време триста чудеса стават.

Откъде да започна? Гръмна ми компютърът! И то в най-точния и буквален смисъл на думата. Случи се така, че преди две вечери навън валеше, гърмеше и трещеше здраво, затова бях принудена да се правя на ученолюбива вкъщи пред „домашния далекоглед”. В един прекрасен момент обаче, той явно реши, че трябва да влезе в съзвучие с природните стихии. Разнесе се пукот като от гръмотевица, придружен от приятния аромат на изгоряло, след което, види се, се наложи да го изключа. После не можах да го включа наново – просто беше и си стоеше гръмнал... В резултат на което, за да е пълна хармонията, и моята глава гръмна.
На другия ден Тангра изглежда се оказа благоразположен, защото изключи звуковите и зрителни ефекти. Слънце грее, всичко цъфти, само дето и аз ходя цъфнала и завързала и се чудя как да се оправям с гръмналата машинария.

Е, в крайна сметка и това се оправи (за някой и друг лев, разбира се – няма пълно щастие, казал онзи, на когото умряла тъщата, като получил сметката за погребението!) и отново разполагам с компютърна апаратура. Но ето – ново събитие... Както съм седнала да я изпробвам и се опитвам да пропъдя от главата си примамливата мисъл да гръмна майсторите, ако нещо пак не си й е наред, пред погледа ми се изпречва последнто заглавие – „Гръмнаха разобличителя на попфолка и мафията” (http://www.dnes.bg/article.php?id=50013 .) Брееей, викам си... Излиза, че жизнен опит обикновено се натрупва прези трите минути след момента, в който ни е бил най-необходим...
Едно време, преди 89-та, девизът беше „Всичко в името на човека”, или „Нашата цел е човекът”... то верно така излезе, само че в смисъла „Прицели се – огъъъън!”. (Или може би по-скоро: "Неприятел стар и нов, аз ще пращам в Пирогов... с автомат КалашникОВ!") И какво става сега? Нали престъпления в България уж вече не се извършват и всичко е от хубаво по-хубаво, ама явно не са убили човека докато си е берял цветя...

Всъщност, няма значение какво е правел, или изобщо какъв е бил въпросният човек. Важното е, че той е станал пишещ човек. Че е скъсал с миналото и започнал да изнася истината такава, каквато я разбира. Такава, каквато я поднесе на 29-ти Март по БТВ. А щом го застреляха, значи изнесеното не е било особено удобно за някого... Но дори това не е най-важното. Най-важното е, че когато в една държава започнат да гърмят по пишещите всеки път щом „гръмне” някоя истина, значи словото също е станало оръжие. А държавата, от своя страна, се е „бананизирала”. Познато ни е от историята. Не сравнявам Георги Стоев с Алеко Константинов, но смъртта е занятие самотно. И когато някой плати с живота си за своята истина, не е зле да уважим тази истина. Другото е демагогия.

А иначе, както е казал класикът:

„Ако до всеки убит мафиот,
легнат по още сто,

еех, тогава предвиждам такъв живот,

че само си викам - дано!”