Бюрото на Фердинанд

В. "Седем", 16.04.2008

Учителят Пантелей Груйкин вече десета минута стои пред бюрото на Фердинанд, гледа го втренчено и мисли. Всъщност, той не мисли, а само се опитва да не скърца със зъби. Коронките му са отънели и износени като дрехи втора употреба, а представата за цените на стоматологичните услуги в България е в състояние да го хвърли в най-черна депресия. Прибавена към психологическото му статукво, тя окончателно би нарушила и без това крехкото му душевно равновесие...
Груйкин преподава литература. Сутринта той е чакал двайсетина минути претъпкания тролей, в който едва не се е разделил с протритите си обувки и задъхан е влетял в класната стая с биенето на звънеца. Но да очакваш, че дванайсетокласниците в седем и трийсет ще са седнали по чиновете, си е научна фантастика. Учителят дълго е обикалял около празните столове, подръпвайки нервно рядката си брадица. Предната вечер той пак така дълго е обикалял близки и познати, за да вземе за малко поредните току-що отпечатани тестове по български език и литература, които родителите най-добросъвестно са закупили. Учителят не без основание подозира, че комай е единственият, който ги чете. Важното е, че така родителите са спокойни за подготовката на децата си, а въпросните деца си строят разноцветни кули от помагала върху отрупаните с книжа маси и също се чувстват спокойни. Груйкин обаче не се чувства спокоен. Колкото повече чете тестови задачи за държавни зрелостни изпити, толкова повече се обърква. С такива груби грешки, идиотизми и невероятни глупости са натъпкани тези издания, че на 427-мата книжка с цена осем лева даскал Панталей – както му казват колегите – е стигнал до прозрението, че нищо от онова, което е учил в университета, не е вярно. От чист интерес, Груйкин е сборувал цената на всички помагала и е открил, че тя значително надхвърля годишния му доход. Твърдението на просветния министър, че учителите вече вземали огромни заплати, а неколцина получавали по хиляда лева първо го е разсмяло, а след това го е натъжило. Груйкин е виждал хиляда лева, че и повече накуп единствено при управлението на Жан Виденов. По онова време му се е сторило, че може да стане и милионер, но след като е изчислил, че стотиците хиляди от инфлационната му заплата са равни на седем долара, е приключил със сметките...
След половин час в класната стая са се появили няколко полузаспали физиономии. Господин Груйкин вдъхновено и разпалено е започнал да им разяснява най-новите тенденции, стратегии и тактики при работа с тестове. Да ги вдъхновява за предстоящата матура. Но вдъхновението е дошло в повече на бъдещите зрелостници и те са се захлупили върху чиновете. Очевидно трепетите на преподавателската душа не са докоснали нежните струни на сложния им вътрешен мир... До края на часовете Пенталей е отнесъл едно мъмрене от замдиректора за неоправена документация, извинил е в дневника неизвинените отсъствия на своя клас, попълнил е няколко анкети и с апостолски стоицизъм се е опитал да привлече вниманието на учениците към проблемите на красивото и доброто. Може би затова, с биенето на последния звънец, в очите на даскала вече се е появил особен, маниакален блясък...
Без да вижда накъде върви, Груйкин е зашляпал из мокрите улици. Схлупеното софийско небе, в унисон с настроението му, е изразило с априлски дъждец отношението си към даскалските тегоби. Но това мокро съчувствие окончателно се е просмукало в обувките му и те сами са го отвели пред сградата на Шипка №1, където Груйкин е намерил убежище в галерия „ Академия”. Така учителят е попаднал на „Форум реставрация 2008”. И сега е изправен пред позлатеното, двулицево писалище на княз Фердинанд, подарено на въпросната историческа фигура от канцлера на Германия – Ото фон Бисмарк.
Писалището е огромно, красиво и резбовано. Учителят го зяпа втренчено и си представя как зад него се е настанил Фердинанд. Единственото общо между Фердинанд и Груйкин е в брадичката, но това не пречи на учителя много ясно да види колко дребен изглежда князът на фона на бюрото. Не може да се каже, че даскал Панталей питае топли чувства към монархията, но като литератор, симпатизира на Фердинанд за езиковата му култура. С идването си в България, Кобурггота започва да изучава българската реч и само три години по-късно вече се подиграва на нефелни депутати за неграмотния им диалектен изказ. След години упорита работа, Фердинанд е овладял нормативния книжовен български език, според собствените му думи „до съвършенство”. Литераторът е много скептичен доколко е възможно за няколко години да овладееш книжовния език и българската граматика до съвършенство и даскалът у него усеща в тия думи чиста мегаломания. Но сравнена с езиковата култура на неговия внук, мегаломанията на княза изглежда оправдана. Дали това не е причината – чуди се Груйкин – настоящият просветен министър, който е крупна фигура в партията на въпросния внук, да настоява за отмяна на точка 4-та, чл. 16 от Закона за народната просвета? В нея се говори за задължителното усвояване на книжовния български език като част от държавните образователни изисквания. И Парламента гласува на първо четене да се изхвърли като ненужно задължителното усвояване на книжовния български език в българското училище... Груйкин усеща как скърца със зъби и в душата му се надига кръвожаден вой. Той поне е наясно, че това означава да се озакони езиковата простотия и примитивизъм, които и без това се вихрят на всички равнища. Тогава невнятната фраза на Симеон Втори ще стане представителна, а езиковата джвачка и идиотско бръщолевене на сума депутати и политици няма да е израз на тяхната крещяща неграмотност. Груйкин е наясно, че езиковата неграмотност е първото условие, което ще направи от електората стадо блеещи овце, които не разумяват глупотевините, изречени от техните управници. Колко му е след това да отпаднат от програмата и класиците на българската литература. Особено Алеко Константинов – речта на неговия Бай Ганьо много напомня езика на определени ВИП-персони днес... Цял живот литераторът е учил децата, че хората по дрехите посрещат, а по акъла изпращат. А разумът – това е словото. И когато предната вечер е чул, че подалият след грандиозен скандал оставка висш държавен чиновник мотивира оттеглянето си от власт с желанието „за повече държава и държавност”, си е рекъл: „Виж му акъла, па му крой шапка!”. Разбира ли въпросният „слуга на народа” как думите му внушават, че по време на неговото управление на съответното ведомство е имало по-малко държава, а държавността ще да е била твърде рехава!...
Пантелей Груйкин нервно пристъпва от крак на крак. Водата в джвакащите обувки се е стоплила и нежно гали ходилата му. Той зяпа с невиждащ поглед към писалището и си мисли, че зад това писалище трябва да са седнали хора, които могат да чентат и пишат. Че само грамотни хора имат право да управляват България... Мисли си колко смешни и дребни изглеждат всички, които са седнали зад голямото бюро на властта, за да пляскат върху него белот, да лапат и пият. И се опитват да реставрират миналото, както реставраторът е възстановил олющеното и издраскано писалище пред очите му. Представя си колко хубаво би било това писалище да е вълшебно. Тогава народът смъква гащите на управляващите, реже крачолите до коленете и великодушно им ги връща. Управляващите с треперещи ръце навличат кастрираните гащи, превърнати в бермудки, качват се на писалището на Фердинанд, което може да ги побере всичките и политат към Бермудите. А още от тоталитарните времена е знайно, че който се озове в Бермудския триъгълник, тутакси изчезва. Най-вероятно в резултат на контакт. Това българско правителство си е извънземно, па и контактно ( не случайно негов министър си подава оставката поради нерегламентирани контакти). Та като го усетят космитите ( онези от космоса), мигновено ще го грабнат като експерт по политическите далавери. Или по други причини – космическа им работа!.. Важното е , че с космически средства икономическият просперитет най-после му е в кърпа вързан. И няма недоволен електорат, стачки, вотове на недоверие, нагли и безпочвени претенции на опозицията, която само гледа как да те изрита от властта. Няма назидателно размахан пръст на европейските „партньори”, които въобще не разбират, че тоя народ не е дорасъл до европейските фондове и най-достойни за въпросните фондове са самите членове на правителството. И върхушката на техните партии...А освен това, политайки нагоре, правителтството ще има пълното основание да гледа отвисоко на електората и като Алековия герой снизходително да му рече: „Ех, Пратер, Пратер... Живи да ви оплача!...”
Учителят Пантелей Груйкин продължава да стои пред бюрото на Фердинанд . Дъждът е спрял и свенливото следобедно слънце разхожда лъчите си по гланцираната му повърхност. Само едно последно, раздърпано облаче се влачи по небето. Види се, и то е полетяло към Бермудите...