Майтап бе, Уили!

В. "Седем", 02.04.2008

Преди няколко дена министърът на външните работи на Румъния – Адриан Чорояну заплаши със „сурови наказания” авторите на лоши шеги по случай първи април. Заради срещата на НАТО, събрала в Букурещ над петдесет държавни и правителствени ръководители, фалшиви бомбени заплахи например категорично няма да бъдат приемани като майтап. Подозирам, че тази тревога до голяма степен ще да е била провокирана и от гърмежите, които се разнасят от територията на съседна България. Само че у нас не се взривява тринитротолуол, а гърмят медийни бомби. В такова индустриално количество, че дори привикналото на коледна и новогодишна канонада ухо на нашенеца започва да пищи...
Горяха вагони, в които подпалените гетинаксови плоскости, изкуствена кожа и пресовани стърготини, импрегнирани с противопожарни химикали, са развили такава температура, че са разтопили алуминия. Изгоряха хора... На тях им трябват и по- малко от 800 градуса. Но истинската медийна бомба не бе свързана с тази трагедия. Не се взриви даже от далечния бумтеж на ловджийски чифтета. У нас, както казваше класикът, всяко чудо за три дни – и на всеки три дни, чудо. Бомбата изтрещя, когато излъскан и напудрен бутафорен влак, натоварен с държавни мъже и жени, запуфтя по същия маршрут и стигна Червен Бряг, без да се подпали. В този влак – както съобщиха журналистите – имало даже детски кът. Не чухме в него да си е играло дете. Вероятно въпросното местенце е било спретнато, за да приюти при нужда инфантилизма на български депутати и висши държавни чиновници... После нещо изтрещя в МВР. Оказа се, че не било кьорфишек. Назидателно размаханият пръст на вътрешния министър очевидно предизвика детонация. И при нейното разследване стана ясно, че е гръмнала „фабрика за фойерверки”, в която през свободното си време се е забавлявал със запалка и самият министър. Голям майтап...
Където и да било из европейския свят подобен скандал би имал стойността на термоядрен медиен взрив. Би задействал верижната реакция на колективни оставки. Би накарал мнозинството депутати, независимо от партийната им принадлежност, да принудят правителството да изхвърли от управлението престъпниците и некадърните.Защото иде реч за силовите институции, а те следят за спазването на закона. И когато самите те започнат – по каквато и да е причина- да нарушават закона, епитетът „ демократична” не може да се приложи към думата „ държава”... Но у нас това не е така. Задейства се съвсем друга реакция – главата на правителството направи изявление, в което на свой ред размаха назидателно пръст. Към онези, които са открили истината! Щото така са придизвикали смут... И коментирайки реални събития от края на март 2008- ма, точно три пъти спомена името на лошия Иван Костов, правителството на когото приключи с мандата си през 2001- ва. Това подозрително напомня Беровото управление от 1994 година, което на втората година от мандата си най- отговорно се мъчеше да разчисти 45- годишната каша, останала от едногодишното управление на СДС ( за онези, които са позабравили – НРБ просъществува 45 годинки ) Майтап бе, читателю! Тромав баварски хумор... И за да стане той съвсем гротесков и разкривен, от екрана на централно новинарско предаване лъснаха физиономиите на нарочените за айдуци дупнишки „ братя”, които по матросовски се хвърлиха да защитават... полицейския шеф! Естествено, провиждайки в гласността „ дестабилизиране на държавата”...
Ако не оценявате смешното в тази ситуация, нямате право да се радвате на 1 април, нашия ден на шегата. Само дето в англоезичните страни му викат „ празник на глупаците”. Ами това си е най- българският празник! Защо са ни толкова близки тримата глупаци на Доньо Донев?... Моля, не обърквайте тези любими анимационни герои с ръководителите на трите партии, които са спретнали днешното коалиционно правителство. Въпросните политически фигури съвсем не са глупаци. Те просто действат толкова ирационално и абсурдно за нашите простосмъртни сетива и разум, че прозираме в поведението им нещо извънземно. ( Това, че е и извън нормите на европейската политическа и социална практика, се подразбира от самосебе си) Все пак е очевидно, че всеки народ заслужава своето правителство, което при демокрацията винаги действа в името на народа – дори когато изглежда като извънземно. Извънземно! Ето ключовата дума, която би ни позволила да надникнем в мъгливите глъбини на историята. Да поразсъждаваме в духа на познатия въпрос: „Що е българинът и какво е дал той на света”. Да разумеем, че въпросният българин ( за когото стотина български интелектуалци припомниха, че носел в гените си историята на няколко цивилизации) всъщност е от извънземен произход! Той най- вероятно се е излюпил от някакво космическо яйце и изпълнява непонятна за човечеството мисия, която ни позволява да открием проекцията му във всички времена и нрави. И да разберем истинския смисъл на латинското „ O, tempora! O, mores! “ ( О времена, о, нрави! )
Началните следи на тази извънземна мисия са недостъпни за модерната историография. Откриваме ги едва в Омировата „Илиада”. Знайно е, че в тази епическа творба за първи път се пее за тракийския цар Резос, който имал великолепни, говорещи коне, надарени с пророческа дарба. Кой знае защо, те забравят да предупредят господаря си за готвения срещу него терористичен акт ( по традиция, тракийският цар е обвързан икономически, политически и военно с лагера на губещите). Това крайно нестандартно поведение на благородните животни води до трагични последствия – Резос е убит от Одисей и Диомед; Троя не успява да получи така необходимата и помощ; вдъхновени от случая, гърците изработват макет на един от тракийските коне ( неправилно наречен Данайски), с помощта на който завладяват Илион, в резултат на което пък изгрява звездата на Рим, което пък определяпо- късната съдба на Европа ... И така легендите за Тракийския конник и неговия кон се оказват вплетени във вътъка на европейската история. Чудно ли е тогава, че всички неблагополучия на тази история имат като първопричина описаната в „Илиада” трагична случка? Самата историческа памет на народите ги кара да търсят навсякъде Българска Следа ( за ужас на югозападните ни съседи по света все още свързват името на древна Тракия с територията на съвременна България). Нека правителството не се сърди за свирепите критики, с които ни засипват – и ще ни засипват еврочиновниците. У тях очевидно говори гласът на подсъзнанието...
Висящ остава въпросът – защо тракийските коне – пророци проявяват такава безотговорност пред лицето на историята? Причината може да бъде само една – горките животни са рожба на непознат за съвременната селскостопанска наука експеримент или жертва на селскостопанска дискриминация... Във всеки случай, те очевидно имат право да ненавиждат правоимащите. А в архаичните тоталитарни времена (за разлика от сегашните) вината на правоимащите е винаги персонална. И Резос „ гушва босиляка” – както живописно ще се изразяват неговите наследници столетия по- късно... Важно е друго – дори този произволен пример е достатъчен, за да проумеем, че космическото яйце, от което се е излюпил нашият национален праотец, всъщност е било космическа бомба! И гърмежът на тази бомба играе спрямо цивилизацията ролята на Големия космически взрив. Защото „Българското”, родено от този взрив и превъплатело се в хиляди имена, съществува, за да движи прогреса. Като унищожава всичко, което в исторически план престава да бъде прогресивно...
Сами се убедихте, че ставайки съюзник на Троя, Резос вече е обрекъл Троя на гибел. Но без тази гибел не би се родиле елинската цивилизация! Защото старогръцките полиси не биха издържали нелоялната конкуренция на Илион... А какво става, когата те, потънали в разкош и раздирани от политически борби, забравят своята цивилизационна роля? Ами появява се Александър Македонски. Да коментираме ли името Македонски?... Но завършил космическата си Мисия, той изчезва – и изгрява звездата на Рим. Рим носи цивилизация; създава империя; олицетворява прогреса... до време. И избухва въстанието на Спартак, тръгнал към историята някъде откъм Родопите. Столетията на робовладелската империя са преброени... От нея остава само Източния клон- Византия. Но на границата и цъфва старобългарската държава и – сбогом, Византия! Започва историята на Османската империя, тя има неблагоразумието да завладее българските земи... и изчезва. Кемал Ататюрк я превръща в светска държава. А да се сещате на чия територия у него се ражда хрумването „малко” да попромени феодална Турция? Правилно се досетихте... Да коментираме ли гибелта на Руската империя? На Третия райх? На СССР? А сега сме членове на НАТО и ЕС и по териториятя ни глухо и страшно гърмят медийни бомби... И те ясно и категорично провъзгласяват, че след няколко столетия въпросните организации няма да съществуват, а България ще я има, за да продължи своята мисия. Уплашихте ли се?
Майтапя се бе, Уили!