„Товарете портокалите в бурета. Братя Карамазови”

в. "Седем", 09.04.2008

Спомняте ли си онези загадъчни телеграми, с които Остап Бендер, героят на Илф и Петров от „Златният телец”, атакува нелегалния милионер Корейко? Идиотските безсмислици от рода на „Графинята с изменено лице тича към езерото” и „Товарете портокалите в бурета” внасят смут в душата на милионера. Виртуозната психологическа операция завършва с колетна пратка, която съдържа книгата „Капиталистическите акули” с подзаглавие „Биография на американските милионери”. Тази книга започва с изречението: „Всички крупни съвременни богатства са натрупани по най-безчестен път”... А когато коментира пред подчинените си своите брилянтни действия, Остап подчертава: „... В края на краищата, хората най-много се плашат от неизвестното. Самият аз едно време бях мистик-самотник и бях стигнал до такова състояние, че човек можеше да ме изплаши с един обикновен фински нож... Клиентът трябва да свикне с мисълта, че ще се наложи да даде парите. Той трябва да бъде морално разоръжен. Да бъдат подтиснати в него реакционните собственически инстинкти...”
Очевидно поне част от престъпният свят в България и поне част от ръководните кадри на МВР и висшите държавни чиновници са чели „Златният телец” (защото без съмнение има една друга част, която е забравила – или изобщо не се е научила да чете). Та тези, четящите, ще да са решили, че моделът за изнудване (днес му казваме „рекет”), който използва „великият комбинатор”, е много удобен за практическо приложение. Но към кого? Загадъчният милионер от времето на НЕП-а липсва, а понятието „кредитен милионер” не битува в света на Илф и Петров. Всички крупни съвременни богатства у нас са добре известни, а част от притежателите им завинаги се разделиха с възможността да ги харчат. Злите езици твърдят, че останалите ги харчели под сянката на някакви чадъри. Изобщо, въпросът за „Българския чадър” е много интересен – с него можеш да гръмнеш неудобна личност, но и да прикриеш далаверите на определена удобна личност. В такива случаи медиите използват словосъчетанието „политически чадър”... Ясно е, че не това са хората, които трябва да бъдат подложени на психоатака, та да поднесат някому парите си „на чинийка със синьо ръбче”. Тогава?
Ами много просто – нелегалният милионер днес може да бъде единствено и само българският народ. Оня, когото така изразително наричат „ електорат”. Кой може да осигури в края на календарната година бюджет с над четири милиарда бюджетен излишък? Само един много богат народ. У кой народ могат да бъдат подтиснати „реакционните собственически инстинкти”? У оня, който и на Балканите, и в Европейския съюз получава възможно най- мизерните заплати, без да роптае. Ако цените са европейски, а заплатите- български и хората си кротуват, значи са много богати. Що за народ е оня, когото можеш да излъжеш в очите, че реално и несимволично ще му повишиш благосъстоянието за 800 дни – и след тази брутална лъжа той да продължи да гласува за теб? Ами само оня, дето благосъстоянието си му е много добро. А какъв е народът, който, доведен до хиперинфлация в мирно време от управлението на една партия, си я преизбира отново да го управлява? Такъв, дето не му пука от хиперинфлацията, щото очевидно има бая скътани парици... Ето го, значи, нелегалния милионер, който трябва да поднесе въпросните парици на чинийка със синьо ръбче. И правителството започва да се изживява като Остап Бендер, който заедно със своите помощници изнудва и рекетира нещастника. На това медиите му викат „държавен рекет”. Страшното е, че сред тези помощници е и организираната престъпност...
Атакувай въпросния народ с непрекъснато повишаване на цените и същевременно авторитетно му говори от малкия екран колко стабилна е макроикономиката на България; изпрати му една телеграма с колко ще скочат сметките за парно и ток и му тресни едни статистически данни как всичко поевтинява – и той е изваден от равновесие. Ако пък изплува някой като Вальо Топлото, чудо голямо! Остави електоратът да се топли от мисълта, че Топлото вече не е на топло...Ще го забравят. Обърканият човек забравя бързо. Ако пък статистиката вземе, че изтърси някоя истина – сменяш съответния чиновник и тя пак става сервилна стъкмистика. Куче влачи – диря няма! Преди няколко дена небезизвестният бивш шеф-митничар Емил Димитров изнесе данни, че в България се въртят стоки за над 3,5 млрд. лева, за които не се плащат акцизи. Брей, че необяснима работа! Само дето старата римска максима твърдеше, че като срещнеш нещо необяснимо, задаваш въпроса :”Кому е изгодно?” – И ще намериш отговора на още сума необясними неща. Важното е народът да се шашардиса, да се поти от лоши предчувствия, та чак да се сгърчи от ужас. Да не му хрумне да излезе по улиците с камъни, защото това е нецивилизовано. И като дойдат изборите, въобще да не ходи да гласува! Тогава мъничката сплотена кохорта на верните кадри ще осигури победата на „нашите”. И „Великият комбинатор” ще продължи да дере по три кожи от оня, дето все го обират и все има какво още да оберат от него...Щото е нелегален милионер. А само такъв може да осигури средствата, с които Остап Бендер да осъществи кристалната си мечта. Да си построи едно палатче в Рио де Жанейро! („...Представяте ли си, Шура? Мулати, залив, експорт на кафе, така да се каже, дъмпинг на кафе, чарлстон, наречен „Моето момиче има едно малко нещо”, и ...какво да говорим! Милион и половина хора и всички до един – с бели панталони. Искам да се махна оттук!...”) Времето внесе известни корекции в мечтата на Остап Бендер, но у днешните му следовници те не са чак толкова съществени. Да се налапаме, да натрупаме и да си вдигнем чукалата. Цялата екзистенциална философия на управляващите е събрана в тази простичка формула.
Но когато подобна житейска философия стане държавна политика, настъпва трагедията. Защото лакомията на управляващите може да бъде прикрита под няколко пласта лъскав лак за яхти, но организираната и неорганизирана престъпност не признава лустро. Тя си живее в един свят, в който хрущят строшени кости. Шанаджии кълцат уши. Автоматни откоси решават териториални спорове около продажбата на наркотици. Нагли мутри отвличат хора. Вихри се невиждана спекула. А полицаи в свободното си време работят при въпросните мутри, та да искарат и те някой лев... Бивши служители на МВР днес пазят секретите на престъпни организации и отговарят за тяхнатга сигурност. Инструктират и обучават айдуците. А един вътрешен министър си хортува с престъпни босове, щото в душата му пламти пионерската страст да бъде истински, действащ боец от тихия фронт. Та като пипне собственоръчно въпросната престъпност за гушата, да й разплаче фамилията! Само дето поведението му много напомня един друг министър на вътрешните работи, който точно преди 13 години произнезсе пред телевизията: ”Вие не знаете колко беше страшно...Четири джипа цяла вечер обикаляха около министерството!...”Тогавашният министър Михайлов всъщност обясняваше колко е трудна борбата с престъпността и независимо от формата, съдържанието на това обяснение сближава тогавашния министър с днешния. С тази разлика, че днешният тепърва ще дообяснява с тежък доклад за развитието на МВР през последните 18 години. И ще прави политически анализ на работата в полицията за този период... Въпрос с повишена трудност – Досещате ли се в този доклад кой ще е виновен за всичко? – Естествено, Иван Костов. И евентуално, Атанас Атанасов. Чисто и просто- като къпан милиционер от тоталитарните времена. Преди дни говорителката на комисията по случая Куйович невинно изтърси: „...Нарушенията тръгват още от 99-та година...” Ой, сиромашко!
Никак не е трудно да предложим на експертите от МВР да направят едно елементарно статистическо проучване. Не иска никакви средства! Да извадят от вестниците броя на показните убийства (тази информация никой не може да я скрие) за четиригодишния период от управлението на СДС. Да пресметнат същия брой при управлението на Сакскобурггота. Да продължат с аритметиката до 9 април 2008 година... Да се върнат към времето на Жан Виденов. И по- назад. Ах, какво поучително четиво ще се получи! Един пълен, завършен, обективен доклад. Защото, ако правителствата не изнесе този доклад, ще трябва да го направи четвъртата власт. И тогава истината ще лъсне – като червените задни части на определен вид маймуни. И народът, този нелегален милионер, ще си припомни как при управлението на СДС изчезнаха черните стъкла на джиповете. И мутрите се изпокриха в миша дупка. Защото няма такава престъпност, която да е по- силна от държавата. Освен ако държавата не се е срастнала с престъпността. Тогава словото става заплаха и стрелят по пишещия. Могат да дрънкат всякакви дивотии за бруталното убийство на Георги Стоев, но той беше човек, който пише книги. И в тях казва истината – такава, каквато я разбира. Каквато я изнесе пред BTV на 29-ти март.
Днес е девети април – стотният ден през високосна година според Григорианския календар. Остават още 266 дни. И нищо чудно в някой от тях суверенът, народът, нелегалният милионер (защото хората са богатството на една нация) в стила на Остап Бендер на свой ред да изпрати на правителството една загадъчна телеграма:
„Ледът се пука. Парада командвам аз!”