„От образователната система се е крало като за световно”

Николай Николов,
в. "Монитор", 09.04.2008

Преди доста години на конгрес на социолозите в Обединеното Кралство млад учен извиква бурните аплодисменти на аудиторията, като започва изказването си с три цитата. Най-общо и трите твърдят, че съвременното поколение е неблагонадежно, неграмотно и зле възпитано. Разликата е във времето – първият цитат е на египетски фараон, живял преди повече от три хиляди години; вторият е от старогръцки философ, а третият принадлежи на немски политик от 19-ти век... Очевидно въпросът за дистанцията между поколенията винаги рефлектира в добре познат психологически модел, възпяващ „нашето” време и обругаващ реалността. „Какви бяхме ние – а какви са днешните млади” е банално примитивна представа, която има своите емоционално-психологически механизми. Патологията на която е изследвана много задълбочено – но това не й пречи устойчиво да битува в живота ни... Така че, когато разсъждаваме за качествата на младите хора и мястото им в обществото, трябва да преглътнем факта, че и качествата, и мястото са константни. По дефиниция всяко следващо поколение от някаква гледна точка е по-кадърно, по-знаещо и по-адаптивно от предходното. Въпрос на акцелерация... Митологизирана е също и представата за мисленето на „ничието поколение”, днешното поколение на прехода, което расте почти безкнижно, сблъсква се с вездесъща необяснимо демонична престъпност и за своето хипотетично бъдеще ще има само шанса да бъде „гастарбайтерът” на Европа. Темата за изгубеното следвоенно поколение също е добре позната, но очевидно неприложима при нашите реалии. Освен ако не приемем, че българският преход е по-страшен от война. Защото преходът е „ничия земя”, в един отрязък на времето между вече рухналата – и още неизградената социална система. Каквото и да е било „старото”, то вече е имало своите устойчиви традиции. А новото е все още сляпо, пълзи бавно и страда от инфантилизъм. Но си пробива път – категорично и неотклонно. Именно то поставя антагонизма на личните и социални ценности в най-точната му рамка – относителността.
Инак обаче стои въпросът – а какъв „продукт” поднася днес нашата образователна система? Какво е мястото на българският ученик в обществото и училището? Какво изобщо е състоянието на образованието у нас?
Ами – преобладаващо. Като онази уклончива метеорологична фраза – днес времето ще бъде преобладаващо... Преди всичко зависещо от оценката на поредното правителство, което пък „изчислява” въпросната оценка на базата на икономическите си интереси. При необходимост – образованието ни е прекрасно; нашите деца печелят престижни международни конкурси, стават победители на олимпиади, демонстрират висок научен потенциал и правят впечатляваща научна кариера извън България (по понятни причини въпросната кариера в България обикновено не се коментира). Това дава повод за интересни сбирки, коктейли и други привлекателни мероприятия... При нужда – образованието е отвратително; качеството му е под всякаква критика; училището е като в „дълбоката бронзова ера” и българският ученик е нещастен продукт на образователен хаос. Жертва на некадърни педагози и лошо спретнати програми. Следователно – нужна е реформа. Като прибавим и мита за ненужно големия брой училища и учители, получава се формулата „реформа + съкращения + закриване на училища = повишаване качеството на образованието” (+далавера, щото хем влагаме пари, хем пестим, та не се знае къде колко отива; пък и сградният фонд...) Би било много поучително да се направи журналистическо разследване какви парични средства от Европейски фондове е теглило просветното министерство през последните седем години, за какво са изхарчени те и какво е постигнато. Защото очевидно се налага да се „оправдават” изхарчени средства – такова оправдание би могло да бъде, например, матурата. Наистина ли смятате, че тя (в днешния си вид) ще повиши качествато на образованието?! За сметка на това пък се развъртя страхотен бизнес с публикуване на тестове за матурата. Пак интересна тема за проучване...
Преди години предшественикът на днешния просветен министър (негов съпартиец) организира шумен форум в НДК, на който патетично бе разяснявано какво са матурите и имат ли те почва у нас. За целта на страхотна хартия, със страхотен печат, бяха отпечатани няколко хиляди свръхлуксозни книжки. Парите, изхарчени за цялото „мероприятие”, биха позволили на няколко закрити училища да просъществуват поне няколко години... В резултат на най-дългата в историята на България учителска стачка правителството прие решение да увеличи със 100-150 лв. мизерните заплати на учителите. Известно ли ви е, че тези пари не идват от бюджета, а от ...”затягане на кранчето” в самата образователна система? А какво пречеше това „кранче”, от което безконтролно са изтичали средства, да се „затвори” по-рано? От въпросната система, дами и господа, се е крало „като за световно”! Как мислите, при този хаос в управлението, може ли въпросната система да функционира нормално? И какъв е продуктът от нейната дейност?...
А какъв е продуктът от работата на политическата система у нас? Една матура за политици би била подходяща за „външна оценка”. А какъв е продуктът от работата на финансовата система? А на силовите ведомства? На здравеопазването? Зад парадното самодоволство на управляващите се крие единствено хаос и безхаберие (при положение, че сме крайно добронамерени в оценката). Зад лъскавата пряснобоядисана фасада, наречена „реформа в образованието”, се мъдри стара и неподдържана сграда, в която бригадата ремонтни работници, поради некадърност и немърливост, току-виж бутнали някоя носеща стена. И тогава сградата ще се сгромоляса върху невинни минувачи. Страшното е, че тези минувачи са нашите деца. А какви са тези деца днес? Ами, различни са. Защото вече не живеят в условията на соц-а, който бръщолевеше колко равни и свободни (изравнени по конец, с еднакви униформи и фуражки/барети), са младите бъдещи „строители на социалиЪма”. Днес те са само свободни. Свободни в избора дали да инвестират сили и нерви в образование, или някоя и друга пара за пиячка. Дали да си губят времето в изучаване на езици и подготовка за изпити – или да се шляят, да поркат и да спрятат купони. Свободни в избора между култура и чалга-култура… Днес те са равни – пред закона. И когато видят, че законът не е еднакъв за всички, реакцията им е дълбоко индивидуална, но винаги болезнена. Защото децата са като гъбите – биолозите твърдят, че те абсорбирали в себе си тежките метали от замърсената околна среда. Или като тютюна – това растение притежава способността да „поглъща” радиоактивността на замърсената околна среда…Аз поне не съм виждал върху цигарените кутиии някой да отчита радиоактивността на българските тютюни. Все пак с това се занимават екологичните организации – но не може една екологична организация да отчете, че душите ни са катастрофално замърсени и моралното ни равновесие никакво го няма. Нарушеното „духовно равновесие” в обществото винаги рефлектира в светоусещането и поведението на учениците. Спомнете си колко често в медиите гръмва поредната бомба за насилие в училище. Търсят се причините, организират се конференции…А всеки средностатистически психолог ще ви обясни, че стахът ражда насилие. И когато страхът е пуснал дълбоки корени в социума, насилието е естествената реакция на по-неграмотните, на по-лабилните, по-първичните. Припомнете си случая с 10-годишното циганче, което заклало баба си. Ами то било абсолютно неграмотно…Ще кажете – това е патология. Да, ама симптоматична…Преди дни се заговори за онези седмокласници, дето си спретнали малко порнофилмче и даже въртели бизнес с него. Имаше коментари, дали трябвало да бъде наказан директорът на училището. Ами накажета тогава средствата за масова информация! Щом голатата е рекламен продукт, а миризмата на бардак лъха от почти всяко шоу – разюзданата сексуалност става норма. А децата приемат нормата. Те не растат в саксия и не ги поливат с одеколон. Те са най-точният индикатор за състоянието на обществото. Не училището като институция, а обществото е онова, което определя психологическия климат и моралната чистота на въздуха, който дишат децата ни…Училището би могло да окаже помощ, да пречисти до известна степен този въздух – стига отношението към него да не е фалшива загриженост. Да не бъдат закрити до края на годината ¼ от училищата в България. Децата са свръхчувствителни към фалша. И затова една част от тях са онези, които в обозримо бъдеще ще изхвърлят на сметището нормите на фалша…
Тревогата е за другата част. Защото тя е по-многолюдна…