Обърквация в образованието (дискусия)

На лафче тази сутрин
с основен млад участник
в просветната система –
дванадесетокласник –
го питам как се готви
за новата матура.
А той ми вика: „Много
ми дреме на клатура!
За нас не беше ясно,
матури че ще има.
Поставени натясно
да зубрим цяла зима...
Сега какво ми дреме?
И двойка да ми пишат,
за друг това проблем е!
Праха ни нека дишат
учителите, дето
с парите от уроци
в чужбина пращат свойте
разглезени отроци!”
Но друг дванайстокласник
внезапно се намеси:
„Човече, опомни се –
не знаеш ли къде си?
Веднага на уроци!
В момента се налага.
Не вземеш ли матура –
и висшето ти бяга!
Това ми каза вчера
комшийката ми Пенка –
как всичко ни решава
въпросната оценка!
И също, че без нея,
то вече се разбрало,
ще видиш, както свойте
уши без огледало,
за средно обучение
завършено тапия...
Така ни подредиха
добре от МОН ония!...”
А трети се намеси:
„Разбират ви главите!
На чичо ми съседът,
касапинът бай Мите,
дочул от свой приятел
и още днес разказа ми,
как с този изпит всички
от Бога сме помазани.
Че в университета
с матура ще се влиза!
Дори и за Европа
ще ни е входна виза!”
И стана тя белята –
дискусия разви се,
в спокоен тон започна,
а после извиси се...
Езикът мил и роден,
със свойте „нормативи”,
заместен бе набързо
от ругатни красиви...
Внезапно я прекъсна
гласче иззад кьошето.
Оказа се отракано
„подготве”, което
дочуло ни да спорим
(отдавна там се крило то)
и мигом отбелязва:
„На баба ви `фърчилото!
Не се ли сеща никой?
Сами сме си виновни,
че скоро ще останем
без речници тълковни,
без норми граматични...
Ми няма ги. Къде са?
Заминаха на гости
при баба си в Одеса!
И никак не е чудно,
че пада нормативът,
когато в Парламента
далеч не го покриват...
А ние мислим само –
да бъдем живи-здрави,
то туй образование
сам`о ще се оправи!
Книжовен не говорим,
защото не е модно.
И гледаме спокойни,
училището родно,
че е в чудесна форма –
с език не-нормативен,
но инак – в униформа!
При този свой активен
прогрес, министър Вълчев
при Тато ни пренесе,
че пуста демокрация
какво добро донесе?
А как, това е ясно
на всекиго практически,
се различава столът
от стола електрически –
тъй, както европейска
от наша демокрация!
Настана и в езика
тотална обърквация.
Граматиката скри се.
Не знаем кой изгони я.
А някой щом попита
„Защо?” - За икономия!
И тази икономия
работи без пощада.
От плана колко още
тепърва ще отпада...
Оставаме без Вазов,
без Ботев и Алеко...
За сметка на това пък
с Азис ще ни е леко.
Но после, мили хора,
недейте да се чудите
къде е нашто знание –
отиде на Бермудите!
Добре си помислете,
преди да го прокудите.”
И докато крещяхме
и нищехме прогреса
край нас колата мина
на някаква мутреса.
Небрежно ни изгледа,
и щедро, „без да иска”,
с калта на прясна локва
догоре ни оплиска!
Спогледахме се ние...
Накрая се засмяхме.
И после си отидохме –
види се – разбрахме,
че няма чрез дискусии
да разрешим проблема.
Но с работа ще можем.
Въпрос е туй на време!