Случайно попаднах на това нещо из нета и на мен лично много ми хареса. Надявам се и на вас :).
КАК СЕ ДАВА ЛЕКАРСТВО НА КОТКА
1) Хванете котката и я задръжте в прегръдките си, върху лявата ръка, така както се държи бебе. С дясната ръка, упражнете натиск от двете страни на устата й като държите хапчето в дланта си. Когато котката благоволи да разтвори уста, пуснете бързо хапчето вътре. Изчакайте докато котката затвори уста и преглътне.
2) Вдигнете хапчето от пода и извадете котката, която се е скрила зад дивана. Поставете котката пак в прегръдката си, този път върху дясната ръка (така няма да изпитвате болка в издрасканата лява ръка). Повторете операцията.
3) Отидете да вземете котката от спалнята и изхвърлете размекнатото хапче.
4) Вземете ново хапче от опаковката. Поставете котката в ръката, която кърви по-малко. Хванете и задръжте здраво задните й лапи с ръка. Натискайте докато котката отвори уста и вкарайте хапчето навътре в гърлото й, като го бутате с пръст. Задръжте с ръка устата на котката затворена и пребройте до 10.
5) Извадете хапчето от аквариума и свалете котката от гардероба, където се е озовала. Излезте на двора и помолете жена си да дойде да помага.
6) Коленичете на земята и стиснете силно котката между колената си. Дръжте здраво с ръце предните и задните й лапи. Не обръщайте внимание на ръмженето на котката. Помолете жена си с едната ръка да задържи неподвижна главата на котката, докато с другата постави дървената линия в устата на котката за да можете да плъзнете хапчето вътре. Масажирайте енергично гърлото на котката с надеждата, че хапчето ще слезе в хранопровода.
7) Свалете котката от корниза и вземете ново хапче. Запишете си, че трябва да купите нова дървена линия и да занесете пердетата на шивачката, която живее отсреща, за да ги закърпи. Вземете метлата и внимателно съберете с лопата парченцата счупени вази и предмети и ги оставете настрана за да ги залепите по-късно. Увийте котката в голямата хавлиена кърпа и помолете жена си да легне върху котката, като оставите открита само главата на котката. Вземете сламката, с която сина ви пие сок и поставете хапчето в долния й край, разтворете със сила устата на котката и духнете силно в сламката.
8) Потърсете опаковката на лекарството и в листовката прочетете дали хапчетата не са опасни за хората, после бързо изпийте една студена "Каменица" за да разкарате неприятния вкус в устата си. Помогнете на жена си да постави превръзки с анкерпласт/цитопласт/санпласт върху раните и драскотините. След това почистете със студена вода и сапун кръвта от килима.
9) Изтичайте да извадите котката от гаража на съседа. Вземете следващото хапче. Отворете си още една бира. Отидете в кухнята и изпразнете от съдържанието му един от шкафовете. Вкарайте котката в празния шкаф и притворете вратичката така че само главата й да се подава навън. Насилете с помощта на малка лъжичка устата на котката. Изстреляйте хапчето с ластик.
10) Отидете в гаража за да потърсите отвертка и завинтете вратичката на шкафа на пантите. Изпийте си бирата. Извадете бутилка уиски и пийнете едно малко. Поставете студен компрес върху гърдите си и проверете в здравната си книжка кога е била поставена последната ваксина срещу тетанус. Поставете си компрес с уиски за дезинфекция на раните. Пийнете още едно малко. Изхвърлете в боклука непоправимо скъсания пуловер и вземете друг от гардероба си.
11) Обадете се на пожарната и ги помолете да дойдат бързо и да свалят ***** котка от дървото от другата страна на улицата, където се е покатерила. Поднесете извиненията си на съседа, който се е врязал с колата си в оградата ви при опита си да не смачка пощуряла котката, която пресичала улицата. Вземете последното хапче от опаковката.
12) Завържете предните към задните лапи на животното с канап, който после завързвате здраво към крака на масата. Потърсете в гаража брезентови ръкавици. Вкарайте хапчето в устата на котката последвано от голямо парче месо. Бъдете настоятелен. Задръжте вертикално главата на животното и изсипете 2 литра вода в гърлото й, та дано хапчето се разтвори.
13) Изпийте останалото в бутилката уиски. Помолете жена си бързо да ви закара до спешното отделение. Опитайте се да стоите спокоен докато докторът шие разкъсаните ви пръсти и предната част на ръката, както и когато изважда парченцата от хапчето, озовали се в дясното ви око. На връщане, спрете пред мебелния магазин за да купите нова маса.
14) Позвънете на дружеството за защита на животните и ги помолете да дойдат да отведат "котката, която сее смърт"... обадете се в зоомагазина и ги попитайте дали продават морски свинчета.
КАК СЕ ДАВА ЛЕКАРСТВО НА КУЧЕ
1) Поставете хапчето в парче бекон. Пуснете го небрежно на земята. Готово.
П.П. Само това последното бих го поправила леко... Например: Беконът изчезва. Хапчето лежи кротко на земята, а кучето седи и гледа невинно. Останалите опити могат да се повторят, но с тази разлика, че кучето не троши вази, шкафове и прочие... След десетия опит самият собственик свършва тая работа ;).
събота, февруари 25, 2006
понеделник, февруари 13, 2006
Утринно ноктюрно*
Седем часът сутринта.
Заспалият град се пробужда –
луната, звездите прокужда
и тръгва си бавно нощта.
Над всичко захласната бдя
във ранния утринен час.
Стоя до прозореца аз
и тези промени следя:
Слънцето бавно изгрява:
баири, полета, градини,
трънаци, лалета, къпини –
полека света озарява.
Реки, язовири, морета,
високи планински стръмнилища
и малки панелени жилища;
над тях се синее небето.
И блок, и етаж, и прозорец
таз светлина прояснява
и с красота вдъхновява
всеки добър стихотворец.
А в своето сутрешно бдение
добивам и аз просветление.
Унасям се в чудна омая...
Но се събуждам накрая.
Усещам – над мен – черен облак
кат’ тромаво муле лежи.
Не розова пролет кръжи,
а зимата снежна снежи.
И няма го слънце да грее,
пак няма ни звук в тишината –
ни песен на птица крилата,
ни лекият полъх да вее...
Но пак си блести светлината.
Аз пак я следя, вече зная –
унасям се в чудна омая...
на лампите в класната стая.
*Злите езици твърдят, че едно от значенията на италианската дума “nocturno” е художествено произведение, изобразяващо нощ, нощни сцени и нощни настроения. Тук нощта и утринта явно са се смесили – нещо, което всеки ученик първа смяна разбира великолепно!
Заспалият град се пробужда –
луната, звездите прокужда
и тръгва си бавно нощта.
Над всичко захласната бдя
във ранния утринен час.
Стоя до прозореца аз
и тези промени следя:
Слънцето бавно изгрява:
баири, полета, градини,
трънаци, лалета, къпини –
полека света озарява.
Реки, язовири, морета,
високи планински стръмнилища
и малки панелени жилища;
над тях се синее небето.
И блок, и етаж, и прозорец
таз светлина прояснява
и с красота вдъхновява
всеки добър стихотворец.
А в своето сутрешно бдение
добивам и аз просветление.
Унасям се в чудна омая...
Но се събуждам накрая.
Усещам – над мен – черен облак
кат’ тромаво муле лежи.
Не розова пролет кръжи,
а зимата снежна снежи.
И няма го слънце да грее,
пак няма ни звук в тишината –
ни песен на птица крилата,
ни лекият полъх да вее...
Но пак си блести светлината.
Аз пак я следя, вече зная –
унасям се в чудна омая...
на лампите в класната стая.
*Злите езици твърдят, че едно от значенията на италианската дума “nocturno” е художествено произведение, изобразяващо нощ, нощни сцени и нощни настроения. Тук нощта и утринта явно са се смесили – нещо, което всеки ученик първа смяна разбира великолепно!
неделя, февруари 05, 2006
Научния прогрес - за или против?
Великите открития в науката водят до създаването и на най-страшните оръжия като например атомната и водородната бомба. Тогава какъв е смисълът от прогреса в науката?
Земята почти винаги е била в състояние да изхранва населението, което живее върху нея, доколкото по законите на биологията живите организми се адаптират към околната среда, в противен случай те не биха могли да оцелеят. Но се оказва, че човекът е склонен не да се приспособява, а да приспособява околната среда за своите нужди. И когато не го прави в разумни граници, унищожава ресурсите на земята и тръгва да завоюва нови територии и ново жизнено пространство. И двете Световни войни, които преживя Двайсти век, бяха по същество войни за преразпределение на територии. Те взеха повече жертви, отколкото цялата военна история на човечеството...
Но парадоксалното е, че тръгвайки да завоюва света около себе си, човекът развива техническия прогрес. Открива науката и я превръща в оръжие, пред което четирите конника на Библейския Апокалипсис биха изглеждали като в популярната песничка “Млади кончета пият вода”...
Ние се гордеем с Европейската цивилизация, изучаваме други култури и цивилизации, коментираме научните им достижения и, някак естествено, забравяме, че науката винаги е била “впрягана” най-напред в “ярема” на войната. Един средновековен монах смесва сяра, селитра и въглен в отношение 3:2:1 и черният димен барут, открит хилядолетие преди това от древните китайци, започва да разнася с езика на мускетите Европейската култура по целия свят – включително и по територията на Китай. Макар че някои историци твърдят, че най-напред барутът бил използван за фойерверки. А фойерверките са нещо много красиво...
Бурният Двайсти век е свързан с невиждан възход на науката, с достижения на научната мисъл, за които не са подозирали и най-великите мечтатели на древността. Когато Айнщайн създава своята формула Е= mc2, той възкликва: “Колко е красива!”. Но тази красота ражда и атомна бомба, и атомна електроцентрала. При това първо е създадена бомбата, извършила чудовищни престъпления, но тя няма разум, за да изпитва чувство за вина. А виновен ли е разумът на Айнщайн за проекта Манхатън?
Постиженията в биологията и медицината през двайсетте и трийсетте години на Двайсти век са невероятни – но на базата на тези постижения още през Втората Световна война започва производство, на бактериологични оръжия, а днес генното биоинжинерство реално е по-голяма заплаха за живота на земята от атомното оръжие. Бурното развитие на астрономията доведе до космически полети, до революционни промени в комуникациите, но и до лазерни оръжия, които в момента обикалят по устойчива траектория около земята...
С други думи, великите открития в науката водят до създаването на най-страшни оръжия. Но на свой ред именно страхът от тези оръжия в продължение на десетилетия след Втората Световна война поддържа мира на планетата. Доброто и злото, свързано с научния прогрес е като принципа за неопределеността на Вернер Хайзенберг – можем да изчислим скоростта, с която се движи един електрон, но не знаем посоката; можем да определим посоката, но няма да знаем скоростта...
“И видях – ето сив кон, и върху него ездач, чието име беше Смърт; и Адът следваше подире му; и им се даде власт над четвъртата част на Земята – да умъртвяват с меч и глад, с мор и земни зверове” (откровение 6:8). Днес няма нужда от мечове – балистични и междуконтинентални ракети, ядрени и лазерни оръжия, неутронни бомби могат да унищожат с удивителна лекота не една четвърт, а цялата планета. Днес гладът може да бъде резултат от един лабораторно получен щам, който да унищожи реколтата на цялата планета; морът може да носи името СПИН (HIV), а земните зверове могат да бъдат рожба на биоинжинерството и пред тази възможност Библейските фантазии звучат наивно...
Разумът е единствената преграда пред това черно войнство на Апокалипсиса. Хуманистичният разум на модерния човек, въоръжен с достиженията на техническия прогрес, може да сложи край на войната, да се пребори с болестите и дори да оспорва вечните права на смъртта.
Науката не е нещо добро или зло. Тя е инструмент, с който можеш да спасиш човешки живот, и да убиеш човек. Ако някой удари себеподобния си с електронен микроскоп, за убийството няма да е виновен микроскопът. Заредената пушка може да спаси живот, да осигури прехрана – но и да отнеме живот. Никой не би дал заредено оръжие на невръстно дете.
Въпросът не е какъв е смисълът от прогреса в науката. Въпросът е дали детето е достатъчно порастнало, защото децата обичат да си играят с огъня. А огънят може да топли и да изгаря.
П.П. Виж ти, какъв чаршаф стана от това - чак сега го видях... Няма да се сърдя ако на някого не му издържат нервите и не го прочете :))).
Земята почти винаги е била в състояние да изхранва населението, което живее върху нея, доколкото по законите на биологията живите организми се адаптират към околната среда, в противен случай те не биха могли да оцелеят. Но се оказва, че човекът е склонен не да се приспособява, а да приспособява околната среда за своите нужди. И когато не го прави в разумни граници, унищожава ресурсите на земята и тръгва да завоюва нови територии и ново жизнено пространство. И двете Световни войни, които преживя Двайсти век, бяха по същество войни за преразпределение на територии. Те взеха повече жертви, отколкото цялата военна история на човечеството...
Но парадоксалното е, че тръгвайки да завоюва света около себе си, човекът развива техническия прогрес. Открива науката и я превръща в оръжие, пред което четирите конника на Библейския Апокалипсис биха изглеждали като в популярната песничка “Млади кончета пият вода”...
Ние се гордеем с Европейската цивилизация, изучаваме други култури и цивилизации, коментираме научните им достижения и, някак естествено, забравяме, че науката винаги е била “впрягана” най-напред в “ярема” на войната. Един средновековен монах смесва сяра, селитра и въглен в отношение 3:2:1 и черният димен барут, открит хилядолетие преди това от древните китайци, започва да разнася с езика на мускетите Европейската култура по целия свят – включително и по територията на Китай. Макар че някои историци твърдят, че най-напред барутът бил използван за фойерверки. А фойерверките са нещо много красиво...
Бурният Двайсти век е свързан с невиждан възход на науката, с достижения на научната мисъл, за които не са подозирали и най-великите мечтатели на древността. Когато Айнщайн създава своята формула Е= mc2, той възкликва: “Колко е красива!”. Но тази красота ражда и атомна бомба, и атомна електроцентрала. При това първо е създадена бомбата, извършила чудовищни престъпления, но тя няма разум, за да изпитва чувство за вина. А виновен ли е разумът на Айнщайн за проекта Манхатън?
Постиженията в биологията и медицината през двайсетте и трийсетте години на Двайсти век са невероятни – но на базата на тези постижения още през Втората Световна война започва производство, на бактериологични оръжия, а днес генното биоинжинерство реално е по-голяма заплаха за живота на земята от атомното оръжие. Бурното развитие на астрономията доведе до космически полети, до революционни промени в комуникациите, но и до лазерни оръжия, които в момента обикалят по устойчива траектория около земята...
С други думи, великите открития в науката водят до създаването на най-страшни оръжия. Но на свой ред именно страхът от тези оръжия в продължение на десетилетия след Втората Световна война поддържа мира на планетата. Доброто и злото, свързано с научния прогрес е като принципа за неопределеността на Вернер Хайзенберг – можем да изчислим скоростта, с която се движи един електрон, но не знаем посоката; можем да определим посоката, но няма да знаем скоростта...
“И видях – ето сив кон, и върху него ездач, чието име беше Смърт; и Адът следваше подире му; и им се даде власт над четвъртата част на Земята – да умъртвяват с меч и глад, с мор и земни зверове” (откровение 6:8). Днес няма нужда от мечове – балистични и междуконтинентални ракети, ядрени и лазерни оръжия, неутронни бомби могат да унищожат с удивителна лекота не една четвърт, а цялата планета. Днес гладът може да бъде резултат от един лабораторно получен щам, който да унищожи реколтата на цялата планета; морът може да носи името СПИН (HIV), а земните зверове могат да бъдат рожба на биоинжинерството и пред тази възможност Библейските фантазии звучат наивно...
Разумът е единствената преграда пред това черно войнство на Апокалипсиса. Хуманистичният разум на модерния човек, въоръжен с достиженията на техническия прогрес, може да сложи край на войната, да се пребори с болестите и дори да оспорва вечните права на смъртта.
Науката не е нещо добро или зло. Тя е инструмент, с който можеш да спасиш човешки живот, и да убиеш човек. Ако някой удари себеподобния си с електронен микроскоп, за убийството няма да е виновен микроскопът. Заредената пушка може да спаси живот, да осигури прехрана – но и да отнеме живот. Никой не би дал заредено оръжие на невръстно дете.
Въпросът не е какъв е смисълът от прогреса в науката. Въпросът е дали детето е достатъчно порастнало, защото децата обичат да си играят с огъня. А огънят може да топли и да изгаря.
П.П. Виж ти, какъв чаршаф стана от това - чак сега го видях... Няма да се сърдя ако на някого не му издържат нервите и не го прочете :))).
Абонамент за:
Публикации (Atom)