вторник, декември 31, 2013

Новогодишни песнички, съответстващата им картина...

... и весело посрещане на Новата година!


С червените ботушки си тръгна Бойко сам;
червени теменужки разцъфнаха тук-там.
За жалост нищо ново на източния фронт -
живуркаме отново и чакаме ремонт.

Подаръци ще има за всички от сърце!
Той жив е тази зима, да друсне с нас хорце!

Високо, изпод вежди, без парно и без ток,
живеем си с надежда, че българин е бог!
Дано пък догодина да няма беден, слаб.
Да имаме и вино, да имаме и хляб!


-------

За Нова година балканецът наш
за миг ще надмине Канада и САЩ.
Ще има бамбини с коси от велур
за теб - Чичолина, за мен - Деми Мур!
И кражбите вече ще стихнат почти.
Тогава - Борисов - ненужен си ти!
След Нова година - не казвам коя,
а тази ще мине на хляб и вода!

------

Коледа е пак,
танцува весел сняг,
ще дойде Дядо Мраз
с подаръци за нас.
Прасенце - уха-ха!
И празнична елха.
Ще чукне някой - чук-чук-чук,
ей, Дядо Мраз е тук!

Джингъл белс, джингъл белс,
в Лом и Вакарел.
ЧНГ на цял народ,
за здраве и живот!
Джингъл белс, джингъл белс,
в Трън и Пасарел.
Ха, наздраве, Костинброд,
за здраве и живот!

Добре, но след това,
пак празната тава.
И празничният звън
ще идва, но насън.
Котлет - за някой друг.
За нас - чорбица с лук.
Е, хайде, сбогом, Дядо Мраз,
лапландец беловлас!

------

Не земя, а една градина,
не народ - вече сме малцина,
нито род - всички са в чужбина,
но защо, но защо?

На море няма да замина,
планина - само на картина,
и живот като серпантина.
На защо, но защо?

Все едно - има си причина.
Но дано Новата година
донесе в моята родина
нов живот, нов живот.

четвъртък, декември 19, 2013

За морските свинчета, учителите, и други неща

Според един стар анекдот общото между поповото прасе и мъжа учител било, че както поповото прасе нито е попово, нито е прасе, така и мъжът учител нито е мъж, нито е учител (моля, господа, не се засягайте, същия го има и за морското свинче и жената инженер, така че никой не е ощетен, анекдоти има за всички!). Действително, ако перифразирам едно твърдение на неизвестен за мен даровит автор, както 90 процента от научната фантастика, и от каквото и да било друго, е боклук, така и 90% от учителите, независимо от пола им (както и от всички други професии) не стават. В момента пиша за малкото свестни учители, които не държат изкъсо учениците, но и всяват респект, без да им се наложи да викнат нито веднъж; успяват да направят материала интересен, така че да се учи с разбиране, а не със зубрене; не държат никой да чете томове псевдо-критика, нито да пише по калъп; преподават не само нещата от програмата, но и нещата от живота и най-важното - учат младите хора на гражданска позиция. Когато пък това е и учител по литература, нещата вече навлизат в сферата на научната фантастика. Нищо фантастично няма тук, няма шега, няма измама, защото на точно един такъв истински учител по една случайност съм дъщеря и днес той празнува. Николай Николов , честит рожден ден, старче!!! Жив и здрав, и продължавай все така! А тия, които крият годините си, трябва да знаят, че никой не им ги търси .

вторник, декември 17, 2013

Гражданското общество преди и сега

Идва Коледа, големият семеен празник. А ние, като народ, как ще го празнуваме?
Последното нещо, поне теоретично, за което трябва да се мисли по празниците, е политика и социални събития. Съвсем естествено и логично би било да се занимаваме с положителни, благородни, принципни и почтени мисли и дела, за да бъде празникът истински, а не центриран около препълнената трапеза и бляскавите "коледни оферти". Само един проблем има - живеем в негативни, безпринципни, непочтени и направо престъпни времена, които все повече ни отдалечават от така наречения първи свят.
Седя, мисля (или само седя!) и мрачно констатирам, че наслояването на комунистическите еснафски и униформени "идеали" едва сега започва действително да ражда своите плодове, които ще жънем години напред. Покълва тази гнилоч, засята в обществото и неговите представители, които стадно са се устремили към колективи, колективизация, масовизация и някакви смехотворни упражнения в квази-интелектуални дейности, свързани с една по-конкретна обосновка.
Наблюдава се в момента и друг много добре отработен от десетилетия и познат до втръсване (на тези, които искат да го видят) похват. За да оправдаят зверствата си и "мероприятията на народната власт", комунистите внушаваха, че преди 1944-та година и девети в България царял "див фашизъм". На същия този принцип, сега, за да оправдаят започнатите още от юни псевдо-дейности и откровени безумия, управляващите и сервилните им поддръжници най-нагло продължават да втълпяват (на Гьобелсовия принцип, повтаряйки по 100 пъти), че държавата по времето на ГЕРБ била полицейска, а епохата - на Нео-мутризъм.
Един и същ подход, едни и същи опорни точки. Такива са бившите (и настоящи) ДС-ари, тузари и вкопчили се в соц-а като удавник за сламка - нищо ново не са научили, нищо старо не са забравили.
Тъжното - буквално тъжното - е, че ако човек свободно разпространява и изразява тази скромна и направо банална истина като лична позиция, все ще се намери някой да заключи: "Ето, щом разсъждава така, значи е платен гербаджия!". За жалост подобно отношение се наблюдава при огромен процент от хората, дори непредубедени. Въпреки че в тази наша мила държавица човек вяра не може да има никому, мога да приема скептицизма, изразяван от голяма част от народонаселението и сервиран така традиционалистично, само ако е забележка към реалната полза от конкретните, предприемани срещу правителството действия. Ако е към самите действия, да ме прощават, но песнята "Ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят" вече сме я слушали. Стара е, популярна, но защо я тачи толкова много народният гений и я припява на нов глас, това ще остане загадка за мен.
Може би си спомняте как през декември, 1999 г., на 75 километра от северното крайбрежие на Франция се разби петролоносач "Ерика" на фирма "Тотал" и около 400 километра от бреговата ивица бяха залети с петрол, довеждайки до една от най-бедствените екологични и катастрофи в страната, която стана причина и за сериозна икономическа криза. Нищо ново и интересно дотук... По интересното е, че тогава французите не чакаха някой да им помогне, не настояваха държавата да си "свърши работата", а сами, доброволно, без да им се плаща, без някой отвън да ги подтиква, подканва и мотивира, се събраха на всевъзможни организации (после и на една обща) и се заеха да почистват крайбрежието... и сами се справиха със ситуацията. И това никак не е случайно... Подобен случай в съвременния свят далеч не е прецедент - напротив. Практиката сочи, че подобни признаци на гражданска активност са характерни за повечето от така наречените развити страни.
Ако подобно нещастие се беше случило у нас, дали щеше да има същите последствия? Съмнявам се... По-вероятно щяха да се чуват без почивен ден и санитарен полуден ревове, плачове, стонове и пъшкания на умирающ, патетични и мелодраматични възгласи "Няма Бог над България" и през час щяха да бъдат обвинявани държавата и министерството на околната среда, че не си вършат работата, както и неправдата, при която петролните магнати богатеят на гърба на простолюдието... Но едва ли някой щеше да си мръдне долницата да направи нещо, за да промени това.
Очевидно става дума за една категория, наричана "гражданска съвест", която за жалост у нас е до голяма степен фикция, защото не е изцяло формирана. Тя не е даденост, не се появява от нищото, а трябва да се възпитава. За съжаление гражданското общество в България от 1990-та година насам е още в прощъпулна фаза, въпреки че опитите покрай настоящите събития да се сформира нещо голямо и значимо от откъслечните проблясъци и наченки, на този етап са обнадеждаващи.
Решението? Мъдрите хора бяха казали, че най-сигурният начин да победим злото, настанило се в живота ни, е (първо) просто да си отворим очите и да го видим!
Колкото до първопричините за всичко изброено - вие мислете, скъпи приятели... аз отдавна съм наясно. А, повярвайте ми - вие също!

сряда, декември 04, 2013

Предпразнични зрелища

Пореден нашенски парадокс - на фона на ужасите, ставащи не чак толкова далеч от нас в Украйна; на фона на продължилите вече половин година протести, българинът си умира за хляб и зрелище! Евала - скоро хляб може и да няма, но затова пък сме добре снабдени откъм зрелища! Друг парадокс - игнорирайки цялото зло, което без почивен ден и санитарен полуден ни се стоварва от един Голям, далечен брат на изток, нашенци най-самоотвержено гледат от малкия екран "Биг Брадър"! И пореден парадокс - колкото по-студено става, толкова повече родните медии се изпълват с голотии и кадри, достойни за "розови" списанийца. Отново в националния телевизионен ефир се върти поредният "Биг Брадър", където за кой ли път се подвизават втръсналите на всинца ни Златки, фолк-дивата Райна, странен анаболен образ, наричан Киро "Скалата"... и "венецът на еволюцията" - някаква си нова "Мис" - Пенка от Ботевград - определяща себе си като "красива, умна и забавна" и с гордост споделяща кредото и ценностите си пред целокупните и безпросветни зрителски маси. С какво девойчицата е предизвикала този "всенароден интерес", та дори е заела почетното място, обичайно отредено за разните му там Златки? Цитат от vsekiden.com: "20-годишната Пенка от Ботевград стана известна, след като участва в риалити предаването по ТВ7 „Мис България". Сама себе си тя оприличи на „ромката с карибско тяло" и „циганка с бандерол". Израснала по домове, Пенка се издържа сама, като последният й любовник бил богаташ, който я държал в златна клетка, но в замяна й купувал всичко. Сега Пенка отново влезе в риалити предаване - „Биг Брадър", където бе изгонена след зрителски вот." Я сега малко мъдрости от Пенка: "Като всяко едно младо момиче, и аз искам да отида на фризьор, на маникюр, да нося скъпи дрехи, но родителите ми не могат да ми осигурят това и аз срещнах един мъж на 59 години, който задоволява всеки мой каприз и ми купува дори гащите"; "Обичам да се гледам в огледалото и да правя всичко, което човек с целулит не може; смятам, че никоя не е достойна за Мис България - само аз; а на самовлюбените кифли само ще им кажа да ми се махат от главата!". А ето цитат и от dnes.bg (от статия, видяла бял свят вчера, когато беше 3-ти декември): "Пенка не успя да отговори правилно коя година е създадена България, според нея най-високият ни връх е Пирин, а страната ни граничи с... Европа."
В миналото, уви, останаха времената, когато българската жена бе възхвалявана за качества, различни от 300-та кубика силикон на всеки грам интелект; когато биваше възпяван образът на българката от османско владичество, която се е хвърляла в пропастта, за да не попадне жива в султанския харем. Свърши се тя тая! Сега вече демодираните "Златки" очевидно дадоха път на актуалните "Пенки". Неграмотното поколение, за което не е важно да завърши дори основно образование - стига само да разполага с богат спонсор. Може и на 80-90 години - възрастта попада просто в графа "детайли", когато кесията е пълна. Трябва да благодарим на така втръсналия "Брадър", че ни представя една картина, която след едно-две десетилетия, може и да се превърне в ужасяваща реалност, при която Пенките едва ли ще ни правят впечатление. "Държавата на Златките" умира, да живее "Държавата на Пенките"!
А колцина всъщност се замислят, че държавата на Пенките е създадена именно от соц-режима и Тодор Живков, който раздава щедро апартаменти на татковците на Пенките, както и на придворни актриси-компаньонки срещу нерегламентирани услуги? Въпросните апартаменти са били строени, апропо, с парите на съвсем други хора, които така и не видяха възнаграждение за труда си, но се утешиха, като изпратиха децата си в чужбина (на запад, а не към Москва) след 1990 г.
Междувременно проучвания, публикувани на сайта mediapool сочат, че българските ученици си остават все така най-неграмотните в Европа http://www.mediapool.bg/balgarskite-uchenitsi-ostavat-nai-negramotni-v-evropa-news214263.html
А дали някой си дава сметка какъв неоценим принос за тези продължили вече незнайно коя поредна година рекорди имат "душманина на учителски стачки" и настоящ премиер, г-н Пламен Орешарски, и бившият просветен министър, радетел срещу неграмотността, Даниел Вълчев?
Нека не обвиняваме само "Биг Брадър" и масмедиите (които преди празниците преминават в режим на "тотална разпродажба" и хвърлят на тезгяха най-бляскавото от себе си) за това, което се случва, уважаеми дами и господа. Напротив - излиза даже, че трябва да сме им благодарни, че ни показват една гротескна картина, срещу която, ако не се борим с всички средства, след време би могла да ни заобикаля не само в "риалити шоутата".
И тук отново се сещам за едни думи, казани от Кръстьо Кръстев от "Стършел" преди години: "Любен Каравелов пише, че няма магаре, което да не обича да му речеш славейче. Това е хубаво, но ние, по-старите магарета, не можем да не си даваме сметка, че неграмотните славейчета не пеят в света на капитала!".