понеделник, октомври 22, 2007

Учителите - загубиха, или спечелиха?

Кольо Колев - "Учителите загубиха уважение"


"Учителите спечелиха! Спечелиха пари. После пък загубиха! Загубиха уважението на обществото. Губят го с нереалистичните си претенции. Губят го с поведението си на инфантилни, разглезени деца, които ти се тръшкат в хола и пищят истерично "Искааам!". Увещанията, аргументите, че виж, сега просто не може, няма повече, не помагат! "Искааам!". Нататък е ясно! Мама дърпа уши, а татко скръцва със зъби "Марш в стаята и да не съм ти видял носа, докато не престанеш с безобразията!".
Възниква въпросът - "Кой ще осинови българското учителство?". Кой ще озапти инфантилизма, заливащ хората с претенции да образоват и възпитават децата ни?
Дали прогресивните сили в учителското съсловие отново ще надделеят над силите на здравия разум, ни предстои да видим.
Истерията, която наблюдаваме в последните дни обаче, не дава повод за оптимизъм."


публикувано във в. "Дневен Труд" Събота, 20 Октомври, 2007



Контрапозиция:
Николай Николов - "Учителите спечелиха самоуважение"

"Учителите спечелиха! Спечелиха глад, мизерия, хули и клевети, административен натиск, неизплатени 10% от Юли, безплодни преговори, превърнати от "правоимащите" в "седенки", четири седмици стачка, спомени за 300-левовата си заплата и борчове...
Учителите загубиха! Загубиха робския си манталитет, малодушната мисъл, че си никой, че професията ти е обречена на забвение, че образованието загива, че децата на България затъват в блатото от простотия, злоба, недоверие и черно ибрикчийство...
А инак разсъжденията на новоизлюпения експерт по педагогическа психология на ранномладенческата възраст подозрително напомнят мъдростта на Каравеловия даскал Славе, дето не му е изпила кукувица ума, щото знае кой му плаща просеника...
Засега безсилието на "силните" доказва силата на здравия разум. И на позабравената думичка "морал"."

Публикувано във в. "Дневен труд" - Понеделник, 22 Октомври, 2007

петък, октомври 12, 2007

Гневен призив

Тази сутрин в "Дарик Радио" водещият попита един стачкуващ учител и говорител на ЕНСК как издържат учителите финансово. Въпросът напоследък си стана обичаен и, следователно, получи и обичайния и логичен отговор - издържа се някак си...
Мисля, че един също така подходящ отклик на същия въпрос би бил в стила на Трендафил Акациев (какво да се прави - нали все пак големият народен поет е и учител и просветител за народните маси!):

ПИТАТ ме: "Поете, как си
с тези невъзможни такси?
Как издържаш по количество
на пари за електричество,
за вода или за парно?"
Казвам: - Аз се чувствам харно.
Заявявам, че не ща
да използвам тез неща.
Харча аз ограничено,
спя на тъмно и студено,
нито ям и нито пия
и изобщо не се мия.
Запомнете, мили хора,
вижте кучето на двора -
вън, снегът като забръска
какво прави то зимъска?
Камъкът от студ се пука,
а на него не му пука.
Братя българи, на слука!
Чуйте моята поука:
закалете своите внучета
да издържат като кучета!

сряда, октомври 10, 2007

13


Тринайсти ден, безсрочна ефективна стачка. Тринайсти ден кепенците на училищата са спуснати. Тринайсти ден, една огромна система от над 150 хиляди души в България, от които, близо сто хиляди - дипломирани вишисти - стоят в учителските стаи, скърцайки със зъби и премятайки в съзнанието си стилистичните достойнства на фразеологията "запънал се като магаре на мост". Защото правителството несъмнено прави точно това, макар че може би е обидно за онова трудолюбиво и мъдро животно, магарето, философът сред домашния добитък, да бъде оприличавано, например, с просветен министър. Единственото, с което просветният министър напомня дългоухото животно, е репликата на Йори - "Някои могат - други не могат!". Щото той не може...

Не може да реши съдбите на над сто хиляди български семейства - защото, о, ужас - учителите също имали семейства и деца... Не може да увеличи мизерните заплати от триста лева, защото - олеле мамооо - ако ги увеличи, те ще стигнат почти половината на румънските учителски заплати... Не може да оправи хаоса в собственото си министерство, където гигантски суми се губят някъде по трасето и чиновниците на което вече си увеличиха с почти сто процента заплатите - разбира се, не ония, мижавите, триста учителски лева...


Учителството на България стачкува вече тринайсти ден и това е, види се, единственото Европейско нещо, което се случва в нещастното ни отечество след влизането в ЕС. Другото европейско нещо е непукизма на учениците, получили ваканция като неочаквана радостна изненада. Само че изглежда и този непукизъм започва да се пропуква, защото поне част от тези ученици започват да мислят. А когато учениците започнат да мислят, техните родители начеват да мислят трижди по-интензивно... И може пък случайно да се сетят, че когато онова, което наричаме "българско образование", със зъби и нокти защитава достойнството си - те, родителите, трябва да присъединят своето достойнство към учителското. Защото достойнство умножено по достойнство ражда прозрението, че България е потънала в блатото на покварата и хаоса, че ни управлява тричленка с идиотски манталитет и плесенясали похвати на управление, че когато комунисти дойдат на власт, инфлацията достига 12% (както е в момента), а когато се съберат на "седенка" социалисти, царисти и догановисти, голям майтап пада... като онзи от популярния лаф "майтап, бе, Уили!"...

А сега учителите стачкуват. И май не си губят чувството за хумор - поне ако съдя по съдържанията на плакатите, които издигат по своите митинги. Дано това подейства и на ученици, родители и студенти като в онази сцена от "Том Сойер" на Марк Твен, в която героят, боядисвайки оградата, превръща черната работа в привлекателно за околните развлечение...

А инак, все някой трябва да свърши черната работа!

вторник, октомври 02, 2007

С тикви срещу тиквениците

След като цяло лято ни бомбардираха с реклами на дини и долнокачествена мастика, както и с бельото и седалищните части на силиконови фолк "звезди" (от което много хора, и в частност аз, почти получиха начална форма на булимия от постоянното, предизвикано от ужаса, повръщане...), си мисля, че е крайно време някой да направи и нова, есенна рекламна кампания със заглавно лого "Друго си е сезона на тиквите!"
Състезанието по търкаляне на тикви определено е оригинален начин да "отъркаляме безпросветността" - при това без да се стига до радикални мерки от рода на щурмуване на Народното събрание и оръдеен залп с презрели тикви, кратуни и други "полезни изкопаеми" (както на няколко пъти биде предложено и намерено за подходящо)... Така де - в интерес на истината звучи малко рисковано... Дори и тиквите да са от онези, кухите, които се лансират на Хелоуин - празник, който, апропо, в нашите вече Европейска географски ширини няма как да не е на почит (подобно на Свети Валентин и други "национални" празници). Посреща се на 31-ви Октомври, но ние вече се подготвяме - отдалеко, че да е леко! Малко ли страшни костюми, тиквени фенери и прочие символи заливат сергиите още сега, пък камо ли като наближи заветната дата...
Ето и за какво по-конкретно става въпрос:

"Млади учени търкаляха тикви на столичния пл. „Ал. Батенберг” в знак на протест срещу ниското заплащане на техния специфичен и висококвалифициран труд. Те настояваха също да се подобри качеството на българското образование.
Около 100 души, представители на Движението на младите учени в БАН и университетите, ученици от реномирани гимназии и техни преподаватели, се състезаваха в търкаляне на тикви, в бягане с препятствия, докато подхвърлят тиква, прескок на тиква и други дисциплини. По този нестандартен начин те изразиха отношението си към незаинтересоваността на управляващите към развитието на науката у нас. Проявата бе под наслов „Да отъркаляме безпросветността". Бяха раздадени и тиквени награди, като най-високия приз - тиквен медал - спечели отборът на Френската гимназия за спринт и прескок на тиква.
„Протестът е тиквен, защото искаме символично и ритуално да очистим страната си от тиквеността, а тя е концентрирана най-вече по върховете на управлението ни", обясни докторантът по исторически науки в СУ „Св. Климент Охридски" Димитър Атанасов. Протестиращите настояват държавата да поеме ангажимент за промяна в научно-образователната сфера, да вземе мерки за подобряване на качеството й и нейното финансиране.
Учените искат заплащане съизмеримо с това на колегите им в Европа, както и съотношението на заплащането на учени и администрация да бъде няколко пъти повече в полза на хората на умствения труд и прогреса. В противен случай държавата ще принуди хората, които се занимават с наука, да търсят другаде своята реализация. В това е убеден докторантът по физика Благой Благоев от Института по електроника.
„Това, че има сдружение на младите учени, означава, че все още в България науката има бъдеще и младите продължават да смятат тази сфера за атрактивна и престижна. 250 лева докторантска стипендия обаче на никого не стигат, дори и на бабичките за кисело мляко", категоричен е младият историк."

Ето и моят злободневно-поетичен коментар по въпроса:

Тиквата е днес "апелатив"
в новия ни колектив.
С нея тръгнал е народа
да се бори за свобода.
Родното образование
получава днес признание -
то превърна се в реликва,
търколи се като тиква
и почива най-подир -
минало във вечен мир.


Е, последната част засега остава като художествена измислица, тъй като образованието и училищата още не са окончателно заела позата на Фаетон след полета с колесницата, демек, паднали (или случайно хоризонтирани) - въпреки че натам отиват нещата, ако управляващите продължат да се правят на глухи. Какво ще излезе от цялата тази работа, предстои да видим тепърва...