петък, януари 25, 2013

Пайнери и културтрегери

За една песньовка Цура
десет бона получава.
И не мисля, че е щура -
щур е, който й ги дава.

Това четиристишие на непознат за мен автор, е първото нещо, което ми идва на ума когато се сетя за наскоро станалата факт европейската субсидия за най-големия производител на "поп-фолк" звезди и слънца в България, Митьо Пайнера.
Случаят с Митьо Пайнера, спечелил субсидия по Оперативната програма “Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” 2007-2013, ражда крайно противоположни и остри мнения и твърде малко размисли.
За да бъда пределно ясна в своята позиция, бързам да подчертая, че самата аз мразя чалгата, не ми харесва навлизането на въпросния жанр на всички нива в живота ни, но ако чувството на неодобрение не се обвърже и с малко разум, подобна ненавист ще напомня озъбените физиономии и бръснати глави на нео-нацистите.
За да сме честни, трябва да споменем, че професионален подход към своите изпълнители и ключови елементи от музикалния бизнес има само във въпросната, макар и ориенталски ориентирана в своите предпочитания, фирма, "Пайнер мюзик". Именно в тази музикална компания са събрани най-големите звезди на поп-фолка. Като оставим настрана неизбежните дефекти и пропуски в бизнеса на димитровградските продуценти, безспорен факт е, че именно Пайнер е единствената, за съжаление, към момента професионална музикална компания у нас. За годините на своето съществуване, димитровградците доказаха, че са фабрика за звезди и слънца в сферата на поп-фолка. Не е тайна, че която и да е що-годе гласовита девойка от улицта да хванат Пайнер, почти неотменно са в състояние да я направят известна, поне за пред очите на широката общественост, и да лансират нейни изпълнения, превръщайки ги в "хитове" (макар и думата в случая да е употребена с много големи уговорки). Продуцентите са изработили идеалната стратегия да привлекат всенародното одобрение към когото те си решат и, съответно, да отблъснат интереса от тези, които не са фаворити на шефовете към въпросния момент. Колкото и неетичен да е този подход в личностен аспект, в духа на професионализма и бизнес стратегията, методът е достоен за възхищение. Безспорен е фактът, че нито една от певиците на Пайнер, не би била това, което е, без да има музикалния магнат зад гърба си и добре изчислената политика за създаването на една фолк звезда, фолк слънце, или кой както иска да го нарича. Трябва да признаем, че въпросната фирма е единствената, която предлага всичко необходимо за една музикална кариера. Колкото и оплюван и одумван да е жанрът, известен като чалга, единствено там се намират най-ярките примери за качествени видео клипове, добър подбор на песни - макар и в 90% от случаите, краден от съседски на страната ни изпълнители - и само там се залага на така важната в този бранш визия на изпълнителите.
Пак казвам, това не е защита, а коментар върху фактите, такива, каквито са, и с оглед на които спечелването на субсидията от Пайнера изглежда в някаква степен логично и оправдано. В такъв случай каква е функцията на стожерите на българската култура и съответните гении на изкуството? Дали завладяват сърцата и умовете на непросветения народ, за да отхвърлят надалеч “пагубното” влияние и да удавят във финес и дълбочина просташката чалга? Въпросната "чалга" у нас има две страни - тази на кючеците, и тази на префърцунения и префинен менте-продукт на хора като споменатите в публикация на г-дин Иво Инджев(http://ivo.bg/2013/01/16/%D0%BA%D0%BE%D0%B9-%D1%86%D0%B0%D1%80-%D0%B5-%D0%BF%D0%BE-%D0%B3%D0%BE%D0%BB-%D0%BD%D0%B0-%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D0%B5%D0%B0%D1%82%D1%8A/) - Ал.Морфов, Данаилов и др. - която намали до минимум класиката по сцените, заменяйки я с някакви жалки вулгарни халтури, които с нищо не са по-добри от тези на Пайнера.
Проблемът не е в конкретния случай. Проблемът е, че 20 години така и реално не се даде решителен отпор на масовото чалгизиране, никой не попречи на чалгата да навлезе на всички нива и да опростащи всички възможни сцени. Реакцията на много бълващи огън и жупел културтрегери в случая е не само безсмислена, но и крайно закъсняла.
Оказва се, че хората масово дават категорична оценка - "въпросният Пайнер е едно подставено лице на червените перачи на пари, които от десетилетия опростачват младото поколение и деморализират обществото чрез чалгата; откъде накъде ще бъде субсидиран с европейски пари?!". Ние категорично приемаме, че подобно субсидиране е абсурдно, но като започнем от мнозината коментиращи, минем през храмове на българската култура и съответните гении на изкуството, та чак до масата "специализирани" журналисти, никой ясно и категорично не заявява: "Църквата ни за целия преход успя да заклейми Хари Потър, Мадона, архонти и попове да се хващат за брадите с повод и без повод, но за повече от 20 години не намери време да се изкаже за чалгата, която се лее по телевизия, радио и медии, клубове и даже предизборни кампании", нито пък че "Европейските фондове се дават, за да се формират и подпомогнат на национално ниво типове политики. А в областта на културната политика, това са програми, които се финансират от данъкоплатците в последна сметка - европейските, но и от нас".
Резултатът от подобни закъснели реакции и дългогодишно мълчание, всички много добре го виждаме. Вместо чалгата да бъде култивирана и възпитана в духа на евро-ориентираната музика и култура, на практика се получава точно обратното - "Гюбек къмпъни" Пайнер асимилира малцината оживели представители на нормалната музика и ги употребява в личните си цели да превърне в силиконова долина цяла България. Вместо по-културните, по-образовните, по-просветените, да вземат под крилото си бедното селянче Митко, дошло да покорява столицата със свитата си селски моми от Горно Нанадолнище, те наистина превзеха както града, така и страната и ни се качиха на главите да си връткат необятните телеса под звуците на музика, която навява неадекватна веселба и текстове, унизителни за човешкия интелект. Както се казва, пусни го под масата - то ще се качи на масата и ще запее "Води ме в някоя квартална кръчма". За жалост не се ограничиха само с пределите на кварталната кръчма и в момента въпросните звуци се разнасят дори из най-престижните места из страната.
Хубаво е да спазваме стандартите на европейските правила и традиции... но, моля, не ми хвалете двойните стандарти.









събота, януари 05, 2013

Не му е нищо в ред

Той е плъх в мармалада; родител на парти,
боклук сред красив пейзаж.
Той е облак в небето; бодил сред цветята;
петно от мазут на плаж.

Гушнете го от мен. А после - да пасе!
Съчувствия на глиста, дето го яде.
На топло да стои; пуснете му газта.
Да, пускайте газта...

Не обича слънце; сладолед не близва;
мрази уикендите; на купон не влиза;
с хора не излиза...

Той е жаба в море, той е въшка на чело;
проскърцващата врата
Той е теч на чешма; той е плевел в лехата;
обърнатата кола.

Дарете го с любов - тя прави го сакат,
запейте си на глас - ще си умре от яд.
Че крив му е светът и нищо не е в ред..
Не му е нищо в ред...

Не обича слънце; сладолед не близва;
мрази уикендите; с хора не излиза;
нищо не харесва, и не го разсмива...

От него настрана - той ще ви подлуди;
повеселете се навън с приятели;
и ако се превърна някога в това,
убийте ме на мига!

Не обича слънце; сладолед не близва;
мрази уикендите; на купон не влиза;
нищо не харесва, и не го разсмива...


Original:
Nik Kershaw - Die Laughing
http://www.youtube.com/watch?v=_taeFd8H28I



He's the wasp in the jam, he's the dad at the party
The trash in the beauty spot
He's the cloud in the sky, he's the fly in the ointment
The nail in the parking lot

Let's give the man a hug then put him out to grass
Feel sorry for the bug, the one that's up his ***
We're pulling out the plug, we're turning on the gas
We're turning on the gas

And he don't like sunshine and he don't like icecream
And he don't like Sundays and he don't like dancing
Yeah he don't like dancing

He's the frog in the throat, he's the spot on the forehead
The crack in the window pane
He's the leak in the boat, he's the weed in the rosebed
The truck in the outside lane

So get the kids along and fill him up with love
Then sing a happy song yeah, really piss him off
Cos everything is wrong and nothing's good enough
It won't be good enough

And he don't like sunshine and he don't like icecream
And he don't like Sundays and he don't like dancing
And he don't like your face and he won't die laughing

So chuck it and run, he'll only make you mad
Just go and have some fun, the best you've ever had
And say "Shoot me with a gun if I ever get like that
Please don't let me get like that"

And he don't like sunshine and he don't like icecream
And he don't like Sundays and he don't like dancing
And he don't like your face and he won't die laughing.



вторник, януари 01, 2013

Коледата е възможна. Краят на глупостта - не.

Празниците са в разгара си и в момента се вихрят всенародни веселби - песни, танци, софри, свирни и подсвирквания... Спектакли, "шоу"-та и "риалити"-та. В дните около и след Коледа, като се видят с мъничко свободно време, хората гледат телевизия в изобилие и очакват тя да ги забавлява дори в такъв ден на надеждата и радостта от новото начало, какъвто е Новата година. А това, предвид спецификите на българската телевизия, е твърде нереалистично очакване - налице е твърде много разголена плът, твърде много шум, конфети, бутафорни ясли и заучени фрази. Освен това, ако сте забелязали, дори на Рождество рекламите не спират.
Което, само по себе си, е достатъчно да хвърли всеки здравомислещ средностатистически гражданин в най-дълбока депресия, навявайки мисли за финансова недостатъчност, съчетана с нуждата от подаръци, които са неизменна част от празниците... В наши дни, когато в магазините се намира практически всичко, стига човек да разполага със средства за закупуването му, изборът на подаръци за близките се превръща в сериозна умствена баталия. Най-разпространено е мнението, че не е тактично да се подарява кутия бонбони на диабетик, тъй като те, разбира се, ще отидат за гостите, а за него ще остане един сладък спомен. Да се подари на трезвеник ракиен сервиз е точно толкова неразумно, колкото и да се покани пияница на чай, при положение, че почти се очаква да си сипе 200 грама ром или уиски в чая. Разпространеното мнение е също, че не бива да се подарява на домакиня кухненско пособие от сорта на тиган, тенджера или електроуред. Не бива също така на дама да се подарява дезодорант "против неприятна миризма", шампоан "за мазна/суха/изтощена или липсваща коса или пърхот", избелваща паста за зъби, както и антицелулитни гелове. Също неподходящо и необмислено би било да се подари на природозащитник кожени обувки или палто; на вегетарианец - ножове за рязане на месо; на плешив човек - гребенче, а на свещеник - надуваема секскукла. Всичко дотук идва да покаже, че поне половината от потенциалните, масово предпочитани подаръци изобщо, биха били неподходящ или неуместен избор.
Но в крайна сметка от какво има нужда човек по празниците? От повече вещи, или от повече топлина - и буквално, и преносно? Нека всеки се замисли какво сам предпочита за себе си.
В днешно време хората често живеят така, все едно имат цялото време на света. А дали е така? Кой знае...
Краят на света щял да дойде през 2012г., и то точно на 21ви декември, както се предполагаше от Календара на маите. Въпросната симпатична дата докара много хора до нервни пристъпи. Други накара да се затичат с шеметна бързина до олтарите да сключват брак не кога да е, а именно на тази дата. Чрез Фейсбук, Туитър и други прочие нашумели социални мрежи, много хора съобщиха, че са си останали цял ден вкъщи, с по една тенджера на главата, надявайки се да се окажат поне малко подготвени, но заветният миг така и не дошъл. В медиите пък гръмна вестта, че Софи Маринова си е отменила всички предстоящи концерти на 21-ви и след това, за да можела, като ще умира, поне да е със семейството си... Като оставим настрана извикващото усмивка простодушие в тази постъпка, това простичко послание - да останем в последните (или поне "необикновени") часове с най-близките си хора - е нещо, на което всеки може само да се зарадва.
Както и да е, когато в крайна сметка, за кой ли път целокупното човечество, воглаве с българското такова, е разтворило гуреливите си очи на 22-ри декември, 2012-та година и през черната и раздрипана завеса на махмурлука от снощното "последно" пийване е открило, че светът все пак не е свършил... най-вероятно силно и от цяла душа си го е пожелало.
Но моето мнение е, че край на света може и да има, но Край на глупостта никога няма да настъпи.