Празниците са в разгара си и в момента се вихрят всенародни веселби - песни, танци, софри, свирни и подсвирквания... Спектакли, "шоу"-та и "риалити"-та. В дните около и след Коледа, като се видят с мъничко свободно време, хората гледат телевизия в изобилие и очакват тя да ги забавлява дори в такъв ден на надеждата и радостта от новото начало, какъвто е Новата година. А това, предвид спецификите на българската телевизия, е твърде нереалистично очакване - налице е твърде много разголена плът, твърде много шум, конфети, бутафорни ясли и заучени фрази. Освен това, ако сте забелязали, дори на Рождество рекламите не спират.
Което, само по себе си, е достатъчно да хвърли всеки здравомислещ средностатистически гражданин в най-дълбока депресия, навявайки мисли за финансова недостатъчност, съчетана с нуждата от подаръци, които са неизменна част от празниците... В наши дни, когато в магазините се намира практически всичко, стига човек да разполага със средства за закупуването му, изборът на подаръци за близките се превръща в сериозна умствена баталия. Най-разпространено е мнението, че не е тактично да се подарява кутия бонбони на диабетик, тъй като те, разбира се, ще отидат за гостите, а за него ще остане един сладък спомен. Да се подари на трезвеник ракиен сервиз е точно толкова неразумно, колкото и да се покани пияница на чай, при положение, че почти се очаква да си сипе 200 грама ром или уиски в чая. Разпространеното мнение е също, че не бива да се подарява на домакиня кухненско пособие от сорта на тиган, тенджера или електроуред. Не бива също така на дама да се подарява дезодорант "против неприятна миризма", шампоан "за мазна/суха/изтощена или липсваща коса или пърхот", избелваща паста за зъби, както и антицелулитни гелове. Също неподходящо и необмислено би било да се подари на природозащитник кожени обувки или палто; на вегетарианец - ножове за рязане на месо; на плешив човек - гребенче, а на свещеник - надуваема секскукла. Всичко дотук идва да покаже, че поне половината от потенциалните, масово предпочитани подаръци изобщо, биха били неподходящ или неуместен избор.
Но в крайна сметка от какво има нужда човек по празниците? От повече вещи, или от повече топлина - и буквално, и преносно? Нека всеки се замисли какво сам предпочита за себе си.
В днешно време хората често живеят така, все едно имат цялото време на света. А дали е така? Кой знае...
Краят на света щял да дойде през 2012г., и то точно на 21ви декември, както се предполагаше от Календара на маите. Въпросната симпатична дата докара много хора до нервни пристъпи. Други накара да се затичат с шеметна бързина до олтарите да сключват брак не кога да е, а именно на тази дата. Чрез Фейсбук, Туитър и други прочие нашумели социални мрежи, много хора съобщиха, че са си останали цял ден вкъщи, с по една тенджера на главата, надявайки се да се окажат поне малко подготвени, но заветният миг така и не дошъл. В медиите пък гръмна вестта, че Софи Маринова си е отменила всички предстоящи концерти на 21-ви и след това, за да можела, като ще умира, поне да е със семейството си... Като оставим настрана извикващото усмивка простодушие в тази постъпка, това простичко послание - да останем в последните (или поне "необикновени") часове с най-близките си хора - е нещо, на което всеки може само да се зарадва.
Както и да е, когато в крайна сметка, за кой ли път целокупното човечество, воглаве с българското такова, е разтворило гуреливите си очи на 22-ри декември, 2012-та година и през черната и раздрипана завеса на махмурлука от снощното "последно" пийване е открило, че светът все пак не е свършил... най-вероятно силно и от цяла душа си го е пожелало.
Но моето мнение е, че край на света може и да има, но Край на глупостта никога няма да настъпи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар