сряда, декември 31, 2014

За изпращане...

С голямо облекчение ще изпратя тази година и ще й помахам енергично с кърпичка, без да тъжа особено от факта, че си отива. Все по-трудно ми е напоследък да си осигурявам казионната доза наивна надежда и оптимизъм, че следващата година все ще е по-добра от предходната. Което, разбира се, означава само, че решението е в самите нас, а не в календара (лесно е да се запомни - трудно е да се приложи в практиката). Тъй или иначе, отива си една година, която никак не беше лесна за всички ни. То не бяха банки да фалират, то не бяха оставки, служебни и фактически нови правителства, природни бедствия, аватрии, човешки жертви и какво ли още не... И макар да си давам сметка, че на фона на доста хора в страната, които пряко и преносно изгубиха всичко, което имаха, аз просто тъна в благоденствие, и за мен годината далеч не беше цветя и рози. Простих се с доста илюзии, най-вече с тази, че хората могат да си бъдат добри изначално, но пък узрях още малко; изплуваха уроци, познание за хората, за света, за самата мен. Узряването винаги струва скъпо, както вече се убедих - ужасно е, когато с всеки изминал ден ти се отнема по малко от невинността и добротата за сметка на опита. Един урок повече, една илюзия по-малко... Майната му на опита, с извинение и без извинение, нЕщъ опит! Оттам и невероятното гениално прозрение, че ако било лесно, нямало да бъде интересно (?!). Ха! Я да ми е лесно, да видим ще ли се оплаквам, че не ми е интересно... Но хайде, стига съм мърмарясвала. Във всеки случай годината беше трудна, но пак имаше своите прекрасни моменти и хубави страни, за които съм благодарна. Има хора, които много ми дадоха през тази година - признателна съм им и винаги ще бъда, разбира се. Без тях годината щеше да е истински гадна или поне при всички случаи по-безцветна и безлична.
На всички онези тук, някои от които не познавам лично, ала които са си помисляли понякога с усмивка или добро чувство за мен, благодаря. Усетено е. И беше, и е хубаво. Желая на всички весело посрещане на новата година - нека бъде по-добра и по-спокойна за всички нас... И бъдете умни и весели - поне до края на седмицата!

https://www.youtube.com/watch?v=mFVJ60fnKNk

Стига с тоя Москов!

В последните дни преди новата година последните неща, за които трябва да се мисли и говори, са дискриминация, расизъм, фашизъм и други подобни. Въпреки това в медийното и най-вече виртуално пространство все така се дискутира и върти отново и отново темата за министър Москов и неговото изказване, за което толкова се шумя... При положение, че вече мина месец от въпросното изказване! Както винаги, мненията са на двата полюса - или "расист", "ксенофоб", "фашист" и т.н.; или "Евалла, Москов! Циганите - на сапун!". Разбира се, и едната, и другата крайност са погрешни и вредят, а истината - както обикновено - е някъде по средата. На никого не може да се откаже медицинска помощ, но не може да се очаква и лекарите да хукват с готовност всеки път, когато ги повикат на място, където е имало регистрирано нападение и шансът да ги пребият, убият и т.н. остава. Цифрите говорят сами за себе си - от Х нападения над лекари, Y са били в ромски квартали. Разбира се, това също е следствие, а не причина, защото тези явления са резултат най-вече от политиката на държавата по отношение на ромите, доколкото изобщо може да се говори, че има такава. Навсякъде в така наречените страни от първия свят, ако един човек е бил арестуван и осъждан три пъти за едно и също престъпление (например нападение над медицинско лице, за което си има отделен параграф в закона дори у нас), наказанието е доживотен затвор. Лошо, гадно - това е положението, Минке. И това у нас за съжаление не се случва. Прави са всички, които казват, че ромите са най-малкият проблем на държавата, защото наказания до ден днешен няма и за провинилите се политици - като се почне със закон за декомунидация, лустрация и затвор за мутрите, накрая и до ромите ще стигнем. Иво Беров е казал всичко точно и ясно, което може да се каже по този случай тук. Само не разбирам защо все още трябва да се коментират очевидни неща. Просто има цигани и цигани - точно както има българи и българи. Също така има причина и следствие.

понеделник, декември 29, 2014

Още нещо за попЛезията

Един мъдър човек преди доста години беше казал - "Наспорил Господ таланти в България... Характери - малко!". Напоследък все повече и повече се убеждаваме в истинността на това твърдение.
Наред с поредния Бай Брадър (дето ни съм разбрала кога е почнал, ни кога е приключил) и малък Тошко цъфнал в предаването по пишка (че и награда взел, на всичкото отгоре) и едва попреминалата олелия около детската "Евровизия" и млатещи се боксьори от наши и световни мащаби, навръх празниците гръмна като бомба новината, че си имаме талант в лицето на силиконова "бомба". Тазгодишната "Мис силикон" със звучното хубаво и чистак българско име Джулиана Гани (друго си е, не е Петрова!) издала стихосбирка със заглавие - затаете дъх - "Мъжете са боклуци... но без тях не можем". Радост вкъщи! Още по-рано тази година въпросната Джулиана Гани, както и Габриела Радославова - "Мис Силикон" и "Мис Джуки" съответно - разкрили пред целокупните безпросветни народни маси истинските си таланти. "Джулиана изсвири на живо "Елиза" от Бетовен и разказа, че е завършила Музикалното училище в Пловдив. Отказала се да свири на пиано просто, защото й писнало да полага толкова много усилия.Габриела пък смята, че има журналистически талант и мечтата й е да стане скандална водеща като Венета Райкова. Това, което можем да правим най-добре, е шоу, категорични бяха двете силиконови миски." (tv7.bg , 30.03.2014). Я сега малко мъдрости от Мис Силикон: "Всичко е в рамките на шегата, просто ми трябваше някакви заглавие, което да грабва, което да е по-скандално, което хората, като го видят и да си кажат Уау!"; "Реших да видят хората, че не само пея, танцувам и рисувам, ами мога и други неща"; "Хората си мислят, че момичета които се явяват на конкурси като тези, повечето са моделки, само седят пред огледалото, ходят на процедури и се интересуват само от външния си вид... Това изобщо не е така". Евала - супер просто! Разбира се, няма нищо лошо в това някой да опита да направи нещо стойностно, нито в това да се даде равен шанс всекиму. Въпросът е защо отново се прилага принципът "всички - равни, някои - по-равни". На поети от ранга на Недялко Йорданов, Камелия Кондова и много други доказани майстори рядко се дава трибуна, да не говорим че никой от тях не е богат. Въпросът е, че един уважаващ, пък и неуважаващ себе си човек с поне мъничко мозък в главата няма да си бута разни субстанции по всички възможни отвърстия, че и да се гордее с тях до степен да си ги показва и да участна в конкурс за "Мис" или "Мистър" "субстанция"... Очевидно е много по-лесно човек да си фръцка задните и предни части, отколкото да създава изкуство, затова би било хубаво всеки да се занивама с това, което му се удава най-добре - а не така, както е в момента. Защо таланта си мис-ката не показа на някой конкурс по поезия, примерно, а едва след грабването на приза за субстанция? Едва ли е защото стихосбирки, обществено внимание и известност се постигат най-лесно с пари, а което не става с пари, става с много. В жълтата press-a се тирижира фактът, че тазгодишната световна Мис - затаете дъх - задник - с титлата си е грабнала скромната сума от 14 000 паунда. А сега обявявам конкурс за този, който успее да изчисли колко точно прави това в стихосбирки и сборници! Разбира се, чудесно е, че някоя миска тези пари ги влага в опити да твори изкуство, а не в мъжки стриптийз, но да превръщаме постъпката в героизъм е меко казано смешно и вреди.
Всичко би било наред до момента, в който не сме видели (все още) въпросната стихосбирка в класациите за "най-добрите", а въпросната мис-ка - като "Поет на годината", или нещо подобно. Титлата "поет/поетеса/автор" малко или много е представителна и донякъде престижна. Нека си пожелаем през 2015 година, а по възможност и в бъдеще, тя да не попада в ръцете (или в джуките или друга произволна част от тялото) на подобни личности (колкото и трудно да се забелязва личното у тях).

четвъртък, декември 25, 2014

Мери Кристмас, Блъди Мери и Мери Попинз...

Честита Коледа, скъпи приятели!
Весел празник и нека през следващите 365 дни в годината, бъдем малко по-добри един към друг, както - поне теоретично - на Коледа!
Казвам "теоретично", защото, както често става у нас, дори това вече е под въпрос. Пак по стар български тертип, на всяка тенденция или явление рано или късно се цръцва своеобразна контра - като почнем от протестите, които само у нас и никъде другаде по света си имат "контра-протести" и стигнем до така наречения "коледен дух", за който също в момента се формира "анти-коледен"...
Явно в последно време някои хора решават, че няма пък да празнуват и предупреждават всички наоколо си да не им честитят "празника". Е добре, и аз не съм особен фен, нито традиционалист. Единственото, което признавам и зачитам, е символиката на празника - добрина, мир, щастие, приятелство, любов (?) - дай боже всекиму... Иначе кой се родил (както се предполага) на тази дата, слабо ме засяга, нито пък дали такава или онакава е традицията. Просто елементарната етика изисква да честитя празника - като форма на култура, учтивост, коректност и възпитание, ако щете, колкото да не изглежда човек културно изостанал. И на Великден не казвам "Честит Великден", защото, видите ли, не вярвам във възкресението. Въпреки това на обичайния поздрав "Христос воскресе", винаги се намира някой да отвърне "Ти видя ли го?", или "Докладваха ни", или даже "Воистина го втресе" (без коментар!). Добре бе, ясно - че не сте религиозни, разбрах, и аз не съм... От друга страна, поне на теория, в културата на Европа съществува една, условно казано, нормативна етика. И в нея знаците на учтивост, благодарност, и т.н. не се демонстрират само защото "трябва" да се спазва нормата, а защото са знак именно на култура и самоуважение. Когато кажем на някого "Добър ден", не очакваме той непременно да ни каже, аджеба, добър ли е - важното е да изразим своето положително и културно отношение към света, защото живеем именно в един по своята същност свят, доминиран от съответната колективна култура. Тя започва с универсални норми на поведение, чието спазване не е задължително, но е препоръчително, и отвежда до норми, които съществуват защото ние искаме и сме взели решение да ги спазваме. Простакът не казва на непознатите "Добър ден", защото не ги познава. Когато получава стока в магазина, не казва "Благодаря", защото не разбира защо трябва да се изразява благодарност - това го разбира интелигентният, знаещият и културният. Едно е да правя нещо, защото другите очакват от мен да го направя. Друго е да правя нещо, защото всички го правят. Вече съвсем друго е да направя нещо, защото аз искам да го направя.
Затова - щастлива Коледа и весело посрещане на Новата година... каквато и да е тя! И все пак - умерено с пиенето!