сряда, август 10, 2016

Обзор

Не е мое, ма е адски точно...

Alexander Kiossev
"Преди има-няма 35 години, моят приятел Димитър Дочев, един от разтворилите се сякаш във въздуха литератори и интелектуалци на София, заяви по своя си начин (а той беше безпрецедентен и безпрекословен): "По света хората се интересуват от метафизика и религия, от световното по футбол и от Холокоста, от история на Римската империя и молекулярна биохимия. В България се интересуват от българската литература между двете световни войни".
Доста време мина, валидността на тази мисъл нарасна.
Светът вече чете малко, затова пък предлага изобилие от ужаси и терор: на брега на Япония невидимо сияе вторият Чернобил, помина се овцата Доли, в недалечна Сирия Ислямска държава и Асад систематично избиват населението, в разпаднала се Африка се люлеят между живота и смъртта 48-9 милиона бежанци... От Париж до Кабул кървавите атентати са заставка на новините, в съседна Турция и в този момент тече чудовищна сталинистка чистка. а в още по-съседна Македония придойдоха - сякаш от нищото! - кал, тиня и скърцане със зъби.
За всеобща и за собствена почуда, в търсене на себе си, ни напусна Обединеното кралство; тръгна си обиден и офшорният Пеевски. Сърбия задържа за себе си невинният Цветан Василев, милиардите на КТБ не се намериха, пчелите почти измряха... С малко помощ от своите приятели Вежди Рашидов препострои Лувъра, а Бойко Борисов поднови Белене, Кристо пък ходи по водата... В далечна, корумпирана Бразилия все пак успяха да запалят олимпийския огън и започнаха да чупят - с допинг и без - рекорди.
По света и у нас успешно тече акцията по глобално псуване на либералните ценности, на Меркел и бежанците;в замяна гурута и геополитици обещават достойнство, стени по границите, етническа чистота и национален суверенитет, (е има и други, дето обещават "Каролингово ядро", "евразийски съюз" и бъдеща "империя на хартланда"). Междувременно атлантическият блок мълчаливо разполага бойни кораби в Черно море...
В онова пък, което е останало от малка, духовна България, малцина поети, удивителни в съвършената си автономия, се карат около "Литературен вестник". Ама на смърт се карат, принципно, нищо друго не забелязват.
Ей, братя!
На Апокалипсис мирише цялата работа."

Нека. Да идва - време му беше.