неделя, ноември 23, 2008

Бяла приказка


(но не по Валери Петров)


Падна първи сняг за тая зима...
С него - и за парно първи сметки.
Бройка, в резултат, неизчислима
минаха на шапки и жилетки.

Бели като снежните парцали
са за кмета всичките кахъри.
Както гьола жабата си хвали,
той ни хвали нашите яхъри:

Президент си имаме наперен;
премиер добър и всераздаващ...
Не е както в САЩ живота - черен
като новия им управляващ!

На Никулден наши пенсионери
може на морето пак да пращат!
Риба там за тях да се намери,
няма колкото за кит да плащат.

А на осми родните студенти
в „Шератон” и „Риц” ще се събират,
там ще хвалят свойте дивиденти...
После пак ще фотосинтезират.

Даже и в най-ледената зима,
всичко е у нас цветя и рози!
Само радост и мечти да има...
и възможно повечко налози!

сряда, ноември 19, 2008

Сено – слама

В. "Седем", сряда, 19.11.2008


Военните историци много обичат да припомнят един анекдотичен факт, свързан със строевата подготовка на младата българска армия след Освобождението. За да се научи да марширува, войникът трябва да изпълнява командата „леви – десни”. И доколкото довчерашното селянче не разумява разликата между левия и десния крак, защото в битовата му култура тези понятия просто не съществуват, въпросната команда е заменена със „сено – слама”. В онези времена нашенецът идеално разбира разликата между двете съществителни нарицателни, без да е нужно да знае какво е съществително име като част на речта...
В късната есен на 2008-ма българинът трябва да е прозрял,че наистина няма нищо ново под слънцето. Защото политическият смисъл на „лявото” и „дясното” в обществения живот му се губи точно както на преплитащия краката си селяк от онези далечни исторически времена. Ами помислете – в момента най-голямата управляваща и „лява” партия (онази, на „трудовия народ”) е окупирала всички властови позиции на държавата. За трите години от нейното управление инфлацията е нарастнала с 36% (по официални данни). Неофициално всяко влизане на трудовия народ в бакалията и всяко месечно плащане на сметките умножава тази представа по две! Светът е разтърсен от апокалиптична финансова и икономическа криза, а висши държавни чиновници (когато не са на поредната задгранична командировка) с ведра физиономия повтарят на какъв „остров на блаженството” живеем, щото инак уплашеният електорат щял да хукне и да си изтегли парите от изпостелелите банки... Ще изтегли, ако има какво! И това се отнася поне за 70% от населението... А премиерът нагло заявява, че неговата партия (воглаве с него самия) трябва да управляват поне още четири години, щото сега знаел поне 30 пъти повече от оня злощастен момент, в който пое кормилото на властта. Ако съдим по поредицата от гафове, на които Сергей Димитриевич наистина е специалист, развитието е налице. Как бихте оценили, например, неговата критика над решението на съда по повод един от синдиците на Кремиковци?! За подобна издънка в нормалния свят изритват от властта с шут. Ама не „ляв депесарски шут”, а такъв, след който една партия ще види вече изборна победа само през крив макарон... Защото всяка глупост на партийния лидер се стоварва върху реномето на самата партия. Ами ако глупостта се превърне в социална и политическа практика? Тогава ще трябва да се върнем към представата за оня „опак край”, за който преди повече от 100 години поетическото слово на Пенчо Славейков изрече:”Знайни са тамо свещени слова://равенство, братство, свобода//както навсякъде, плява под тях//дъвче смирено народа”. Е, плявата към дясното или лявото ще я отнесете?
Така, че по понятни причини за прогресивно изгладняващия и оголяващ електорат днес все по-актуални стават проблемите на дясното. За което потенциалният гласоподавател трябва поне да се досети, че през 19-годишния ни преход към демокрация реално е управлявало общо четири години и десет месеца. Десетте месеца на Филип Димитров и четирите години на Иван Костов. Май не е много? Обаче е достатъчно, за да се излеят върху това управление тонове помия от хули и клевети. То е виновно за комунистическите изборни манипулации от началото на прехода; за раждането на разюздана криминална престъпност от времето на Беров; за хиперинфлацията при управлението на Жан Виденов; за вонящата, безпардонна корупция от последните 7 години. Виновно е, щото Филип Димитров е префърцунен интелигент, а Иван Костов задигнал имотите на царя, докопал скритите пари на БКП, прилапал сараите на Доган и освен това е циганин!... Виновно е, защото през 19-годишния ни преход към демокрация Димитров даде лошия пример за морал в политиката, а Костов увеличаваше заплатите в бюджетната сфера с 20% годишно; стабилизира икономически страната, навря в миша дупка наглите мутри с грандоманските им джипове и отвори пред България вратите на НАТО и ЕС... А нашенецът се почесва по гавата и се чуди дали дясното ще се обедини. И не разумява, че „обединяване” в политиката не означава формално сливане на партии, а обединение на онези, които гласуват за политиката на въпросните партии. ДСБ категорично и последователно повтаря, че няма да се коалира с комунисти, догановисти и царисти; че за нея приоритетни са икономическата стабилизация и промяна на политиката по доходите; озаптване на корупцията и стратегическата визия за бъдещето. Герб и СДС с различни гласове твърдят същото. Когато трите партии го изрекат в един глас, този глас ще бъде чут от гласоподавателя... Бъдете спокойни, дами и господа. Самият живот ще изостри слуха на нашенеца. Той поумнява и се ограмотява политически само когато джобът му се опразни. Нямайте грижа, процесът е в ход!
Като не разбираш каква е разликата между дясното и лявото в политиката (а не ти е съвсем ясна и разликата между сеното и сламата), заменяш тези понятия с разбираеми представи. Петнадесет години българинът не ходи, а подскача на ляв крак. И както и да му повтарят, че е чудесно да живееш на куц крак, накрая умората го поваля на земята...
Не може демокрацията да се изправи в целия си ръст, когато нейните граждани стоят на колене.

сряда, ноември 12, 2008

Мислителят


На 12 ноември 1840 г. в Париж се ражда Франсоа Огюст Рене Роден, името на когото у нас обикновено свързваме със скулптурата „Мислителят” (1888) Всъщност, за твореца това е само поредната крачка към грандиозния замисъл – „Портите към ада”. Монументален скулптурен портал, върху който художникът работи до края на дните си, без да успее да го завърши...
За нашенеца темата за портите към ада не е особено атрактивна. Той е свикнал с формите на полусрутения монумент, кацнал пред НДК , и би могъл да види в него българската проекция на онова, което е вълнувало един френски скулптур. Защото България цялата е осеяна от статуи, патетично размахали пушки, шмайзери и бомби. Все сатанински оръжия, трасиращи пътя към ада. Та е възможно оная страшна порта вече да е премината – инак как да си обясним факта, че гримасите на грозотата въобще не впечатляват електората?
За нашенеца в момента е актуална темата за Робинзон. Като един същински герой на Дефо той здраво е стъпил върху земята на тайнствен остров, заобиколен от бушуващите вълни на световна финансова криза. И божествен глас „свише” му повтаря, че няма страшно. Достатъчно е да се довери на здравите си ръце, енциклопедични познания и вярата в правителството, за да се оплези на природните стихии и докаже на света какви може да ги надроби един български корабокрушенец... Само че, поради вродената си интелигентност, той е чел „Робинзон Крузо” и се досеща, че из пустия остров от време на време бродят канибали. И в галопиращите цени на хляба и продуктите от първа необходимост; в протестите на зърнопроизводители и работници; в стоварващата се върху главата му енергийна секира; в скърцането, което се носи от образователната система; в писъците, ехтящи от полусрутената сграда на здравеопазването комай прозира стъпките на канибали, изпъстрили девствения пясък на пустия остров...
А правителството се е кукнало на своя божествен Олимп и с олимпийско спокойствие управлява държавата. То не се вълнува от живота на еднодневките. То се е вторачило в необходимостта със зъби и нокти да брани своите превилегии... Чарда езически богове, потънали в котерийни борби, превърнали кражбата и лъжата в свой божествен прерогатив и обитаващи свой собствен, утопичен свят. Но великият английски мислител, създал блажения остров „Утопия”, му придава сърповидна форма. Историята положи върху този сърп един чук – и се роди оня сърп и чук, в който управляващите къде тайно, къде явно се кълнат. Само че, другото име на този сърп и чук е антиутопия!.. Така, че божественото им спокойствие съвсем не е гарантирано от съдбата.
Инак и мнозинството управляващи, и мнозинството управлявани знаят, че Роден е изваял „Мислителят”. Уважаеми дами и господа, вгледайте се в неговото изображение. Не ви ли прави впечатление, че фигурата е опряла лакътя на дясната си ръка върху лявото коляно? Вероятно не за да ни внуши, че не страда от дископатия... И не заради разсъжденията на пишман –политолози колко малка била разликата между „лявото” и „дясното” у нас.
Искате ли да помислим върху това?

понеделник, ноември 10, 2008

10-ти ноември (№2)

Десети ноември е – дата велика
за нашия беден народ...
Навлезе любимата нам политика
във нов, непознат епизод.

Простихме се с Живков. По негово време
така си ни беше добре!
Имота ни нямаше кой да отнеме
и ходехме чак на море.

За всекиго имаше, бяхме си равни,
„Човекът” бе приоритет...
А днеска „човек” и „заплата” отдавна
вървят по обратния ред.

Но някой решил да живеем, че трябва
по западен супер-модел.
Че даже и Виденов после ни взеха,
народа ни гордо повел...

А гледаме днес – почти двайсет години
по-късно – отново сме тук.
Формално Европа (я виж!) приюти ни,
а иначе тънем в боклук.

събота, ноември 01, 2008

Събуди се, народе...

Защото кои народи честват деня на народните будители? Ами, заспалите...
В нашия случай, народът е толкова заспал, че дори и "Десетте най-досадни будилника на нашето време" (http://big.bg/modules/news03/article.php?storyid=17550) ще бъдат изправени пред предизвикателство да го събудят... Затова пожелавам на всички, които считат себе си за будители, или че поне са допринесли с нещо дори и малко за "пробуждането" ни, да продължават все така и никога да не се отказват!
Един поздрав за всички с една песничка на НЛО и пожелание за страхотен и успешен ден!

"Народа спи"

Народът спи безплътен призрачен сън.
Народът спи във умопомрачение.
Народът спи, а страшно става навън.
Народът спи, нароооодът спи.
Народът спи, а някой краде банки,
друг - купува души,
съвсем тихо.
Народът спи, а пада перде над очи
нароодът спи.

Народът спи, юнак балкански мълчи.
Народът спи във скучно примирение.
Народът спи, а някой друг пак блести.
Народът спи, нароодът спи.
Народът спи,
а някой краде банки, друг - купува души,
съвсем тихо.
Народът спи, а пада перде над очи
Народът спи

Народът спи, безплътен призрачен сън.
Народът спи със биволско търпение
Народът спи, със чужди трясъци вън
Народът спи, нароодът спи.
Народът спи,
а някой краде банки, друг - купува души
съвсем тихо.
Народът спи, а пада перде над очи.
Народът спи
Погледни - нароодът спи, (2)
Безплътен призрачен сън...