Карантинно

Морето ни е до колЕне,
и слънцето по цели дни пече
И няма дневни/нощни смени,
докато карантината тече.

И плащат ни
да киснем вкъши
и да страним
един от друг.
Държавата
да се мръщи -
тя ще е наковалня, ние ще сме чук!

Ви-рус-ли??? На нас пък пу-ка-ни!
Без работа, с пари? Супер сме си!
Все така! Дано сме все-та-ка!
Когато сме най-зле,
да сме като сега!

Цената на бензина падна
и долу, в ниското, се закова.
Удари тя Русия много гадно...
Дали не сме щастливи от това?
И махаме по цял ден гащи,
пияни сме - кьоркьотук!
А пък онези ни плащат,
те ще са наковалня, ние ще сме чук!

Ви-рус-ли??? На нас пък пу-ка-ни!
Без работа, с пари? Супер сме си!
Все така! Дано сме все-та-ка!
Когато сме най-зле,
да сме като сега!

Накъде...

Излизам от мрака, за да се превърна в светлина.
Напускам музиката, за да се слея с тишината.
Изхвърлям чадъра си, за да усетя дъжда.
Качвам се на най-високия хълм, за да поздравя
вятъра.
Гледам птиците и мечтая да литна с тях,
Излизам от пътя, вървя без посока, търся любов.
А тя,
а тя,
а тя е в мен самата.
Загубвам се в гората и се лутам без дъх.
Идва нощта,
нощта,
И аз навлизам в мрака,
Загубила отново своята душа.
Накъде
Вървя,
Вървя,
Вървя...

"Накъде"
Мая Бежанска

Да си дойдем на темата...

Още за охлювите от Кръстьо Кръстев

В преломни мигове охлювите стават народен идеал. И никой не ги пита дали искат.

\\\

Охлювът не може да лети, не може да скача, не може да бяга. Летят, скачат и бягат само мислите му, а това е крайно неудобно. За онзи, който разбира от охлюви.

\\\

Охлювът се изкачил с пълзене на скалата и взел да се припича на слънце. В този момент прелетял Орелът, но не казал нищо. Само въздъхнал. Той вече бил свикнал, че трябва да живее в една басня с Охлюв.

Някъде... другаде

Първи ден...
Навън е минус 15 градуса. В стаята е 10. Включвам отоплението и чакам да се "отвърне" въздуха, като през това време не свалям нито ръкавиците, нито зимната шуба, нахлузена върху три ката дрехи... Хващам кирката и лопатата и почвам да разчиствам образуваните ледове.

Втори ден
В стаята вече е 13 градуса - супер, вече мога да си ходя и без шуба. Вънка обаче е -17.
Я, колко хубаво - намерих една дамаджана с вино в килера!
Може би няма да дойде зле да я използвам...

Трети ден
Граааадиииил Илиииияя киилиииияяяя...
Хубаво нещо е виното, особено за сгряване. Студът вече не ме притеснява...
Цели 15 градуса в стаята - направо си е топло вече и дори се топят ледниците! Сталактитите от тавана също полека-лека се разтапят и не е зле да започна да ги откъртвам, преди някой от тях да ми е паднал на чутурата. Навън вече е -20. Какво пък? Има още вино...
В сеело Брениииицаааа с вино карат воденииииицаааа...

Четвърти ден
Марш оттук!
Тия полярни мечки не спират да се промъкват вкъщи... Така и не мога да разбера откъде влизат. Може би изпълзяват през прозореца, по водосточната тръба. Настаняват се, щъкат наоколо и дори влизат в банята под душа (водата е ледена, но още тече и това очевидно им се харесва. Аз не мога да се ползвам от тая екстра, а вече и ръцете не си виждам от няколко дни, понеже не мога да сваля ръкавиците.
В момента една бяла мечка клечи до стола ми, докато пиша, подбутва ме и ме гледа жално... Иска храна. Безразлично я съветвам да върви да лови тюлени.

Пети ден... посред нощ
Реших да изключа за малко отоплението - да не стане беля, да гръмне някой бушон. Час-два по-късно стайният термометър се разпищя. Вградената аларма предупреждава да взема спешни мерки против измръзване. Е какво точно иска? Водата в банята вече замръзна, сега и да пищи, и да не пищи - файда йок! Отново включвам отоплението...
Термометърът обаче не спира да пищи... Е, накрая млъкна - след един тежък удар с ботуш! В този ред на мисли, ще ми се отново да си видя краката - забравих ги вече как изглеждат...

Шести ден
Някакъв пингвин се намъкна у дома, намерих го сутринта в мивката. Сигурно е допълзял по канализацията. Няма да се занимавам сега да го гоня - мечката под масата ще го хване...
Днес излязох за малко навън (след като разбих с чука образувания слой лед около вратата)с намерението да отида до магазина, но щях да затъна в преспите и се върнах. Където няма преспи, има поледица, а не ми се губеше време да обувам и събувам снегоходките, защото докато го направя, ми пукат ушите от студ... Утре може би ще опитам друго. Може би да прокопая подземен...снежен тунел.

Седми ден
Отказах се да ходя до магазина. Вкъщи вече има двойка пингвини... Хубавата новина е, че взеха да снасят, което ми решава проблемите с изхранването поне за момента. Е, в началото малко се сърдеха, като им отнемах яйцата с намерението да ги правя на омлет... Квичаха троснато и налитаха да кълват, но след няколко удара с тежък чугунен тиган по главите, изглежда си промениха мнението. Сега пак снасят и гледат изпод вежди (или каквото там имат вместо вежди) и мълчат намусени...
Вижте какво, комуто не понася - да се изнася! Ще ви пусна вън на снега, да ви видя тогаз, като ви подгонят ромите с касапски ножове... И войсковите подразделения на НАТО няма да ви опазят!

Незнайно кой ден
Внезапно затопляне - ура, температурите се покачиха до нула градуса! Мога да си ходя вкъщи с шорти и по тениска и дори да отворя прозореца. Белите мечки и другата фауна обаче са недоволни и избягаха да се крият в мазето (там още е студено).
Сега мисля да изляза на разходка... Че от утре обещават пак захлаждане.

Диетичен (и икономичен) съвет

На храните веч` цените
станали са фантастични.
Но ядем ли ги с очите,
най-са нискокалорични!

...

Не е мое, но ми се ще да съм го написала...

Минава полунощ, а телефонът вряска.
Отсреща мой любим човек ми кряска и ме стряска.
Не искам ти да ми крещиш, защото те обичам!
Но явно на това държиш. А има ли различия?
И после аз не спя, не спя, не спя от нерви.
За тебе мисля лошо - че си някаква консерва.
А сутринта с кафето аз имейла си отварям
и с друг любим човек се случва страшно да се скарам.
Той прави страшни глупости. И други покрай него.
Угасна ми фенерът май. Човека де го, де го?
Треперя после аз, познай от кво? От нерви.
Приятелите ми комай превръщат се в консерви.
Накрая кво ли ми остава? Върло се напивам,
това ми вдъхна храброст - обявявам съпротива.
Какво ви е прихванало? Ей, хора, престанете!
В земята ме забивате, а бяхте ми небето.
И гушвам своя най-любим, и къртя като чущ -
на другите обични свои хора най-напук.
Добре, че без въпроси той ме гушка и целува.
Защото, по-добре да премълчавам как ви псувам,
защото, ах, защото ме боли, и ах, защото
се правите на идиоти, пълни идиоти.
Не ми звънете. Скрийте се. Не искам да ви виждам.
Това, което става с вас, мен лично ме обижда.


Специални благодарности на Комата!

"Тя се наведе и се промъкна под надписа "Влизането забранено". Не бе от хората, които се съобразяваха с надписи и забрани, крачеше през света, сякаш имаше пълното право да бъде там - където и да е, навсякъде."

Обичам те завинаги

Кирил Маричков

Как да те намеря аз не знаех,
търсех те наяве и в съня.
Колко нощи аз за теб мечтаех
в стъкления замък у дома.

Мигове броях и часовете,
лудост беше, вече знам това,
срещат се земята и небето
в полюсите два на любовта.

Обичам те завинаги, и друга дума няма.
Съдбата ни, повярвай, е днес съдба за двама
Обичам те завинаги, и друга дума няма,
най-важното това е, друго не остана.

С времето, което отминава
свят за теб с любов ще построя.
Този миг аз няма да забравя,
този миг със теб и любовта!

И така ще бъде всяко лято,
всяка зима, всеки нов сезон.
Чувството за нас ще бъде свято,
любовта ще бъде наш закон.

Обичам те завинаги, и друга дума няма.
Съдбата ни, повярвай, е днес съдба за двама!
Обичам те завинаги, и друга дума няма.
Най-важното това е, друго не остана.

Глупости на килограм

Тази сутрин слънцето само за секунда надникна, веднага се уви в дебели свежи облаци, дезинфекцирани и напарфюмирани със свежия Софийски смог, и пак захърка. Докога ще спи? Вече половин година кърти... Ще хване целулит на мутрата!
Айде, има-няма слънце - ставам и аз, дръпвам щорите и отварям прозореца с риск да уплаша някого с още сънения си и прекалено изпаднал вид...
От известно (много малко) време точно срещу прозореца на спалнята ми се кипри внушителен по размери билборд, реклама на цигарите "Виктори". Като оставим настрана факта, че в един малък и относително спретнат столичен квартал, подобни рекламки (които досега липсваха) само развалят сравнително приятната гледка, то колко й трябва... Струва ми се резонен въпросът от какъв зор е пропаганда на тютюнопушенето, при положение, че официално вече го забраниха почти навсякъде? Какъв е тоя зов "Купете си цигари, нищо че можете да ги пушите само вкъщи"? Или това може би е подкана за нарушение на забраната? Звучи интересно... Глобата за пушене на забранени места е от 50 до 300 лв, ако не повече. Излиза, че общината дава разрешение за поставянето на реклами на продукти, от които после взема доооста прилични суми. То е ясно, че производителите няма да спрат да си рекламират стоката, ама айде поне не толкова явно! То вярно, че сме малка, балканска държавица и много-много забраните не ги зачитаме. Когато забраниха производството на домашна ракия, се вдигна почти революция (а като е за избори, никакви ни няма), пък и не е ясно тази забрана доколко се спазва и сега. Та сега и цигарите... Ама от Европа не давали. Така ли??? Нейсе, да се пукат душманите!
Съвсем в този дух, както и в духа на приближаващите празници, се появи и една твърде интригуваща реклама на “Ариана”, която отскоро е по столичните билбордове. На нея е изобразен неясен и непознат на българското население субект, наречен Мариан, който по някаква причина щял да чака нещо неизвестно два месеца. “Наздраве за Мариан. Той ще чака два месеца.” Възможно е замисълът да е твърде дълбок, за да се проумее от прости люде като нас. Но дори и на такива като нас е добре да се обясняват някои неща, например – какво ще чака Мариан, защо аджеба точно два месеца, какво точно общо има бирата и т.н. Доколкото схванахме на първо четене, има някаква връзка с изобразяването на въпросния Мариан по подобие на нещо средно между Боб Марли, Че Гевара и Кадафи… Ама защо и как… остава неразбулена мистерия.
Така че мили хора, ако имате предложения или дори прозрения, моля ви да проявите съпричастност към мен и да ги споделите. Ще спасите много от незавидното ми количество останали мозъчни клетки.
А ако никой не предложи изход от този ребус, ще излезем от неловката рекламна ситуация със следния цитат, който идеално се вписва в изложеното по-горе:
“Иди там... Къде - не знам... Донеси това - нещо си. Не е ясно какво. И гледай да не сбъркаш!”
С една дума, личи си, че с приближаването на Великден и страстната седмица, на народонаселението охотно и усилено се предлагат разнообразни начини да уважи "светия" празник и да си изкара готино - алкохол, цигарки и колбаси "Милица"/"Народен"/"Тандем". Туй е животът!

Някъде...

Дойде утрото, а с него и температурите станаха малко по-високи. Дядо Пейо подаде глава изпод четирите одеала, изчака малко, докато се адаптира към стайната температура, след което я надигна от възглавницата (която, секунда по-късно, започна отново да изстива до нула градуса). Беше време да става. До него баба Симеонка още спеше, завита през глава – тя днес можеше и да си отспи, домакинската работа не беше северен елен, че да избяга, но той беше дежурен него ден да излиза. Боклукът чакаше да бъде изхвърлен, сметките – платени, а трябваше и да се напазарува... Налагаше се да побърза, ако искаше да хване най-топлото време от денонощието – около два следобед температурите навън достигаха малко над нула градуса – така че нямаше много време... Дядото полека-лека се попривдигна и отметна четирите одеала от себе си. Изпсува от душа (полугласно, за да не чуе жена му) при съприкосновението на позатопленото му от постелята тяло със студения стаен въздух и се пресегна към стола за още една жилетка. Нахлузи я бързо върху трите пуловера, които вече носеше, надяна трети чифт яки вълнени чорапя на краката си, бавно стана и се упъти към кухнята.
Печката там, то се знае, не работеше, но дядо Пейо беше оставил бойлера включен за цяла нощ – по нощната тарифа нали не е толква скъпо... Дядото врътна енергично горещия кран на кухненската чешма и (след като свали леките платнени ръкавици, с които спеше – през нощта все пак малко се стопляше, та нямаше нужда от дебели кожени) се залови да мие чиниите от предишната вечер – не че имаше чак такава нужда – вечерята им беше доста оскъдна и не оставяше кой знае какви следи; целта по-скоро беше да позагрее помещението с образуваната пара, тъй като висящите от тавана сталактити вече добиваха застрашителни размери...
Но секунда след като се надвеси над мивката, старецът се отдръпна стреснат – изпод струята вряла вода бясно изскочи един пингвин! Третият поред за тая седмица... Явно беше допълзял по канализацията, примамен от приятната (за него) студена температура в дома на двамата пенсионери – види се, доста по-студена от тази на полюсите, които вече се затопляха доста под влияние на глобалните промени...
Животинката скочи на кухненската маса и изгледа умолително дядо Пейо.
- А, не! – възрази старецът. – Не мога да те взема при мен – нямам с какво да та `раня, с бабата и за назе си нямаме! Ако пък се опитам да та сготвя за Коледа като мисирек, ще довтасат природозащитниците да ма съдят... Хайде марш!
Дядо Пейо посегна към пингвина, но той изквича уплашено и го клъвна по ръката.
- И от твоите целувки ми излизат мехури! – допълни сърдито дядото и без много да се церемони, сграбчи 40-килограмовата птица и я напъха не особено нежно отново в канала, след което продължи заниманието си.
Вратата се отвори и през гъстите кълба пара бавно влезе на фокус баба Симеонка.
- Добрутро! – поздрави тя мъжа си.
- Добрутро, жено! Затваряй бързо вратата, че да`н излиза топлото!
Бабата влезе, затвори бързо след себе си и се настани на кухненската маса (позабърсвайки разсеяно образувалия се по покривката скреж).
- Дъл` да не пуснем за малко печката? – попита тя.
- Каква печка ма, жено? Топло е днес, цели минус 5 градуса, недей са излага – ша са разглезим, а после кой ке я плаща таз печка?
- Изключи ли бойлера?
- Изключих го, още преди три часа, като ставах до тоалетната.
- Пак ли става, бе мъжо? Нъл` ти казах да`н пиеш толкоз вода преди лягане, че ша та удари простатата...
- Знам, жено, ма супата, дето ядохме снощи беше с много сол вътре – днес по-малко да сложиш! Какво има за ядене?
- За закуска ще пием чай, - заизброява като от списък баба Симеонка – на обяд доматена супа... и за вечеря нещо по-леко.
- Значи трябва да купя домати... – отбеляза мимоходом дядо Пейо.
- Имаме и една краставица от миналата седмица. Ако купиш и едно кисело мляко, мож` да я направя на таратор за вечеря.
- Как кисело мляко на вечеря, ма Симеоно? Нидей така, ша та удари холестеролът! И как тъй за един ден, и таратор, и супа – да не е някакъв празник днеска?
- Ти н`дей много приказва, Пейо, че ако не беше изтървал котарака, сега щях да го задуша с доматето и краставицата по рецепта за коледна мисирка... или новогодишно свинско!
- Ауу, ама то Нова година ли иде? – плесна се по челото дядо Пейо и затегна крана на чешмата. – Бях забравил... Значи е краят на месеца? Е, щом е тъй, да вър`я да плащам тока, че току-виж ни го спрели онез` серсеми! Остава да седим и без ламба!
Баба Симеонка го изпрати до вратата, помогна му да си облече двете палта върху четирите ката дрехи (въпреки че температурата вън принципно беше малко по-висока от къщната) и му подаде бастуна.
Дядото посегна да отвори външната врата, но около нея пак се бе образувал тънък слой лед. Той за две минути го натроши с бастуна си, отвори вратата, каза „чао” на жена си (която закрета отново към кухнята, да приготви „закуска”), но малко преди да излезе се спря на рамката и каза:
- Хубаво, жено – ша `зема и домати, и кисело мляко! Нъл` е Нова година, празник е! Има ли пари, нема ли – ке пируваме! А ти сложи по две лъжички захар в чая!
- Да, точно тъй – ке пируваме! Като ке му отпускаме края, да е както си требе! – засия баба Симеонка и се втурна да слага вода за чая.

Виц ("старата песен" или "ново двайсет")

Перифраза на вица "...И той се прибра, отвори консерва зрял боб, седна във ваната и си направи джакузи." може да стане с "...И тя се прибра, легна в леглото, разрева се и си направи водна възглавница".
Или "И те се ожениха и заживяха щастливо и в разбирателство, защото булката бе сираче" става - "... защото булката бе последната от рода си".

Нова година - нов блог!

Блогът ми направи четвъртия си рожден ден - в началото на годината. Понеже на съответната дата през януари нямах нито време, нито възможност да го оповестя и отбележа както си му е реда, се налага да го направя на своя собствен рожден ден - има-няма половин година по-късно!
И тъй... И аз съм с 4 години отгоре... И понеже това скромно блогче през цялото време заемаше, макар и символична, част от битието ми, бих искала да отбележа по някакъв начин промените, които са настъпили и в него, и в моята скромна особа...
А какъв по-добър начин от това да му сменя логото, примерно? И то подходящо тематично...
---

Кръстих този блог "Старият призрак" по заглавието на една от любимите ми песни на група "Балканджи", докато бяха още в зародиш:

Старият призрак вървеше
във стария замък.
И както вървеше,
Старият призрак трепереше.

Както вървеше,
от страх той потръпваше,
мислеше даже
на кой да покаже,
че е безстрашен
и страшен
и силен
и смел дори.

С чаршафа си скъсан вървеше,
оковите тежки той влачеше,
но сам не признаваше
до смърт че се плашеше.

Както вървеше,
а замъка спеше,
свещица запалена
в мрака блещукаше.
Но при една
случайна искра...
Старият призрак
пламна
и изгоря!

Това съм цялата аз... Или поне бях преди 4 години, когато стартирах блога. Но за толкова време, естествено, не може човек да не се промени поне малко и ето как виждам аз промяната у себе си (изразена пак в стихотворна форма - нали Барабар Петко с поетите!):

Вървеше юнака
в сумрачни пътечки
и палеше мрака
с кибритени клечки.

Най-после юнака
видя, че запалил е мрака
и викна победно - "Ура!".

... Беше изгряла зора.

(Автор - Николай Цонев)

:D
Туй то! Не по врат, а по шия мойто...
Може да се каже, че съм "порастнала" или дори "еволюирала", ако процесът на порастване или еволюция включва замяната на вървене и треперене из стар замък с вървене в сумрачни пътечки... Или на това човек да престане да мисли на кой да покаже, че е "безстрашен и страшен и силен и смел" с храбри опити да запали мрака - па ако ще и с жалки кибритени клечни!... Или замяната на крайния продукт на дейността на свещта (изгорял призрак) с победно "Ура!", предизвикано от откритието, че мракът най-после е "запален" (и небрежно игнориране на факта, че това не е плод на собствените усилия, а на изгряващото слънце!).
Еми... Колкото и малко да е, все пак прогрес е! :)
Затова сега "символично" си преименувам блога на "Юнак Паликлечко" и му честитя рождения ден... Както и на себе си! ;)

Какви времена...

Концертът "Цвете за Гошо" (в памет на Георги Минчев) в Южния парк, и тази година, както предишните, мина чудесно. В събота нямаше много хора, вероятно поради причина на работния ден, но все пак се посъбраха. Фактът, че все още се посещават и такива събития (макар и не толкова, колкото промоциите на албуми на Глория и Азис), малко от малко, е обнадеждаващ. И при това събралите се не бяха само от гилдията на "старите ергени" - имаше даже доста млади, и то много ентусиазирани. Дори и да не ги посрещат с "хляб и мармалад" (само с бира и кебапчета :)), хората пак се радваха на "блажените години"...

Абе, с една дума, "равносметката" е следната - rock&roll-ът може и да не е вече "млад", но още си съществува... Главно в лицата на Епизод, Васко Кръпката, Вили Кавалджиев, Джендема", "Атлантик", "Стубел-Питин-Дари Блус Бенд", Милена и много други... Хора като Георги Минчев не са напълно забравени, още се организират мероприятия в тяхна чест и, слава на Тангра, регламента за участие включва единствено интерпретация на песен от репертоара на Гошо, както и авторски пиеси и магистрални за блуса и рокендрола парчета, по избор - а не да си пуснем sms-чето, както сме се изтегнали на канапето. Нито участниците и тяхното представяне се определя от същество, до побъркване напомнящо Шрек от едноименното филмче, или две персони, предизвикващи "сблъсък", или дори втръсък у всички възможни възприятия у човека... Там е работата, че ние добре познаваме феномена на "побългаряването" - Мюзик Айдъл може и да е много добра шоу програма като замисъл, да има своите европейски традиции, но на местна почва се превръща в нещо пошличко... Независимо от изобилието от прекрасни гласове - все пак сме родината на Орфея - от формата на това предаване се носи някаква блатна миризма... То е почти като онзи идиотски рекламен клип за матурите - хубосията на екшъна малко трудно може да влезе в съзвучие с достойнствата на интелигентността. Образованието не е криминален политически или психотрилър, точно както музиката на Гошо не може да се препокрива с балканско-поп-фолк-рап напъни. И затова най-впечатляващите гласове на най-перспективните музиканти, в атмосферата на опошляване и хълцаща истерия започват да звучат фалшиво...

И тук извода е очеваден - в тези объркани и хаотични времена, в които живеем, все пак има ценности, които стоят над хаоса. И естетиката на рока, самата рок-култура, се оказва такава ценност. Може би защото макар и в друга ситуация, тя е родена във време на остри социални конфликти и затова е толкова издръжлива на ударите, които понася общество с още трудности. И този интерес към музиката на вечния Георги Минчев, устойчивия спомен за него, е повод за оптимизъм... Също така, ако ви направи впечатление, гласовете от Мюзик Айдъл като че ли звучаха най-автентично именно когато изпълняваха рок парчета. Това навежда на някои размисли, нали?

Честит празник

На всички честит Свети Валентин, Трифон Зарезан, Нарезан... кой каквото си празнува! :) За любителите (и професионалистите) на втория празник - все пак, умната с артикулите, подобни на тия, изобразени отгоре, да не ставаме ЗаРезил, че утре да ни е на помощ Свети Валериан!

И накрая, едно поздравче със следното:

Отишли мъж и жена на 14.02 на ресторант. Жената, както си е редно, вперила замъглен поглед в своя придружител в очакване на приятна, романтична изненада. Да ама не... Мъжът, като един истински романтик поръчва шише вино. Червено. И мълчи... Демек нито дума за някакъв празник. Нежната половина прави мила муцунка и се опитва да напомни:

- Скъпи, знаеш ли, че освен Трифон Зарезан днес е и друг празник?

От другата страна на масата проблясват две изгарящи очи, казващи "Защо разтури насладата от това великолепно вино?", но устните мъчително отронват:

- Не мога да се сетя, миличко.

- Ами то е един такъв ден, дето има топлина, картички... Любов...

В двете уморени мъжки очи проблясва надеждата и той се провиква:

- Келнер я донеси две порции СЪРЧИЦА!

Гневен призив

Тази сутрин в "Дарик Радио" водещият попита един стачкуващ учител и говорител на ЕНСК как издържат учителите финансово. Въпросът напоследък си стана обичаен и, следователно, получи и обичайния и логичен отговор - издържа се някак си...
Мисля, че един също така подходящ отклик на същия въпрос би бил в стила на Трендафил Акациев (какво да се прави - нали все пак големият народен поет е и учител и просветител за народните маси!):

ПИТАТ ме: "Поете, как си
с тези невъзможни такси?
Как издържаш по количество
на пари за електричество,
за вода или за парно?"
Казвам: - Аз се чувствам харно.
Заявявам, че не ща
да използвам тез неща.
Харча аз ограничено,
спя на тъмно и студено,
нито ям и нито пия
и изобщо не се мия.
Запомнете, мили хора,
вижте кучето на двора -
вън, снегът като забръска
какво прави то зимъска?
Камъкът от студ се пука,
а на него не му пука.
Братя българи, на слука!
Чуйте моята поука:
закалете своите внучета
да издържат като кучета!

МИчтания

Не е мое, ма ми е любимо. Доста точно обрисува манталитета на някои хора.

Вечи ич ни ми са копа!
Искам ф офис да работа!
Хем ши одя нагласена,
ду ушити начервена.

На бюроту кат са тура
с вапцан'ти си маникюри,
на кумпютъра ши щракам
и краката ши си клата.

И на шефа ши са слагам,
в рабута дан ма натяга.
Ич ни ща да съм работна,
туй присъда й дуживотна.

Той ни ша ма затурмози,
сал в колата ши ма вози,
фирмата да придставлявам,
хем и да я разкрасявам.

В службата кат са издигна,
море кък носа шси дигна -
ши са фукам, шса надувам,
на граждАнка шса приструвам.

Сал ни знам с каква заплата
шефа ши ма удурдиса,
да ни бъди да ма смята,
чи съм проста кат мутика.

Тоз кумпютър, тез изици
язе къкту съм умница
мисла бързу ши ги сфана,
раснах в убщиство утбрану.

Ни ми мяза тъз мутика.
Гачи най ши мий прилика,
ку ду офис са дукопам!
Нъл сми вечи уш в Европа!?

Чи кандисах най-подире.
Рабута ф града ши дира.
КОнкурси и интервюта -
някак тряа са набутам.

Аку чуйти нейде нещу,
мола ви са най-гурещу
да са сетити за мени,
чи за копан иди времи.