сряда, декември 23, 2020

Предпразнично

Преди по Коледа да мръкне,
ти ме фрасна и аз млъкнах. 
Щото казах ти, че няма 
да работя, твойта мама! 

Ах, с тебе пазарлък не става.
Вдигам стачка аз тогава. 
Няма ли за нас предплати? 
Идат празници, ебати! 

Евала! 
Началство, машала! 
Не може все така, 
в аванс заплатата, 
не става! 
Евала, 
началство, машала! 
Да можеше сега 
в аванс заплата да се дава. 

Ден след ден, по цял ден бачкам, 
без да мръдна даже крачка. 
А щом спомена заплата, 
ти ме правиш на салата! 

Ах, с тебе преговори не се водят.
Аз тогава ще си ходя. 
Няма ли кой да се справи 
с тез началнически нрави?...

събота, декември 12, 2020

Много зле

Много зле съм, ебати... 
Всички тук сме тъпати, 
ама много чепати. 
Пияни сме на лопати. 
Кой не дава заплати, 
скоро ше ми го клати... 
Вземам барбитурати, 
правя ги на салати. 
После чукам жена ти, 
майка ти и баща ти. 
Много зле съм, ебати. 
Много зле съм, ебати... 

Всички викат ми "Браво", 
врякат "Само така!".
Аз пък нищо не помня - 
ни преди, ни сега... 
Снощи стана отново май някакъв фал... 
Пак скандал. 

Вече стана много зле. 
Стига, няма повече! 
Няма да повтори се... 
Никога вече... до утре поне!

сряда, ноември 25, 2020

На Гергана

От толкова време,
тази история продължи.
сега сме големи,
животът си всеки подреди.
Когато си с него -
целувки, прегръдки по цял ден.
Това е чудесно.
Но не и за мен...

Не показвай, не показвай
и така не ме наказвай,
вече зная, че щастливи сте.
Знам и съм се примирила,
любовта, че си открила.
Само не доказвай, моля те.

Дори да е супер,
на мене изглежда ми тъпак.
Дори след години,
за мене ще си остане враг.
Но щом те обича,
звезди да ти сваля е готов,
аз камък не хвърлям,
щом има любов.

Не показвай, не показвай,
и така не ме наказвай,
зная вече, че щастливи сте.
Знам и съм се примирила,
любовта, че си открила,
само не доказвай, моля те.

петък, ноември 20, 2020

Малко цифри...

В България ситуацията с вируса вече била критична, ми се казва. Вече почти няма човек, който да не "познава" някого, заразен с или починал от ковид. Цитират се някакви цифри, които на мен лично не ми говорят кой знае какво, ама изглежда,че "яко се мре". Някогашни скептици, които преди иронизираха Мутафчийски, сега са готови да си посипят с пепел главите. И най-трезво разсъждаващите, като прочетат във Фейсбук как всеки втори човек имал приятел на приятеля на приятеля на приятеля, "починал ОТ/С ковид", в крайна сметка се позамисля. И все пак...нека да поразъждаваме - полезно е, на фона на истеричното пищене и врещене. Всяка смърт е трагедия и аз искрено съчувствам на всички, които са загубили близък човек с ковид. По същия начин обаче немалко хора си отидоха от инфаркт, инсулт, различни видове раци и отложени операции заради "пандемията". Не мисля, че е редно едните да стават повече или по-малко жертви, при положение, че ситуацията всъщност е много сходна. В единия случай човекът е имал придружаващо заболяване, което е било влошено от вируса и с което е можел да си поживее необезпокоявано още много дълги години, ако не е бил вируса...а в другия - човекът има неотложна нужда от лекарска помощ, но не получава такава, защото не е с "корона"? Що за абсурди! Само за справка, над 18000 българи са загубили битката с рака от началото на годината. На фона на тази цифра, малко над хиляда звучи доста нелепо... Ако вероятността да се разболеете и умрете от рак е приблизително 18 пъти по-голяма отколкото от ковид, не разбирам какво толкова се пазите от второто, след като стоите приковани за телевизора, компютъра или смартфона; не се движите, не ходите на плаж, планина, дори просто природа; пиете, пушите, ядете боклуци и живеете в постоянен стрес?... Водите (под нелепия предлог да спасявате животи) самоубийствен начин на живот, а се завирате по домовете и се тресете от страх заради някакъв измислен и манипулиран вирус?...

събота, ноември 14, 2020

За алтруизма, за "Короната", за СКАМдемията и т.н.

Прекрасно и трогателно е желанието на много хора да "спасяват животи", да "контролират вируса" и предотвратят някоя и друга ненужна смърт. Ако обаче благородните намерения не се обвържат и с малко разум, рискуват да заприличат на благородството, с което някои баби кибичат нон-стоп по гробищата, кръстят се в памет на всеки покойник, без оглед познат-непознат и черпят за "бог да прости" всекиго, който мине-замине. В момента и в България, и в редица страни се наблюдава уж "втора" вълна от коронавирус; във Великобритания тече второ затваряне, което ще ни струва скъпо, и въпреки това мнозина добронамерени граждани са трогателно убедени, че цялото мъчение се прави за тяхно добро. Не мога с нищо да си обясня как тези хора си представят, че вирусът, като се умори да обикаля празни улици и да няма кого да тормози, някак от само себе си ще се изпари - колкото се "изпари" март-април-май месец, а в страни като Испания, и през лятото. Там специално сега си удължиха извънредното положение до май 2021 - да се неначудиш "оти ручАме жабетата" и от какъв зор лишиха цяло лято хората от слънце и въздух и ги накараха да дишат през мръсните маски, като пак си е същото, само че с шестцифрено число безработни, съкратени и обеднели. Във Великобритания нещата не стоят по-различно. Лично аз не познавам нито един човек, починал от коронавирус - нито дори С коронавирус - само пет семейства с по двама души на по 80 години, които хванаха вируса, но се оправиха. За сметка на това познавам ужасно много, които загубиха работата си, бизнеса си или изгърмяха всичките си спестявания, за да посрещнат лятото на доиздихания. На мен специално не ми пука - взе да ми харесва да не работя, като мога и да си почивам и пътуванията да ми бъдат развлечение, а не досадно задължение; да не говорим, че пак ще ни възстановят 80% от приходите... Обаче 1. си давам сметка, че други са в по-неравностойно положение и 2. това не може да продължи безкрайно. Колко още карантини смята да понесе човечеството, преди окончателно да се самозатрие? Аргументацията "Кое е по-важното - икономиката или животът?" е направо детинска. Аз от икономика и бъкел не разбирам и тази тема ми е безумно досадна и скучна, но имам някаква обща култура - или може би малко в повече рационализъм и в по-малко излишна патетика - достатъчно, за да знам, че икономиката е нужна на хората, щом живеем в общество, а не в пещери; и че дилемата за жалост е или всички да умрем, или само някои да умрат. Съжалявам, че съм толкова цинична. А, и още нещо, мамка му - откога алтруизмът и грижата за околните от право на избор и лично решение се превърна в дълг?... Вменяването на чувство за вина и обвиняването на всеки различно мислещ в егоизъм и липса на съчувствие си стана повсеместно от март насам. Чувство за вина обаче не към политиците - не към китайските власти, задето не можаха да си държат бацилите, микроби, вируси и всякакви микрогадости в рамките на собствената територия; не и към нашите власти, задето не можаха да предотвратят това, а месеци наред си бъркаха в гъза, докато конят не отиде окончателно у ряката... а именно към народонаселението - към мирните граждани, които просто си гледат работата и живота. Ама пазарували били, моля ви се, какво нахалство! Купували храна - може би им е свършила? Управляващите надали ще останат гладни... Ама не носели маски - какъв егоизъм! Добре бе, хора, ако някой не може да диша през маска, за вас ли да мисли? Човек може да е без маска поради ред проблеми - от астма (друго респираторно заболяване) до пост-травматичен стрес вследствие на изнасилване или друго от този тип. Друг е въпросът кога и къде маската е нужна някому. Постоянството, с което хиляди нахлузват всяка сутрин маска сами в колата, сами по улицата или насред гората/парка/полето без да има никой около тях в радиус от километър, би било смешно, ако не беше трагично. Ама бягали за здраве или карали колело - каква наглост! Да, наистина, безобразие е, че за 2 007 500 години британците подобриха най-после двигателната си култура и почнаха да се грижат за здравето си - това наистина е ужасно. Ами че нали ще си повишат и имунитета и рискът да попаднат в статистиката с коронавируса ще намалее и картината, която така настойчиво ни се описва и представя от месеци насам в рамките на така протичащата СКАМдемия (за непросветените - на английски "scam" означава измама) някак няма да се връзва с видимата... То не че и сега се връзва особено много. Цяло лято в България сума ти хора протестираха - гъз до гъз, рамо до рамо, едва ли не уста в уста - пък така и нямаше "милиони заразени"... В мига, обаче, в който децата тръгнаха на училище, втората вълна почна от втория ден! Как стават тия работи? Още малко и ще преминем в научната фантастика, но както и да е... Ама не си стоели вкъщи, моля ви! Какъв е тоя егоизъм - да не си стоят вкъщи! Добре, ако за човек с депресия или дете с тежък аутизъм, например, стоенето вкъщи е мъчително, за вас ли да мисли? Изобщо не смятам, че алтруизмът трябва да е толкоз чак утилитарен. Сравнението, което мнозина дават с пътните знаци, е като да сравняваме "тутуна с бостана". Едното е закон, а другото - препоръка, поне що се отнася до Великобритания. Пък и всеки, който често шофира, е наясно, че пътните знаци се спазват неслучайно - това е правило, диктувано от здравия разум и с оглед безопасността първо на себе си, а после на околните. С коронавируса обаче всеки би могъл да каже "гледайте си работата, животът си е мой" - затова измислиха лъжата с безсимптомния пациент и така превърнаха всички различно мислещи в егоисти, които не мислели за другите, пък видите ли, са длъжни. Първо за другите - моля, моля - после за себе си! Длъжни сме да докладваме съседа, че излизал на улицата трети път на ден; че посрещал гости, пък не трябвало; че не носел маска/шлем/противогаз/скафандър... Изобщо, длъжни сме. А сега и да си сложим ваксина сме длъжни - пак за благото на околните. Нищо че за разработването на една ваксина са нужни години, ако не десетилетия, а сега изведнъж ни излязоха с намирането на такава за месеци... А каква е ползата от "90% ефективна" ваксина срещу вирус с 99% възстановяване, не се наемам да твърдя. Изобщо, просто съм изумена колко малко време трябваше на комунизма не просто да покълне, но и буйно да зацъфти в световен мащаб. Хайде, ние в България сме минали през това - опарили сме се... На западняците май тепърва им предстои. Дано да не съм права. А вие все пак бъдете здрави, но и разумни - щот благородството без благоразумие е като платноходка без платна...което си е сал. ПП. Паникьори да не ми отговарят, МОЛЯ. Изтерясали лелки/чички в мено и андропауза да не ми обясняват как да живея. Привилегии за никого!

четвъртък, юли 30, 2020

Сто години

Епидемична обстановка обявиха
Някакъв вирус и светът изпадна в стрес...
Понеже на главата ми се покачиха
Хванах и пътя, и гората, още днес.

И сто години самота,
хей така,
няма никак да ме стресне
не сега, дааааа...
Че сто години глупота,
досега,
изтърпяхме много лесно,
да-аааа-ааааа.

Вече това, тъй извънредно положение,
на мен ми втръсна и писнА на шапката.
За да не съм във перманентно нарушение,
на м***ата си отпътувах днес сама.

И сто години самота,
ей така,
няма никак да ни стресне,
не сега,
даааааа.
Че сто години тъпота,
досега,
изтърпяхме твърде лесно...
Да-аааа-ааааа.

петък, май 01, 2020

Панта

Никакъв вирус
не може да ме спре.
Ще обикалям,
когато ща, къде.
А робите
на тоталитаризма,
няма да спрат,
нито мен, ни туризма.
Който си ще,
да дойде да ме спре,
да - ама не!
Прощавайте,
ако ви ядосвам...
Но ще си скитосвам!
Панта-панта-панта-пантосвам,
ще си хайманосвам,
панта-панта-панта-ядосвам!
Панта-панта-панта-лей - пътник,
панта-панта рей!
Пан-та! Е - ба!

Ще хайманосвам
от сутрин, чак до мрак.
и ще ядосвам
послушковците пак.
Свободният
не изпълнява, хич,
заповеди,
и затова е пич.
Разумни сме,
глави си имаме,
и ползваме.
Тъй че, прощавайте,
ако ви ядосвам...
Но ще си скитосвам!
Панта-панта-панта-пантосвам,
ще си хайманосвам,
панта-панта-панта-ядосвам!
Панта-панта-панта-лей - пътник,
панта-панта рей!
Пан-та! Е - ба!

Разумни сме,
сами се справяме,
и то добре.
Тъй че, ПРОЩАВАЙТЕ,
ако ви ядосвам...
НО ЩЕ СИ СКИТОСВАМ...

петък, април 17, 2020

Карантинно

Морето ни е до колЕне,
и слънцето по цели дни пече
И няма дневни/нощни смени,
докато карантината тече.

И плащат ни
да киснем вкъши
и да страним
един от друг.
Държавата
да се мръщи -
тя ще е наковалня, ние ще сме чук!

Ви-рус-ли??? На нас пък пу-ка-ни!
Без работа, с пари? Супер сме си!
Все така! Дано сме все-та-ка!
Когато сме най-зле,
да сме като сега!

Цената на бензина падна
и долу, в ниското, се закова.
Удари тя Русия много гадно...
Дали не сме щастливи от това?
И махаме по цял ден гащи,
пияни сме - кьоркьотук!
А пък онези ни плащат,
те ще са наковалня, ние ще сме чук!

Ви-рус-ли??? На нас пък пу-ка-ни!
Без работа, с пари? Супер сме си!
Все така! Дано сме все-та-ка!
Когато сме най-зле,
да сме като сега!

четвъртък, април 02, 2020

Слънце мое, радост моя

На остров, там, далеч
оказах се по тъмно.
Не бързам никъде
и тука ще осъмна.
Долу във града
животът хич не ме касае,
нека си тече,
тук слънцето пече.

Слънце мое, радост моя.
Грей ти горе на небето.
Не ти пука,
че сме тука
и в това ти е късмета.

Зората срещнах тук,
на фона на вълните.
В небето орел лети,
а изгревът блести.
Какво като в града
и паника, и страх вилнеят.
Нека е така,
тук горе слънце грее.

Слънце мое, радост моя.
Грей ти горе на небето.
Не ти пука
как сме тука,
и в това ти е късмета.

Мит

(песен, посветена на Никола Стърджън)

Тук сме с един мит по-малко
и за нас е много жалко,
че ще става все по-зле,
може би и вече е.

Не сме очаквали, че може
така да ни прецака
властта, правителството тоже,
и мамата си трака.

Неудобна,
безподобна
простотия лее се.
Независими сме ние,
но реално все не сме.

Не може,
не може,
не може
какво ли не.
Не може,
ех, боже,
не може...
Защо пък не?

2. Тук сме с един мит по-малко
и за нас е твърде жалко,
че ще става все по-зле,
може би пък вече е.

Не сме очаквали сега
с проблеми да сме маса.
А можехме и без това
и мамата си джаса.

Неграмотна
и страхотна
нашата държава е,
независими си мислим,
даже досега, че сме.

Не става,
не става,
не става,
какво ли не.
Не става
държава
от нас тук...
Защо ли не?



неделя, март 22, 2020

Параноя

Кукувице моя,
колкото щеш пей.
Твойта параноя,
ще те разсипе, ей.
Колкото си щеш куфей,
(но за мене не смей)
да разпространяваш
слухове лъжливи, недей.
Я го гледай тоя!
(По-добре немей).
Скъпо ще ти струва, хей.

Че параноя те гони яко,
си знаех от преди.
Ако доскоро си се прикривал,
сега ме убеди.
Преди си бяхме дружки огромни,
сега не искаш и да не помниш.
В какво ли не ме ти обвиняваш,
ама казвам ти да внимаваш.

Кукувице моя...
Твойта параноя,
тя ще те разсипе, ей.
Колкото си щеш куфей,
(но за мене не смей)
да разпространяваш слухове лъжливи недей.
Я го гледай тоя!
По-добре немей.
Скъпо ще ти струва, хей.

Параноидна шизофрения изглежда е това.
И по-добре да си я лекуваш,
за да не стане скоро беля.
Дали съм мъртва или съм жива,
все е тая, пак съм ти крива.
На живо пред вратата мълчиш,
само пред екрана громиш.