Мит

(песен, посветена на Никола Стърджън)

Тук сме с един мит по-малко
и за нас е много жалко,
че ще става все по-зле,
може би и вече е.

Не сме очаквали, че може
така да ни прецака
властта, правителството тоже,
и мамата си трака.

Неудобна,
безподобна
простотия лее се.
Независими сме ние,
но реално все не сме.

Не може,
не може,
не може
какво ли не.
Не може,
ех, боже,
не може...
Защо пък не?

2. Тук сме с един мит по-малко
и за нас е твърде жалко,
че ще става все по-зле,
може би пък вече е.

Не сме очаквали сега
с проблеми да сме маса.
А можехме и без това
и мамата си джаса.

Неграмотна
и страхотна
нашата държава е,
независими си мислим,
даже досега, че сме.

Не става,
не става,
не става,
какво ли не.
Не става
държава
от нас тук...
Защо ли не?