В памет на Гери Апостолова

...За тебе бутилка отварям... 

 Сякаш до мен проговаряш... 

 

Моя прекрасна авторке, приятелке, 

научих днес, че вече няма те. 

Колко нечестно е това, сега смъртта 

 завинаги прекъсна разказа... 

"Пак ще се срещнем, зная, някой ден, 

горе главата, не тъжи за мен. 

Жива съм аз, както и мойте творби. 

Пак ще се срещнем, зная, някой ден, 

червенокоске, не тъжи за мен. 

Още съм тук, ти ме чети и пиши!" 

Много ще липсваш и на мен, и на света,

с таланта си, и свойта доброта.

Но няма все пак да тъгувам; 

сякаш до мене те чувам: 

"Пак ще се срещем, зная, някой ден, 

горе главата, не тъжи за мен. 

Жива съм аз, както и мойте творби. 

Пак ще се срещнем, зная, някой ден, 

червенокоске, не тъжи за мен. 

Още съм тук, ти ме чети и пиши"...

На Гергана

От толкова време,
тази история продължи.
сега сме големи,
животът си всеки подреди.
Когато си с него -
целувки, прегръдки по цял ден.
Това е чудесно.
Но не и за мен...

Не показвай, не показвай
и така не ме наказвай,
вече зная, че щастливи сте.
Знам и съм се примирила,
любовта, че си открила.
Само не доказвай, моля те.

Дори да е супер,
на мене изглежда ми тъпак.
Дори след години,
за мене ще си остане враг.
Но щом те обича,
звезди да ти сваля е готов,
аз камък не хвърлям,
щом има любов.

Не показвай, не показвай,
и така не ме наказвай,
зная вече, че щастливи сте.
Знам и съм се примирила,
любовта, че си открила,
само не доказвай, моля те.

Карантинно

Морето ни е до колЕне,
и слънцето по цели дни пече
И няма дневни/нощни смени,
докато карантината тече.

И плащат ни
да киснем вкъши
и да страним
един от друг.
Държавата
да се мръщи -
тя ще е наковалня, ние ще сме чук!

Ви-рус-ли??? На нас пък пу-ка-ни!
Без работа, с пари? Супер сме си!
Все така! Дано сме все-та-ка!
Когато сме най-зле,
да сме като сега!

Цената на бензина падна
и долу, в ниското, се закова.
Удари тя Русия много гадно...
Дали не сме щастливи от това?
И махаме по цял ден гащи,
пияни сме - кьоркьотук!
А пък онези ни плащат,
те ще са наковалня, ние ще сме чук!

Ви-рус-ли??? На нас пък пу-ка-ни!
Без работа, с пари? Супер сме си!
Все така! Дано сме все-та-ка!
Когато сме най-зле,
да сме като сега!

Слънце мое, радост моя

На остров, там, далеч
оказах се по тъмно.
Не бързам никъде
и тука ще осъмна.
Долу във града
животът хич не ме касае,
нека си тече,
тук слънцето пече.

Слънце мое, радост моя.
Грей ти горе на небето.
Не ти пука,
че сме тука
и в това ти е късмета.

Зората срещнах тук,
на фона на вълните.
В небето орел лети,
а изгревът блести.
Какво като в града
и паника, и страх вилнеят.
Нека е така,
тук горе слънце грее.

Слънце мое, радост моя.
Грей ти горе на небето.
Не ти пука
как сме тука,
и в това ти е късмета.

Благословия

Колко ми струва
с всички да се сбогувам,
особено ако
надалече пътувам?
И колко ми струва
един самолетен билет?
Нищо не струва,
ако си отивам,
а в далечината
самолетът се скрива
и няма да гледам
назад, а напред.

Нищо не струва,
ако си отивам,
а в далечината
самолетът се скрива
и няма да гледам
назад, а напред.

Колко ми струва
да ви мамата факам?
Особено ако
и друг това чака.
И колко ми струва
да прасна вас, сите, отзад?
Нищо не струва
да ви мамата 'еба,
на вас тука, всичките,
от баба до бебе!
И няма да хвърля
нов поглед назад!
(2)

Хайку

О, Маро, Маро!
Когато ти падне цената,
тогаз ще те 'зема на старо!

За Марчето.
От мен лично. Без псевдоним.

Unseen and unsaid

Your face is sunshine on a cloudy day,
to me your smile's a blooming rose in May.
To see your gaze, I look up at the sky,
where carelessly the birds above me fly.
Their songs remind me of your voice, my dear,
the only sound most precious to my ear.
In summer nights I feel your warm embrace...
If only could my love for you retrace
and find you, and then send a sign to me,
for there's no other place I'd wanna be.
Despite the distance keeping us apart,
a thousand miles is one beat of my heart.
It feels like dying when you're nowhere near.
No bird song for a second can I hear;
no air can reach my lungs; no light - my eye.
Whenever we're together, hours fly...
Then only I wish that the time would stop,
I'd look at you until my eyelids drop...
And now again I'm lonely without you.
Last night I went out for a drink or two,
to drown my pain... In my glass did I see
your image, your eyes looking up at me.
I jumped and ran out. Heaven only knew
I'd spend another night in dreams of you...

Дневникът на един (луд) окупатор

Всеки ден се събираме тук, в зала три-две-едно,
Тук седим, мислим и си говорим за всичко - от, до.
Тук сме,докато имаме време,
Кой какво казва - хич не ни дреме,
Утре пак, щом минута се вземе,
Тук ще се спреме.

Само това,само това ни остава,
Само това,с друго не се получава,
Само това, само това ни се дава,
Само това - на друго недей се надява!
Само това,само това (2)
Само това ни остава,хора, само това!

Денем пишем, плакати рисуваме на масите,
Нощем с песни и спални чували загряваме се.
А през другото време - скука.
Все на лекции, но не ни пука.
Щом намерим една пролука,
Пак ще сме тука.

Второюнско - патриотично

Втори юни - славна дата
чества нашата страна.
На загиналите братя,
на борбата паметта.

На Околчица събрани
за пореден път са днес
патриоти най-отбрани -
все едно за манифест!

Чакат траурни сирени
в пладнешката мараня
да завият, да застенат -
а Балканът чак замря...

Но не щеш ли, гръм удари
и небето притъмня.
В миг побегнаха другари
"патриоти" презглава!

Не дочакаха сирени...
Ала вместо на студът,
в механата те, засмени,
празника ще почетат.

Пият, викат патриоти -
"Вечна слава!", но сред тях,
нито Левски, нито Ботев,
тъй и нийде не видях!...

Ново двайсет

Поредна вечер аз не спя - коя поред, забравих.
И питам се къде сгреших, къде, какво направих?...
Любим за мен човек ужасно много ме наказа.
Постъпи отвратително и просто "чао" ми каза.
И аз стоя невярващо - защо, недоумявам,
постъпва така грозно, а пък мене обвинява...
Не искам да се сърдиш ти, защото те обичам.
Но явно на това държиш, защо ли, пак се питам?
Ти правиш страшна глупост, нараняваш ме страхотно...
За тебе мисля лошо - че си някакво животно.
И после цяла нощ не спя, от нерви пак треперя,
а отговор отникъде не мога да намеря...
И като не остава друго, мощно се напивам.
Така затворения кръг "напускам" и "разбивам".
И драйфам после в банята, и къртя като чук,
на гадните въпроси от главата ми напук.
Чудесно е, че вън от нея нищо не се чува,
защото по-добре да се не знае как те псувам.
Защото страшно много ме боли и, ах, защото,
умира нещо в мен, когато няма го доброто...
Не искам егоисти самовлюбени да виждам.
Това, което правят с мен, ужасно ме обижда.

Поетично-възхвално

Много поети, и все награждавани,
много сюжети май времето дава ни.
Колко ли още, ненаградени,
също са хора, и то като мене.

Казвам си вече: „Край на умората,
даже и речници пишат си хората
правят есета, антрефилета
разни сценарии и мемоари”.

Но ще развея косите си черни,
и ако трябва в тоалет ще се мерна,
ще репетирам няколко стреса,
и ще си стана и аз поетеса.

Аз съм гореща, доменна пещ съм,
аз съм безкрайна тайна незнайна,
рамо до рамо, с тебе двамина,
рием в живота плътно пъртина.

Аз съм магия, аз съм жарава,
аз съм стихия и незабрава,
май се започна, мразят ме всички –
и амазонки, и еретички.

Нека въздишат, така им се пада,
почвам да пиша една „Илиада”...
Вече ме чака обожествяване.
Колко сюжети на времето даваме!

Аз съм гореща, доменна пещ съм,
аз съм безкрайна тайна незнайна,
аз съм магия, аз съм жарава,
аз съм стихия и незабрава.

Да падне властта

посветено на протестите в различни години


Тук стоим. Дни наред,
пред онази сграда там, отпред.
Заедно, рамо до рамо.
Ще си тръгнем победители само.

Няма да се примирим,
този път вече ще победим.
Ако ще, и през нощта
ще стоим - докато падне властта.

Денонощно, всеки ден.
И ако трябва, жертви ще дадем.
Свободата си избрахме,
прекалено дълго вече търпяхме.

Всеки ден ще бъдем тук,
както и на много други места.
Всички казахме "Дотук!",
вече време е да падне властта.

За изедниците вече сетен е момент,
колкото и да се крият в този Парламент.
Тръгват си премиер, и президент!

Това ще помним цял живот,
стига вече влачихме хомот.
Гласовете ни се чуха,
колкото те да се правят на глухи.

Какво губим от това
и защо чакахме досега?
Ето, че дойде мига,
който чакахме - да падне властта.

So lonely

Днес някой каза ми това,
че щом захвърлиш любовта,
ти правиш се, че нищо няма,
че все едно не сте били двама.
Не мога да се лъжа сам,
не мога да съм с друга, знам.
И само пак преструвам се,
сам, с раненото си сърце,
самотен.
Самотен, самотен, самотен...

Не идва никой при мене
от хилядолетие.
Нито зная къде, нито да отида ли.
За шоуто добре дошли!
Елате, заповядайте!
Вход свободен, сядайте.
В този театър - моята душа.
Все аз съм главната звезда, самотен.
Самотен, самотен, самотен.

Inspired by
Sting  & the Police - "So Lonely":

Well, someone told me yesterday
That when you throw your love away
You act as if you just don't care
You look as if you're going somewhere
But I just can't convince myself
I couldn't live with no one else
And I can only play that part
And sit and nurse my broken heart, so lonely
So lonely, so lonely, so lonely

Now no-one's knocked upon my door
For a thousand years, or more
All made up and nowhere to go
Welcome to this one man show
Just take a seat, they're always free
No surprise, no mystery
In this theatre that I call my soul
I always play the starring role, so lonely
So lonely, so lonely, so lonely

He's no big deal

Не е известен,
не е богат, а беден даскал с брада.
Но пък разправят, че е свестен,
и пее, и свири - за младежите е звезда.

Не е велик, но е забавен.
Не е велик, но пък оригинален е.
След време ще е той забравен.
Не е велик и нито гениален е.

He's no big deal, he's just a wide boy.
He's no big deal he's just an ordinary guy.

Не е министър,
какво намират в него всички, не знам.
Но пък умът му щрака, бистър,
и да не го садят някъде, пак ще поникне там.

Не е велик, но е забавен.
Не е велик, но пък оригинален е.
След време ще е той забравен.
Не е велик и нито гениален е.

След трийсет години не ще е актуален.
След петдесет няма да бъде той забавен, а забравен.

Самотен гроб в самотен кът

A forlorn grave, in mid-nowhere,
amidst a desert wide and long.
I know to whom and I know where
this desert and this grave belong.

I know that in this grave forlorn
amidst the wilderness so lonely
a former life, by burden torn
is visited by one soul only,

in mourning for that former life
in life that is a mournful song.
A forlorn grave, in mid-nowhere,
amidst a desert wide and long.


вдъхновено от:

Самотен гроб в самотен кът,
пустиня около немее —
аз зная тоз самотен кът
и тоя гроб самотен де е.

И знам, че в тоз самотен гроб
таме в пустинний кът самотен,
зарови милвана ръка
един немил живот сиротен.

Сега за тоз немил живот,
в немил живот сама купнее...
Самотен гроб в самотен кът,
пустиня около немее.

Пенчо П. Славейков

Загледан във днешния ден

по Хр. Смирненски

The more that I look at today,
the more I see nothing but gray
and gloomy reality, plight.
God seems to be nowhere in sight.
This God, worth of wholehearted love,
for whom, for his sign from above,
the human son earth would deny
and proudly would on the cross die.

The more that I look, more I see,
that there are so many like me
whose wings have been chained and broken
by sadness and burden unspoken.
Who walk ahead, dragging their chains
awaiting some prophet in vain.
A prophet to point, just to nod
and show them all where is their God.

Песен за деня

Вдъхновено от: Pink - "Leave Me Alone (I'm Lonely)"

http://www.youtube.com/watch?v=wTDfSrB0FlA
Поздрав!


Махай се,
след теб ще се обърна.
"Край" кажи,
и пак ще те прегърна.

Обичам те,
но щом те няма, зная,
ще умра за теб,
сама във тази стая.

Не вярвам аз,
че всеки час
можем да бъдем двама.
Има до мен,
място за теб,
малко простор дай ми само.

Тази вечер
да съм сама желая,
сама желая.
И вече
искам ли те, не зная,
сега не зная.

До никой друг не искам да се будя,
но и не мога да съм с теб всяка минута.
Да те пусна с мен и в банята няма,
само час на свобода искам само.
Ти си като сладкиш,
но не мога, виж,
да ям едно и също всеки ден.
Няма да ми звъниш
всеки ден, всеки час,
утре ще моля да дойдеш при мен...

Но сега...
Да съм сама желая,
сама желая.
Сега
дали да съм с теб, не зная,
вече не зная.

Тъжна съм.
Тъжна съм, остави ме,
остави ме.

Махни се.
Върни се.
Махни се.
Върни се.

Защо не може начин все да се намира.
Махни се.
Върни се.
(х2)
Защо не може всеки път да ме разбираш.
Махни се
Върни се

Махай се,
след теб ще се обърна.
"Край" кажи,
и пак ще те прегърна.
(х3)

Тази вечер
тъжна съм, остави ме,
остави ме.
Вече
самотна съм, остави ме,
остави ме.(х2)

Тази вечер.
Махай се,
след теб ще се обърна.
Тъжна съм, остави ме
остави ме
"край" кажи
и пак ще те прегърна.
И вече...
Махай се,
след теб ще се обърна.
Тъжна съм, остави ме,
остави ме.
"Край" кажи,
и пак ще те прегърна.
Тази вечер
Махай се,
след теб ще се обърна.
"Край" кажи,
и пак ще те прегърна.

Песен за деня

вдъхновено от Pink - "Get the Party Started"

http://www.youtube.com/watch?v=mW1dbiD_zDk
Поздрав

Идвам насам, тъй че бързо почвайте купона
идвам насам, тъй че бързо почвайте купона.

Почвайте купона в събота вечерта,
всички мене чакат - тук аз съм звезда.
Всичките съседи са изгонени вън,
да не ни досаждат, и да няма "мрън мрън".
Бира, уиски, водка - всичко имаме тук,
не ни пука утре че ще сме с махмурлук.

Идвам насам, тъй че бързо почвайте купона (х2).

Бързо яхвам чисто новата си кола,
посред нощ си слагам черните очила.
Толкова съм готина, и толкова шик -
чак и огледалото се пуква за миг!
Слизам от колата, мъжете отвън
възнак падат, чудят се дали не е сън...

Идвам насам, тъй че бързо почвайте купона (х2).

Най-накрая стигам - ето, влизам при вас.
Да, ама изглежда съм дошла само аз.
Никой за купона ни ли не е разбрал?
Аз ли съм единствен тук присъстваш абдал?
Е, това не ми е тъй сериозен проблем -
още има пиене и то е за мен!

Вече съм тук, тъй че почвам си сама купона (х2).
Идвам насам, тъй че бързо почвайте купона (х2).

Пред-великденски бойкот

Или, днешния лимерик&

Уж кокоши яйца се купуват,
а пък колкото щраусови струват!
Затова на тавана
вече пилци аз храня.
Продавачите нека ме псуват!

Мара води хорото...

Стихчето за деня:

Докат водеше Мара хорото,
вкъщи котка изяде брашното.
Но прибра се мъжа й
и ядоса се тъй,
че изяде нещастното коте.