сряда, август 20, 2008

Подмяната

в. "Седем", сряда, 20.08.2008

Помните ли грандиозното откриване на Олимпиадата в Пекин? А кристалния глас на малката китайска чаровница, покорил света още преди спортистите да се вкопчат в жестока борба за олимпийското злато? Е да, ама не. Оказа се, че гласът не бил на деветгодишната сладурана. Гласът бил на седемгодишно бузесто момиченце с криви зъбки. И понеже въпросните зъбки подразнили естетическия вкус на знатен партиен велможа, той дал нареждане за подмяната. Не съм убеден, че естетическата култура на комунистическото величие има нещо общо с хилядолетната култура на китайския народ. За сметка на това съм убеден, че комунистическият режим в Китай е направил много за подмяната на тази национална култура със социалистическа. И в резултат на тази подмяна дълбочината е заменена с помпозност, изяществото – с кастрирана хореография, а философската изтънченост – с комунистическа мегаломания… Трябва ли да се учудваме, че грандиозните снимки на фойерверките над Пекин също се оказаха предварителен монтаж?
Учудваща е по-скоро стерилната тишина, с която иначе жадната за сензации масова българска журналистика обгръща подобни факти… Преди много години, когато България с трепет следеше полета на първия български космонавт Георги Иванов, по нареждане на местно партийно величие бяха предварително отпечатани плакати, на които българинът се прегръща с екипажа на космическата станция. Историческата среща в космоса така и не се състоя, а мълчанието на тогавашната журналистика по повод гафа е обяснимо. Но фактът сам по себе си е крайно симптоматичен. Защото ни отвежда към една универсална истина – там, където има комунистическа диктатура ( независимо от нейната твърда, мека или модерна форма), подмяната на реалното с измислена реалност е норма на поведение. Там, където управляват социалисти (от болшевишки тип) подмяната на фактите с абсурди и сюрреалистични измислици е „категоричен императив”. Дали защото социализмът се оказа някаква особена форма на неофеодализъм, или поради причина на светогледно реагиране, рожба на „класово-партиен” манталитет – това е тема за изследване на историци и социопсихолози. Важното е, че този модел на поведение, при който злоупотребата с каквато и да било форма на власт е „нормативно регламентирана” в практиката на управлението, ни е добре познат. Често наричаме подобно поведение безотговорно; оценяваме го като безхаберие, посредственост или вулгарна глупост. И допускаме грешка. Защото той се явява като една от метастазите на комунистическото възпитание. Той е едно от основните измерения на комунистическия манталитет. Именно това поведение скъсява колосалните разстояния между „социалистически” Китай и „демократична” България. Защото и в двете страни – поне в момента, властта се „практикува” от хора, които са носители на един и същ манталитет...
Ами хайде да помислим. В августовските горещини от далечен Китай ни спохожда още по-горещата новина, че председателят на волейболната федерация, меко казано, иска негов спортист да бъде уличен в употреба на допинг. Колкото и да хъка, и да мъка пред камерите на телевизията въпросният спортен чиновник, очевидно нещата стоят точно така. Би трябвало нашенецът, който според представите на премиера днес живее много по-добре от вчера и с увеличените си доходи тутакси си е купил климатик, да го увеличи до максимум. Обаче нашенецът не си е купил климатик, нито е натъпкал фризера с десетки килограми месо от месечната си заплата. Той си е купил вентилатор, но след като е изчислил колко евтина е у нас електроенергията, така и не го е пуснал. За сметка на това е отворил широко вратите и прозорците на панелката си. Боцка си от салатата със сезонно поевтинели домати и чушки; пийва си акцизна ракия (лято е, сезонът за варене на ракия е в разгара си) и се мъчи да разумее. Да разумее защо няма спомен някой си инж. Данчо Лазаров да го отвежда към представата за спортна слава, олимпийски медали и всенародна любов, което не му пречи да е председател на спортна федерация. Пък името на Пламен Константинов му е добре познато, свързано и със спортна слава, и с медали, но това не е попречило на Лазаров да отсвири блестящия спортист от олимпиадата... Дали защото за Пламен се говори, че не умеел да си държи устата затворена? И спортното началство решава да подмени волейболиста. Ей тъй на, щото дразни естетическото му възприятие. Но пък е готов веднага да го включи в отбора, ако оня докаже, че колелото е отдавна изобретено и посочи номера на патента, узаконяващ въпросното изобретение...Те и китайците признаха фала с подмяната на гласа, но пък обещаха страхотно закриване на олимпиадата... Боцка си нашенецът домати и си мисли, че и в щангите комай някой е подменил нещо. И така го е подменил, че не се знае кой е отговорен за този шокиращ скандал. Иначе кой пие и кой плаща добре се знае. Във всеки случай плаща данъкоплатецът...
А сладкодумните гости на държавната трапеза юнашки лапат. Бъдете сигурни – не чушки, домати и акцизна ракия. Лапат и маститите спортни деятели, защото въпреки „скромните ни възможности”, подготовката за олимпиадата е глътнала стотина милиона. И ако резултатите са повече от безславни, не винете за това само спортистите. Не забравяйте старата поговорка, че рибата се вмирисвала откъм главата... Голямото плюскане е обхванало всички сфери на обществения живот; покварило е цялото държавно ръководство; довело е до преяждане на висшата държавна администрация. Докладите на ОЛАФ и ЕС го доказват категорично. Всички го усещаме с джоба си. Неговите резултати са обедняване, хаос и социално напрежение. И тук започва демонстрацията на онова, което можем да окачествим като парадоксално поведение. Управляващите и техният антураж въобще не разбират за какво точно става дума. Защото живеят в собствен, шизоиден свят, с който са подменили представата си за реалността. Земеделският министър, например, изобщо не схваща защо фермерите не се доверяват на сладките му обещания. Та той е готов да заведе неколцина от тях дори в Брюксел, да ги нахрани, ако трябва, с брюкселско зеле! Той дори знае с колко са намалели главите добитък в България, само дето не разполага с данни колко фермери вече са фалирали... Тригодишното безхаберие на управляващите няма никакво значение за тях – ето, нали сега вече вземат мерки!... Вземат, грънци! Народът казва „Дето иде врана – все посрана”. Практиката да подменяш реалиите на живота със статистически (стъкмистически) данни, е единствено и само демонстрация на комунистически манталитет. Помните ли идиотските разсъждения на Станишев от времето на учителската стачка, че ако правителството осигури исканите заплати, учителите тутакси щели да си купят плазмени телевизори и инфлацията щяла да скочи до небето? Подобни разсъждения могат да се пръкнат само в главата на човек, който просто не знае колко струва едно билетче за трамвай. Или десет... Който не е усещал как се променя цената на хляба. Който не е треперил при мисълта как да храни децата до края на месеца, с какво да плати данъците и как да скърпи бюджета на семейството. Който от години не се е качвал на трамвай!..
Седи нашенецът на горещо течение от разтворените врати и прозорци на панелката и си мисли, че ако отрочетата на довчеращните комунистически сатрапи са подменили демокрацията с фасадна такава, че дават мило и драго да подменят европейското му бъдеще с азиатско, то той би трябвало да подмени самите тях. Да отвори широко вратите и прозорците на държавата и течението да отнесе окончателно миризмата на комунистически мухъл! Пък затуй може да си позволи и вентилатора да включи!...

събота, август 16, 2008

На А.

Радост моя, не забравяй
тези наши дни вълшебни,
с теб когато си деляхме
всичко важно, всичко дребно.

Денем в зной и в здрач омаен;
и във празник, и във делник;
в обич – океан безкраен,
с тебе бяхме неразделни.

Ти сега далеч си. Пращам
летен вятър да се скита,
листи литнали да хваща
и за теб да ги разпита.

Няма сила на земята
чувствата ни да пребори.
В огъня за теб се мятам,
стена всяка ще съборя.

Любовта ни аз не крия.
Нека който ще ни мрази.
Нека в тая сивотия
нещо светло се запази.

сряда, август 13, 2008

Уроците на историята

В. "Седем", сряда, 06.08.2008
Николай Николов

Една стара народна поговорка твърди, че когато Бог искал да накаже някого, първо му вземал акъла. Това най-малкото трябва да ни припомни, че в ценностната система на българина умът заема висока йерархическа позиция. Което ще рече, че има голяма стойност. А оттук можем да направим извода, че или нашенецът е толкова умен, та е в състояние да прецени достойнствата на разума, или е толкова глупав, че дефицитът на акъл го превръща в много рядко, екзотично и скъпо притежание... Но и в двата случая се налага да го потърсим и оценим. А каква по-добра оценка от външната оценка – както би казал любимият ни просветен министър. Например – матурите. Или резултатите от кандидат-студентските изпити по история...
Ще кажете – в горещите августовски дни, наситени с толкова изричани и премълчавани политически истини, с толкова видими и недотам видими събития – може ли да бъде актуална темата за оценките от изпитите? Ще ви отговоря – може, може... Но не по начина, по който я тълкуват социалните дебили и сервилните правителствени ибрикчии. Замисляте ли се защо са толкова ниски оценките от изпитите точно по история? А защо една тема за политиката на България от конкретен исторически период извиква толкова негативна емоция? Означават ли плачевните резултати, че нашите деца са неграмотни? Как тогава да си обясним, че същите „неграмотни” деца са най-големите звезди на поредната математическа олимпиада?! Преди дни от далечен Китай се върна скромен отбор, воден от скромна българска учителка. Учениците ни трябваше да демонстрират познанията си в областта на китайския език. Нашият отбор спечели първо място в Европа. Давате ли си сметка какво означава това? А давате ли си сметка, че младата учителка Яна Шишкова, обявена в Европа за най-добрия учител по китайски език, седем години се бори с МОН за съществуването на една-единствена паралелка с преподаване на китайски? Знаете ли, че тя е най-нископлатеният специалист по китайски език и култура в света? Следващият е учител от Сърбия с 12 часа седмично и 400 евро заплата. Яна е с 20 часа, за 115 евро... Как мислите, обективна ли е външната оценка? Аз поне не прочетох някъде министърът на просветата, който по съвместителство е и вицепремиер на правителството, да се е впечатлил от въпросната оценка. След завръщането си Яна пише в своя сайт: „ Така че, Министър Вълчев и МОН... време е да действате. На първи септември аз или спокойно ще тръгна на училище, или ще напусна училището и България, защото имам нужда от място, на което да мога спокойно да практикувам изкуството си.”
Разбирате ли сега защо преди година, на 15 септември, започна предупредителната стачка на учителите? Защо тези учители стачкуваха ефективно месец и половина? Образователната система в една или друга степен наистина е консервативна институция, но същевременно е и най-чувствителният сеизмограф на социалните сътресения в едно общество. Затова стачката на учителите бе уникално, европейско по своята същност събитие, доказващо, че разумът в България не е „сублимирал”, че все още го има, че умните бият тревога... Невероятната позитивна енергия на това събитие, което можеше да стане катализатор на истинската обществена промяна, бе удавена в поток от хули и клевети, смазана с целия инструментариум на държавата. Министър-председателят на тази държава така и не разбра за два месеца какво точно искат учителите. Президентът ги потупа снизходително по рамото. Вицепремиерът така и не прие въпросните искания, извършвайки на своя глава псевдореформи, резултатите от които ще усетите на гърба си още през есента. Обществото така и не разумя, че безконтролно изхарчените в края на годината „излишъци” можеха не само да покрият всички учителски искания, а и да превърнат обективно образованието и науката в държавен приоритет. И когато днес чуя от мастити социолози и политолози как нямало визия за бъдещето на България; как липсвало градивното; как трябвало в политиката да се появят едни такива непознати физиономии, дето да извършат непонятни и магически неща (вероятно от типа на ония реални и несимволични 800 дни, за които Сакскобурггота лъга като бяло магаре) – вдигам кръвно. Бе хайвани, каква друга визия ви е нужна, след като е очевидно, че България няма – и не може да има друга успешна стратегия за развитие в ЕС извън инвестиции в образование и наука; високи технологии; конкурентен интелектуален продукт. Година-две трябват, за да се стабилизира икономически страната. Да се промени политиката на контролирани ниски доходи. Бруталните, урбулишки кражби да престанат. Българските граждани най-после да почувстват, че между няколкостотин и няколко хиляди лева месечен доход има разлика, която реално би ги направила европейци. Но за това е нужна „политическа воля”. Нужна е решителност от типа „лошият Костов”. Нужно е дясно правителство. И тогава, след година или две, да започне истинската държавна политика за европеизиране. Да се направят – със съгласието на истинските десни партии – онези инвестиции в образование и наука (но не от безхаберни чиновници), които да върнат авторитета на страната. Защото в една демократична общност държавите са като хората. А хората по дрехите посрещат, по акъла изпращат...
Доколко са верни тези разсъждения? Ами да се обърнем към външната оценка! Най-дългата в историята на България ефективна стачка на 150 000 души от сектор „образование” бе обективна външна оценка за управлението на системата. Исторически безпрецедентна. Да си подаде оставка просветният министър? Да му запука на някой от управляващите? Защо се чудите тогава, че е компрометирана самата представа за история и политика? Защото политиката от последните седем години определя нашата историческа безпътица. Децата са чувствителни – те не боледуват от гьонсуратлъка на висши правителствени чиновници... По повод събитията тогава опозицията поиска поредния вот на недоверие. Всеки вот на недоверие в политиката е оценка „слаб”. И какво? Мнозинството от тричленката го отхвърли. Помните ли, че трите партии, които днес са на власт, преди изборите демонстрираха свирепа неприязън една към друга? С обединението си те излъгаха гласоподавателите. И никаква обективна оценка, че ни управлява лъжливо и крадливо антиевропейско правителство, което буквално убива историческите ни перспективи и деморализира България, не е в състояние да накара двойкаджиите да се променят... Наскоро някакви статистически проучвания бяха открили, че голям процент от българските ученици можели да четат, ама не разумявали прочетеното. Извинете, дами и господа, ама в това отношение правителството слага неграмотните ученици в джоба си. Как прочете то доклада на ОЛАФ? А какво разбра от доклада, в който ЕС дава външна оценка на управлението в България? Стана ясно, че то просто не може да чете. Или управляващите винаги са били неграмотни, или Господ ги е наказал, като им е отнел акъла. И ето ви пир по време на чума – на Бузлуджа министър-председателят – дисководещ... Не зная дали слушахте интервюто с празнуващите млади и стари. Как мислите, колко ли биха изкарали тези веселяци на изпит по история?
Във всеки случай резултатите от подобен изпит биха ни убедили, че историята е най-добрият учител, който има най-лошите ученици...

събота, август 02, 2008

Бузлуджа 2008


Ликуй, народе!


Бузлуджа. За кой ли път пореден
партия червена там се сбира.
И надава възглас тя победен,
та ехти открай докрай баира.

Тука, под вековните върхари,
на борците в чест за свободата,
се събират пламенни другари
да развеят бойно знамената.

Младите пък идват да се учат
как се пада в жертва за народа,
нови членски карти да получат
и подхванат всички славна ода.

Премиерът гордо слово лее.
Сетне ръченица ще изтропа,
„Българската роза” ще изпее
и покаже „кукиш” на Европа.

И накрай на всичко тук прекрасно,
„хаус парти” до зори ще трае...
Някой коментира полугласно:
„Партията хаос че е, се знае!”.