Подмяната

в. "Седем", сряда, 20.08.2008

Помните ли грандиозното откриване на Олимпиадата в Пекин? А кристалния глас на малката китайска чаровница, покорил света още преди спортистите да се вкопчат в жестока борба за олимпийското злато? Е да, ама не. Оказа се, че гласът не бил на деветгодишната сладурана. Гласът бил на седемгодишно бузесто момиченце с криви зъбки. И понеже въпросните зъбки подразнили естетическия вкус на знатен партиен велможа, той дал нареждане за подмяната. Не съм убеден, че естетическата култура на комунистическото величие има нещо общо с хилядолетната култура на китайския народ. За сметка на това съм убеден, че комунистическият режим в Китай е направил много за подмяната на тази национална култура със социалистическа. И в резултат на тази подмяна дълбочината е заменена с помпозност, изяществото – с кастрирана хореография, а философската изтънченост – с комунистическа мегаломания… Трябва ли да се учудваме, че грандиозните снимки на фойерверките над Пекин също се оказаха предварителен монтаж?
Учудваща е по-скоро стерилната тишина, с която иначе жадната за сензации масова българска журналистика обгръща подобни факти… Преди много години, когато България с трепет следеше полета на първия български космонавт Георги Иванов, по нареждане на местно партийно величие бяха предварително отпечатани плакати, на които българинът се прегръща с екипажа на космическата станция. Историческата среща в космоса така и не се състоя, а мълчанието на тогавашната журналистика по повод гафа е обяснимо. Но фактът сам по себе си е крайно симптоматичен. Защото ни отвежда към една универсална истина – там, където има комунистическа диктатура ( независимо от нейната твърда, мека или модерна форма), подмяната на реалното с измислена реалност е норма на поведение. Там, където управляват социалисти (от болшевишки тип) подмяната на фактите с абсурди и сюрреалистични измислици е „категоричен императив”. Дали защото социализмът се оказа някаква особена форма на неофеодализъм, или поради причина на светогледно реагиране, рожба на „класово-партиен” манталитет – това е тема за изследване на историци и социопсихолози. Важното е, че този модел на поведение, при който злоупотребата с каквато и да било форма на власт е „нормативно регламентирана” в практиката на управлението, ни е добре познат. Често наричаме подобно поведение безотговорно; оценяваме го като безхаберие, посредственост или вулгарна глупост. И допускаме грешка. Защото той се явява като една от метастазите на комунистическото възпитание. Той е едно от основните измерения на комунистическия манталитет. Именно това поведение скъсява колосалните разстояния между „социалистически” Китай и „демократична” България. Защото и в двете страни – поне в момента, властта се „практикува” от хора, които са носители на един и същ манталитет...
Ами хайде да помислим. В августовските горещини от далечен Китай ни спохожда още по-горещата новина, че председателят на волейболната федерация, меко казано, иска негов спортист да бъде уличен в употреба на допинг. Колкото и да хъка, и да мъка пред камерите на телевизията въпросният спортен чиновник, очевидно нещата стоят точно така. Би трябвало нашенецът, който според представите на премиера днес живее много по-добре от вчера и с увеличените си доходи тутакси си е купил климатик, да го увеличи до максимум. Обаче нашенецът не си е купил климатик, нито е натъпкал фризера с десетки килограми месо от месечната си заплата. Той си е купил вентилатор, но след като е изчислил колко евтина е у нас електроенергията, така и не го е пуснал. За сметка на това е отворил широко вратите и прозорците на панелката си. Боцка си от салатата със сезонно поевтинели домати и чушки; пийва си акцизна ракия (лято е, сезонът за варене на ракия е в разгара си) и се мъчи да разумее. Да разумее защо няма спомен някой си инж. Данчо Лазаров да го отвежда към представата за спортна слава, олимпийски медали и всенародна любов, което не му пречи да е председател на спортна федерация. Пък името на Пламен Константинов му е добре познато, свързано и със спортна слава, и с медали, но това не е попречило на Лазаров да отсвири блестящия спортист от олимпиадата... Дали защото за Пламен се говори, че не умеел да си държи устата затворена? И спортното началство решава да подмени волейболиста. Ей тъй на, щото дразни естетическото му възприятие. Но пък е готов веднага да го включи в отбора, ако оня докаже, че колелото е отдавна изобретено и посочи номера на патента, узаконяващ въпросното изобретение...Те и китайците признаха фала с подмяната на гласа, но пък обещаха страхотно закриване на олимпиадата... Боцка си нашенецът домати и си мисли, че и в щангите комай някой е подменил нещо. И така го е подменил, че не се знае кой е отговорен за този шокиращ скандал. Иначе кой пие и кой плаща добре се знае. Във всеки случай плаща данъкоплатецът...
А сладкодумните гости на държавната трапеза юнашки лапат. Бъдете сигурни – не чушки, домати и акцизна ракия. Лапат и маститите спортни деятели, защото въпреки „скромните ни възможности”, подготовката за олимпиадата е глътнала стотина милиона. И ако резултатите са повече от безславни, не винете за това само спортистите. Не забравяйте старата поговорка, че рибата се вмирисвала откъм главата... Голямото плюскане е обхванало всички сфери на обществения живот; покварило е цялото държавно ръководство; довело е до преяждане на висшата държавна администрация. Докладите на ОЛАФ и ЕС го доказват категорично. Всички го усещаме с джоба си. Неговите резултати са обедняване, хаос и социално напрежение. И тук започва демонстрацията на онова, което можем да окачествим като парадоксално поведение. Управляващите и техният антураж въобще не разбират за какво точно става дума. Защото живеят в собствен, шизоиден свят, с който са подменили представата си за реалността. Земеделският министър, например, изобщо не схваща защо фермерите не се доверяват на сладките му обещания. Та той е готов да заведе неколцина от тях дори в Брюксел, да ги нахрани, ако трябва, с брюкселско зеле! Той дори знае с колко са намалели главите добитък в България, само дето не разполага с данни колко фермери вече са фалирали... Тригодишното безхаберие на управляващите няма никакво значение за тях – ето, нали сега вече вземат мерки!... Вземат, грънци! Народът казва „Дето иде врана – все посрана”. Практиката да подменяш реалиите на живота със статистически (стъкмистически) данни, е единствено и само демонстрация на комунистически манталитет. Помните ли идиотските разсъждения на Станишев от времето на учителската стачка, че ако правителството осигури исканите заплати, учителите тутакси щели да си купят плазмени телевизори и инфлацията щяла да скочи до небето? Подобни разсъждения могат да се пръкнат само в главата на човек, който просто не знае колко струва едно билетче за трамвай. Или десет... Който не е усещал как се променя цената на хляба. Който не е треперил при мисълта как да храни децата до края на месеца, с какво да плати данъците и как да скърпи бюджета на семейството. Който от години не се е качвал на трамвай!..
Седи нашенецът на горещо течение от разтворените врати и прозорци на панелката и си мисли, че ако отрочетата на довчеращните комунистически сатрапи са подменили демокрацията с фасадна такава, че дават мило и драго да подменят европейското му бъдеще с азиатско, то той би трябвало да подмени самите тях. Да отвори широко вратите и прозорците на държавата и течението да отнесе окончателно миризмата на комунистически мухъл! Пък затуй може да си позволи и вентилатора да включи!...