събота, август 16, 2008

На А.

Радост моя, не забравяй
тези наши дни вълшебни,
с теб когато си деляхме
всичко важно, всичко дребно.

Денем в зной и в здрач омаен;
и във празник, и във делник;
в обич – океан безкраен,
с тебе бяхме неразделни.

Ти сега далеч си. Пращам
летен вятър да се скита,
листи литнали да хваща
и за теб да ги разпита.

Няма сила на земята
чувствата ни да пребори.
В огъня за теб се мятам,
стена всяка ще съборя.

Любовта ни аз не крия.
Нека който ще ни мрази.
Нека в тая сивотия
нещо светло се запази.

Няма коментари: