Радост моя, не забравяй
тези наши дни вълшебни,
с теб когато си деляхме
всичко важно, всичко дребно.
Денем в зной и в здрач омаен;
и във празник, и във делник;
в обич – океан безкраен,
с тебе бяхме неразделни.
Ти сега далеч си. Пращам
летен вятър да се скита,
листи литнали да хваща
и за теб да ги разпита.
Няма сила на земята
чувствата ни да пребори.
В огъня за теб се мятам,
стена всяка ще съборя.
Любовта ни аз не крия.
Нека който ще ни мрази.
Нека в тая сивотия
нещо светло се запази.
Няма коментари:
Публикуване на коментар