Показват се публикациите с етикет Черпете едно кафенце ако публикацията ви е харесала. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Черпете едно кафенце ако публикацията ви е харесала. Показване на всички публикации
събота, ноември 14, 2020
За алтруизма, за "Короната", за СКАМдемията и т.н.
Прекрасно и трогателно е желанието на много хора да "спасяват животи", да "контролират вируса" и предотвратят някоя и друга ненужна смърт. Ако обаче благородните намерения не се обвържат и с малко разум, рискуват да заприличат на благородството, с което някои баби кибичат нон-стоп по гробищата, кръстят се в памет на всеки покойник, без оглед познат-непознат и черпят за "бог да прости" всекиго, който мине-замине.
В момента и в България, и в редица страни се наблюдава уж "втора" вълна от коронавирус; във Великобритания тече второ затваряне, което ще ни струва скъпо, и въпреки това мнозина добронамерени граждани са трогателно убедени, че цялото мъчение се прави за тяхно добро. Не мога с нищо да си обясня как тези хора си представят, че вирусът, като се умори да обикаля празни улици и да няма кого да тормози, някак от само себе си ще се изпари - колкото се "изпари" март-април-май месец, а в страни като Испания, и през лятото. Там специално сега си удължиха извънредното положение до май 2021 - да се неначудиш "оти ручАме жабетата" и от какъв зор лишиха цяло лято хората от слънце и въздух и ги накараха да дишат през мръсните маски, като пак си е същото, само че с шестцифрено число безработни, съкратени и обеднели. Във Великобритания нещата не стоят по-различно. Лично аз не познавам нито един човек, починал от коронавирус - нито дори С коронавирус - само пет семейства с по двама души на по 80 години, които хванаха вируса, но се оправиха. За сметка на това познавам ужасно много, които загубиха работата си, бизнеса си или изгърмяха всичките си спестявания, за да посрещнат лятото на доиздихания. На мен специално не ми пука - взе да ми харесва да не работя, като мога и да си почивам и пътуванията да ми бъдат развлечение, а не досадно задължение; да не говорим, че пак ще ни възстановят 80% от приходите... Обаче 1. си давам сметка, че други са в по-неравностойно положение и 2. това не може да продължи безкрайно. Колко още карантини смята да понесе човечеството, преди окончателно да се самозатрие? Аргументацията "Кое е по-важното - икономиката или животът?" е направо детинска. Аз от икономика и бъкел не разбирам и тази тема ми е безумно досадна и скучна, но имам някаква обща култура - или може би малко в повече рационализъм и в по-малко излишна патетика - достатъчно, за да знам, че икономиката е нужна на хората, щом живеем в общество, а не в пещери; и че дилемата за жалост е или всички да умрем, или само някои да умрат. Съжалявам, че съм толкова цинична.
А, и още нещо, мамка му - откога алтруизмът и грижата за околните от право на избор и лично решение се превърна в дълг?... Вменяването на чувство за вина и обвиняването на всеки различно мислещ в егоизъм и липса на съчувствие си стана повсеместно от март насам. Чувство за вина обаче не към политиците - не към китайските власти, задето не можаха да си държат бацилите, микроби, вируси и всякакви микрогадости в рамките на собствената територия; не и към нашите власти, задето не можаха да предотвратят това, а месеци наред си бъркаха в гъза, докато конят не отиде окончателно у ряката... а именно към народонаселението - към мирните граждани, които просто си гледат работата и живота. Ама пазарували били, моля ви се, какво нахалство! Купували храна - може би им е свършила? Управляващите надали ще останат гладни... Ама не носели маски - какъв егоизъм! Добре бе, хора, ако някой не може да диша през маска, за вас ли да мисли? Човек може да е без маска поради ред проблеми - от астма (друго респираторно заболяване) до пост-травматичен стрес вследствие на изнасилване или друго от този тип. Друг е въпросът кога и къде маската е нужна някому. Постоянството, с което хиляди нахлузват всяка сутрин маска сами в колата, сами по улицата или насред гората/парка/полето без да има никой около тях в радиус от километър, би било смешно, ако не беше трагично. Ама бягали за здраве или карали колело - каква наглост! Да, наистина, безобразие е, че за 2 007 500 години британците подобриха най-после двигателната си култура и почнаха да се грижат за здравето си - това наистина е ужасно. Ами че нали ще си повишат и имунитета и рискът да попаднат в статистиката с коронавируса ще намалее и картината, която така настойчиво ни се описва и представя от месеци насам в рамките на така протичащата СКАМдемия (за непросветените - на английски "scam" означава измама) някак няма да се връзва с видимата... То не че и сега се връзва особено много. Цяло лято в България сума ти хора протестираха - гъз до гъз, рамо до рамо, едва ли не уста в уста - пък така и нямаше "милиони заразени"... В мига, обаче, в който децата тръгнаха на училище, втората вълна почна от втория ден! Как стават тия работи? Още малко и ще преминем в научната фантастика, но както и да е...
Ама не си стоели вкъщи, моля ви! Какъв е тоя егоизъм - да не си стоят вкъщи! Добре, ако за човек с депресия или дете с тежък аутизъм, например, стоенето вкъщи е мъчително, за вас ли да мисли? Изобщо не смятам, че алтруизмът трябва да е толкоз чак утилитарен. Сравнението, което мнозина дават с пътните знаци, е като да сравняваме "тутуна с бостана". Едното е закон, а другото - препоръка, поне що се отнася до Великобритания. Пък и всеки, който често шофира, е наясно, че пътните знаци се спазват неслучайно - това е правило, диктувано от здравия разум и с оглед безопасността първо на себе си, а после на околните. С коронавируса обаче всеки би могъл да каже "гледайте си работата, животът си е мой" - затова измислиха лъжата с безсимптомния пациент и така превърнаха всички различно мислещи в егоисти, които не мислели за другите, пък видите ли, са длъжни. Първо за другите - моля, моля - после за себе си! Длъжни сме да докладваме съседа, че излизал на улицата трети път на ден; че посрещал гости, пък не трябвало; че не носел маска/шлем/противогаз/скафандър... Изобщо, длъжни сме.
А сега и да си сложим ваксина сме длъжни - пак за благото на околните. Нищо че за разработването на една ваксина са нужни години, ако не десетилетия, а сега изведнъж ни излязоха с намирането на такава за месеци... А каква е ползата от "90% ефективна" ваксина срещу вирус с 99% възстановяване, не се наемам да твърдя. Изобщо, просто съм изумена колко малко време трябваше на комунизма не просто да покълне, но и буйно да зацъфти в световен мащаб. Хайде, ние в България сме минали през това - опарили сме се... На западняците май тепърва им предстои. Дано да не съм права.
А вие все пак бъдете здрави, но и разумни - щот благородството без благоразумие е като платноходка без платна...което си е сал.
ПП. Паникьори да не ми отговарят, МОЛЯ. Изтерясали лелки/чички в мено и андропауза да не ми обясняват как да живея. Привилегии за никого!
четвъртък, април 02, 2020
Мит
(песен, посветена на Никола Стърджън)
Тук сме с един мит по-малко
и за нас е много жалко,
че ще става все по-зле,
може би и вече е.
Не сме очаквали, че може
така да ни прецака
властта, правителството тоже,
и мамата си трака.
Неудобна,
безподобна
простотия лее се.
Независими сме ние,
но реално все не сме.
Не може,
не може,
не може
какво ли не.
Не може,
ех, боже,
не може...
Защо пък не?
2. Тук сме с един мит по-малко
и за нас е твърде жалко,
че ще става все по-зле,
може би пък вече е.
Не сме очаквали сега
с проблеми да сме маса.
А можехме и без това
и мамата си джаса.
Неграмотна
и страхотна
нашата държава е,
независими си мислим,
даже досега, че сме.
Не става,
не става,
не става,
какво ли не.
Не става
държава
от нас тук...
Защо ли не?
Тук сме с един мит по-малко
и за нас е много жалко,
че ще става все по-зле,
може би и вече е.
Не сме очаквали, че може
така да ни прецака
властта, правителството тоже,
и мамата си трака.
Неудобна,
безподобна
простотия лее се.
Независими сме ние,
но реално все не сме.
Не може,
не може,
не може
какво ли не.
Не може,
ех, боже,
не може...
Защо пък не?
2. Тук сме с един мит по-малко
и за нас е твърде жалко,
че ще става все по-зле,
може би пък вече е.
Не сме очаквали сега
с проблеми да сме маса.
А можехме и без това
и мамата си джаса.
Неграмотна
и страхотна
нашата държава е,
независими си мислим,
даже досега, че сме.
Не става,
не става,
не става,
какво ли не.
Не става
държава
от нас тук...
Защо ли не?
неделя, декември 22, 2019
Solidarity
https://www.gofundme.com/f/g77tb-help?fbclid=IwAR3-nqznaFaWPHfxqF85hv43V3leGOybOF5t2NtvBtYGBUAtLdr_6UXjfR8
This is probably not the most cheerful pre-festive post to publish, but on the other hand it's exactly now, amidst all the Christmas shopping, preparations and spending ridiculous amounts of money we don't have on stuff we don't need to impress people we don't even like that it's probably best to remind ourselves of what the true meaning of Christmas is all about (friendship, harmony, love, peace, kindness, compassion, right?... Or that's not the case anymore?).
The situation for our friend Claudia Karl is still far from perfect and there's still enough time for most of us to try and help at least a little, as much as possible, as this case is clearly unjust and obviously political.
I saw the "problematic" post that led to the ridiculous charge against Claudia and I can absolutely confirm there's nothing even remotely resembling a threatening, menacing, obscene or in any other way unacceptable about that statement. First of all, bearing in mind Mrs Karl isn't a native speaker of English, there's a linguistic ambiguity about the sentence that should not be neglected. The way I see it, the way I regard it, the message clearly suggested the recipient (who by the way might happen to be anybody, as the Prime minister clearly isn't the only person by the name "Boris") would take forever to deport anyone ("before you deport me, you'd be dead" = "it would take you an eternity" and certainly doesn't strike me as a "threatening message"). Let's not forget not all of us are native speakers of English and I don't think that's a reason for anyone to jump onto hasty conclusions.
That being said, even if we are to assume or suggest that the post recipient is indeed the Prime minister (which I very much doubt), in light of the fact Mr Johnson himself was not so long ago making open references about "dying in a ditch", in my humble opinion suggesting (hypothetically) to "get that sorted" and regarding a statement of the sort as an open threat seems laughable, to say the very least.
Considering Brexit preparations are now in full swing and there have been numerous implications about "illegal immigrants" potentially getting deported (not one or two of those having been made by the Prime minister himself) it's a small wonder a lot of people have been triggered by a mere mention of deportation, especially anyone whose family and friends have in the past been the target of numerous xenophobic attacks that have sadly led to a mere "No further action".
Anybody who's had an even superficial look at our friend's FB posts and comments can confirm 1000% Claudia's never ever posted anything even remotely resembling a threat to anybody, even if they're the lowest of the low. She respects people and knows the price of human life, having been on the receiving end of quite a few threats and xenophobic attacks herself, as well as her family. All of Mrs Karl's posts and comments have always been humorous, funny, witty, sarcastic, sometimes a touch "rude" (despite still quite polite and delicate compared to quite a few statements made by acting politicians, including the Prime minister in particular), but never hostile.
I've never ever doubted any of Claudia's messages could even remotely had the potential of being threatening or menacing, as any of the great number of people reading all of her posts (and having a good laugh at them) would confirm.
That, among other things, should in my opinion be enough of a reason for the CPS to, if not withdraw the charge against Mrs Karl, then at least consider her post as a joking or light-hearted statement, perhaps with a certain lack of judgement, but by no means threatening or anything of the sort. There is, in my humble opinion, quite a significant number of grave problems going on in the country to spend state funding and taxpayers' money on social media posts.
And last but not least - how come Nigel Farage's knife comments were left with no further action taken, to mention one sole example? I would like to suggest the Crown Prosecution Service has demonstrated a double standard against British residents, but of course I'm not doing that. But I can't help thinking it.
This is probably not the most cheerful pre-festive post to publish, but on the other hand it's exactly now, amidst all the Christmas shopping, preparations and spending ridiculous amounts of money we don't have on stuff we don't need to impress people we don't even like that it's probably best to remind ourselves of what the true meaning of Christmas is all about (friendship, harmony, love, peace, kindness, compassion, right?... Or that's not the case anymore?).
The situation for our friend Claudia Karl is still far from perfect and there's still enough time for most of us to try and help at least a little, as much as possible, as this case is clearly unjust and obviously political.
I saw the "problematic" post that led to the ridiculous charge against Claudia and I can absolutely confirm there's nothing even remotely resembling a threatening, menacing, obscene or in any other way unacceptable about that statement. First of all, bearing in mind Mrs Karl isn't a native speaker of English, there's a linguistic ambiguity about the sentence that should not be neglected. The way I see it, the way I regard it, the message clearly suggested the recipient (who by the way might happen to be anybody, as the Prime minister clearly isn't the only person by the name "Boris") would take forever to deport anyone ("before you deport me, you'd be dead" = "it would take you an eternity" and certainly doesn't strike me as a "threatening message"). Let's not forget not all of us are native speakers of English and I don't think that's a reason for anyone to jump onto hasty conclusions.
That being said, even if we are to assume or suggest that the post recipient is indeed the Prime minister (which I very much doubt), in light of the fact Mr Johnson himself was not so long ago making open references about "dying in a ditch", in my humble opinion suggesting (hypothetically) to "get that sorted" and regarding a statement of the sort as an open threat seems laughable, to say the very least.
Considering Brexit preparations are now in full swing and there have been numerous implications about "illegal immigrants" potentially getting deported (not one or two of those having been made by the Prime minister himself) it's a small wonder a lot of people have been triggered by a mere mention of deportation, especially anyone whose family and friends have in the past been the target of numerous xenophobic attacks that have sadly led to a mere "No further action".
Anybody who's had an even superficial look at our friend's FB posts and comments can confirm 1000% Claudia's never ever posted anything even remotely resembling a threat to anybody, even if they're the lowest of the low. She respects people and knows the price of human life, having been on the receiving end of quite a few threats and xenophobic attacks herself, as well as her family. All of Mrs Karl's posts and comments have always been humorous, funny, witty, sarcastic, sometimes a touch "rude" (despite still quite polite and delicate compared to quite a few statements made by acting politicians, including the Prime minister in particular), but never hostile.
I've never ever doubted any of Claudia's messages could even remotely had the potential of being threatening or menacing, as any of the great number of people reading all of her posts (and having a good laugh at them) would confirm.
That, among other things, should in my opinion be enough of a reason for the CPS to, if not withdraw the charge against Mrs Karl, then at least consider her post as a joking or light-hearted statement, perhaps with a certain lack of judgement, but by no means threatening or anything of the sort. There is, in my humble opinion, quite a significant number of grave problems going on in the country to spend state funding and taxpayers' money on social media posts.
And last but not least - how come Nigel Farage's knife comments were left with no further action taken, to mention one sole example? I would like to suggest the Crown Prosecution Service has demonstrated a double standard against British residents, but of course I'm not doing that. But I can't help thinking it.
петък, февруари 02, 2018
(Източно)Европей, сърце!
There's not discrimination over EU citizens over Brexit, is what they say... Yeah, right! Evidence from a real-life court: "The person suspected of doing this and that was of x ' y " height, this and that build, this and that hair colour, EASTERN EUROPEAN"... WTF?!... How the heck could they tell, did he have a label on top? If I say I was bothered by a "big fat lying b***ard that looked like a criminal", how would that be regarded?
The question is: 1. How can anyone be certain somebody's definitely "Eastern European" when the physical characteristics of the people from this part of Europe are no different from all (or at least the large majority of) other Europeans (or at least in most cases it's not really obvious to the eye whether someone's from Scandinavia or the Mediterranean zone)? and 2. Why would that lead anybody (more than one person in this particular case) to jump to conclusions about the sort of illicit activities the person in question is (supposedly) engaged in?
One thing I'd like to put really clearly is - it's not a matter of anyone's guilt or innocence, but about facts or evidence that ought to be put objectively and not subjectively. Even when it comes to describing someone's physical appearance - there's no "tall/short", "thin/fat", "pretty/ugly" - everything should only be illustrated in real-life measure units, even the hair/eyes/skin colours that could be described in different terms varying from the observer's view-point. Saying "That guy looked like a Pole/Romanian/Lithuanian" (or "Chinese/Vietnamese/Phillippino", for that matter), basing one's views on cliches from the Daily Mail is not only subjective and nonsensical, but could well be regarded as discrimination and I think it should be.
На Бг:
Нямало било дискриминация спрямо европейците покрай Брекзит - да бе, няма! Показания от реално съществуващо съдилище - съдят човечец, заподозрян в нещо си. Точно трима свидетели - при това доста обвързани помежду си, а не "независими", както всъщност би трябвало - са описали човечеца като "мъж висок Хсм, слаб, с тъмна коса, ИЗТОЧНОЕВРОПЕЕЦ".... И как пък го познаха че е източноевропеец? Да не му го пише на челото случайно?... Само за протокола, по нищо не му личеше какъв е (бял мъж с тъмна коса и очи, среден ръст и слабо телосложение са характеристики, които имат стотици хиляди хора по света, и те далеч не се ограничават до коренното население на източноевропейския регион!). Ако обаче "свидетелите" бяха рекли че човекът е "от близкия изток" (например), всичко живо щеше да писне, че има расизъм.... Айде не на мен тия!... та тьй - такива ми ти "източноевропейски" истории.
The question is: 1. How can anyone be certain somebody's definitely "Eastern European" when the physical characteristics of the people from this part of Europe are no different from all (or at least the large majority of) other Europeans (or at least in most cases it's not really obvious to the eye whether someone's from Scandinavia or the Mediterranean zone)? and 2. Why would that lead anybody (more than one person in this particular case) to jump to conclusions about the sort of illicit activities the person in question is (supposedly) engaged in?
One thing I'd like to put really clearly is - it's not a matter of anyone's guilt or innocence, but about facts or evidence that ought to be put objectively and not subjectively. Even when it comes to describing someone's physical appearance - there's no "tall/short", "thin/fat", "pretty/ugly" - everything should only be illustrated in real-life measure units, even the hair/eyes/skin colours that could be described in different terms varying from the observer's view-point. Saying "That guy looked like a Pole/Romanian/Lithuanian" (or "Chinese/Vietnamese/Phillippino", for that matter), basing one's views on cliches from the Daily Mail is not only subjective and nonsensical, but could well be regarded as discrimination and I think it should be.
На Бг:
Нямало било дискриминация спрямо европейците покрай Брекзит - да бе, няма! Показания от реално съществуващо съдилище - съдят човечец, заподозрян в нещо си. Точно трима свидетели - при това доста обвързани помежду си, а не "независими", както всъщност би трябвало - са описали човечеца като "мъж висок Хсм, слаб, с тъмна коса, ИЗТОЧНОЕВРОПЕЕЦ".... И как пък го познаха че е източноевропеец? Да не му го пише на челото случайно?... Само за протокола, по нищо не му личеше какъв е (бял мъж с тъмна коса и очи, среден ръст и слабо телосложение са характеристики, които имат стотици хиляди хора по света, и те далеч не се ограничават до коренното население на източноевропейския регион!). Ако обаче "свидетелите" бяха рекли че човекът е "от близкия изток" (например), всичко живо щеше да писне, че има расизъм.... Айде не на мен тия!... та тьй - такива ми ти "източноевропейски" истории.
четвъртък, ноември 10, 2016
Честити тръмпетиТи - добре шса наредити!
Дежа вю от утрото на британския референдум - легнахме с категорични прогнози, осъмнахме с горчивата реалност. Доналд Тръмп е новият президент на САЩ. Честито!
Коментарите и анализите, разбира се, са най-разнообразни - от бурно ликуване, през саркастични забележки; някои се забавляват с този очевидно изненадващ (или не чак толкова) и очевадно шокиращ избор; други предсказват Апокалипсис, Трета Световна и какво ли още не; трети и четвърти изобщо не могат да разберат за какво става дума; а пък мнозина просто си казват "Ами, такъв е животът"...
Сега, тъй като и аз съм един от хората, спрегнали по един или друг начин израза "Трета Световна" (не в буквалния смисъл, разбира се), чувствам се длъжна да обясня защо - поне от моя гледна точка. Аз, а може би и повечето възмутени, съм потресена не защото действително очаквам някакъв апокалипсис, война или друг световен катаклизъм - знам, че няма да стане, и че за голямо облекчение на поддръжниците на Клинтън и голямо учудване и разочарование на онези на Тръмп, новият президент няма да спази гръмките си обещания. Истината е, че Тръмп не е "човекът от народа" и няма намерение да променя особено статуквото, а е част от олигархията, просто обслужва различни финансови лобита и интереси от тези на Хилъри. Различни, но попадащи в същата политическа и икономическа върхушка. Да се очаква Тръмп да си изпълни политическите обещания е изключително наивно, но голяма част от избирателите му са точно такива. Той вече даде знак за това, като направи завой на 180 градуса и от "Хилъри ще я тикна в затвора" изведнъж стана изключително мек и миролюбив.
Тъжното - буквално тъжното в случая - е че ставащото е адски показателно за това какви хора събират предпочитанията и симпатиите на по-голямата част от народа - и то не някакъв 7-8-милионен народец, забутан нейде из заднините на Стария континент, между Ориента и Европа, а многомилионна нация, една от първите в икономически и всякакъв план световни свръхсили към настоящия момент (да видим до кога). Та един преобладаващ (независимо в каква степен) процент от именно този народ де факто си избра да го представлява един смешник, олигофрен, популист, самозабравил се от пари и "лесни" мадами парвеню; ксенофоб, хомофоб, расист, отявлен сексист, убеден че жените са за кухнята и кревата, и тн. (каквото и да е - никой не може да ме убеди, че човек, който почти с гордост разправя, че не бил плащал данъци от Х години и как бил хващал жени за оная работа и др. подобни "подвизи", за които всеки средностатистически човечец от простолюдието би си отнесъл санкция за сексуално посегателство, има някаква стабилна морална основа. Тези неща може и да нямат много общо с политиката, но показват качества и стойности - или липсата на такива - на даден човек. А като оставим настрана, че политиците са политици, нужно е да се помни, че те са все пак преди всичко хора... и че действията на човек в ежедневния живот в голяма степен определят поведението му и на голямата сцена в политиката. Също така изборът който правим и в личния си живот, и в политико-обществения, остава с нас цял живот - а животът понякога е доста дълъг.). Изобщо, все едно в България да си изберем Митьо Пищова - единствената разлика е, че Тръмп все пак говори поносимо родния си език, докато нашето Мите дори това не умее... Е, и перчемлията няма да нахрани американските пенсионери с "курусани" и "кифтета" - в кръга на черния хумор.
Та, мен лично именно този факт ме потриса повече от всичко друго - че преобладаващ процент от хората си избраха именно тази пародия. Нека не се заблуждаване, повечето от тях са го направили не за да предотвратят "Третата световна", която "Килъри" уж щяла да предизвика (не че и тя е цвете, но все пак... хора, сериозно ли?!...), а са били привлечени именно от този медиен образ на шоумена-плейбой, както и напук на предварителните прогнози - точно както стана с Брекзит-а. И него никой не го очакваше, защото не отчитаха местните ксенофоби, които не смеят открито да си признаят какво мислят, но тихомълком си гласуваха за ксенофобията; противниците на ЕС се мобилизираха, стегнаха редиците и в края на краищата надделяха, а привържениците бяха толкова уверени в победата, че ги домързя да прескочат няколко локви, за да си пуснат гласа...
Другото неопровержимо и тъжно обстоятелство е, че реално погледнато ксенофобията и гръмкият пишман-национализъм победи за втори път тази година. Казаха на англичаните: "Хайде да излезем от Европа" - те го чуха като "Хайде да изхвърлим поляци и прочия чужда сволоч от Кралството". И макар да не го признаваха на глас, в тъмната стая гласуваха именно за това (друг е въпросът доколко ще се сбъднат тези очаквания). На американците им го рекоха по-директно - никакви мюсюлмани в Америка, стена за Мексико и екстрадиции, другите да плащат, за да ги пазим. И на тях им хареса. Макар да не е нещо, което да се каже на глас и пред социолози, гласуването беше тъкмо за тези надежди, колкото нереални и илюзорни да са те.
Едно хубаво нещо, което аз лично виждам, е че хората категорично разбраха, че трябва да се действа, а не да се надценяват и да се лежи на разни предварителни прогнози и анализи, които понякога и един-единствен човек в повече или по-малко може да обърне на 180 градуса... А дали наистина го разбраха?...
Коментарите и анализите, разбира се, са най-разнообразни - от бурно ликуване, през саркастични забележки; някои се забавляват с този очевидно изненадващ (или не чак толкова) и очевадно шокиращ избор; други предсказват Апокалипсис, Трета Световна и какво ли още не; трети и четвърти изобщо не могат да разберат за какво става дума; а пък мнозина просто си казват "Ами, такъв е животът"...
Сега, тъй като и аз съм един от хората, спрегнали по един или друг начин израза "Трета Световна" (не в буквалния смисъл, разбира се), чувствам се длъжна да обясня защо - поне от моя гледна точка. Аз, а може би и повечето възмутени, съм потресена не защото действително очаквам някакъв апокалипсис, война или друг световен катаклизъм - знам, че няма да стане, и че за голямо облекчение на поддръжниците на Клинтън и голямо учудване и разочарование на онези на Тръмп, новият президент няма да спази гръмките си обещания. Истината е, че Тръмп не е "човекът от народа" и няма намерение да променя особено статуквото, а е част от олигархията, просто обслужва различни финансови лобита и интереси от тези на Хилъри. Различни, но попадащи в същата политическа и икономическа върхушка. Да се очаква Тръмп да си изпълни политическите обещания е изключително наивно, но голяма част от избирателите му са точно такива. Той вече даде знак за това, като направи завой на 180 градуса и от "Хилъри ще я тикна в затвора" изведнъж стана изключително мек и миролюбив.
Тъжното - буквално тъжното в случая - е че ставащото е адски показателно за това какви хора събират предпочитанията и симпатиите на по-голямата част от народа - и то не някакъв 7-8-милионен народец, забутан нейде из заднините на Стария континент, между Ориента и Европа, а многомилионна нация, една от първите в икономически и всякакъв план световни свръхсили към настоящия момент (да видим до кога). Та един преобладаващ (независимо в каква степен) процент от именно този народ де факто си избра да го представлява един смешник, олигофрен, популист, самозабравил се от пари и "лесни" мадами парвеню; ксенофоб, хомофоб, расист, отявлен сексист, убеден че жените са за кухнята и кревата, и тн. (каквото и да е - никой не може да ме убеди, че човек, който почти с гордост разправя, че не бил плащал данъци от Х години и как бил хващал жени за оная работа и др. подобни "подвизи", за които всеки средностатистически човечец от простолюдието би си отнесъл санкция за сексуално посегателство, има някаква стабилна морална основа. Тези неща може и да нямат много общо с политиката, но показват качества и стойности - или липсата на такива - на даден човек. А като оставим настрана, че политиците са политици, нужно е да се помни, че те са все пак преди всичко хора... и че действията на човек в ежедневния живот в голяма степен определят поведението му и на голямата сцена в политиката. Също така изборът който правим и в личния си живот, и в политико-обществения, остава с нас цял живот - а животът понякога е доста дълъг.). Изобщо, все едно в България да си изберем Митьо Пищова - единствената разлика е, че Тръмп все пак говори поносимо родния си език, докато нашето Мите дори това не умее... Е, и перчемлията няма да нахрани американските пенсионери с "курусани" и "кифтета" - в кръга на черния хумор.
Та, мен лично именно този факт ме потриса повече от всичко друго - че преобладаващ процент от хората си избраха именно тази пародия. Нека не се заблуждаване, повечето от тях са го направили не за да предотвратят "Третата световна", която "Килъри" уж щяла да предизвика (не че и тя е цвете, но все пак... хора, сериозно ли?!...), а са били привлечени именно от този медиен образ на шоумена-плейбой, както и напук на предварителните прогнози - точно както стана с Брекзит-а. И него никой не го очакваше, защото не отчитаха местните ксенофоби, които не смеят открито да си признаят какво мислят, но тихомълком си гласуваха за ксенофобията; противниците на ЕС се мобилизираха, стегнаха редиците и в края на краищата надделяха, а привържениците бяха толкова уверени в победата, че ги домързя да прескочат няколко локви, за да си пуснат гласа...
Другото неопровержимо и тъжно обстоятелство е, че реално погледнато ксенофобията и гръмкият пишман-национализъм победи за втори път тази година. Казаха на англичаните: "Хайде да излезем от Европа" - те го чуха като "Хайде да изхвърлим поляци и прочия чужда сволоч от Кралството". И макар да не го признаваха на глас, в тъмната стая гласуваха именно за това (друг е въпросът доколко ще се сбъднат тези очаквания). На американците им го рекоха по-директно - никакви мюсюлмани в Америка, стена за Мексико и екстрадиции, другите да плащат, за да ги пазим. И на тях им хареса. Макар да не е нещо, което да се каже на глас и пред социолози, гласуването беше тъкмо за тези надежди, колкото нереални и илюзорни да са те.
Едно хубаво нещо, което аз лично виждам, е че хората категорично разбраха, че трябва да се действа, а не да се надценяват и да се лежи на разни предварителни прогнози и анализи, които понякога и един-единствен човек в повече или по-малко може да обърне на 180 градуса... А дали наистина го разбраха?...
сряда, юни 08, 2016
Националистически размисли
Наскоро имах интересен казус в съда. Толкова интересен, че почти ме накара да се развикам "България на българите" и да държа националистически речи - а искам изрично да подчертая, националист не съм била никога...
Викнали са ме, значи, да превеждам на наша сънародничка; разглежда се дело на двойка - българка с турчин. Турчинът си е превишил периода в Обединеното кралство, тъй като Турция не е член на ЕС, и се чудят сега какво да го правят. Та... Викнали са и турски преводач, и моя милост... Дотук добре, ама... Оказва се, че въпросната "българка", де факто и де юра, е етническа туркиня - за да не кажа "'сиганка", въпреки че такъв е случаят - и едвам-едвам разбира какво й се говори на български. А като прибавим и липсата на основно образование, картинката вече добива доста застрашителен вид...
Дамата гледа учудено, дава някакви неясни отговори на въпросите, не разбира какво я питат, съдията и експертите там повтарят въпросите по друг начин, тя пак не разбира. Хората, съответно, почват мене да ме гледат накриво, тъй като, очевидно, ако има някъде неразбиране, то вероятно преводачът не си върши работата - какво може да е друго? Аз почвам да се паникьосвам... Накрая обявиха пет минути почивка, дамата проговори на турски с възлюбения си и всичко се изясни. Експертите схванаха каква е ситуацията, взеха решение да проведат интервюто на турски, освободиха ме и оставиха турската преводачка да се оправя - тегавко ще да й е било, разбирам я... Все пак, надявам се на ръководните органи да им стана ясно, че не съм аз виновна - ни за османското владичество (или, хайде, турско робство, щом сте рекли, макар че е все едно какъв етикет ще му лепнем), ни за турско-ромските малцинства у нас, или за това че въпросните ни сънародници рядко завършват дори основно, тем паче гимназия, ама ходи обяснявай...
Уф! И изобщо, когато излязох от съда, вече имах желание да кресна "Турците/сиганите - на сапун!" и да изнеса една националистическа реч пред смаяните погледи на британците.
Та, такива ми ти работи - всичкото това пак около втори юни става... Няма случайни работи!
Викнали са ме, значи, да превеждам на наша сънародничка; разглежда се дело на двойка - българка с турчин. Турчинът си е превишил периода в Обединеното кралство, тъй като Турция не е член на ЕС, и се чудят сега какво да го правят. Та... Викнали са и турски преводач, и моя милост... Дотук добре, ама... Оказва се, че въпросната "българка", де факто и де юра, е етническа туркиня - за да не кажа "'сиганка", въпреки че такъв е случаят - и едвам-едвам разбира какво й се говори на български. А като прибавим и липсата на основно образование, картинката вече добива доста застрашителен вид...
Дамата гледа учудено, дава някакви неясни отговори на въпросите, не разбира какво я питат, съдията и експертите там повтарят въпросите по друг начин, тя пак не разбира. Хората, съответно, почват мене да ме гледат накриво, тъй като, очевидно, ако има някъде неразбиране, то вероятно преводачът не си върши работата - какво може да е друго? Аз почвам да се паникьосвам... Накрая обявиха пет минути почивка, дамата проговори на турски с възлюбения си и всичко се изясни. Експертите схванаха каква е ситуацията, взеха решение да проведат интервюто на турски, освободиха ме и оставиха турската преводачка да се оправя - тегавко ще да й е било, разбирам я... Все пак, надявам се на ръководните органи да им стана ясно, че не съм аз виновна - ни за османското владичество (или, хайде, турско робство, щом сте рекли, макар че е все едно какъв етикет ще му лепнем), ни за турско-ромските малцинства у нас, или за това че въпросните ни сънародници рядко завършват дори основно, тем паче гимназия, ама ходи обяснявай...
Уф! И изобщо, когато излязох от съда, вече имах желание да кресна "Турците/сиганите - на сапун!" и да изнеса една националистическа реч пред смаяните погледи на британците.
Та, такива ми ти работи - всичкото това пак около втори юни става... Няма случайни работи!
петък, октомври 23, 2015
Размисли за електронния вот
Много се каза и изписа по повод електронния вот - и голямо чудене му се чудят още ръководните органи, аджеба, за ли, против ли, да го бъде ли, да не го ли.
Откъде да започна? От това, че ще си струва, защото ще се повиши избирателната активност? От това, че има хора, на които им е трудно да отидат до секциите - възрастни, болни, такива, които изобщо не са добре и не им е до разходки?... Че даже сума ти хора, които не вярват, че си струва да гласуват и все пак е възможно самата леснота на електронното гласуване да им наклони везните, тъй като все пак е по-лесно да се направи от вкъщи, отколкото да се редим по опашки и да се преборваме с баби и дяди?
За българите в чужбина по-добре да не почвам... Направо нелепи ми се струват доводите на някои, че като не живееш вече в България, не знаеш какво става там. Тия хора знаят ли в кое време изобщо живеем? Вече незнанието и неинформираността са въпрос на желание, а не на възможности - средства и методи за добиване на информация има хиляди и те далеч не се ограничават с това да прескочиш до местния хоремаг и да се снабдиш с новия брой на "Работническо дело" - както може би им диктуват спомените...
"Ама некае дойдат в България, поживеят шест месеца и видят как са нещата, че тогава да гласуват"; "Те не са наясно какво става в България" - казват разни люде... Бих ги попитала тия люде - можете ли с чиста съвест да кажете, че всички българи, живеещи в България, са 100% наясно? По-миналата година проведох разговор по темата за АЕЦ "Белене" с две колежки на моята възраст, живеещи по едно и също време с мен в родината, аджеба какво мислят, за, против, и тн., и единственото, което видях насреща бяха празни погледи тип "Тая пък какво дрънка?"... Познавам хора, които съвсем буквално не знаят кой е премиерът - хем живеят в България. При това положение направо нелепи ми се струват доводите на сума ти хора, живели по соца, с които вечно "затапват" младите ("ни стйе живели, ни мож дъ знайти!"). Да не говорим колко противоречиви и субективни са спомените и мненията на различните хора, нищо че са живели на едно и също място по едно и също време. Имахме подобен разговор наскоро с един човек, с когото бяхме на различни мнения - той мислеше, че голяма част от българите всъщност живеят съвсем безметежно и безпроблемно, но въпреки това мрънкат, а аз твърдя, че не е точно така, и че някои наистина буквално нямат какво да ядат... Е, кой ще каже кой е прав и кой - крив? И аз, и той, сме живели на едно място, по едно време. Чие мнение струва повече? За българите в чужбина - то се знае, че не всички са умни, интелигентни и мислещи, голям процент са от контингента, който не знае азбуката и се подписва с кръстчета (апропо, за въпросния процент такива хора лично аз съм ЗА образователния ценз, тъй като ми се струва некоректно баш тези хора да определят как ще живеем, но в момента в страна като нашата това би било малко "всичката мара втасала" и май би означавало повече да извадим очи, отколкото да изпишем вежди). И все пак - ако трябва да бъдем коректни, един доста голям процент от доходите в страната идва от чужбина. Просто факт - независимо дали това харесва на някого или не. При това положение коректно ли би било да лишим именно тези хора от право на глас?
Относно опасенията, че нямало гаранции против злоупотреби - при нормалното гласуване да не би да има гаранции?
Как забравих и бабите и дядИте беее! Дълго време във вербалната ни практика битуваше лафът "В деня на изборите направете добро за България - скрийте личните карти на бабите си!"... В някои страни вече е въведен "възрастов ценз", най-грубо казано - след определена възраст хората да имат право на глас, само ако минат съответен преглед, тестове и т.н. Т.е., малко като образователния ценз. Ако намираме за абсурдно циганката, която не знае да пише и се подписва с кръстче, да определя бъдещето ни, по каква логика 90-годишни баби/дяди, които от десетилетия насам не знаят какво става, нито следят събитията, а се водят по това, което деца и внуци им разправят и сляпо си гласуват за "червеното" (например. Не се хващайте, моля, за думата - важна е сляпата и упорита последователност, не боята в случая!) без дори да помнят защо (в кръга на майтапа: "Помниш ли, набореее, как навремето гонехме момите? - Помня, помня наборе, ама защо ги гонехме - не помня!"), ни се струва нормално и приемливо? Ако това правило се въведе и у нас, аз се басирам, че едно 20% от вота на БСП (и не само) би паднал моменталически. Това по пътя на логиката за "българите в чужбина". Иначе - естествено, равен шанс всекиму.
Но как да е, станаха много приказки, а заобикалям около основното - право на всеки гражданин е да гласува, независимо при какви условия. И в развитите страни хората са си го направили така, щото да е удобно, достъпно и лесно за всички - независимо от местонахождение, образование и здравословно състояние. Ето това е сбъркано в нашето мислене - че трябва всичко да става трудно, неудобно и тежко; навици, пак останали от соц-а. А като прибавим и факта, че за избирателите от Турция ДПС-то урежда даже и транспорт, докато на огромни територии като САЩ, Канада, Франция, Германия и тн. секциите се броят на пръсти - за какво въобще говорим? Ай сиктир от двойни стандарти, така да се каже - без извинение...
Откъде да започна? От това, че ще си струва, защото ще се повиши избирателната активност? От това, че има хора, на които им е трудно да отидат до секциите - възрастни, болни, такива, които изобщо не са добре и не им е до разходки?... Че даже сума ти хора, които не вярват, че си струва да гласуват и все пак е възможно самата леснота на електронното гласуване да им наклони везните, тъй като все пак е по-лесно да се направи от вкъщи, отколкото да се редим по опашки и да се преборваме с баби и дяди?
За българите в чужбина по-добре да не почвам... Направо нелепи ми се струват доводите на някои, че като не живееш вече в България, не знаеш какво става там. Тия хора знаят ли в кое време изобщо живеем? Вече незнанието и неинформираността са въпрос на желание, а не на възможности - средства и методи за добиване на информация има хиляди и те далеч не се ограничават с това да прескочиш до местния хоремаг и да се снабдиш с новия брой на "Работническо дело" - както може би им диктуват спомените...
"Ама некае дойдат в България, поживеят шест месеца и видят как са нещата, че тогава да гласуват"; "Те не са наясно какво става в България" - казват разни люде... Бих ги попитала тия люде - можете ли с чиста съвест да кажете, че всички българи, живеещи в България, са 100% наясно? По-миналата година проведох разговор по темата за АЕЦ "Белене" с две колежки на моята възраст, живеещи по едно и също време с мен в родината, аджеба какво мислят, за, против, и тн., и единственото, което видях насреща бяха празни погледи тип "Тая пък какво дрънка?"... Познавам хора, които съвсем буквално не знаят кой е премиерът - хем живеят в България. При това положение направо нелепи ми се струват доводите на сума ти хора, живели по соца, с които вечно "затапват" младите ("ни стйе живели, ни мож дъ знайти!"). Да не говорим колко противоречиви и субективни са спомените и мненията на различните хора, нищо че са живели на едно и също място по едно и също време. Имахме подобен разговор наскоро с един човек, с когото бяхме на различни мнения - той мислеше, че голяма част от българите всъщност живеят съвсем безметежно и безпроблемно, но въпреки това мрънкат, а аз твърдя, че не е точно така, и че някои наистина буквално нямат какво да ядат... Е, кой ще каже кой е прав и кой - крив? И аз, и той, сме живели на едно място, по едно време. Чие мнение струва повече? За българите в чужбина - то се знае, че не всички са умни, интелигентни и мислещи, голям процент са от контингента, който не знае азбуката и се подписва с кръстчета (апропо, за въпросния процент такива хора лично аз съм ЗА образователния ценз, тъй като ми се струва некоректно баш тези хора да определят как ще живеем, но в момента в страна като нашата това би било малко "всичката мара втасала" и май би означавало повече да извадим очи, отколкото да изпишем вежди). И все пак - ако трябва да бъдем коректни, един доста голям процент от доходите в страната идва от чужбина. Просто факт - независимо дали това харесва на някого или не. При това положение коректно ли би било да лишим именно тези хора от право на глас?
Относно опасенията, че нямало гаранции против злоупотреби - при нормалното гласуване да не би да има гаранции?
Как забравих и бабите и дядИте беее! Дълго време във вербалната ни практика битуваше лафът "В деня на изборите направете добро за България - скрийте личните карти на бабите си!"... В някои страни вече е въведен "възрастов ценз", най-грубо казано - след определена възраст хората да имат право на глас, само ако минат съответен преглед, тестове и т.н. Т.е., малко като образователния ценз. Ако намираме за абсурдно циганката, която не знае да пише и се подписва с кръстче, да определя бъдещето ни, по каква логика 90-годишни баби/дяди, които от десетилетия насам не знаят какво става, нито следят събитията, а се водят по това, което деца и внуци им разправят и сляпо си гласуват за "червеното" (например. Не се хващайте, моля, за думата - важна е сляпата и упорита последователност, не боята в случая!) без дори да помнят защо (в кръга на майтапа: "Помниш ли, набореее, как навремето гонехме момите? - Помня, помня наборе, ама защо ги гонехме - не помня!"), ни се струва нормално и приемливо? Ако това правило се въведе и у нас, аз се басирам, че едно 20% от вота на БСП (и не само) би паднал моменталически. Това по пътя на логиката за "българите в чужбина". Иначе - естествено, равен шанс всекиму.
Но как да е, станаха много приказки, а заобикалям около основното - право на всеки гражданин е да гласува, независимо при какви условия. И в развитите страни хората са си го направили така, щото да е удобно, достъпно и лесно за всички - независимо от местонахождение, образование и здравословно състояние. Ето това е сбъркано в нашето мислене - че трябва всичко да става трудно, неудобно и тежко; навици, пак останали от соц-а. А като прибавим и факта, че за избирателите от Турция ДПС-то урежда даже и транспорт, докато на огромни територии като САЩ, Канада, Франция, Германия и тн. секциите се броят на пръсти - за какво въобще говорим? Ай сиктир от двойни стандарти, така да се каже - без извинение...
сряда, октомври 14, 2015
За местните избори
От Николай Николов:
"Казват ми: Защо бе, Ники? Защо се набъркваш в политиката, тая мръсна дума; не знаеш ли, че там всички са маскари; ще те купят и ще те продадат, пък ако не могат, ще те употребят! Срещу власт не се рита; тези, дето държат парите, държат и властта – и тия избори като ония…
Казвам им: Защото думичката „политика” не произлиза от „поли”/много/ и глагола „тикам”, нито от английското „поли–тикс”/много кърлежи/. Тя е свързана с битието ни, с настоящето и бъдещето ни. Аман от онова интелигентско високомерие, с което гледаме на грозното в живота и гнусливо се дистанцираме от него. Щото, докато умните се наумуват, лудите се налудуват! За моите 65 години никой не успя да ме купи, продаде и употреби. Никой не може да Ви купи и употреби, ако Вие не искате! То е като оня виц – „Бе, господине, в тия гащи, дето си ги избрахте, ще влезнат двама? – Ще влезнат, ако ги пущим!” Защитавал съм обществени каузи – губил съм само нерви и килограми. Печалбата не е в пари; тя е в самата кауза и правото да заемеш позиция; в удовлетворението, че си воювал за тази позиция! А и нали Ботев ни рече, че няма власт над оная глава, която не иска власт? Пък Левски допълни: „Не се заблуждавайте, че тия, дето държат парите, държат и бъдещето ви!”. А що се отнася до „и тия избори като ония” – припомням думите на един мъдър европеец: „ Никога не се предавайте на отчаянието – то не удържа на обещанията си”…
Казват ми: Аха, ама и ти май реши да облажиш, щото в местни избори участват ония, дето искат да напълнят гушката. Във властта се влиза, та да догониш онези, дето вече са се налапали! Друго си е да седнеш на кметското столче; общински съветник да си – бей гиби; земаш парици и си кюташ! Пък ако си читав – къде е казано, че ще се справиш? И как хората да познаят читавите?!!
Казвам им: Да водиш спор с онези, които те познават, е тъпо – с тях се разговаря. Да спориш с ония, които не те познават, е още по–тъпо – то е като да наливаш пустото в празното. А да убеждаваш другите, дето са убедени, че всичко се купува с пари, а онова, което не се купува с пари, се купува с много пари, си е жив идиотизъм. Трудно е да изчетеш собствената си неграмотност… Но ще ви кажа – в България няма учебно заведение, което да Ви подготвя за за президент, министър, депутат, кмет или общински съветник. В тези „избираеми длъжности” човек влиза със собствения си интелектуален багаж, характер, инат и морални позиции. Заплатата на един кмет и общински съветник не е такава, та за четири години той да вдигне палат за няколко милиона и да подкара Майбах… Ако срещнете подобен случай – ами, значи, излъгали са Ви! Ами „отсвирете” лъжеца! Изритайте и партията, която го е издигнала! На всеки четири години избирателите реално могат да наказват и хвалят; те реално държат властта в ръцете си. Смисълът на изборите е хората да повярват, че нещо зависи от тях – всичко зависи от тях! Ами отидете да гласувате; накарайте Вашите близки, познати и приятели да гласуват – и животът ни наистина ще се промени! Ние избираме приятели и ако те ни разочароват, разделяме се с тях. В политиката е същото…
Казват ми: Добре де, ама защо точно кмет на район Оборище? И какво толкова, ако те изберат от листата за общински съветници?
Казвам им: Защото Оборище е кварталът на моето детство. Там открих „мистерията на лелките” в детската градина; там, в 129–то получих първата си забележка „Влиза в училище през прозореца”; там в парка Заимов се пердашехме с децата от другата улица; там учих, следвах, работих в Математическата и Английската… Там паветата миришат на софийска древност, а сянката на Александър Невски е притулила история на 25–годишния ни Преход… Там и хората са по–различни – кварталът не е „богат финансово”, но неговите 3070 декара са „кондензирали” гигантски интелектуален и културен потенциал… А позицията на общински съветник дава в ръцете ти страшното оръжие на Гласността и правото да убедиш хората, че светът не е толкова мърляв, колкото изглежда!
Казват ми: А как смяташ да направиш кампания без пари? Че без пари няма кой да ти разлепи някой и друг плакат! Без финанси, байно, избори се не правят!
Казвам им: Имам своите бивши ученици, които отдавна са ми станали приятели; това е капитал, какъвто милионерите нямат. Имам онези, които ме познават – те са богатство, което никой не може да „фалира”… Имам моя си живот, в който не съм правил компромиси с моята си съвест!
Казват ми: Ники, ма ти май си идеалист?
Казвам им: Алеко Константинов изрече: „А идеали трябват, Алексей, те не са празни думи, както смята жадната за облаги сволоч!”.
Казвам им: Аз съм даскал по литература. Не мога да бъда друг."
"Казват ми: Защо бе, Ники? Защо се набъркваш в политиката, тая мръсна дума; не знаеш ли, че там всички са маскари; ще те купят и ще те продадат, пък ако не могат, ще те употребят! Срещу власт не се рита; тези, дето държат парите, държат и властта – и тия избори като ония…
Казвам им: Защото думичката „политика” не произлиза от „поли”/много/ и глагола „тикам”, нито от английското „поли–тикс”/много кърлежи/. Тя е свързана с битието ни, с настоящето и бъдещето ни. Аман от онова интелигентско високомерие, с което гледаме на грозното в живота и гнусливо се дистанцираме от него. Щото, докато умните се наумуват, лудите се налудуват! За моите 65 години никой не успя да ме купи, продаде и употреби. Никой не може да Ви купи и употреби, ако Вие не искате! То е като оня виц – „Бе, господине, в тия гащи, дето си ги избрахте, ще влезнат двама? – Ще влезнат, ако ги пущим!” Защитавал съм обществени каузи – губил съм само нерви и килограми. Печалбата не е в пари; тя е в самата кауза и правото да заемеш позиция; в удовлетворението, че си воювал за тази позиция! А и нали Ботев ни рече, че няма власт над оная глава, която не иска власт? Пък Левски допълни: „Не се заблуждавайте, че тия, дето държат парите, държат и бъдещето ви!”. А що се отнася до „и тия избори като ония” – припомням думите на един мъдър европеец: „ Никога не се предавайте на отчаянието – то не удържа на обещанията си”…
Казват ми: Аха, ама и ти май реши да облажиш, щото в местни избори участват ония, дето искат да напълнят гушката. Във властта се влиза, та да догониш онези, дето вече са се налапали! Друго си е да седнеш на кметското столче; общински съветник да си – бей гиби; земаш парици и си кюташ! Пък ако си читав – къде е казано, че ще се справиш? И как хората да познаят читавите?!!
Казвам им: Да водиш спор с онези, които те познават, е тъпо – с тях се разговаря. Да спориш с ония, които не те познават, е още по–тъпо – то е като да наливаш пустото в празното. А да убеждаваш другите, дето са убедени, че всичко се купува с пари, а онова, което не се купува с пари, се купува с много пари, си е жив идиотизъм. Трудно е да изчетеш собствената си неграмотност… Но ще ви кажа – в България няма учебно заведение, което да Ви подготвя за за президент, министър, депутат, кмет или общински съветник. В тези „избираеми длъжности” човек влиза със собствения си интелектуален багаж, характер, инат и морални позиции. Заплатата на един кмет и общински съветник не е такава, та за четири години той да вдигне палат за няколко милиона и да подкара Майбах… Ако срещнете подобен случай – ами, значи, излъгали са Ви! Ами „отсвирете” лъжеца! Изритайте и партията, която го е издигнала! На всеки четири години избирателите реално могат да наказват и хвалят; те реално държат властта в ръцете си. Смисълът на изборите е хората да повярват, че нещо зависи от тях – всичко зависи от тях! Ами отидете да гласувате; накарайте Вашите близки, познати и приятели да гласуват – и животът ни наистина ще се промени! Ние избираме приятели и ако те ни разочароват, разделяме се с тях. В политиката е същото…
Казват ми: Добре де, ама защо точно кмет на район Оборище? И какво толкова, ако те изберат от листата за общински съветници?
Казвам им: Защото Оборище е кварталът на моето детство. Там открих „мистерията на лелките” в детската градина; там, в 129–то получих първата си забележка „Влиза в училище през прозореца”; там в парка Заимов се пердашехме с децата от другата улица; там учих, следвах, работих в Математическата и Английската… Там паветата миришат на софийска древност, а сянката на Александър Невски е притулила история на 25–годишния ни Преход… Там и хората са по–различни – кварталът не е „богат финансово”, но неговите 3070 декара са „кондензирали” гигантски интелектуален и културен потенциал… А позицията на общински съветник дава в ръцете ти страшното оръжие на Гласността и правото да убедиш хората, че светът не е толкова мърляв, колкото изглежда!
Казват ми: А как смяташ да направиш кампания без пари? Че без пари няма кой да ти разлепи някой и друг плакат! Без финанси, байно, избори се не правят!
Казвам им: Имам своите бивши ученици, които отдавна са ми станали приятели; това е капитал, какъвто милионерите нямат. Имам онези, които ме познават – те са богатство, което никой не може да „фалира”… Имам моя си живот, в който не съм правил компромиси с моята си съвест!
Казват ми: Ники, ма ти май си идеалист?
Казвам им: Алеко Константинов изрече: „А идеали трябват, Алексей, те не са празни думи, както смята жадната за облаги сволоч!”.
Казвам им: Аз съм даскал по литература. Не мога да бъда друг."
понеделник, октомври 12, 2015
Новите-стари новини
The Mayor of London, Boris Johnson, can be seen travelling on the underground; the Mayor of Rome, Ignazio Marino – riding his bike, and that of Madrid – Ana Botella – on the bus.
At the same time, the mayors of known and unknown towns in Bulgaria such as Ruen, Hitrino, Varbitsa , Venets, Nicolay Kozlevo, Isperich, Kaolinovo, Devnya , and Balchik, ride business cars costing hundreds of thousands of leva, purchased with taxpayers’ money, as early as the first year of their mandates. Despite being business cars, the mayors use them as private.
The Mayor of the Hitrino town travels in a 110.000-leva car, the Mayor of Varbitsa town – in a 100.000 leva one; that of Ruen town – in a 110.000 leva one; that of Venets town – in a 139.000 leva; that of Isperih town – a 70.000 leva one; and the Kaolinovo Mayor – in a 70 000 leva car.
The total record, however, is held by the mayor of Balchik, Nikolay Angelov, who rides a 150 000 leva limousine. His excuse for buying it is that such a car cannot be found at a lower cost, and a mayor is supposed to have an imposing car.
Из "по света" - преводът мой, за чуждоезичните приятели. Коментарът - ваш! Макар че той, в общи линии, е излишен...
Туй то - хората по света душа дават да са за пример, нашите селяндури още си живеят в соц-а и зората на демокрацията, където колата е признак на престиж, понеже малцина разполагат с такава (обикновено руски модел, 10-та употреба), след като са чакали 10-тина-20 години, за да я получат, а изразът "Ей я, мина Мазда-та на Жени Живкова" е трагикомично илюстриране на факта, че в цялата столица съществува един-единствен автомобил, представител на тази марка. Може ли някой да обясни на тези мили хорица в коя година точно живеем?
At the same time, the mayors of known and unknown towns in Bulgaria such as Ruen, Hitrino, Varbitsa , Venets, Nicolay Kozlevo, Isperich, Kaolinovo, Devnya , and Balchik, ride business cars costing hundreds of thousands of leva, purchased with taxpayers’ money, as early as the first year of their mandates. Despite being business cars, the mayors use them as private.
The Mayor of the Hitrino town travels in a 110.000-leva car, the Mayor of Varbitsa town – in a 100.000 leva one; that of Ruen town – in a 110.000 leva one; that of Venets town – in a 139.000 leva; that of Isperih town – a 70.000 leva one; and the Kaolinovo Mayor – in a 70 000 leva car.
The total record, however, is held by the mayor of Balchik, Nikolay Angelov, who rides a 150 000 leva limousine. His excuse for buying it is that such a car cannot be found at a lower cost, and a mayor is supposed to have an imposing car.
Из "по света" - преводът мой, за чуждоезичните приятели. Коментарът - ваш! Макар че той, в общи линии, е излишен...
Туй то - хората по света душа дават да са за пример, нашите селяндури още си живеят в соц-а и зората на демокрацията, където колата е признак на престиж, понеже малцина разполагат с такава (обикновено руски модел, 10-та употреба), след като са чакали 10-тина-20 години, за да я получат, а изразът "Ей я, мина Мазда-та на Жени Живкова" е трагикомично илюстриране на факта, че в цялата столица съществува един-единствен автомобил, представител на тази марка. Може ли някой да обясни на тези мили хорица в коя година точно живеем?
неделя, май 17, 2015
Celebrating international day against homophobia and transphobia
Честит международен ден на борбата с хомофобията и трансфобията!

Дано доживеем (и то по възможност в обозримо бъдеще) времена на по-голяма толерантност... В които новината за това как Люксембургския премиер сключил брак с партньора си няма да всява смут и възмущение у нашенеца ("Такъв вид "брак" обективно не съществува, както не съществува и полигамният ислямски "брак". Бракът по същество е възможен само между един мъж и една жена - и това наистина не е въпрос на мнение. Съжителството е друго нещо." - пише г-н Манол Глишев в социалната мрежа Фейсбук). Демек, пак логиката "Не вярвам в нещо, следователно - то не съществува", която на мен лично винаги ми е била чужда и несвойствена, както и тотално неразбираема. Идва ми да му река на тоя нашенец: "И к'во излиза сега? "Нямам нищо против педалите, ама да не го демонстрират явно"; "Не ми пречат гейовете, ама да не се женят"... WTF?!. А'е стига бе. Да ви.... у демократите недорасли!" - ама ще е груба селска проява, затова няма да влизам в диалог, който е обречен.
Не ме впечатлява особено новината какво се е случило в Люксембург, но мисля, че ако въпросният премиер е добър политик и прави така, щото на хората да им е добре, няма никакво значение с кого, къде и при какви обстоятелства какво и как прави. Ако се интересуваме от този въпрос, нека се обърнем с него към люксембургчани. Ако хората не са доволни, на следващите избори просто ще го сменят, без да ги вълнува какъв е и за кого е женен/омъжен
За мен като нерелигиозен човек, бракът е пълна нелепица и няма как да има "свят" статут. Нито хетеросексуалният, нито хомосексуалният. Той е изобретение на човешките общества с основна цел запазване имуществото на семейството и рода. Именно това е причината само до преди няколко поколения почти във всички цивилизации бракът да представлява в основата си сделка между родове, в повечето случаи без да се зачита мнението и желанието на младоженците. Или дори да се виждат (достатъчно е да си припомним "Преди да се родя и след това" на Ивайло Петров, и няма какво да говорим повече). Любовта се е считала за романтична приказка, семейството - за суровата реалност. Бракът по любов е лукс, който малко общества са можели да си позволят, защото животът винаги е доказвал нетрайността на чувствата и смяната им в хода на времето. Особено в уседналите земеделски общества бракът е свещен ритуал, защото "узаконява" светостта на собствеността върху земята, семейството и наследниците. След индустриалната революция и масовата урбанизация, изравняваща все повече индивидите за сметка на родовете, бракът започва да губи своята стойност на сакрализация. Съжителството между двама души на интимна основа няма особена логика да бъде сакрализирано с "брачен ореол", при положение, че няма имуществени взаимоотношения между партньорите. Ако е за унаследяване при внезапна смърт, попечителство над деца, общ бизнес и т.н., то това и със закона за регистрирано съжителство, който съществува вече в редица държави, може стане. В този смисъл бракът в съвременното общество си е по-скоро бизнес сделка и традиционен ритуал за озаконено съжителство. А разводите, които достигат почти 50% от сключените бракове са все по-ясна индикация за нелепата ситуация с отмирането на традиции, появили се преди хилядолетия от нужди, които вече не са актуални...
Всичко дотук следва да покаже, че бракът в днешно време претърпява страшна криза и май точно гей двойките са напът да останат единствените, които да проявяват желание да го съхранят, така че не виждам защо разни хора вдигат джумбуш. Аргументацията "Тия па, гейовете, кво искат толкоз, те с'я и хетеросексуалните не щат да се женят, та те ли?!" е направо детинска. Все едно Била или Метро да откаже да продава кренвирши на чужденци или червенокоси и някой да рече: "К'во врякат толкова - те кренвириште тъй и тъй са боклуци!".
Щастието на люксембургския премиер, на Елтън Джон, на Азис или моето не минават през одобрение или "специален лиценз" от никого и много се радвам, че отдавна живеем във време и среда, в които Църквата няма някакво осезаемо влияние.

Дано доживеем (и то по възможност в обозримо бъдеще) времена на по-голяма толерантност... В които новината за това как Люксембургския премиер сключил брак с партньора си няма да всява смут и възмущение у нашенеца ("Такъв вид "брак" обективно не съществува, както не съществува и полигамният ислямски "брак". Бракът по същество е възможен само между един мъж и една жена - и това наистина не е въпрос на мнение. Съжителството е друго нещо." - пише г-н Манол Глишев в социалната мрежа Фейсбук). Демек, пак логиката "Не вярвам в нещо, следователно - то не съществува", която на мен лично винаги ми е била чужда и несвойствена, както и тотално неразбираема. Идва ми да му река на тоя нашенец: "И к'во излиза сега? "Нямам нищо против педалите, ама да не го демонстрират явно"; "Не ми пречат гейовете, ама да не се женят"... WTF?!. А'е стига бе. Да ви.... у демократите недорасли!" - ама ще е груба селска проява, затова няма да влизам в диалог, който е обречен.
Не ме впечатлява особено новината какво се е случило в Люксембург, но мисля, че ако въпросният премиер е добър политик и прави така, щото на хората да им е добре, няма никакво значение с кого, къде и при какви обстоятелства какво и как прави. Ако се интересуваме от този въпрос, нека се обърнем с него към люксембургчани. Ако хората не са доволни, на следващите избори просто ще го сменят, без да ги вълнува какъв е и за кого е женен/омъжен
За мен като нерелигиозен човек, бракът е пълна нелепица и няма как да има "свят" статут. Нито хетеросексуалният, нито хомосексуалният. Той е изобретение на човешките общества с основна цел запазване имуществото на семейството и рода. Именно това е причината само до преди няколко поколения почти във всички цивилизации бракът да представлява в основата си сделка между родове, в повечето случаи без да се зачита мнението и желанието на младоженците. Или дори да се виждат (достатъчно е да си припомним "Преди да се родя и след това" на Ивайло Петров, и няма какво да говорим повече). Любовта се е считала за романтична приказка, семейството - за суровата реалност. Бракът по любов е лукс, който малко общества са можели да си позволят, защото животът винаги е доказвал нетрайността на чувствата и смяната им в хода на времето. Особено в уседналите земеделски общества бракът е свещен ритуал, защото "узаконява" светостта на собствеността върху земята, семейството и наследниците. След индустриалната революция и масовата урбанизация, изравняваща все повече индивидите за сметка на родовете, бракът започва да губи своята стойност на сакрализация. Съжителството между двама души на интимна основа няма особена логика да бъде сакрализирано с "брачен ореол", при положение, че няма имуществени взаимоотношения между партньорите. Ако е за унаследяване при внезапна смърт, попечителство над деца, общ бизнес и т.н., то това и със закона за регистрирано съжителство, който съществува вече в редица държави, може стане. В този смисъл бракът в съвременното общество си е по-скоро бизнес сделка и традиционен ритуал за озаконено съжителство. А разводите, които достигат почти 50% от сключените бракове са все по-ясна индикация за нелепата ситуация с отмирането на традиции, появили се преди хилядолетия от нужди, които вече не са актуални...
Всичко дотук следва да покаже, че бракът в днешно време претърпява страшна криза и май точно гей двойките са напът да останат единствените, които да проявяват желание да го съхранят, така че не виждам защо разни хора вдигат джумбуш. Аргументацията "Тия па, гейовете, кво искат толкоз, те с'я и хетеросексуалните не щат да се женят, та те ли?!" е направо детинска. Все едно Била или Метро да откаже да продава кренвирши на чужденци или червенокоси и някой да рече: "К'во врякат толкова - те кренвириште тъй и тъй са боклуци!".
Щастието на люксембургския премиер, на Елтън Джон, на Азис или моето не минават през одобрение или "специален лиценз" от никого и много се радвам, че отдавна живеем във време и среда, в които Църквата няма някакво осезаемо влияние.
неделя, януари 11, 2015
9 години
Когато черни облаци затулят слънцето, когато се събуждам нощем и се съмнявам, че на този свят има нещо като справедливост, винаги се сещам за този случай и настроението ми се оправя. Точно преди 9 години на тази дата справедливостта възтържествува по гореописания казус. Всички, които бяхме съпричастни със съдбата на нашия приятел, трябва да се радваме и да не забравяме една велика истина - човек не трябва да бъде безразличен. А хората, които отказват да бъдат безразлични, винаги заемат морална позиция и могат да постигнат онова, пред което "мъдрите" властимащи са безсилни.
Поздрав за всички, които не са забравили и няма да го направят...
Поздрав за всички, които не са забравили и няма да го направят...
събота, януари 10, 2015
За вярата, за "Шарли Ебдо" и за свободата
Свободата на словото е висшето достижение на цивилизацията. Нейното ограничение струва твърде скъпо на обществото. Днес не можем да се смеем над Аллах и Исус, утре - над президента, след това не можем да се съмняваме в избрания път за развитие, и всичко ще завърши с това, че ревностните неофити ще проверяват дали носиш кръст и да те бият, ако минеш край храма без да се прекръстиш.
За да не бъда обвинена в субективизъм, цитирам и едно малко нетрадиционно мнение - да кажем, другата страна на нещата.
"Карикатурите на Мохамед убиват душата, вярата, религиозното упование и вярата. Съвсем логично на духовната агресията се отговаря с физическа агресия!
Не може да се шегуваш с всички! А трябва да знаеш с какво да се шегуваш и с какво не, а да проявиш просто уважение и разбиране!
Бихте ли направи карикатури на Левски? Или скеч, в който да усмеете починали велики български актьори, поети, учени и т.н. - не, нали? Защо? Защото има хора, които будят уважение, преклонение и просто мълчание. Може просто да искаш да бъдеш като, тях да следваш техния пример и няма място за шеги!
По същия начин за мюсюлманите е и Мохамед.
Свободата на словото НЕ трябва да наранява и да убива - вярвания, ценностни или да налага нечии други ценности. Защото свободата преди всичко е отговорност. Свободата означава да прецениш какво правиш, защо го правиш и какви ще са последствията от него!
Убийството не може да бъде оправдано. Но трябва да се видят причините, за да бъде предотвратено!"
Може да се смеем над всичко. И да се съмняваме във всяка доктрина също. Да се забранят карикатури на някого или нещо е все едно да се забрани критиката на тази личност/това нещо. В европейската култура е прието, че всеки може да осмива или да изразява неодобрение към всичко - било то политика, религия или философия.Който иска да живее в култура, в която осмиването е забранено, нека отиде в Саудитска Арабия, Йемен, Иран или други подобни благопристойни държави. Тук сме свикнали да си се подиграваме, това е. Разбира се, с уточнението, че "осмиване" и откровена "подигравка" са две различни неща. Предвид факта, че изданието е сатирично, нормално е в него да има и карикатури и шаржове. Под всяка ли трябва да се сложи надпис "Молим никой да не се засяга, приемете го с чувство за хумор, а не като подигравка"? Можем ли да си представим въоръжени терористи у нас по подобен начин да нахлуят в редакцията на "Стършел" и да изпозастрелят всички там? Между другото, именно в "Стършел" преди години бяха публикувани две карикатури, правени от мюсюлмани, на християнска тематика. Дали тогава не е трябвало ревностни фанатици на християнските традиции да изпозастрелят техните автори - или тези, които ги издават, в случая?
Карикатури с Левски има, и то не малко. Ако трябва да бъдем обективни, вече се намериха хора, които и него да изкарат масон, атлант, илюминант, рептил и др. подобни - при това Левски наистина е може би най-чистият и неопетнен образ, поне що се отнася до българската история. Какво ли остава някой да се посвени да направи една рисунчица. Въпроса, аджеба "Бихме ли направили карикатура на Левски" (естествено, че някои хора и това правят!), аз бих поставила по друг начин - аджеба, бихме ли наказали авторите на подобно нещо със смърт. Някъде на изток от нас, вече имаше аналогичен случай с "Пуси Райът". Е, вярно, те бяха наказани само със затвор, а не смъртно наказание - нъл' треъ има някаква условна свобода все пак, макар и в диктатурата.
И понеже споменахме диктатура - Теди Москов спомена в едно интервю чистата истина, че това може да навява асоциации само за една партия, отнела някога живота на Райко Алексиев, заради карикатури, осмиващи нейната идеология. Нека се замислим това редно ли е, харесва ли ни като идея и бихме ли го допуснали...
И накрая, само във връзка със "Светия" образ на Мохамед. Същият този пророкът, към 50 годишен, се жени за една от 11-те си жени - Айша - когато тя е на 6 години. Бракът е консумиран, когато Айша е на 9. Факт. Интересно ми е защитниците на вярата във всичките й форми какво биха казали по този повод. В изненадващо много страни по света (все още) момичетата се женят (най-често без тяхно знание и съгласие), веднага щом им дойде менструацията, често - и преди това. (На момчетата, съответно - други неща). Никой не казва, че това е редно и нормално, камо ли пък морално, но това е горчивата реалност на твърде много места по света, независимо от нашето мнение или несъгласие. И това е само върхът на айсберга... Това, разбира се, става най-вече на места, където за жителите мисълта, че земята е кълбо, звучи направо абсурдно. Невежеството за жалост е неизкоренимо. Никого не можем насила да накараме да учи и да е грамотен, нито можем да убиваме хора, защото са невежи, тъй като това би означавало да изчезне половината свят. Но когато тези хора решат да си развяват байрака за сметка на всички, вече решението е - на удара с удар. Това е положението, Минке.
Всичко написано по-горе не е гениално съждение, а просто моето отношение и мисъл, породена от станалото.
За да не бъда обвинена в субективизъм, цитирам и едно малко нетрадиционно мнение - да кажем, другата страна на нещата.
"Карикатурите на Мохамед убиват душата, вярата, религиозното упование и вярата. Съвсем логично на духовната агресията се отговаря с физическа агресия!
Не може да се шегуваш с всички! А трябва да знаеш с какво да се шегуваш и с какво не, а да проявиш просто уважение и разбиране!
Бихте ли направи карикатури на Левски? Или скеч, в който да усмеете починали велики български актьори, поети, учени и т.н. - не, нали? Защо? Защото има хора, които будят уважение, преклонение и просто мълчание. Може просто да искаш да бъдеш като, тях да следваш техния пример и няма място за шеги!
По същия начин за мюсюлманите е и Мохамед.
Свободата на словото НЕ трябва да наранява и да убива - вярвания, ценностни или да налага нечии други ценности. Защото свободата преди всичко е отговорност. Свободата означава да прецениш какво правиш, защо го правиш и какви ще са последствията от него!
Убийството не може да бъде оправдано. Но трябва да се видят причините, за да бъде предотвратено!"
Може да се смеем над всичко. И да се съмняваме във всяка доктрина също. Да се забранят карикатури на някого или нещо е все едно да се забрани критиката на тази личност/това нещо. В европейската култура е прието, че всеки може да осмива или да изразява неодобрение към всичко - било то политика, религия или философия.Който иска да живее в култура, в която осмиването е забранено, нека отиде в Саудитска Арабия, Йемен, Иран или други подобни благопристойни държави. Тук сме свикнали да си се подиграваме, това е. Разбира се, с уточнението, че "осмиване" и откровена "подигравка" са две различни неща. Предвид факта, че изданието е сатирично, нормално е в него да има и карикатури и шаржове. Под всяка ли трябва да се сложи надпис "Молим никой да не се засяга, приемете го с чувство за хумор, а не като подигравка"? Можем ли да си представим въоръжени терористи у нас по подобен начин да нахлуят в редакцията на "Стършел" и да изпозастрелят всички там? Между другото, именно в "Стършел" преди години бяха публикувани две карикатури, правени от мюсюлмани, на християнска тематика. Дали тогава не е трябвало ревностни фанатици на християнските традиции да изпозастрелят техните автори - или тези, които ги издават, в случая?
Карикатури с Левски има, и то не малко. Ако трябва да бъдем обективни, вече се намериха хора, които и него да изкарат масон, атлант, илюминант, рептил и др. подобни - при това Левски наистина е може би най-чистият и неопетнен образ, поне що се отнася до българската история. Какво ли остава някой да се посвени да направи една рисунчица. Въпроса, аджеба "Бихме ли направили карикатура на Левски" (естествено, че някои хора и това правят!), аз бих поставила по друг начин - аджеба, бихме ли наказали авторите на подобно нещо със смърт. Някъде на изток от нас, вече имаше аналогичен случай с "Пуси Райът". Е, вярно, те бяха наказани само със затвор, а не смъртно наказание - нъл' треъ има някаква условна свобода все пак, макар и в диктатурата.
И понеже споменахме диктатура - Теди Москов спомена в едно интервю чистата истина, че това може да навява асоциации само за една партия, отнела някога живота на Райко Алексиев, заради карикатури, осмиващи нейната идеология. Нека се замислим това редно ли е, харесва ли ни като идея и бихме ли го допуснали...
И накрая, само във връзка със "Светия" образ на Мохамед. Същият този пророкът, към 50 годишен, се жени за една от 11-те си жени - Айша - когато тя е на 6 години. Бракът е консумиран, когато Айша е на 9. Факт. Интересно ми е защитниците на вярата във всичките й форми какво биха казали по този повод. В изненадващо много страни по света (все още) момичетата се женят (най-често без тяхно знание и съгласие), веднага щом им дойде менструацията, често - и преди това. (На момчетата, съответно - други неща). Никой не казва, че това е редно и нормално, камо ли пък морално, но това е горчивата реалност на твърде много места по света, независимо от нашето мнение или несъгласие. И това е само върхът на айсберга... Това, разбира се, става най-вече на места, където за жителите мисълта, че земята е кълбо, звучи направо абсурдно. Невежеството за жалост е неизкоренимо. Никого не можем насила да накараме да учи и да е грамотен, нито можем да убиваме хора, защото са невежи, тъй като това би означавало да изчезне половината свят. Но когато тези хора решат да си развяват байрака за сметка на всички, вече решението е - на удара с удар. Това е положението, Минке.
Всичко написано по-горе не е гениално съждение, а просто моето отношение и мисъл, породена от станалото.
сряда, декември 31, 2014
За изпращане...
С голямо облекчение ще изпратя тази година и ще й помахам енергично с кърпичка, без да тъжа особено от факта, че си отива. Все по-трудно ми е напоследък да си осигурявам казионната доза наивна надежда и оптимизъм, че следващата година все ще е по-добра от предходната. Което, разбира се, означава само, че решението е в самите нас, а не в календара (лесно е да се запомни - трудно е да се приложи в практиката). Тъй или иначе, отива си една година, която никак не беше лесна за всички ни. То не бяха банки да фалират, то не бяха оставки, служебни и фактически нови правителства, природни бедствия, аватрии, човешки жертви и какво ли още не... И макар да си давам сметка, че на фона на доста хора в страната, които пряко и преносно изгубиха всичко, което имаха, аз просто тъна в благоденствие, и за мен годината далеч не беше цветя и рози. Простих се с доста илюзии, най-вече с тази, че хората могат да си бъдат добри изначално, но пък узрях още малко; изплуваха уроци, познание за хората, за света, за самата мен. Узряването винаги струва скъпо, както вече се убедих - ужасно е, когато с всеки изминал ден ти се отнема по малко от невинността и добротата за сметка на опита. Един урок повече, една илюзия по-малко... Майната му на опита, с извинение и без извинение, нЕщъ опит! Оттам и невероятното гениално прозрение, че ако било лесно, нямало да бъде интересно (?!). Ха! Я да ми е лесно, да видим ще ли се оплаквам, че не ми е интересно... Но хайде, стига съм мърмарясвала. Във всеки случай годината беше трудна, но пак имаше своите прекрасни моменти и хубави страни, за които съм благодарна. Има хора, които много ми дадоха през тази година - признателна съм им и винаги ще бъда, разбира се. Без тях годината щеше да е истински гадна или поне при всички случаи по-безцветна и безлична.
На всички онези тук, някои от които не познавам лично, ала които са си помисляли понякога с усмивка или добро чувство за мен, благодаря. Усетено е. И беше, и е хубаво. Желая на всички весело посрещане на новата година - нека бъде по-добра и по-спокойна за всички нас... И бъдете умни и весели - поне до края на седмицата!
https://www.youtube.com/watch?v=mFVJ60fnKNk
На всички онези тук, някои от които не познавам лично, ала които са си помисляли понякога с усмивка или добро чувство за мен, благодаря. Усетено е. И беше, и е хубаво. Желая на всички весело посрещане на новата година - нека бъде по-добра и по-спокойна за всички нас... И бъдете умни и весели - поне до края на седмицата!
https://www.youtube.com/watch?v=mFVJ60fnKNk
Стига с тоя Москов!
В последните дни преди новата година последните неща, за които трябва да се мисли и говори, са дискриминация, расизъм, фашизъм и други подобни. Въпреки това в медийното и най-вече виртуално пространство все така се дискутира и върти отново и отново темата за министър Москов и неговото изказване, за което толкова се шумя... При положение, че вече мина месец от въпросното изказване! Както винаги, мненията са на двата полюса - или "расист", "ксенофоб", "фашист" и т.н.; или "Евалла, Москов! Циганите - на сапун!". Разбира се, и едната, и другата крайност са погрешни и вредят, а истината - както обикновено - е някъде по средата. На никого не може да се откаже медицинска помощ, но не може да се очаква и лекарите да хукват с готовност всеки път, когато ги повикат на място, където е имало регистрирано нападение и шансът да ги пребият, убият и т.н. остава. Цифрите говорят сами за себе си - от Х нападения над лекари, Y са били в ромски квартали. Разбира се, това също е следствие, а не причина, защото тези явления са резултат най-вече от политиката на държавата по отношение на ромите, доколкото изобщо може да се говори, че има такава. Навсякъде в така наречените страни от първия свят, ако един човек е бил арестуван и осъждан три пъти за едно и също престъпление (например нападение над медицинско лице, за което си има отделен параграф в закона дори у нас), наказанието е доживотен затвор. Лошо, гадно - това е положението, Минке. И това у нас за съжаление не се случва. Прави са всички, които казват, че ромите са най-малкият проблем на държавата, защото наказания до ден днешен няма и за провинилите се политици - като се почне със закон за декомунидация, лустрация и затвор за мутрите, накрая и до ромите ще стигнем. Иво Беров е казал всичко точно и ясно, което може да се каже по този случай тук. Само не разбирам защо все още трябва да се коментират очевидни неща. Просто има цигани и цигани - точно както има българи и българи. Също така има причина и следствие.
четвъртък, август 28, 2014
В памет на Валери Петров
Няма да кажа "Бог да го прости" - не защото съм атеист (макар и толерантен - което ознава, че съм направила своя избор, но това в никакъв случай не ми пречи да уважавам чуждия), а защото самото послание ме дразни. Дразни ме и начинът, по който сума ти хора тенденциозно "вадят кърпи и плачат", когато от този свят си отиде някой, за когото може и да не са се сещали чак толкоз приживе. Наскоро пак така ни напусна актьорът Робин Уилямс и целокупното публично пространство - от социалните мрежи, през тези за клипове, та чак до новинарските сайтове - се офрашка с негови снимки, цитати и какво ли още не. Дори някъде прочетох изказване от сорта на "СЕГА го обичам още повече"... WTF, с извинение?!... Трябва ли човек да се пресели в отвъдното, за да се сетим изведнъж, че го обичаме? Дори се стига до още по-крайни изцепки от сорта на "Господ не обича ли хубави хора?!", или обратното - че "Господ" обичал хубавите хора и затова рано си ги прибирал. Дори няма да коментирам тази мелодраматична, но пълна глупост, нито да обяснявам елементарни неща, като например, че който не се е родил, той не е умрял, в крайна сметка (макар периодически в историята на човечеството да изникват контрадоводи дори за това. Може - не знам. Да кажем обаче, че това е далеч по-малко вероятната опция!) и че когато и да се случи, по-рано или по-късно, ничия смърт не е особено приятно явление.
Инак явно у нас е така - "Живей, да си чуеш кусурите; умри, да ти научат добрините!". Всичко хубаво и добро се казва винаги ПОСМЪРТНО. И после - "Бог да го прости!". Не на него, отишлия си, а на нас, живите, трябва да прощава, че за доброто и хубавото у човека се сещаме едва тогава, когато вече го няма и няма как да чуе глуповатото ни освестяване... Струва си да помислим по този въпрос. Светла му памет на Валери!
Поствам това негово стихотворение, защото много го харесвам. Няма да публикувам моя превод на английски, който направих преди години (не съм го поглеждала, страх ме е).
Спящата принцеса
сладък сън сънува
и в съня си вижда:
принцът я целува.
Времето минава,
принцът й къде е?
Спящата красавица
почва да старее.
Ей го, принцът иде.
Гледа. Отминава -
кой ще ти целува
бабичка такава!
Седемте джудженца
вадят кърпи, плачат.
Нажален, подсмърча
даже разказвачът.
Инак явно у нас е така - "Живей, да си чуеш кусурите; умри, да ти научат добрините!". Всичко хубаво и добро се казва винаги ПОСМЪРТНО. И после - "Бог да го прости!". Не на него, отишлия си, а на нас, живите, трябва да прощава, че за доброто и хубавото у човека се сещаме едва тогава, когато вече го няма и няма как да чуе глуповатото ни освестяване... Струва си да помислим по този въпрос. Светла му памет на Валери!
Поствам това негово стихотворение, защото много го харесвам. Няма да публикувам моя превод на английски, който направих преди години (не съм го поглеждала, страх ме е).
Спящата принцеса
сладък сън сънува
и в съня си вижда:
принцът я целува.
Времето минава,
принцът й къде е?
Спящата красавица
почва да старее.
Ей го, принцът иде.
Гледа. Отминава -
кой ще ти целува
бабичка такава!
Седемте джудженца
вадят кърпи, плачат.
Нажален, подсмърча
даже разказвачът.
вторник, май 20, 2014
"Евровизия"... с или без визия
Напоследък се вдигна нечувана дунанма по повод така наречената "Брадата песен", грабвала първа награда на ежегодния конкурс "Евровизия". Започвам с моите размишления и анализи на тема "Що е то "Евровизия" и има ли то почва у нас". Честно казано, от моите дългогодишни наблюдения върху точно това конкретно мероприятие, достигам концепцията, че може би е по-удачно организаторите да започнат да се занимават с нещо, което им се удава по-добре - например да работят в някое увеселително заведение, вариететна програма - нещо да веселят, да забавляват... и най-вече, това да става в среда, където консумацията на алкохол не пречи на служебните задължения.
Започвам експозето си, посветено на конкурса, тази година спечелен от Кончита Вурст, с най-искрена препоръка догодина това мероприятие вече да го няма. За никого не е тайна, че това събитие, ако се съди по името му (произлизащо от "Евро" и "визия"), би трябвало да се занимава с музикалните постижения на представители на страни от Европа през изминалата година - но за съжаление това не е точно така. На практика излиза, че този фестивал е създаден, за да може за чужда сметка някои хора да отидат (този път в Копенхаген) "да видят свят" поне веднъж годишно. От година на година конкурсът все повече се опошля и песните, както и изпълнителите им, са под всякаква критика; избива на шумотевица без надзор и "патриотични" пориви; известни хора няма, и "ивентът", с две думи, запада... Но не за него ми е думата.
Толкова се говори през последните 10-тина дни за изпълнителя/изпълнителката с брадата, че накрая реших да чуя въпросната песен. И ако трябва да се придържаме към фактите, тя се оказа нелоша - и изпълнителя/ката я изпя добре. Няма да отделям специално внимание на визуалните характеристики - за участниците в "Евровизия" това изглежда е непреодолим проблем. В музикално отношение обаче, трябва да признаем, че на фона на всичко останало, съществото с брадата изглежда даровито и победата - оправдана.
Много хора, и то не само у нас, както би могло да се очаква, изпаднаха в див ужас и пуритано-морализаторски патос. Пък "травестити", пък "разврат", пък "Содом и Гомор"... Ама не е ли време вече да се отърсим от инерцията? Нали това е песенен конкурс, не естетически/еротичен... От това би следвало песента да е по-важна от пола на изпълнителя; сексуалната му ориентация; наличието или липсата на лицево окосмяване и т.н. Уви, не. За съжаление не за всички е така. Изглежда трябва да мине още доста време, преди представителите на (главно) слаборазвити, непроизводителни, недемократични и диктаторски поселения и държави да надскочат и надживеят предразсъдъците и обществени стереотипи. "За какво са ни всичките тези пари" - както се пее в една популярна на времето си песен - щом сме опрели дотам да определяме нечии стойности (или липсата на такива) въз основа на притежанието на едни или други (първични или вторични) полови белези? Г-н Иво Беров го е формулирал достатъчно ясно: "...Защото, нали, „ние сме изостанали, непроизводителни и диктаторски природонаселения и държави, ама пък те са извратени и гейове, а ние сме яки православни мъже с бради и жени с цици, а не обратното. Те, следователно, вече са загнили, а ние цъфтим и връзваме. Или скоро ще цъфнем и вържем, ако не сме."
Вярно, има и един друг момент. Възможно е, поради желание да се изкарат "либерални" и "над предразсъдъци и стереотипи", организаторите и журито в подобен род конкурси вече да минават в другата крайност и да раздават награди на куцо, кьораво и сакато, минаващо за "нетрадиционно", независимо от заслугите и таланта му. Един вид "сакън, да не си помисли някой, че тук има дискриминация ". Подобни примери за това как хората трудно намират границата и така наречената златна среда, за жалост има много. Например, в някои щати до ден днешен е незаконно да си гей, докато в други се обмислят закони, правещи хетеросексуалните едва ли не дискриминирани. У нас сме ставали свидетели на двата полюса в отношението и държавната политика към т.нар. етнически малцинства и как времената периодически накланят везната тук към "демонизиране", ту към "канонизиране". В случая много хора може и да са стигнали именно до това заключение, даже и ако са чули песента. При положение обаче, че фактите показват, че тя е нелоша и човекът я изпълнява добре, не виждам какво толкова може да скандализира и възмущава народа. Или въпросният народ просто отново си търси повод да се разсейва и да не мисли за същинските проблеми?
А инак, тъй като, в качеството на вид своеобразна "контра", ревностни фенове на "поп-фолка" извиха глас, че същият този австриец бил нагъл плагиат и имитатор на нашия Азис, който още преди години "първи в света" запял в рокля и с брада, и как вероломният/ата Кончита подмолно се бил/а възползвал/а от отсъствието на страната ни от Евровизия 2014... само искам да вметна, че независимо колко ни се иска да сме "пионерите" в тази област, Азис нито е първият, нахлузил рокля и женски аксесоари, ведно с брадата, и открил завладяващата привлекателност на кръчмарската печалба, нито - по всяка вероятност (пак независимо дали ни харесва или не) - ще бъде и последният. В англоезичните страни, сред музикалните среди и "шоу" бизнеса (често нямащи нищо общо с гей културата) понятието 'drag queen' (напратко - мъж, който се превъплъщава в жена на сцената, с цел "шоу" и за пред аудиторията) е известно много преди нашенският "феномен" Васко Боянов Траянов да е бил планиран... Така че и по този показател сме на опашката, скъпи ми фенове. Е... и с'я к'во?... Май ни остава само да се сетим за думите на Яворов, че няма как да смаем света, освен като българи, и да се опитаме да ги претворим в действителност... Ако може.
Започвам експозето си, посветено на конкурса, тази година спечелен от Кончита Вурст, с най-искрена препоръка догодина това мероприятие вече да го няма. За никого не е тайна, че това събитие, ако се съди по името му (произлизащо от "Евро" и "визия"), би трябвало да се занимава с музикалните постижения на представители на страни от Европа през изминалата година - но за съжаление това не е точно така. На практика излиза, че този фестивал е създаден, за да може за чужда сметка някои хора да отидат (този път в Копенхаген) "да видят свят" поне веднъж годишно. От година на година конкурсът все повече се опошля и песните, както и изпълнителите им, са под всякаква критика; избива на шумотевица без надзор и "патриотични" пориви; известни хора няма, и "ивентът", с две думи, запада... Но не за него ми е думата.
Толкова се говори през последните 10-тина дни за изпълнителя/изпълнителката с брадата, че накрая реших да чуя въпросната песен. И ако трябва да се придържаме към фактите, тя се оказа нелоша - и изпълнителя/ката я изпя добре. Няма да отделям специално внимание на визуалните характеристики - за участниците в "Евровизия" това изглежда е непреодолим проблем. В музикално отношение обаче, трябва да признаем, че на фона на всичко останало, съществото с брадата изглежда даровито и победата - оправдана.
Много хора, и то не само у нас, както би могло да се очаква, изпаднаха в див ужас и пуритано-морализаторски патос. Пък "травестити", пък "разврат", пък "Содом и Гомор"... Ама не е ли време вече да се отърсим от инерцията? Нали това е песенен конкурс, не естетически/еротичен... От това би следвало песента да е по-важна от пола на изпълнителя; сексуалната му ориентация; наличието или липсата на лицево окосмяване и т.н. Уви, не. За съжаление не за всички е така. Изглежда трябва да мине още доста време, преди представителите на (главно) слаборазвити, непроизводителни, недемократични и диктаторски поселения и държави да надскочат и надживеят предразсъдъците и обществени стереотипи. "За какво са ни всичките тези пари" - както се пее в една популярна на времето си песен - щом сме опрели дотам да определяме нечии стойности (или липсата на такива) въз основа на притежанието на едни или други (първични или вторични) полови белези? Г-н Иво Беров го е формулирал достатъчно ясно: "...Защото, нали, „ние сме изостанали, непроизводителни и диктаторски природонаселения и държави, ама пък те са извратени и гейове, а ние сме яки православни мъже с бради и жени с цици, а не обратното. Те, следователно, вече са загнили, а ние цъфтим и връзваме. Или скоро ще цъфнем и вържем, ако не сме."
Вярно, има и един друг момент. Възможно е, поради желание да се изкарат "либерални" и "над предразсъдъци и стереотипи", организаторите и журито в подобен род конкурси вече да минават в другата крайност и да раздават награди на куцо, кьораво и сакато, минаващо за "нетрадиционно", независимо от заслугите и таланта му. Един вид "сакън, да не си помисли някой, че тук има дискриминация ". Подобни примери за това как хората трудно намират границата и така наречената златна среда, за жалост има много. Например, в някои щати до ден днешен е незаконно да си гей, докато в други се обмислят закони, правещи хетеросексуалните едва ли не дискриминирани. У нас сме ставали свидетели на двата полюса в отношението и държавната политика към т.нар. етнически малцинства и как времената периодически накланят везната тук към "демонизиране", ту към "канонизиране". В случая много хора може и да са стигнали именно до това заключение, даже и ако са чули песента. При положение обаче, че фактите показват, че тя е нелоша и човекът я изпълнява добре, не виждам какво толкова може да скандализира и възмущава народа. Или въпросният народ просто отново си търси повод да се разсейва и да не мисли за същинските проблеми?
А инак, тъй като, в качеството на вид своеобразна "контра", ревностни фенове на "поп-фолка" извиха глас, че същият този австриец бил нагъл плагиат и имитатор на нашия Азис, който още преди години "първи в света" запял в рокля и с брада, и как вероломният/ата Кончита подмолно се бил/а възползвал/а от отсъствието на страната ни от Евровизия 2014... само искам да вметна, че независимо колко ни се иска да сме "пионерите" в тази област, Азис нито е първият, нахлузил рокля и женски аксесоари, ведно с брадата, и открил завладяващата привлекателност на кръчмарската печалба, нито - по всяка вероятност (пак независимо дали ни харесва или не) - ще бъде и последният. В англоезичните страни, сред музикалните среди и "шоу" бизнеса (често нямащи нищо общо с гей културата) понятието 'drag queen' (напратко - мъж, който се превъплъщава в жена на сцената, с цел "шоу" и за пред аудиторията) е известно много преди нашенският "феномен" Васко Боянов Траянов да е бил планиран... Така че и по този показател сме на опашката, скъпи ми фенове. Е... и с'я к'во?... Май ни остава само да се сетим за думите на Яворов, че няма как да смаем света, освен като българи, и да се опитаме да ги претворим в действителност... Ако може.
понеделник, май 05, 2014
Скръбна вест
Най-вероятно, поради щото народът празнува ли, празнува, пък някои хора (включая моя лична милост) бачкат с пълна сила, а имат работа за целия китайски народ, днес мозъчната ми клетка Радка с прякор "Пиратка" (която впрочем и преди не беше кой знае колко дееспособна) окончателно капитулира. Не функционира и ще отсъства... а с нея - и моя милост.
Та пак поради тая причина, през час слизам долу в парка, обикалям, ръся страшни проклютия, орнаментирани с най-различни псувни и закани как "ше ги *цензура* 'сичките"... и пафкам като Икарус, а вечерно време се наливам до безобразие. Някои биха казали - не е ли точно като по празниците? Ми тъй де - точно така си е!
Моля имайте малко съчувствие към работещите клетници и спрете тия празнични сиести, че ни мое тъй! Като се приключи, мисля да се отрежа, на принципа "и на паднем, и да бием - пак ке пием!". В следващите дни непременно трябва да намаля кафето... и вече не помня съвсем кога очите ми бяха сини, а не воднисто червени. С изключение на това, всичко е "тъ пест"!
Отивам пак да изпия една цигара и да изпуша едно кафе, тъй че засега - чао! "Весели празници" и не се напивайте много, а бъдете умни и весели... поне до края на седмицата!

Та пак поради тая причина, през час слизам долу в парка, обикалям, ръся страшни проклютия, орнаментирани с най-различни псувни и закани как "ше ги *цензура* 'сичките"... и пафкам като Икарус, а вечерно време се наливам до безобразие. Някои биха казали - не е ли точно като по празниците? Ми тъй де - точно така си е!
Моля имайте малко съчувствие към работещите клетници и спрете тия празнични сиести, че ни мое тъй! Като се приключи, мисля да се отрежа, на принципа "и на паднем, и да бием - пак ке пием!". В следващите дни непременно трябва да намаля кафето... и вече не помня съвсем кога очите ми бяха сини, а не воднисто червени. С изключение на това, всичко е "тъ пест"!
Отивам пак да изпия една цигара и да изпуша едно кафе, тъй че засега - чао! "Весели празници" и не се напивайте много, а бъдете умни и весели... поне до края на седмицата!

понеделник, март 31, 2014
Малко мъдрости "от кедъра"
Непознат човек намерил Учителя Кръстев излегнат под кедъра.
- Някога с моите приятели вярвахме, че светът се нуждае само от любов! - взел да разказва непознатият. - А днес приятелите ми говорят само за пари!
- Ако това е достатъчно да разколебае твоята вяра, време е и ти да се включиш в разговорите! - посъветвал го Мислителя.
........
- Преди живеех по-добре! - казал мутантът Крум. - И тогава нямах пари, и сега нямам, но преди живеех по-добре!
- Това е, защото сега нямаш и илюзии! - обяснил му Учителя.
........
-Какви горди народи има по света! - възкликнал мутантът Крум. - Веднага се хващат за автоматите!
Мъдрецът погладил брадата си и извадил една пчела от нея:
- Да дойдат да ми се похвалят, когато се хванат за мотиките!
........
Мутантът Крум срещнал Учителя Кръстев и го заговорил:
- Учителю, измъчва ме един въпрос!
- Задай го, Круме!
- Защо един иска от Бога мерцедес и го получава, друг иска фризер и го получава, трети иска от Бога да фалират враговете му и те фалират, а аз моля само да заспивам с чиста съвест и не получавам тази милост?
- Круме, ти искаш твърде много от един Бог! - отговорил Учителя.
........
Дядо и внуче:
- Какво правиш, мило дете?
- Мечтая! А ти, дядо, какво правиш?
- И аз мечтая.
- Ти не мечтаеш, а дялкаш някаква тояжка.
- Мечтая да имам тояжка! Затова трябва да дялкам.
- Някога с моите приятели вярвахме, че светът се нуждае само от любов! - взел да разказва непознатият. - А днес приятелите ми говорят само за пари!
- Ако това е достатъчно да разколебае твоята вяра, време е и ти да се включиш в разговорите! - посъветвал го Мислителя.
........
- Преди живеех по-добре! - казал мутантът Крум. - И тогава нямах пари, и сега нямам, но преди живеех по-добре!
- Това е, защото сега нямаш и илюзии! - обяснил му Учителя.
........
-Какви горди народи има по света! - възкликнал мутантът Крум. - Веднага се хващат за автоматите!
Мъдрецът погладил брадата си и извадил една пчела от нея:
- Да дойдат да ми се похвалят, когато се хванат за мотиките!
........
Мутантът Крум срещнал Учителя Кръстев и го заговорил:
- Учителю, измъчва ме един въпрос!
- Задай го, Круме!
- Защо един иска от Бога мерцедес и го получава, друг иска фризер и го получава, трети иска от Бога да фалират враговете му и те фалират, а аз моля само да заспивам с чиста съвест и не получавам тази милост?
- Круме, ти искаш твърде много от един Бог! - отговорил Учителя.
........
Дядо и внуче:
- Какво правиш, мило дете?
- Мечтая! А ти, дядо, какво правиш?
- И аз мечтая.
- Ти не мечтаеш, а дялкаш някаква тояжка.
- Мечтая да имам тояжка! Затова трябва да дялкам.
понеделник, март 10, 2014
За Украйна, за нас... и за есхатологията за кой ли път
Напоследък стана много актуален следният феномен: някои люде, живели-недоживели, учили-недоучили, мине се не мине, сърфират из интернет и, щот неподготвени, попадат на нечии гръмки слова и неясни теории на някой конспиратор - и хайде, юруш, на теорията за конспирацията! Та завалиите, колкот' по-невежи, толкова по-лесно са убеждавани в истинността на подобни нелепи твърдения, и изведнъж си викат: "Е те това ще да е, просто и ясно - конспирация!!!". И сиромашко, понеже гледат и слушат само онова, което лесно се разбира - простичко, достъпно и "все по теля, все по теля", та до истината - не са наясно, че всички конспиративни теории имат конспиративната способност да създават в бедните съзнания заболяване, което е нелечимо и мъчително за потърпевшия, както и за околните. Иначе казано, съзнанието започва да преиначава всяко явление, така че то да се нагоди към основната идея за конспирация. И те ти нА, болест. Необратима и патологична. Съвкупност от невежество, параноя и желание за доказване. А като прибавим и факта, че всички тези теории се заключават главно в една основна идея - как всичко е предопределено, някой/нещо вече го е предначертал/о, нищо не може да се направи, та поради таз причина, е най-разумно да не се прави нищо...и така конспирацията бързо и лесно побеждава - нещата вече придобиват катастрофален размер. Да, ама не - както гласи вече влязлата във фолклора ни фраза на Петко Бочаров. Защо ли смятам, че хората трябва да се образоват? Защото по този начин опознават механизмите на съждението, сложните причинно-следствени връзки и комплексните взаимоотношения, както в социален, така и в научен, та дори в личностен план. Нали затова са образованието, знанието и опитът - за да не се налага всеки път да изпиваме непременно цялото море, за да се убедим, че е солено; нито да проверяваме дали, ако паднем от 50-етажна сграда, ще си счупим главите?... А любителите на конспираците циклят в малкото, което знаят и си го допълват с още незнание. Да са живи и здрави във вечната си Конспирация. Нали всички имаме право на мнение... и знание или незнание, съответно. Каквито мъдрите люде, такива и концепцията и конспирациите им.
Много хубаво, ама в последно време мнозина от махленските политически "експерти", повечето от които имат нулеви познания в областта на политиката и най-вероятно са убедени, че въпросната дума идва от латинското „поли” и родната словоформа „тикам”, започнаха да учат политолозите какво и как да говорят. Може и да не са съвсем наясно какви са функциите на Сметната палата; дали закон се приема с правителствен указ или се гласува в парламента; или дори коя власт за какво служи, но въпреки това знаят за политическите явления по света и у нас повече от Макс Вебер, Бжежински и Кисинджър взети заедно. Всичко значи било чудесно, прекрасно, трогателно и умилително през Тошовите времена, включително безплатните профсъюзни карти на море, но после злокобните еврейски цитадели и кръгове от САЩ и Израел, измислили плана "ран-ът" (Ран и Ът), за да съсипят България, която им се била пречкала на пътя със своето могъщество и със своите 33 милиарда активи и после цитаделите подкупили на нашите продажни демократи, да приведат вражеския Ранът в изпълнени, та чрез криминалната приватизация да ограбят българския народ. Е, също така, по пътя на същата аналогия, се оказа, че нямало било и Путинова агресия - това било медийна лъжа и манипулация. Западът спретнал преврат, САЩ го финансирали, като използвали крайно десни нацистки елементи, които обучили и въоръжили; Путин имал военна база в Крим, отдадена с договор, която защитавал; и вярно, действията му били на ръба на закона, но пък правителството в Киев си било незаконно, както и да го погледнем... Играта на Запада, видите ли, е подмолна и има за цел да дестабилизира Украйна, да сложи марионетно правителство и - което е основното - НАТО да тури още една военна база под носа на Русия... и изобщо - Путин е един много добър човечец; той не пуши, ама едни зли хора са му сложили цигара в ръката. Точно както едни зли хора преди повече от половин година подшушнаха на Орешарски да назначи представител на олигархичната върхушка за шеф на силовите институции; същите зли сили подведоха и Станишев, и Местан. В резултат на което... у нас се вихрят протести вече девети пореден месец. Но това е отделна тема.
Отбелязвам само най-важното: лично на мен тези приказки изобщо не ми звучат достоверно, въпреки че ги оценявам като любителка на литературата. Освен всичко друго, сюжетът (доста креативен, между другото) до безумие напомня сюжетни линии в латино или турска сапунерка (където жената си остава година и половина все бременна, докато не стане ясно, че всъщност била с възглавница; някой си пуска брада и мустаки и всички тутакси почват да го мислят за друг човек; всички мъже са влюбени все в една и съща жена, и половината герои се оказват братя и сестри, без да го знаят), а несъмнено в достоверността на последните и близостта им с "нещата от живота" биха повярвали изцяло главно затъпели от седене вкъщи домакини/пенсионери или полуграмотни, бързо и нечестно забогатели мутри от местен мащаб, дошли да поживеят в столицата, преди да ги опандизят. Е, който иска, нека да им вярва, във вярата винаги има нещо очарователно, но в конкретния случай, по-скоро е тъжно. За по-нагледен пример ще припомня един анекдотичен случай от предаването "Глупостите на Пен и Тейлър" ("Penn & Teller Bullshit"). Там имаше един епизод, в който водещите отидоха на някакъв митинг на Грийнпийс и направиха подписка за забрана на дихидроген-монооксид. На природозащитниците там биде обяснено, че това е химично съединение, използвано от компаниите за производство на храни и напитки; че го оставят безконтролно да изтича в реките и моретата; че при прекомерна употреба предизвиква често уриниране и т.н... Накрая събраха цяла тетрадка с подписи за забрана на водата!... Може и този случай да е леко хиперболизиран, или дори измислен, но все пак е показателно и много тъжно (да не казвам по-силна дума). И независимо дали става въпрос за екология, политика или която и да е друга сфера на живота ни, пак ми е трудно да се доверя на преценката на хора, които протестират за неща, от които не разбират, и които толкова лесно могат да бъдат използвани и манипулирани да вършат глупости за привидно благородни каузи. Така че, да ме прощават, но на добронамерени глупости аз не вярвам. Жалкото е, че хора като цяло с нелоши интелектуални и други качества, нерядко се подвеждат по популярността на конспиративни теории и откровено вярват на поредния триумф на есхатологията, която бавно пълзи и завзема всичко по пътя си. И ще дадат всичко от себе си, за да предотвратят лошото, което вярват, че ще се случи. А други ще продължим да бъдем реалисти. И нашата идея е, че трябва да се избере между макар и бавните и трудни (до момента) пътища и способи към прогреса, и зависимостта от благоволението на Големия брат. Който нито е брат, нито някога е бил, а винаги е знаел и е действал за своите, лични имперски интереси.
Много хубаво, ама в последно време мнозина от махленските политически "експерти", повечето от които имат нулеви познания в областта на политиката и най-вероятно са убедени, че въпросната дума идва от латинското „поли” и родната словоформа „тикам”, започнаха да учат политолозите какво и как да говорят. Може и да не са съвсем наясно какви са функциите на Сметната палата; дали закон се приема с правителствен указ или се гласува в парламента; или дори коя власт за какво служи, но въпреки това знаят за политическите явления по света и у нас повече от Макс Вебер, Бжежински и Кисинджър взети заедно. Всичко значи било чудесно, прекрасно, трогателно и умилително през Тошовите времена, включително безплатните профсъюзни карти на море, но после злокобните еврейски цитадели и кръгове от САЩ и Израел, измислили плана "ран-ът" (Ран и Ът), за да съсипят България, която им се била пречкала на пътя със своето могъщество и със своите 33 милиарда активи и после цитаделите подкупили на нашите продажни демократи, да приведат вражеския Ранът в изпълнени, та чрез криминалната приватизация да ограбят българския народ. Е, също така, по пътя на същата аналогия, се оказа, че нямало било и Путинова агресия - това било медийна лъжа и манипулация. Западът спретнал преврат, САЩ го финансирали, като използвали крайно десни нацистки елементи, които обучили и въоръжили; Путин имал военна база в Крим, отдадена с договор, която защитавал; и вярно, действията му били на ръба на закона, но пък правителството в Киев си било незаконно, както и да го погледнем... Играта на Запада, видите ли, е подмолна и има за цел да дестабилизира Украйна, да сложи марионетно правителство и - което е основното - НАТО да тури още една военна база под носа на Русия... и изобщо - Путин е един много добър човечец; той не пуши, ама едни зли хора са му сложили цигара в ръката. Точно както едни зли хора преди повече от половин година подшушнаха на Орешарски да назначи представител на олигархичната върхушка за шеф на силовите институции; същите зли сили подведоха и Станишев, и Местан. В резултат на което... у нас се вихрят протести вече девети пореден месец. Но това е отделна тема.
Отбелязвам само най-важното: лично на мен тези приказки изобщо не ми звучат достоверно, въпреки че ги оценявам като любителка на литературата. Освен всичко друго, сюжетът (доста креативен, между другото) до безумие напомня сюжетни линии в латино или турска сапунерка (където жената си остава година и половина все бременна, докато не стане ясно, че всъщност била с възглавница; някой си пуска брада и мустаки и всички тутакси почват да го мислят за друг човек; всички мъже са влюбени все в една и съща жена, и половината герои се оказват братя и сестри, без да го знаят), а несъмнено в достоверността на последните и близостта им с "нещата от живота" биха повярвали изцяло главно затъпели от седене вкъщи домакини/пенсионери или полуграмотни, бързо и нечестно забогатели мутри от местен мащаб, дошли да поживеят в столицата, преди да ги опандизят. Е, който иска, нека да им вярва, във вярата винаги има нещо очарователно, но в конкретния случай, по-скоро е тъжно. За по-нагледен пример ще припомня един анекдотичен случай от предаването "Глупостите на Пен и Тейлър" ("Penn & Teller Bullshit"). Там имаше един епизод, в който водещите отидоха на някакъв митинг на Грийнпийс и направиха подписка за забрана на дихидроген-монооксид. На природозащитниците там биде обяснено, че това е химично съединение, използвано от компаниите за производство на храни и напитки; че го оставят безконтролно да изтича в реките и моретата; че при прекомерна употреба предизвиква често уриниране и т.н... Накрая събраха цяла тетрадка с подписи за забрана на водата!... Може и този случай да е леко хиперболизиран, или дори измислен, но все пак е показателно и много тъжно (да не казвам по-силна дума). И независимо дали става въпрос за екология, политика или която и да е друга сфера на живота ни, пак ми е трудно да се доверя на преценката на хора, които протестират за неща, от които не разбират, и които толкова лесно могат да бъдат използвани и манипулирани да вършат глупости за привидно благородни каузи. Така че, да ме прощават, но на добронамерени глупости аз не вярвам. Жалкото е, че хора като цяло с нелоши интелектуални и други качества, нерядко се подвеждат по популярността на конспиративни теории и откровено вярват на поредния триумф на есхатологията, която бавно пълзи и завзема всичко по пътя си. И ще дадат всичко от себе си, за да предотвратят лошото, което вярват, че ще се случи. А други ще продължим да бъдем реалисти. И нашата идея е, че трябва да се избере между макар и бавните и трудни (до момента) пътища и способи към прогреса, и зависимостта от благоволението на Големия брат. Който нито е брат, нито някога е бил, а винаги е знаел и е действал за своите, лични имперски интереси.
петък, януари 31, 2014
Гарван грачи грозно зловещо...
...Не ми било църен гарван - най ми било Цървен Кольо!
"Любимецът" ми, достойният възпитаник на соц-а, социологът Кольо Колев - който, апропо, отдавна се е доказал що за човек е и докъде се простира интелектуалното му, духовно и личностно развитие (за което, види се, не е харчил нищо от тлъстите хонорари, които му се връчват, за да се изказва в медиите - доста по-тлъсти от месечния доход на неколцина учители - бележката моя) - за пореден път се "избълва" подобаващо сутринта по НТВ. Искали сме били, видите ли, "да закараме избирателната урна чрез Смартфон-ите до леглото на избирателя" посредством електронното гласуване - разбирайте, колко нагло и безочливо било да искаме подобно нещо. WTF?! (по народному - "Ко?!") Не се посвени да го изсипе човечецът в национален ефир ни най-малко. Не знам дали Колев е наясно, но ако на него избирателните секции са му отсреща, на куц крак, както се казва, то много други хора трябва да преодоляват огромни разстояния - което за пореден път показва "достойнствата" на родната избирателна система. Ако всеки работодател би ни осигурил щедро два дни отпуска, за да идем на Мачу Пикчу, на собствени разноски, за да си пуснем бюлетинката - проблеми няма... Само че това невинаги се случва. Една дребна работа, която навсякъде по света е замислена по начин, който да е удобен, лесен и достъпен за гражданите, при нас се превръща в подвиг. Избирателните секции за българите в чужбина често са на повече от 500 и дори 1000 км. За своя електорат ДПС например осигурява над 100 избирателни секции в Турция, отделно автобуси до България; а на българите - по 1-2 секции за територии от порядъка на Германия, Англия, Франция, Щатите и т.н. Изобщо, по каква идиотска логика се допуска, че дефинитивно на гражданите трябва да им трудно и неприятно, при положение, че по цял свят се стремят на хората да е лесно, удобно и комфортно? Вярно е, че в епохата на "развития социализъм" е обичайно да се втълпява на хората, че е правилно да им е трудно, а не лесно и удобно, и всичко трябва да се извършва посредством къртовски труд, откровено "Сизифов", но какво общо има това с българите в днешно време? Та ние сме част от Европа, за бога...
И някой седнал още да пледира за задължително гласуване и против електронно такова - това задължително гласуване НЯМА да реши проблемите. Наивно е да се очаква, че ако народът гласува под строй, изборните резултати ще са различни от това, което са, тъй като никакви разпоредби, санкции и регламенти няма да променят качеството на мнозинството избиратели. От една страна, на никого не може да се попречи да пусне неактивна бюлетина, ако действително това иска - че е страхливо и безотговорно, вярно е, но едва ли онези, които години наред осъзнато не упражняват правото си на вот (и се гордеят с това) ще се откажат от него толкова лесно. Някои (по-заможните) вероятно ще се прежалят за една санкция. Други биха гласували без да вложат и грам разум. И изобщо, не смятам, че начинът е правото на избор да се превръща в поредното досадно задължение. По-добре би било гражданите сами да осъзнаят ползата от упражняването на глас. Друг е въпросът, че това няма да стане бързо, нито лесно. Народът трябва сам да "узрее" според мен, а това, за добро или лошо, не става насила. Още повече, че "свободният вот" означава и правото на човека да избере дали да упражни правото си на глас, или да откаже, ако това е неговият избор.
И да престанат с приказките, че се били ограничавали правата на сънародниците от южната ни съседка, защото това са нагли лъжи и манипулации. Българските турци в Турция са си с двойно гражданство, осигуряват им се над 100 избирателни секции, както и автобуси, ако желаят да се приберат до България, за да гласуват, а и да си видят роднините, в което няма нищо лошо, разбира се. Разчита се именно на това - да противопоставят две народни общности една срещу друга, чрез двойните стандарти, и именно това се прави. Защото българските турци чрез ДПС са парламентарно представени (доколко и как, е отделен въпрос), докато нашите представители (и тези на българите в чужбина) в Парламента са единствено класическата номенклатура на БСП/ДС към настоящия момент.
Така или иначе, темата за гласуването като такова и в частност в момента е доста преждевременна, тъй като въпросът за предсрочни избори все още нито е на дневен ред, нито дори се отваря дума за него - засега... Открит остава въпросът как така доказани и откровени бездария като Колев имат правото (не говорим дори за моралното право - това е отделна тема) въобще да се изказват, камо ли в национален ефир, че даже и хонорари получават за този резил. Когато се смени властта, точно тези елементи друга песен ще запеят, ама тогава вече може и да е късно. Докога? Логичният отговор е - докато сегашните паднат. Въпросът е, че докато паднат, когато и да стане това, могат още сума поразии да нанесат, които до една ще са за наша сметка - при всяко положение ние всички сме "в кюпа" и не знам как някои хора не са го осъзнали все още, или просто така им отърва.
"Любимецът" ми, достойният възпитаник на соц-а, социологът Кольо Колев - който, апропо, отдавна се е доказал що за човек е и докъде се простира интелектуалното му, духовно и личностно развитие (за което, види се, не е харчил нищо от тлъстите хонорари, които му се връчват, за да се изказва в медиите - доста по-тлъсти от месечния доход на неколцина учители - бележката моя) - за пореден път се "избълва" подобаващо сутринта по НТВ. Искали сме били, видите ли, "да закараме избирателната урна чрез Смартфон-ите до леглото на избирателя" посредством електронното гласуване - разбирайте, колко нагло и безочливо било да искаме подобно нещо. WTF?! (по народному - "Ко?!") Не се посвени да го изсипе човечецът в национален ефир ни най-малко. Не знам дали Колев е наясно, но ако на него избирателните секции са му отсреща, на куц крак, както се казва, то много други хора трябва да преодоляват огромни разстояния - което за пореден път показва "достойнствата" на родната избирателна система. Ако всеки работодател би ни осигурил щедро два дни отпуска, за да идем на Мачу Пикчу, на собствени разноски, за да си пуснем бюлетинката - проблеми няма... Само че това невинаги се случва. Една дребна работа, която навсякъде по света е замислена по начин, който да е удобен, лесен и достъпен за гражданите, при нас се превръща в подвиг. Избирателните секции за българите в чужбина често са на повече от 500 и дори 1000 км. За своя електорат ДПС например осигурява над 100 избирателни секции в Турция, отделно автобуси до България; а на българите - по 1-2 секции за територии от порядъка на Германия, Англия, Франция, Щатите и т.н. Изобщо, по каква идиотска логика се допуска, че дефинитивно на гражданите трябва да им трудно и неприятно, при положение, че по цял свят се стремят на хората да е лесно, удобно и комфортно? Вярно е, че в епохата на "развития социализъм" е обичайно да се втълпява на хората, че е правилно да им е трудно, а не лесно и удобно, и всичко трябва да се извършва посредством къртовски труд, откровено "Сизифов", но какво общо има това с българите в днешно време? Та ние сме част от Европа, за бога...
И някой седнал още да пледира за задължително гласуване и против електронно такова - това задължително гласуване НЯМА да реши проблемите. Наивно е да се очаква, че ако народът гласува под строй, изборните резултати ще са различни от това, което са, тъй като никакви разпоредби, санкции и регламенти няма да променят качеството на мнозинството избиратели. От една страна, на никого не може да се попречи да пусне неактивна бюлетина, ако действително това иска - че е страхливо и безотговорно, вярно е, но едва ли онези, които години наред осъзнато не упражняват правото си на вот (и се гордеят с това) ще се откажат от него толкова лесно. Някои (по-заможните) вероятно ще се прежалят за една санкция. Други биха гласували без да вложат и грам разум. И изобщо, не смятам, че начинът е правото на избор да се превръща в поредното досадно задължение. По-добре би било гражданите сами да осъзнаят ползата от упражняването на глас. Друг е въпросът, че това няма да стане бързо, нито лесно. Народът трябва сам да "узрее" според мен, а това, за добро или лошо, не става насила. Още повече, че "свободният вот" означава и правото на човека да избере дали да упражни правото си на глас, или да откаже, ако това е неговият избор.
И да престанат с приказките, че се били ограничавали правата на сънародниците от южната ни съседка, защото това са нагли лъжи и манипулации. Българските турци в Турция са си с двойно гражданство, осигуряват им се над 100 избирателни секции, както и автобуси, ако желаят да се приберат до България, за да гласуват, а и да си видят роднините, в което няма нищо лошо, разбира се. Разчита се именно на това - да противопоставят две народни общности една срещу друга, чрез двойните стандарти, и именно това се прави. Защото българските турци чрез ДПС са парламентарно представени (доколко и как, е отделен въпрос), докато нашите представители (и тези на българите в чужбина) в Парламента са единствено класическата номенклатура на БСП/ДС към настоящия момент.
Така или иначе, темата за гласуването като такова и в частност в момента е доста преждевременна, тъй като въпросът за предсрочни избори все още нито е на дневен ред, нито дори се отваря дума за него - засега... Открит остава въпросът как така доказани и откровени бездария като Колев имат правото (не говорим дори за моралното право - това е отделна тема) въобще да се изказват, камо ли в национален ефир, че даже и хонорари получават за този резил. Когато се смени властта, точно тези елементи друга песен ще запеят, ама тогава вече може и да е късно. Докога? Логичният отговор е - докато сегашните паднат. Въпросът е, че докато паднат, когато и да стане това, могат още сума поразии да нанесат, които до една ще са за наша сметка - при всяко положение ние всички сме "в кюпа" и не знам как някои хора не са го осъзнали все още, или просто така им отърва.
Абонамент за:
Публикации (Atom)