На Гергана

От толкова време,
тази история продължи.
сега сме големи,
животът си всеки подреди.
Когато си с него -
целувки, прегръдки по цял ден.
Това е чудесно.
Но не и за мен...

Не показвай, не показвай
и така не ме наказвай,
вече зная, че щастливи сте.
Знам и съм се примирила,
любовта, че си открила.
Само не доказвай, моля те.

Дори да е супер,
на мене изглежда ми тъпак.
Дори след години,
за мене ще си остане враг.
Но щом те обича,
звезди да ти сваля е готов,
аз камък не хвърлям,
щом има любов.

Не показвай, не показвай,
и така не ме наказвай,
зная вече, че щастливи сте.
Знам и съм се примирила,
любовта, че си открила,
само не доказвай, моля те.

Карантинно

Морето ни е до колЕне,
и слънцето по цели дни пече
И няма дневни/нощни смени,
докато карантината тече.

И плащат ни
да киснем вкъши
и да страним
един от друг.
Държавата
да се мръщи -
тя ще е наковалня, ние ще сме чук!

Ви-рус-ли??? На нас пък пу-ка-ни!
Без работа, с пари? Супер сме си!
Все така! Дано сме все-та-ка!
Когато сме най-зле,
да сме като сега!

Цената на бензина падна
и долу, в ниското, се закова.
Удари тя Русия много гадно...
Дали не сме щастливи от това?
И махаме по цял ден гащи,
пияни сме - кьоркьотук!
А пък онези ни плащат,
те ще са наковалня, ние ще сме чук!

Ви-рус-ли??? На нас пък пу-ка-ни!
Без работа, с пари? Супер сме си!
Все така! Дано сме все-та-ка!
Когато сме най-зле,
да сме като сега!

Мит

(песен, посветена на Никола Стърджън)

Тук сме с един мит по-малко
и за нас е много жалко,
че ще става все по-зле,
може би и вече е.

Не сме очаквали, че може
така да ни прецака
властта, правителството тоже,
и мамата си трака.

Неудобна,
безподобна
простотия лее се.
Независими сме ние,
но реално все не сме.

Не може,
не може,
не може
какво ли не.
Не може,
ех, боже,
не може...
Защо пък не?

2. Тук сме с един мит по-малко
и за нас е твърде жалко,
че ще става все по-зле,
може би пък вече е.

Не сме очаквали сега
с проблеми да сме маса.
А можехме и без това
и мамата си джаса.

Неграмотна
и страхотна
нашата държава е,
независими си мислим,
даже досега, че сме.

Не става,
не става,
не става,
какво ли не.
Не става
държава
от нас тук...
Защо ли не?

Параноя

Кукувице моя,
колкото щеш пей.
Твойта параноя,
ще те разсипе, ей.
Колкото си щеш куфей,
(но за мене не смей)
да разпространяваш
слухове лъжливи, недей.
Я го гледай тоя!
(По-добре немей).
Скъпо ще ти струва, хей.

Че параноя те гони яко,
си знаех от преди.
Ако доскоро си се прикривал,
сега ме убеди.
Преди си бяхме дружки огромни,
сега не искаш и да не помниш.
В какво ли не ме ти обвиняваш,
ама казвам ти да внимаваш.

Кукувице моя...
Твойта параноя,
тя ще те разсипе, ей.
Колкото си щеш куфей,
(но за мене не смей)
да разпространяваш слухове лъжливи недей.
Я го гледай тоя!
По-добре немей.
Скъпо ще ти струва, хей.

Параноидна шизофрения изглежда е това.
И по-добре да си я лекуваш,
за да не стане скоро беля.
Дали съм мъртва или съм жива,
все е тая, пак съм ти крива.
На живо пред вратата мълчиш,
само пред екрана громиш.

Без цензура

Подлуди ме тя -
новата звезда
в така познатата пиеса.
Мисли се велика,
в шамарите се тика,
изживява се като принцеса.

Проста, проста, проста
злобна кучка скапана. Да!
Проста, проста, проста,
злобна кучка скапана. Да!

Побърка ме и той,
а е главният герой
на вече триста епизоди!
Нахален и надут,
в цървули е обут,
няма ли на село да си ходи?

Смотан, смотан, смотан,
смотан, смотан кучи син. Син!
Смотан, смотан, смотан,
смотан, смотан кучи син! Син!

Накъде...

Излизам от мрака, за да се превърна в светлина.
Напускам музиката, за да се слея с тишината.
Изхвърлям чадъра си, за да усетя дъжда.
Качвам се на най-високия хълм, за да поздравя
вятъра.
Гледам птиците и мечтая да литна с тях,
Излизам от пътя, вървя без посока, търся любов.
А тя,
а тя,
а тя е в мен самата.
Загубвам се в гората и се лутам без дъх.
Идва нощта,
нощта,
И аз навлизам в мрака,
Загубила отново своята душа.
Накъде
Вървя,
Вървя,
Вървя...

"Накъде"
Мая Бежанска

...

Днес Персона изтрещЕ
от бездарното море.
Аналгин,
белергамин...
Чаши, столове и маси.
Бре, ебаси!
...

ПП. Гениално съждение, прозрение или смисъл не търсете - няма!

Ново двайсет

Поредна вечер аз не спя - коя поред, забравих.
И питам се къде сгреших, къде, какво направих?...
Любим за мен човек ужасно много ме наказа.
Постъпи отвратително и просто "чао" ми каза.
И аз стоя невярващо - защо, недоумявам,
постъпва така грозно, а пък мене обвинява...
Не искам да се сърдиш ти, защото те обичам.
Но явно на това държиш, защо ли, пак се питам?
Ти правиш страшна глупост, нараняваш ме страхотно...
За тебе мисля лошо - че си някакво животно.
И после цяла нощ не спя, от нерви пак треперя,
а отговор отникъде не мога да намеря...
И като не остава друго, мощно се напивам.
Така затворения кръг "напускам" и "разбивам".
И драйфам после в банята, и къртя като чук,
на гадните въпроси от главата ми напук.
Чудесно е, че вън от нея нищо не се чува,
защото по-добре да се не знае как те псувам.
Защото страшно много ме боли и, ах, защото,
умира нещо в мен, когато няма го доброто...
Не искам егоисти самовлюбени да виждам.
Това, което правят с мен, ужасно ме обижда.

Поетично-възхвално

Много поети, и все награждавани,
много сюжети май времето дава ни.
Колко ли още, ненаградени,
също са хора, и то като мене.

Казвам си вече: „Край на умората,
даже и речници пишат си хората
правят есета, антрефилета
разни сценарии и мемоари”.

Но ще развея косите си черни,
и ако трябва в тоалет ще се мерна,
ще репетирам няколко стреса,
и ще си стана и аз поетеса.

Аз съм гореща, доменна пещ съм,
аз съм безкрайна тайна незнайна,
рамо до рамо, с тебе двамина,
рием в живота плътно пъртина.

Аз съм магия, аз съм жарава,
аз съм стихия и незабрава,
май се започна, мразят ме всички –
и амазонки, и еретички.

Нека въздишат, така им се пада,
почвам да пиша една „Илиада”...
Вече ме чака обожествяване.
Колко сюжети на времето даваме!

Аз съм гореща, доменна пещ съм,
аз съм безкрайна тайна незнайна,
аз съм магия, аз съм жарава,
аз съм стихия и незабрава.

Голямата

Дали аз закъснях, или барманът бързаше...
И защо закъснях - щото бях пиян като пън!
Отшумяха мехурчета, шампанското свършваше...
Отшумя, изветря, сякаш в най-мрачния сън.

На тезгяха редят се, редят се мастиките...
Побелели кристали валят като сняг.
Аз не чакам голямата, не чакам, но моля те -
моля те, ти налей, налей ми я пак!

И тогава в кенефа ще бъдем пак двамата.
Ще повърнем изпитото, всичко за миг.
Ще облещим погледи - как повръщаш през рамо?
И айде, пак по своя път сами.

На тезгяха редят се, редят се мастиките...
Побелели кристали валят като сняг.
Аз не чакам голямата, не чакам, но моля те -
моля те, ти налей, налей ми я пак!

So lonely

Днес някой каза ми това,
че щом захвърлиш любовта,
ти правиш се, че нищо няма,
че все едно не сте били двама.
Не мога да се лъжа сам,
не мога да съм с друга, знам.
И само пак преструвам се,
сам, с раненото си сърце,
самотен.
Самотен, самотен, самотен...

Не идва никой при мене
от хилядолетие.
Нито зная къде, нито да отида ли.
За шоуто добре дошли!
Елате, заповядайте!
Вход свободен, сядайте.
В този театър - моята душа.
Все аз съм главната звезда, самотен.
Самотен, самотен, самотен.

Inspired by
Sting  & the Police - "So Lonely":

Well, someone told me yesterday
That when you throw your love away
You act as if you just don't care
You look as if you're going somewhere
But I just can't convince myself
I couldn't live with no one else
And I can only play that part
And sit and nurse my broken heart, so lonely
So lonely, so lonely, so lonely

Now no-one's knocked upon my door
For a thousand years, or more
All made up and nowhere to go
Welcome to this one man show
Just take a seat, they're always free
No surprise, no mystery
In this theatre that I call my soul
I always play the starring role, so lonely
So lonely, so lonely, so lonely

He's no big deal

Не е известен,
не е богат, а беден даскал с брада.
Но пък разправят, че е свестен,
и пее, и свири - за младежите е звезда.

Не е велик, но е забавен.
Не е велик, но пък оригинален е.
След време ще е той забравен.
Не е велик и нито гениален е.

He's no big deal, he's just a wide boy.
He's no big deal he's just an ordinary guy.

Не е министър,
какво намират в него всички, не знам.
Но пък умът му щрака, бистър,
и да не го садят някъде, пак ще поникне там.

Не е велик, но е забавен.
Не е велик, но пък оригинален е.
След време ще е той забравен.
Не е велик и нито гениален е.

След трийсет години не ще е актуален.
След петдесет няма да бъде той забавен, а забравен.

В края на месеца...

Дадох фира.
Не функционирам.
Тегля една...
Късам синджира!

Песен за деня

вдъхновено от Pink - "Get the Party Started"

http://www.youtube.com/watch?v=mW1dbiD_zDk
Поздрав

Идвам насам, тъй че бързо почвайте купона
идвам насам, тъй че бързо почвайте купона.

Почвайте купона в събота вечерта,
всички мене чакат - тук аз съм звезда.
Всичките съседи са изгонени вън,
да не ни досаждат, и да няма "мрън мрън".
Бира, уиски, водка - всичко имаме тук,
не ни пука утре че ще сме с махмурлук.

Идвам насам, тъй че бързо почвайте купона (х2).

Бързо яхвам чисто новата си кола,
посред нощ си слагам черните очила.
Толкова съм готина, и толкова шик -
чак и огледалото се пуква за миг!
Слизам от колата, мъжете отвън
възнак падат, чудят се дали не е сън...

Идвам насам, тъй че бързо почвайте купона (х2).

Най-накрая стигам - ето, влизам при вас.
Да, ама изглежда съм дошла само аз.
Никой за купона ни ли не е разбрал?
Аз ли съм единствен тук присъстваш абдал?
Е, това не ми е тъй сериозен проблем -
още има пиене и то е за мен!

Вече съм тук, тъй че почвам си сама купона (х2).
Идвам насам, тъй че бързо почвайте купона (х2).

След десет... мастики

Днес ще се срещнем след десет мастики.
Вчера ли пихме - бутилка ли, две?
Разделихме се със песен
тук, пред този свиден бар.

Пак да се срещнем след десет мастики,
за да разкаже всеки от нас
от какво е изтрезнявал,
със какво се е напивал,
кой кого ще черпи пак.

Пак ще се срещнем след десет мастики.
Хвръкват кристали от всички страни.
Но един от тях остана
във една изпита чаша,
пак пред този свиден бар.

В момента мастика пия...

... в момента рекорда бия!

...И даже мента да няма на белия свят,
потърси я в долапа - знаеш ти как,
потърси я, потърси я!...

Поооо първи петли,
махмурлии мълчим,
и жестоко кънти
този тропот в главата ми!
С дъх на шкембе,
чесън и лют дим
преминават през мен
и спасяват душата ми....

За много... ракии!

(текст за песен)

Пр.:
Сурва, весела ракийка!
Пълна каца със туршийка!
Във казана ври, пенлива,
в гърло чаша се излива!
Пияни-заляни догодина,
догодина, до амина!

Нова Година засмена
върви с ракия студена
Аз вече пия три дена,
та да се пазя от хрема.

Нова година засмена
върви с ракия студена;
жената е възмутена,
че язе пия три дена!

Пр.
Сурва весела година,
яка пръчка над камина,
да я ползвате двамина -
яка да ви е г*зина!

Две мастики (eх, мечти...)

Две мастики на самотна маса,
май избягахме в антракта.
Завява вятъра листата,
полягам да изтрезнея във тревата,
клюкарките на масата ги няма,
от север идва скуката голяма,
махленското кафе е пусто,
за никой няма вече густо.
Отвън мъжаги мустакати
копаят нещо със лопати,
до тях е спряла жълта нива
и намеренията им добри са,
прекарват телефонна връзка
да могат даже и зимъска
клюкарките контакта да държат,
когато е на работа мъжът.
И старата мома се запиля,
в провинцията северняка я отвя
да търси селски мъж с мустак,
па може и да е простак.
Обноските не са тъй важни днес,
най-важно е да имаш интерес.
А вятъра навънка вее,
в кафето тъжно Васко пее
по радиото за изгубена Любов,
и ревизора строг със глас суров
на бармана намеква за начет.
Мъжете мустакати си копаят,
за лятото клюкарките мечтаят,
момата в някаква паланка се ожени,
пък бармана на Боровец е нощни смени,
а чашите ни са засипани със сняг,
морето бори се с`самотен бряг,
вълни заливат камъни студени,
протяжено крякат чайки изморени
и всички чакат щъркелово лято -
илюзии, кебапчета и радост.
Две мастики на самотна маса...

ПП. Привет, батковци и каки! Мина ми изпита за Велико Търново, слава тебе Господи! Сега остана само един, който е в Понеделник. След това съм волна птица и ще се срещем за по две мастики ;))).

Кой?

Творение на неизвестен даровит(видимо препил)поет:

Кой наля ми снощи бира?
Кой не знае, че не спирам?
Кой мастика ми донесе,
кой това ми пък натресе?
Кой ми шапката открадна,
кой ме бутна и аз паднах..
Кой ми як шамар заши?
Кой ме през нощта души?
Кой ми пак изпразни джоба,
кой ме дра във късна доба?
Кой възползва се от мене,
кой бе, дявол да го вземе?